Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 360 07.10.2021 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 313 по описа за 2021 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.Й.Д.,***, против Решение
№ 31 от 26.05.2021г., постановено по АНД № 1226/ 2021г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия
К, № 4020169 на ОД на МВР Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във връзка с ал. 2 и
ал.3 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за процесуална и
материална законосъобразност на издадения електронен фиш. Поддържа се, че в
хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства за надлежно
въведено ограничение на скоростта в участъка от АМ“Тракия“, където е било
установено твърдяното нарушение. С подробно изложени
съображения по наведените касационни основания е направено искане за отмяна
на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен
ЕФ серия К № 4020169 на ОД
на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя,
мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие
на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на В.Й.Д. срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2560803 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на В.Д. е наложена глоба в размер на
300лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 15.10.2018г., в 09:50ч., в област Стара
Загора, АМ „Тракия”, км. 190, в посока към гр. Бургас, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-93/ 27.09.2018г.,
е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № ……., с
установена скорост на движение от 130км/ч, при превишена стойност на скоростта 40
км/ч, като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M автоматизирано техническо средство № 572, при
отчетен километров толеранс -3%.
С
обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а административното нарушение е било установено и заснето с
техническо средство, изрично посочено и конкретизирано в ЕФ, което е било
технически изправно и годно. По съществото на спора, след преценка на събраните
по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка,
съдът е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на ЗДвП, тъй като на
посочената в издадения ЕФ дата – 15.10.2018г. годно техническо средство -
мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни средства TFR1-M, е засякло в движение автомобилът,
собственост на санкционираното лице, със скорост 130км/час, в пътен участък с
допустима скорост 90км/час, въведен с пътен знак „В-26“, съгласно Заповед №
РД-11-913/ 27.09.2018г. на АПИ и с време на действие до 20.12.2019г. Въз основа
на това е обоснован извод, че законосъобразно, на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.Д., с налагане
на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.
Решението на
Старозагорския районен съд е неправилно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Стара Загора намира за основателно
направеното от касатора оплакване за липса на доказателства относно датата на
реално въвеждане на ограничението на скоростта съгласно
посочената в процесния ЕФ Заповед № РД-11-93/ 27.09.2018г на АПИ, който факт е
от основно значение за преценката налице ли е извършено нарушение.
С
процесния електронен фиш е ангажирана, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, административнонаказателната отговорност на касатора за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По
силата на сочената за нарушена законова разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. В тази хипотеза обаче пътният знак се поставя въз основа на общ
административен акт и се съобразява за времето му на действие, тоест дори при
наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта за движение, няма да
е осъществено административно нарушение ако неговото действие не е започнало
или е преустановено. Ето защо въззивния съд е длъжен да провери служебно дали е
налице хипотезата на чл.21 ал.2 от ЗДвП като събере доказателства за времето на
действие на въведеното с пътен знак ограничение. Следва да се каже, че
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с
израза „въвежда“, което означава, че пътния знак има уведомяваща водачите
функции и поради това неговото поставяне няма правното значение на
правопораждащ факт. За да се извърши нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е
необходимо да са изпълнение две условия – да е влязъл в сила общия административен
акт, с който се определят други стойности на скоростта, различни от
законоустановените в чл.21 ал.1 от ЗДвП и това да е доведено до знанието на
водачите.
В
случая става въпрос за движение в обхвата на пътен знак „В-26“, с който на
посочен участък от АМ „Тракия“ е въведено ограничение от 90 км/ч. Следователно
за да е налице доказаност на твърдяното нарушение е необходимо да бъде
установено по несъмнен начин, че на мястото и по времето на неговото
извършване, е действало въведеното със сочената Заповед № РД-11-93/ 27.09.2018г
на АПИ ограничение в скоростта на движение от 90 км/ч. От събраните в хода на
съдебното дирене пред въззивния съд доказателства обаче такъв извод не може да
бъде направен. По делото липсва посочената в съдържанието на ЕФ Заповед №
РД-11-93/ 27.09.2018г, но в случая най-вероятно се касае за допусната
техническа грешка в изписването на номера на заповедта, доколкото е представена
издадената на тази дата заповед с № РД-11-913/ 27.09.2018г на АПИ. От
съдържанието на приложената заповед се установява, че със същата е въведена
временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ чрез ограничение на
скоростта на движение на 90 км/ч в участъка от км 168+000 до км 208+1000 – ляво
и дясно платно на АМ „Тракия“, като срокът на действие на ВОБД да бъде до
20.18.2018г. Видно от описаното в т.2 на Заповед № РД-11-913/ 27.09.2018г.
обаче началната дата на въвеждане на ограничението е свързана с изпълнението на
определени условия /вкл.приемане на ВОД с протокол на комисия с представители
на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ Стара Загора и сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара
Загора/, за които по делото няма данни кога и дали въобще са се осъществили.
В
съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на
електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая е следвало
да бъде установено и доказано както влизането в сила на заповед № РД-11-913/
27.09.2018г, съобразно предвидените в
нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която
действа това ограничение. Липсата на доказателства в посочения смисъл има за
последица необоснованост и недоказаност извършването на санкционираното с
електронния фиш нарушение.
Като не
констатирал това отменително основание, районният съд е постановил решение в
нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърдения
електронен фиш.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 31 от 26.05.2021г.,
постановено по АНД № 1226/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 4020169 на ОД на МВР
– Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182,
ал.2, т.4 от ЗДвП, на В.Й.Д. е наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.