№ 18614
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107700 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. В. В.
и И. Н. Ц. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност при равни квоти следните суми:
2843,93 лева, представляваща главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.11.2019г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. Голаш № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, аб. № 31307, ведно със законната лихва от
05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 655,50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г.; сумата от 27,72
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 6,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.09.2023г. по ч.гр.д. 49762/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Сумите се разпределят, както следва:
За И. В. В. – 1/2 част или сумата от 1421,96 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 327,75 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.; 13,86 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
05.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,02 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.;
1
За И. Н. Ц. – 1/2 част или сумата от 1421,96 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 327,75 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г.; 13,86 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 3,02 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020
г. до 01.09.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците.
Ответниците признават дължимостта на суми за дялово разпределение и ТЕ за БГВ и
сградна инсталация, но оспорват дължимостта на суми за ТЕ за отопление. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за периода от м.11.2019г. до
м.07.2020г. Твърдят, че радиаторите в имота са махнати, поради което липсват уреди за
реален отчет на потребена топлинна енергия в имота. Молят съда да отхвърли исковете в
оспорената част
С молба от 27.09.2024г. третото лице –помагач „Техем Съврисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и
имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
2
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот. Освен
безспорния му характер, това обстоятелство се установява от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 36, том IX, рег. № 17647, дело № 1421/2019г., по силата на
който ответниците са придобили собствеността върху процесния имот при равни квоти. При
това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други
разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.11.2019г. до
м.04.2022г. ответниците са е бил страни по неформалния договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено
на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало
отоплителни тела, а само един водомер за топла вода, който не е функционирал. Поради тази
причина за отоплителните сезони 2019/2020г. и 2020/2021г. топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване /топла вода/ е начислявана на база съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването. През отоплителния сезон 2021/2022г. топлата
вода е била прекъсната, поради което за него се дължи само сума за сградна инсталация.
3
Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната мощност и
денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки
топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е
установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната
станция е преминал периодични метрологични проверки и отговаря на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на
изравнителните резултати, за процесния период от м.11.2019г. до м.04.2022г. в имота е
доставена топлинна енергия на стойност 3415,77 лева. От експертното заключение по ССчЕ
се установява, че извършените от ответниците плащания са в общ размер на 2021,48 лева,
следователно по данни от изравнителните сметки, неплатеният остатък от задължението за
цена на топлинна енергия би следвало да се равнява на 1394,29 лева /3415,77 – 2021,48/, а не
на 2843,93 лева, колкото се претендира. Причината да възникне толкова съществена разлика
между реално дължимата цена на топлинната енергия и осчетоводената й стойност е фактът,
че през отоплителния сезон от м.05.2021г. до м.04.2022г. в имота не е била доставяна
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но ищцовото дружество е продължило
да начислява месечни прогнозни сметки за БГВ. В изготвената от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД индивидуална изравнителна сметка за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2022г. това обстоятелство е взето предвид и всички прогнозно начислени суми за БГВ
са приспаднати от сметката на ответниците. Видно от изравнителната сметка и от
експертното заключение по СТЕ, изравнителният резултат за този период е сума за
възстановяване в размер на 1767,80 лева без ДДС, респективно 2121,36 лева с включен ДДС.
В счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД, обаче, изравнителният резултат за
същия период е сума за възстановяване в размер на 89,67 лева с ДДС, т.е. прогнозно
начислените суми за битово горещо водоснабдяване през този период не са приспаднати,
макар че доставка на топлинна енергия за БГВ изобщо не е била извършвана.
Освен, че не отговаря на реално потребеното количество топлинна енергия, подобно
осчетоводяване е недопустимо и защото въвежда потребителя в заблуждение относно
действителния размер на задълженията му. В случая ответниците-потребители са получили
изравнителна сметка за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., според която всички прогнозно
4
начислени суми за БГВ са приспаднати изцяло, а след това ищецът им е издал обща фактура
за същия период на стойност 2294,77 лева, която в действителност е включвала и
прогнозните сметки за БГВ. Нещо повече, ответниците са платили по общата фактура
сумата от 2021,48 лева, което покрива изцяло действителния размер на задълженията им за
този период, както и част от неплатените им задължения за предходните процесни периоди,
но въпреки това в счетоводството си ищецът е отчел неплатен остатък по фактурата в
размер на 273,29 лева, върху който е начислявал и мораторна лихва. При това положение
изявлението на ответниците в отговора на исковата молба, че не оспорват задълженията си
за доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е без правно значение,
защото ответниците като потребители на топлинна енергия нито са знаели, нито са могли да
узнаят, че ищцовото дружество не е приспаднало счетоводно сумата, която третото лице-
помагач е определило като резултат за приспадане в годишната изравнителна сметка.
Изявлението на ответниците се дължи на заблуждение, в което ищецът ги е въвел, а никой не
може да се ползва от собственото си противоправно поведение,
Ето защо съдът приема, че през процесния период от м.11.2019г. до м.04.2022г.
стойността на реално доставената топлинна енергия в имота по общи фактури /по които
ищецът е формулирал претенцията си/ е, както следва:
По обща фактура № ********** от 31.07.2020г. за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г. -
сумата от 621,13 лева;
По обща фактура № ********** от 31.07.2021г. за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г.
– сумата от 1949,51 лева;
По обща фактура № ********** от 31.07.2022г. за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г.
– реално дължимата главница от 263,09 лева съгласно експертното заключение по СТЕ и
изравнителната сметка за периода.
С извършеното плащане в размер на 2021,48 лева ответниците са погасили изцяло
дължимата сума по обща фактура № ********** от 31.07.2022г. за периода от м.05.2021г. до
м.04.2022г. /по която е извършено плащането/ в размер на 263,09 лева, както и задължението
по обща фактура № ********** от 31.07.2021г. за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. /като
най-обременително/ – частично до размера от 1758,39 лева.
Следователно е останала дължима цялата сума по обща фактура № ********** от
31.07.2020г. за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г. с главница от 621,13 лева и остатъчната
неплатена сума по обща фактура № ********** от 31.07.2021г. за периода от м.05.2020г. до
м.04.2021г. в размер на 191,12 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
5
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на цената на доставената топлинна енергия.
Въз основа на експертното заключение по ССчЕ съдът определи размера на дължимата
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г., както следва:
По обща фактура № ********** от 31.07.2020г. за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г. с
главница от 621,13 лева, лихвата е в размер на 188,99 лева;
Върху неплатения остатък от 191,12 лева по обща фактура № ********** от
31.07.2021г., лихвата е в размер на 41,39 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от общо 6,05
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 01.09.2023 г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място, по релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /05.09.2023г./ са погасени по давност вземанията за
периода от м.11.2019г. до м.06.2020г. включително. Вземането за цена на топлинна енергия за
м.06.2020г. е възникнало на 01.07.2020г. и е станало изискуемо на 14.08.2020г. с изтичане на
45-дневния срок за плащане. Давността за него е изтекла на 14.08.2023г. – преди датата на
6
заявлението. Нормата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП не намира приложение в случая, тъй като
давността е започнала да тече след края на извънредното положение в страната
/20.05.2020г./. Ето защо вземането за м.06.2020г. и за всички предходни месеци е погасено по
давност. Вземането за следващия месец 07.2020г. е станало изискуемо на 14.09.2020г. и
давността за него изтича на 14.09.2023г. – след датата на заявлението.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, давността обхваща целия период от
м.11.2019г. до м.04.2020г., за който е издадена обща фактура № ********** от 31.07.2020г. на
стойност 621,13 лева. Давността обхваща и месеците 05.2020г. и 06.2020г., но през тях
потреблението е нулево и не са начислени суми, поради което няма погасени по давност
задължения. Ето защо за непогасения по давност период от м.07.2020г. до м.04.2022г. се
дължи сумата от 191,12 лева, представляваща неплатения остатък от главницата по обща
фактура № ********** от 31.07.2021г.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /05.09.2023г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Както беше посочено, по давност е погасена цялата сума от 621,13 лева по общата
фактура № ********** от 31.07.2020г., поради което начислената върху нея мораторна лихва
в размер на 188,99 лева също е недължима. Дължима остава единствено лихвата върху
неплатения остатък от 191,12 лева, която е в размер на 41,39 лева.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението са погасени по давност
вземанията за цена на услугата дялово разпределение за месеците 07.2020г. и 08.2020г.
Както беше посочено, уреденият в общите условия 45-дневен срок за плащане не се отнася
за цената на тази услуга, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, тригодишният
давностен срок за нея започва да тече от датата на възникване на вземането. Вземането за
м.08.2020г. е възникнало на 01.09.2020г. с изтичане на месеца, за който се дължи, поради
което погасителната давност за него е изтекла на 01.09.2023г. – преди датата на заявлението
/05.09.2023г./. Давностният срок отново е започнал да тече след края на извънредното
положение, поради което чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП не се прилага. Видно от експертното
заключение по ССчЕ, за обхванатите от давността месеци се дължи цена в размер на 2,52
лева, поради което за остатъка от периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. се дължи сумата от
25,20 лева.
Предвид всичко гореизложено и с оглед разделната отговорност на ответниците при
равни квоти, съдът приема, че всеки от тях дължи по 95,56 лева за цена на топлинна енергия
за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., а предявеният срещу всеки от тях установителен иск
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от по 1421,96 лева и за
периода от м.11.2019г. до м.06.2020г. Всеки ответник дължи по 20,69 лева – мораторна лихва
върху тази главница, а за разликата до пълния размер от по 327,75 лева исковете следва да
бъдат отхвърлени. Всеки ответник дължи по 12,60 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., а за разликата до пълния размер от
7
по 13,86 лева и за периода от м.07.2020г. до м.08.2020г. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предявените срещу двамата ответници установителни искове за сумата от по 3,02 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 120,66 лева за държавна такса и
юридконсултско възнаграждение, като с оглед уважената част от исковете, следва да му бъде
присъдена сумата от 8,80 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 94,21 лева, за депозити за възнаграждение на вещи лица в
размер на 600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 794,21 лева. С оглед уважената
част от иска, следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на
57,93 лева. В исковото производство ответниците са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки от тях, платени изцяло в брой. С оглед
отхвърлената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на по 370,82
лева на всеки от тях.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. В. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 95,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, аб. № 31307, ведно със законната лихва от
05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 20,69 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г. и сумата от 12,60
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.09.2023г. по ч.гр.д. 49762/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за
разликата над 95,56 лева до пълния претендиран размер от 1421,96 лева и за периода от
м.11.2019г. до м.06.2020г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 20,69 лева до пълния претендиран размер от 327,75 лева;
предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над
12,60 лева до пълния претендиран размер от 13,86 лева и за периода от м.07.2020г. до
8
м.08.2020г. и предявения установителен иск за сумата от 3,02 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 01.09.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Н. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 95,56 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, аб. № 31307, ведно със законната лихва от
05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 20,69 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 01.09.2023г. и сумата от 12,60
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.09.2023г. по ч.гр.д. 49762/2023г. по описа на СРС, 175-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за
разликата над 95,56 лева до пълния претендиран размер от 1421,96 лева и за периода от
м.11.2019г. до м.06.2020г.; предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 20,69 лева до пълния претендиран размер от 327,75 лева;
предявения установителен иск за цена на услугата дялово разпределение за разликата над
12,60 лева до пълния претендиран размер от 13,86 лева и за периода от м.07.2020г. до
м.08.2020г. и предявения установителен иск за сумата от 3,02 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 01.09.2023г.
ОСЪЖДА И. В. В., с ЕГН: ********** и И. Н. Ц., с ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от общо 8,80 лева, представляваща разноски в заповедното производство
и сумата от общо 57,93 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на И. В. В., с ЕГН: ********** и И. Н. Ц., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. София, ул. „Голаш“ № 6, бл. 2, ет. 6, ап. 24, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 370,82 лева на всеки от тях, представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10