Решение по дело №2204/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 1113

 

гр. Сливен, 18.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2204 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и ответницата сключили на 21.12.2016 г. Договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство, по силата на който ищецът предоставил на ответницата мобилни услуги и устройство на изплащане - Lenovo A1000 Dual. За потребените услуги от 25.03.2017 г. до 24.08.2017 г. били издадени фактури на обща стойност 143,99 лв., които не били заплатени от ответницата. Съгласно Общите условия на мобилния оператор това довело до прекратяване на договора за мобилни услуги с ответницата и довело до предсрочна изискуемост на вноските по договора за лизинг, дължими след м. 08.2017 г., като общата сума на дължимите месечни вноски от м. 08.2017 г. до м. 11/2018 г. е в размер на 59,04 лв. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата М.И.П. дължи сумата от 143,99 лева - главница, представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.12.2016 г. и сумата от 59,04 лева - главница, представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 252/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения й особен представител - адвокат, с който се излага становище за допустимост на предявените искове. Не се оспорват обстоятелствата, че между страните са били сключени договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 21.12.2016 г., но се оспорва основателността на исковете по същество с твърдения за липса на писмени доказателства за предсрочното прекратяване на договорите.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове.

Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат, изразява становище за основателност на исковете с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства по делото „Теленор България“ ЕАД и М.И.П. сключили Договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство на 21.12.2016 г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата мобилни услуги и устройство на изплащане - Lenovo A1000 Dual.

По процесния договор ответницата била абонат на дружеството по мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма Нонстоп с 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца, като месечната такса била в размер на 17,99 лв. За взетото от ответницата устройство на изплащане - Lenovo A1000 Dual се дължала месечна лизингова вноска от 3,69, като общо дължимата месечна вноска по договора била в размер на 21,68 лв.

Услугите, потребени от ответницата, се фактурирали под Клиентски № *********, като за три последователни месеца - април, май и юни 2017 г. ответницата не заплатила стойността на потребените от нея услуги, нито дължимите лизингови вноски.

За потребените от ответницата услуги от 25.03.2017 г. до 24.08.2017 г. били издадени фактури, като в крайна фактура от 25.07.2017 г. след извършена корекция по дълга, било отразено задължението на ответницата на обща стойност 143,99 лв.

Предвид неизпълнението на това задължение от ответницата, ищецът прекратил едностранно сключения договор съгласно Общите условия на мобилния оператор.

Общата сума на дължимите от ответницата месечни лизингови вноски, съгласно представения погасителен план към лизинговия договор от м. 08.2017 г. до м. 11/2018 г. била в размер на 59,04 лв.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 252/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 198/23.01.2019 г. срещу ответницата за сумите от 203,03 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатени от ответницата далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, сумата от 27,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.09.2017 г. до 07.01.2019 г., както и сумата от 205 лв. разноски. Заповедта била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за изцяло основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните през процесния период е имало сключен Договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство от 21.12.2016 г., като за месеците април, май и юни 2017 г., ответницата е ползвала далекосъобщителни услуги на стойност 143,99 лв., които не е заплатила.

Установи се и по безспорен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответницата устройство на изплащане - Lenovo A1000 Dual, за което съгласно погасителния план е била дължима месечна вноска от 3,69 лв. Съгласно погасителния план, обективиран в лизинговия договор, към датата на предявяване на исковата молба е настъпил падежът и на последната дължима вноска за м. ноември 2018 г., като не са събрани доказателства по делото нито за обстоятелството ответницата да е заплатила дължимите лизингови вноски на стойност 59,04 лв., нито да е върнала предоставеното от ищеца мобилно устройство.

Предвид основателността на предявените установителни искове, същите следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 760,00 лева, от които 205,00 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 252/2019 г. по описа на РС - Сливен, както и 75 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за особен представител и 180 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.П., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, сумата от 203,03 лв. /двеста и три лева и три стотинки/, от които 143,99 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.12.2016 г., и 59,04 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 198/23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 252/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.П., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 555,00 лв. /петстотин петдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 205,00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 252/2019 г. по описа на СлРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: