Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.10.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 451/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 194/17.12.2019 год. по
гр. дело № 642/2019 год. Елинпелинският районен съд е осъдил Т.С.В. *** да заплаща на пълнолетния си син С.Т.В. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 31.07.2019 год. – датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на
основание чл. 144 от СК, като
е отхвърлил иска за разликата
над 170 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. месечно. С решението ответникът е осъден също така да заплати на ищеца месечна издръжка
за минало време в размер на
170 лв., считано от 31.07.2018 год. до 30.07.2019
год., ведно със законната лихва за забава, на основание
чл. 149 вр. чл. 144 от СК, като
е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер
от 200 лв., като
неоснователен. Присъдени са
разноски на страните по съразмерност.
С решение от 21.01.2020 год. по
същото дело съдът е отхвърлил искането на ответника Т.В. за допълване на решението от 17.12.2019 год. в частта
по направено възражение за прихващане за сумата 100 лв. – заплащана доброволно от ответника месечна издръжка на ищеца, както и за сумата 10 000 лв. – дадена в
заем от ответника на ищеца
сума през периода 2016-2018 год. С допълнителното решение съдът е
изменил решението от 17.12.2019 год.
в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати по
сметка на ЕлПРС сумата
326,40 лв. държавна такса,
вместо присъдените с основното
решение 432 лева.
Срещу така постановеното
решение в осъдителната част е
подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск. Депозирана е и въззивна жалба срещу допълнителното решение по делото
Ищецът оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Подадена е и насрещна въззивна
жалба от ищеца в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове.
Насрещната въззивна жалба се
оспорва от ответника.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба,
че ответникът е негов баща, като по заведено преди това дело за издръжка по
гр.д. № 99/2004 год. на РС-Е. П.ответникът бил осъден да му заплаща издръжка в
размер на 100 лв. месечно и изпълнявал
редовно задълженията си. Ищецът твърди, че от определянето на издръжката до
настоящия момент са настъпили промени – изминали са повече от 14 години; ищецът
завършил средното си образование и вече е студент във втори курс в „Университет
по библиотекознание и информационни технологии“, гр. София, специалност
„Информатика и компютърни науки“; от постановяване на съдебното решение през
2004 год. е настъпила промяна в потребностите на ищеца от храна, облекло,
учебници и средства за допълнителни занимания, както и културни мероприятия.
Семестриалната му такса е в размер на 370 лв.; ежедневно пътува до гр. София,
като разходите за това възлизат на 150 лв. месечно. През изминалия период
ищецът е живял и продължава да живее при своята майка, която основно осигурява
средствата за неговата издръжка, докато грижите на баща му се ограничавали
единствено до заплащане на месечната издръжка, определена със съдебното
решение, като не му е предоставял никакви допълнителни средства, с които да
покрива увеличените си нужди. Ищецът твърди, че не работи и не получава трудови
доходи, тъй като обучението е редовна форма и това представлява пречка да си
намери работа; не притежава недвижимо имущество, от което може да се издържа.
Сочи също така, че баща му работи в „Държавна агенция „Разузнаване“ и получава
достатъчен доход, от който може да отдели без затруднения допълнителни средства
за издръжка.
В писмения отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск
с възражението, че ищецът не е доказал твърдяните
по-високи разходи за обучение, транспорт
и др., както и че не са налице доказателства към момента на подаване на
исковата молба същият да е студент. Сочи, че до настоящия момент е заплащал
редовно определената издръжка, включително след навършване на пълнолетие на
ищеца, както и е депозирал различни суми през периода м. юли 2016 год. – м.
август 2018 год. по сметка на Р. В. – майка на ищеца, с оглед неговата издръжка;
осигурил е три престоя на ищеца в Гърция на стойност около 3000 евро;
предоставил е на ищеца 3000 евро преди абитуриентския му бал за закупуване на
джип, както и му е предоставял заеми в размер общо около 10 000 лв. през
посочения период; заплатил е 1000 евро разноски за ресторант по изпращането на
ищеца – абитуриент. Ответникът твърди, че тези разноски е заплащал по времето,
когато е работил в Гърция. Понастоящем живее
и работи в България и получава значително по-ниско възнаграждение –
около 1350 лв. месечно /половината от размера на заплатата на майката на
ищеца/; има редица разходи за лекарства в размер на 200 лв. месечно, за
консумативи за жилището си – 400 лв., за храна
и транспорт – 350 лв., както и месечна погасителна вноска в размер на
270 лв. по договор за банков кредит. Ищецът сочи, че няма лични недвижими
имоти, като притежава единствено МПС за лично ползване, производство 1999 год.
Твърди още, че ищецът няма нужда от допълнителни средства за издръжка, като
всичките му финансови нужди са презадоволени. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове.
Видно от удостоверение за раждане
от *** год. на СО-район „Т.“, ищецът е роден на *** год. от майка Р. В. и баща –
Т.В..
С решение № 171/09.07.2004 год.
по гр.д. № 99/2004 год. ЕлПРС е прекратил брака между
Р. В. и Т.В.; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на
ищеца на майката, като е осъдил бащата да му заплаща месечна издръжка в размер
на 100 лв.
Видно от уверение № 2691/12.11.2019
год., ищецът е студент в „Университет по библиотекознание и информационни
технологии“, гр. София, специалност „Информатика и компютърни науки“, редовна
форма на обучение, трети курс.
Видно от представената по делото
студентска книжка, ищецът е започнал обучението по специалността на 04.08.2017
год. за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен
„бакалавър“. Според представените по делото преводни нареждания, заплащаната от
ищеца семестриална такса възлиза на 369 лв. Приложена е и академична справка за
положените от ищеца изпити по задължителните учебни дисциплини.
Според договор за кредит и
погасителен план от 13.07.2017 год. майката на ищеца Р. В. заплаща вноска по
кредит в размер на 363,66 лв. месечно на „Б.ДСК“ ЕАД за срок от 84 месеца,
както и вноска по кредит овърдрафт в размер на 264,45 лв. месечно за срок до м.
октомври 2020 год. Същата ползва и кредитна карта с лимит 2000 лв., като
месечната вноска възлиза на около 170 лв.
Според показанията на св. Й.и св.
Й.- приятели на ищеца, последният редовно посещава учебните занятия като
студент; живее в апартамент с майка си; не получава трудови доходи, а за
издръжката му се грижи неговата майка. Ищецът е споделял пред свидетеля, че
няма възможност да работи, тъй като е редовна форма на обучение и финансовите
средства не му стигат – има транспортни разходи, посещава фитнес; ходи в С.да
тренира бойни изкуства, а таксите му в университета са около 350-400 лв. на
семестър. Знае, че ищецът бил за известно време при баща си в Гърция. Таксите
за обучение заплаща майката на ищеца. Последният пътува до университета всеки
ден с автомобила на майка си или с градския транспорт.
С определение в о.с.з. на
19.11.2019 год. съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че през процесния период и понастоящем ответникът заплаща на ищеца издръжка в
размер на 100 лв. месечно.
Според приетия във въззивното
производство н.а. № 30/1997 год. на нотариус при ЕлПРС
родителите на ответника са му дарили на 30.07.1997 год. ½ ид.ч. от дворно място в гр. Е. П.с площ 570 кв.м., заедно с
½ ид.ч. от къща в същото място, като прехвърлителите са си запазили правото да ползват имота,
докато са живи.
Видно от амбулаторни листа от
04.03.2020 год. и 11.06.2020 год., ответникът страда от хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност, придружено от артериална хипертония, контролирана
медикаментозно, както и от неинсулинозависим захарен
диабет. Според епикриза от 06.07.2020 год., издадена от УМБАЛ „Софиямед“
ответникът страда и от чернодробна стеатоза, което е
наложило тридневен престой в болница, където са направени изследвания и е
предписана медикаментозна терапия.
Ответникът е сключил договор за наем на 01.03.2020 год.,
по силата на който е получил за временно възмездно ползване апартамент в гр. С.,
жк. „М.“, срещу наемна цена в размер на 700 лв. месечно, за срок от една година
с възможност да бъде продължен по взаимно съгласие.
Съгласно служебна бележка от
10.07.2019 год., Р. В. получава брутно трудово възнаграждение от „Б.ДСК“ ЕАД,
гр. С.в размер на 2 880 лв. месечно.
Видно от служебна бележка № 1805/22.08.2019
год., през периода м. февруари- юли 2019 год. ответникът е получавал нетен
доход от служебни правоотношение с Държавна агенция „Разузнаване“ в размер на
около 1500 лв. средномесечно.
По делото е представен договор за
кредит от 16.08.2019 год. между ответника и „Б.ДСК“ ЕАД, от който се
установява, че В. е получил кредит в размер на 20 500 лв. със срок на
издължаване 96 месеца с месечна вноска в размер на 270 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 144 от СК. Според тази разпоредба родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, когато те не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си, когато учат
редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст
при обучение във висше учебно заведение. Издръжката се дължи, само ако тя не
съставлява особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че ищецът учи редовно във висше учебно заведение и не е
навършил 25 години. Същият нe получава
доход – стипендия, трудово възнаграждение и др. Липсват данни ищецът да
притежава недвижимо имущество, от което да може да се издържа.
Съдът намира, че ответникът е в
състояние да заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно. Това е така с оглед
получавания от него месечен доход – около 1500 лв., имущественото му и
здравословно състояние. Установи се по делото, че същият не притежава недвижимо
имущество, от което да може да реализира доход, нито влогове, МПС и др.
приходи. Върху
притежаваната от ответника ½ ид.част от недвижим имот в гр. Е. П./н.а. № 30/1997
год./ е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителите, което на практика означава, че ответникът
е получил „голата собственост” върху идеалната част от този недвижим имот,
което не би му позволило да получи каквито и да е ползи от него. По делото се установи, че ответникът
заплаща наем на жилище, както и вноски по договор за кредит в размер около 270
лв. месечно. Доказано е също така, че ответникът страда от редица хронични
заболявания, които неизбежно налагат допълнителни разходи за закупуване на
медикаменти, храна и др. С оглед това съдът намира, че ответникът не е в
състояние да заплаща издръжка на пълнолетния се син за разликата над 120 лв. до
пълния претендиран размер от 300 лв. Това е така с оглед нуждата на ответника
от средства за собствената му издръжка – жилище, храна, транспорт и др. в
размер не по-нисък от минималната работна заплата за страната. Съдът отчита и
обстоятелството, че майката на ищеца получава значително по-големи месечни
доходи от тези на ответника и има възможност да осигури издръжката на ищеца за
разликата над 120 лв. до пълния необходим размер от около 400 лв. месечно.
Безспорно, ищецът има нужда от издръжка с оглед заплащане на семестриалните
такси, както и за храна, облекло, обучение, развлечения и др. Даването на издръжка от родител на
пълнолетно дете обаче не е безусловно, като условие за пораждане на това
задължение е същото да не съставлява особено
затруднение за родителя с оглед доходите му и необходимите средства за
собствената му издръжка. Предвид липсата на доказателства за получаване на
такива доходи от страна на ответника, които да му позволяват заплащане на
издръжка в размер по-голям от 120 лева, съдът намира, че предявеният иск за
разликата до пълния предявен размер е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съгласно
чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди завеждане на иска. По изложените по-горе съображения, съдът
намира, че за миналия период от една година ответникът също дължи издръжка в
посочения размер от 120 лв. - за този период не се установиха различни
обстоятелства относно нуждата на ищеца от издръжка и възможностите на бащата. Следва да се има предвид, че за
времето от м. юли 2018 год. до
м. юли 2019 год. социално-икономическите условия в страната не са се променили значително, което обуславя извода, че ищецът е имал нужда от
издръжка и в този период в същия размер месечно. С оглед обстоятелството, че ответникът е заплащал и продължава да заплаща
доброволно издръжка в размер на 100 лв. месечно, включително през процесния
период, същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително издръжка
в размер на 20 лв. месечно, или общо 240 лв. за периода 31.07.2018 год. до 30.07.2019 год. Искът
за издръжка за миналия
период за разликата над 20 лв.
месечно следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователно е възражението за прихващане от дължимата издръжка на сумата 10 000 лв. – дадена в заем от ответника на ищеца сума в периода 2016-2018 год., тъй като според чл. 148 от СК не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е осъдил ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка
за периода след датата на подаване
на исковата молба за разликата над 120 лв. до 170 лв. месечно, както
и в частта, с която го е осъдил да заплати на ищеца месечна издръжка
за минало време, считано от
31.07.2018 год. до 30.07.2019 год. за разликата над 20
лв. до 170 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава, на
основание чл. 149 вр. чл.
144 от СК, като вместо него следва
да постанови друго, с което
да отхвърли иска в тази част. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено и допълнителното решение
в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението за прихващане на ответника. Изплатените за период от една година преди завеждане на делото суми в размер на 100 лв. месечно за издръжка от ответника настоящата инстанция е взела предвид като извършени
плащания, с които частично
е погасено задължението за издръжка за посочения минал период, поради което и искът е отхвърлен за разликата над 20 лв. Заплатените от ответника суми за издръжка през периода след датата на подаване на исковата молба /в хода на процеса/ следва да бъдат взети предвид
от съдебния изпълнител при евентуално образувано изпълнително
производство въз основа на съдебното
решение.
При
този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати държавна такса за разликата над 182,40 лв. до
пълния присъден размер от 326,40 лв. Въззивникът-ищец
има право на разноски съобразно уважената част от иска в размер на 240 лв., а
ответникът има право на част от направените по делото разноски в размер на 758
лв., съобразно отхвърлената част от исковете, поради което след направена от
съда компенсация ищецът следва да заплати на ответника сумата 518 лева разноски.
Това налага решението да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 170 лв. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата 130 лв. разноски, като ищецът следва да
бъде осъден да му заплати допълнително сумата 388 лв. разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 194/17.12.2019 год. по
гр. дело № 642/2019 год. на Елинпелинския
районен съд в ЧАСТТА, с която Т.С.В. *** е осъден да заплаща на пълнолетния си син С.Т.В. месечна издръжка за разликата над 120
лева до 170 лева, считано от 31.07.2019 год. – датата на подаване
на исковата молба, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, на
основание чл. 144 от СК, както
и в ЧАСТТА, с която ответникът
е осъден да заплати на пълнолетния
си син месечна издръжка за период от една година
преди предявяване на иска,
а именно: 31.07.2018 год. - 30.07.2019 год., за разликата
над 20 лева месечно до сумата
170 лева, ведно със законната лихва за забава, на основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК; в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 170 лв. разноски, както и допълнително решение от 21.01.2020
год. в частта,
с която ответникът е осъден да заплати държавна такса
по сметка на ЕлПРС за разликата
над 182,40
лв. до 326,40 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.В. *** срещу Т.С.В.
*** за осъждане на ответника
да заплаща на ищеца месечна издръжка за разликата над 120 лева до 170 лева, считано от 31.07.2019
год. – датата
на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 144 от СК, както
и иска за заплащане на издръжка
за период от една година преди
предявяване на иска: 31.07.2018 год. - 30.07.2019 год. за разликата
над 20 лв. до 170 лв. месечно, ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/17.12.2019 год.
по гр. дело № 642/2019 год. на Елинпелинския районен
съд в ЧАСТТА, с която Т.С.В.
*** е осъден да заплаща на пълнолетния си син С.Т.В. месечна издръжка до размера от 120 /сто и двадесет/
лева, считано от 31.07.2019 год. – датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 144
от СК; в ЧАСТТА, с която съдът
е отхвърлил иска за заплащане
на издръжка за разликата
над 170 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв. месечно; в ЧАСТТА, с която Т.С.В.
*** е осъден да заплати на пълнолетния
си син С.Т.В. месечна издръжка до размера от 20 /двадесет/ лева за период от една година преди предявяване на иска:
31.07.2018 год. - 30.07.2019 год., или общо 240 лева за целия период; в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил
иска на С.Т.В. срещу Т.С.В. за заплащане
на издръжка за период от една
година преди датата на подаване на исковата молба за разликата над 170 лв. до пълния предявен
размер от 200 лева, както и в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 130 лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА допълнително
решение от 21.01.2020 год. на
Елинпелинския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е оставил без уважение искането
на Т.С.В. за допълване на решение № 194/17.12.2019 год. по гр. дело № 642/2019
год. на Елинпелинския районен съд, по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК, както
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса
до размера от 182,40 лв.
ОСЪЖДА
С.Т.В. *** да заплати на Т.С.В. *** допълнително
сумата 388 лева,
представляваща направените
по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.