Р Е
Ш Е Н
И Е № 1652
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, в закрито заседание на петнадесети
октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Панайот
Велчев
след като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 2889/2013г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 437 във вр. с чл. 435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 2763/01.08.2013г.
чрез ЧСИ С. Татарян, с рег.№ 830, с район на действие – ОС-Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
25663/18.09.2013г., от П. Е. С., с ЕГН **********,***, против обявление изх. №
89/23.07.2013г. за публична продан на недвижими имоти, находящи се в гр. ** и в
с. ***, общ. П., обл. П., насрочена от 09.08.2013г. до 09.09.2013г., в СИС при
РС-Първомай по изп. дело № 20118300400053, с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че в
законоустановения срок от получаване на съобщението за насрочена публична
продан прави възражение за несеквестируемост по смисъла на чл. 444 ал. 1 т. 7
от ГПК на първия посочен в обявлението запублична продан недвижим имот –
апартамент със застроена площ от 67.54 кв.м., находящ се в град ***, ул. „***”
№ *, вх. *, ет. *, ап. **, състоящ се от две стаи, кухня, свързващо антре, баня
с тоалетна и две тераси, ведно с избено помещение № 20, със застроена площ от
12 кв.м., подробно описан в посоченото по-горе обявление. Твърди, че по смисъла
на закона това е единственото жилище, което притежава, като в него живее той,
съпругата му, двете деца и родителите му, които имали учредено право на
ползване на този имот до края на живота си. Апартаментът не бил ипотекиран.
Относно втория имот, предмет на
публичната продан, представляващ: 1/ 2 идеална част от УПИ ХІ-371 в квартал 17
поплана на с. ***, общ. П., обл. П., целият от 670 кв.м., ведно с построената в
него получасивна стопанска сграда с площ 91 кв.м., в режим на търпимост
съгласно параграф 16 от ЗУТ, подробно описан в обявлението, твърди, че
съществуващата жилищна сграда не била негова собственос; същата била
собственост на сестра му Д. Е. С., съгласно нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 50, том V, нот.д. № 1529/1993г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 184, том І, рег. № 658 по нот.дело №
173/2011г.; твърди, че негова собственост е стопанската сграда от 91 кв.м.,
която по същество била полусрутен кирпичен обор, разделен за тоглеждане на
прасета и кокошки без канализация, без санитарно помещение, без ток и вода, на
практика незаконен и обсолютно негоден за живеене на хора. В този смисъл,
твърди, че е обсурдно да бъде приет за годно жилище задоволяващо жилищните му
нужди, позволяващо да бъде продаден апартаментът му в гр. ***. Не притежавал
други недвижими имоти. Нуждаел се от това жилище за да не бъде оставен на
улицата.
Поради което жалбоподателят моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прекратена процедурата на публична продан
на първия обявен недвижим имот – апартамент в гр. *** – единственото годно за
живеене за него и семейството му жилище по смисъла на закона, факт, който не
бил оспорван от съдия-изпълнителя и кореспондирал с всички събрани данни по
горепосоченото изпълнително дело. По отношение на втория имот в с. **, общ. ***,
обл. ***, обявен за публична продан, нямал възражения.
Прилага: Обявление № 89/23.07.2013г., 2
бр. нот. актове, съобщение за насрочена публична продан.
С писмено възражение от адв. И.П.,
пълномощник на „Ай ди империал” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. **,
бул. „***” № *а, ет. *, ап. *, адрес за съобщения: гр. **, ул. „**” № *, ет. *,
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена
без уважение.
Постъпило е писмено становище от ЧСИ С.
Татарян, рег. № 830, с район на действие ОС-Пловдив, по жалбата, на основание
чл. 436 ал. 3 от ГПК, с което счита подадената жалба за неоснователна.
ПОС констатира от приложено копие на изп.
дело № 53/2011г. по описа на ЧСИ С. Татарян, рег.№ 830, с район на действие –
района на ОС-Пловдив, че същото е образувано по молба на взискателя „Ай ди
империал” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя И. К. Д., със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. „** *” № *а, ет. *, ап. *, чрез
адв. И.П.,***, срещу длъжника П. Е. С., с ЕГН **********,***, на
основание изпълнителен лист от 02.03.2011г. издаден по ч.гр.д.№ 99/2011г. по описа
на РС-Първомай, и изпълнителен лист от 08.03.2011г. издаден по ч.гр.д. №
100/2011г. по описа на РС-Първомай.
ПОС констатира, че жалбата е подадена в
едноседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК от получаване на 25.07.2013г. на
съобщението от длъжника за насрочена /обявена/ публична продан по отношение на
недвижимия имот, посочен в първи пункт от обявление
изх.№89/23.07.2013г.,/посочен в първи пункт и в жалбата/, и доколкото липсва
към настоящия момент единна и задължителна съдебна практика относно „действията,
които се включват в насочване на изпълнението” по смисъла на чл. 435 ал. 2 от ГПК, приема, че жалбата следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
От приложеното изп. дело № 53/2011г. се
установява, че жалбоподателят, длъжник е собственик на обявените за продан
имоти, респективно, собственик на процесния недвижим имот, описан като
апартамент със застроена площ от 67.54 кв.м., находящ се в град П., ул. „***” №
*, вх. *, ет.*, ап. *, състоящ се от две стаи, кухня, свързващо антре, баня с
тоалетна и две тераси, ведно с избено помещение № 20, със застроена площ от 12
кв.м., който, имот, безспорно е жилищен, като в него живеят както длъжникът,
така и неговите родители, ползващи се с вещно право на ползване. Няма други
данни по изпълнителното дело за притежавани от длъжника жилищни имоти, както и
няма данни това да е изследвано от страна на ЧСИ по отношение на другите
членове от неговото семейство, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 444 т.
7 от ГПК.
В настоящия случай, обаче, решаващо е
обстоятелството, че самият длъжник доброволно се е бил разпоредил с
гореописания негов жилищен имот, по отношение на който, дори и единствен
жилищен такъв по смисъла на чл. 444 от ГПК, не може да се прилагат
изключителните хипотези на разпоредбата на чл. 444 от ГПК, съответно, чл. 444
т. 7 от ГПК.
От приложено влязло в сила съдебно
Решение от 02.12.2011г. по гр.д. № 239/2011г. по описа на Първомайски районен
съд, ІІ състав, е видно, че е обявен за недействителен по отношение на „Ай ди
империал” ЕООД, с ЕИК *********, договор за покупко- продажба на недвижими
имоти № 154, том І, рег.№ 658, дело № 173 от 2011г., с който П.Е. С. се
разпорежда с имотите, предмет на обжалваната от него публична продан. В тази
насока е налице и съдебна практика, в
т.ч. и задължителна на ВКС, съгласно която след като вследствие на
разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и
се лишава от облагите на несеквестируемостта, то следва да отпадне
несеквестируемостта спрямо недвижимия имот, с който длъжникът се е разпоредил
във вреда на взискателя; тогава отпада защитата от общия принцип на чл. 133 от ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане, /вж.Решение
№170/11.05.2010г. на ВКС по гр.д.№100/2010г.,ІVг.о.,ГК/.
Предвид изложените съображения ПОС приема
за неоснователно оплакването за
несеквестируемост на процесния жилищен имот, при което и основаната на него
жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила с вх.
№ 2763/01.08.2013г. чрез ЧСИ С. Татарян, с рег.№ 830, с район на действие –
ОС-Пловдив, ЖАЛБА до Окръжен съд –
Пловдив с вх. № 25663/18.09.2013г., от П. Е. С., с ЕГН **********,***, против
обявление изх. № 89/23.07.2013г. за публична продан на недвижими имоти,
находящи се в гр. *** и в с. **, общ. **, обл. ***, насрочена от 09.08.2013г.
до 09.09.2013г., в СИС при РС-Първомай по изп. дело № 20118300400053.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/