№ ...............
гр. Кюстендил 04.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1101 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Л. Н. М. против Дом за пълнолетни лица с
физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил.
В исковата молба се сочи, че страните били в
трудовоправни отношения на основание сключен трудов договор № 28/03.12.2018 г.,
като ищцата изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ на непълно работно време
(4 часа) с основно месечно възнаграждение в размер на 300,00 лв., както и
допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
123,00 лв.
На 11.01.2020 г., към 18,00 часа, изпълнявайки
служебните си задължения и придвижвайки се от едно спално помещение към друго,
се подхлъзнала и паднала на пода в коридора. Почувствала силна болка в
тазобедрената става на левия крак и в лявата ръка. На помощ й се притекли
намиращите се в близост санитарки, както и домуващатата В. И., която я завела в
стая № 20, за да се успокои. Дланта на лявата й ръка била в кръв, а безименният
пръст – прегънат. След преглед в Спешния център на МБАЛ „Д-р Василев“ –
Кюстендил, била насочена към травматологичното отделение на болницата. След
повторен преглед и направена рентгенова снимка се установило, че била с увреден
пръст на лявата ръка и вид на увреждането – фрактура радии синистра. Ръката
била гипсирана за около месец, след което гипсовата обвивка била премахната, а
лечението продължило с рехабилитация на ръката.
Твърди се, че падането на ищцата се дължало на
наличието на течност на пода, чийто произход същата не могла да установи.
Болките, които изпитала при падането продължили и през
времето на ползвания от нея отпуск поради болест за периода 11.01.2020 г. д0
10.03.2020 г., а продължавали и към момента на депозиране на исковата молба по
настоящото производство. Деформирането на безименния пръст на лявата ръка на
ищцата, дължащо се на падането, довело до затруднение в обслужването й с тази ръка,
което на свой ред я принудило на 07.05.2020 г. да се съгласи да прекрати
трудовото си правоотношение с работодателя по взаимно съгласие.
С Разпореждане № 2/27.01.2020 г. на ТП на НОИ –
Кюстендил процесната злополука била обявена за трудова такава по см. на чл. 55,
ал.1 от КСО.
В резултат на тази злополука и настъпилото увреждане,
ищцата претърпяла болки и страдания, продължаващи и към настоящия момент, като
срещала сериозни затруднения при действията си с лявата страна, като
най-вероятно щяла да претърпи оперативна намеса за изправяне на счупения пръст
на тази ръка. Изразява се и предположение за скъсано сухожилие.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил
да заплати на осн. чл. 200 от Кодекса на труда, на Л. Николаевна М., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата в размер на 5500,00 лв. (пет хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие трудовата злополука, настъпила на 11.01.2020 г.,
при която ищцата паднала и получила увреждания, както следва: фрактура на първа фаланга на 4-ти
пръст на лявата ръка, както и мекотъканна контузия на пръста – оток и
кръвонасядане на меките тъкани на пръста и по-дълбоки охлузвания или
повърхностни разкъсно-контузни рани по кожата по гръбната му повърхност, както
и контузия на дясното бедро (след изменение на проекто-доклада по делото с протоколно
определение от 21.10.2020г.),
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от 11.01.2020 г. – датата на причиняване на увреждането, до
окончателното й изплащане.
Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор.
Оспорва
исковата претенция досежно нейния размер. Сочи, че претендираната сума била
изключително завишена, тъй като било налице съпричиняване от страна на ищцата.
В открито съдебно заседание страните се представляват от надлежно упълномощени процесуални
представители, като пълномощникът на ищеца поддържа заявената искова претенция,
а представителят на ответника оспорва иска по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че са били в трудово
правоотношение съгласно Трудов договор № 28/03.12.2018 г. - представен и приет като писмено доказателство, по силата на което ищцата
заемала длъжността "медицинска сестра", прекратено със Заповед № 6 от 07.05.2020 г.
Не е спорно също, че на 1.01.2020 г., около 18:00 часа, по време на работа, изпълнявайки служебните си задължения
ищцата се подхлъзнала в коридора и паднала, при което получила травми.
Налице е и декларация за трудова злополука,
издадена от работодателя, констатираща факта на злополуката.
Видно от влязло в сила Разпореждане №
2/27.01.2020 г. на НОИ, ТП-Кюстендил, на основание чл. 60, ал.1 от КСО тази
злополука е била призната за трудова.
От представените 2 бр. болнични листове
съответно № Е20199244635 и № Е 201999244742 се установява, че ищцата се е
намирала в отпуск за временна неработоспособност за времето от 11.01.2020 г. до
10.03.2020 г. (общо 60 календарни дни), като досежно посочената в тях диагноза
бе изяснено от вещото лице, че е допусната грешка.
Приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена на база представените по делото писмени доказателства,
медицинската документация, относима към процесната злополука, находяща се в
МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ гр. Кюстендил, извършен личен преглед, както и
допълнително представени медицински книжа от страна на пострадалата,
установява, че при инцидента на 11.01.2020 г. ищцата получила травматични
увреждания, а именно – фрактура на първа фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка,
както и мекотъканна контузия на пръста – оток и кръвонасядане на меките тъкани
на пръста и по-дълбоки охлузвания или повърхностни разкъсно-контузни рани по
кожата по гръбната му повърхност; контузия/натъртване на меки тъкани на дясно
бедро – неуточнена област. Посочените увреждания, според експерта, са причинени
от действие на твърд тъп предмет (по механизма на удари с или върху такъв) като
е възможно да бъдат причинени и по начин, съответстващ на описания такъв в
исковата молба – падане върху под на помещение, при придвижване и подхлъзване
от разлята течност по пода. Посочената фрактура на пръста в острия период
(имобилизацията и раздвижването) е довела до трайно (над 30 дни) практически
значимо затрудняване на движенията на ръката, вкл. и тези за самообслужване – в
случая за срок около 1,5-2 месеца. В този период пострадалата е търпяла болки и
страдания – по-интензивни в първата половина на периода и постепенно затихващи
към края му. Контузията на бедрото е довела до болки и страдания за период от
около 10-15 дни. И към настоящия момент увреденият пръст не е с възстановена
анатомична форма и физиологични функции. Като последица от фрактурата се е
развила лекостепенна флекционна контрактура и първата междуфангеална става
частично се е обездвижила. Това обуславя ограничения в движенията на пръста в
тази става, които затрудняват фините движения на ръката, но не затрудняват
практически значимо основната функция на ръката – хватателната. Увреждането не
подлежи на самостоятелно възстановяване, а ще остане за постоянно – за цял
живот. Възможна е корекция с оперативно лечение според индивидуалните
особености на случая, в който случай е възможно пълно възстановяване на нормалното функционално положение на пръста,
но не може да се прогнозира до каква степен и дали в пълен обем ще се
възстановят движенията му. Обичайният срок за възстановяване след такова
лечение е около 1,5 – 2 месеца.
Характерът и видът на изпълняваната от
ищцата работа се установяват от представената по делото длъжностна
характеристика – л. 30 до 43 от делото.
Видно от представените заверени копия на
начален и периодични инструктажи е, че такива са проведени съответно на
03.12.2018г., 7.06.2019г. и 23.04.2020 г., с които ищцовата страна е запозната
с оглед положените от нея подписи, в т.ч. и с Инструкции за безопасно
придвижване на територията на ДПЛФУ „Ильо Войвода“, в които се приема, че „..При
хигиенизиране на коридорите в отделенията да се преминава с повишено внимание“.
От показанията на св. Н.М.М. – съпруг на
ищцата, се установява, че тя е работила като медицинска сестра при ответната
институция, като по време на дежурство претърпяла злополука, при която
безименият пръст на лявата й ръка се обърнал нагоре. Поставили й гипс, който
бил премахнат след около 2 месеца. И в момента пръстът й бил изкривен и не можела
да го движи. Около месец изпитвала болки и обезболяващи. Препоръчана й била
оперативна намеса, но поради недостиг на финансови средства се отказала. Свидетелят
сочи още, че ищцата си служи предимно с дясната ръка (храни се с дясната ръка).
Болка в засегнатото място чувства при движение, най-вече като вдига тежко. След
изтичането на болничния й продължила да работи при ответника, малко след това
напуснала и започнала работа отново като медицинска сестра в Дома в с.
Преколница.
Показанията на свидетеля Е. М. С. установяват,
по непосредствени възприятия, че подът в сградата, където станал инцидентът,
бил застлан с плочки. Почистването му, преди пандемичната криза, ставало 3 пъти
на ден (сутрин, обед и вечер), а след това – на всеки два часа. За провежданите
инструктажи служителите се подписвали в тетрадка.
Приети по делото са и показанията на свидетеля
Д.Г.В. – служител при ответника, според които през зимата на 2019г. (не може да
посочи дата, но за друг инцидент с ищцата не знае), докато изпълнявала
служебните си задължения чула шум, заради което излязла в коридора и видяла, че
ищцата е паднала. До нея имало табла с лекарства, а подът бил почистен скоро,
заради което бил мокър и хлъзгав. Видяла, че пръстите на една от ръцете й били
обърнати и вероятно, според свидетеля, счупени. Извикали линейка и пострадалата
си тръгнала. След това била в болничен и не я е виждала до напускането си (м.
септември 2020 г.).
Останалите доказателства по делото не променят
крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Наведените доводи в исковата молба дават
основание на съда да възприемe правната квалификация
на претендираните права, като такава по чл. 200, ал. 1 от КТ.
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител, ищецът, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при
условията на кумулативност, следва да установи следните материални предпоставки
- юридически факти: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни
последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието – в т.см.
Решение № 282/28.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 622/2009 г., III г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК.
Така именно е разпределена и
доказателствената тежест в производството с доклада на съда, изготвен на
основание чл. 146 вр. чл. 140 от ГПК.
При така възприетата правна квалификация и
ангажираните от страните доказателства е безспорно, че ищцата е работила към
процесната дата - 11.01.2020 г. при ответника по трудово правоотношение на
длъжност "медицинска сестра". Това се установява и от приложения по
делото Трудов договор № 28/03.12.2018 г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената дата, по време на изпълнение на
трудовите си задължения тя е претърпяла трудова злополука, призната за такава с
Разпореждане № 2/2020 г. на НОИ, ТП-Кюстендил, на основание чл.
60, ал.1 от КСО, за което няма данни да е било оспорено. Същото е издадено
в хода на проведено специално административно производство по реда на чл. 57, сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263/30.12.1999 г., обн., ДВ, бр.
6/21.01.2000 г., в сила от 1.01.2000 г. То, с оглед съдържанието си, има
двойствено значение – като индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна като официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука, в
който смисъл се ползва с доказателствената сила на официален удостоверителен
документ и гражданският съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ, следва да го
зачете. В този смисъл е
и Решение № 1247/9.12.2008
г. на ВКС по гр.д. № 4465/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла
Бояджиева. Поради това установяването на факта на трудовата злополука следва
да бъде приет за доказан, още повече, че предвидения специален административен
ред не може да бъде игнориран. В този смисъл е установената трайна практика на
ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело № 457/2010 г. на ВКС, III г., решение №
339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др., всички
постановени по реда на чл.290 ГПК.
Така, след като този юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото, е установен по реда
на ГПК, съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
Че е налице вреда, водеща до неблагоприятни последици – неимуществени
такива, страните не спорят (ответната страна спори не по обстоятелството, че
ищцата е претърпяла вреди, а единствено досежно техният размер, подлежащ на
обезщетяване). В т. см. са и събраните гласни доказателствени средства, а и
представената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Налице е и причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените вреди, като в този аспект съдът отново
възприема изцяло приложеното разпореждане, което освен че има доказателствена
сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.
200 от КТ, обуславя недопустимост на преразглеждането на въпроса доколко
увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото
правоотношение. Така и цитираното Решение № 1247 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4465/2007 г., III г. о., ГК.
Изложеното
обосновава извод за принципна доказаност на претенцията по основание.
Спорен по
делото е въпросът за размера на обезщетението, което следва да се присъди на
ищцата.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата
за деликтната отговорност чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД намират
приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при
определяне на обезщетението за неимуществените вреди, а относно имуществените вреди - доколкото не е налице специална
уредба. Подлежат на репариране всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Водеща особеност в правната характеристика на отговорността на
работодателя е обусловеността от възлагането на риска без връзка с виновно
поведение на лица, за които отговаря работодателя.
В този смисъл следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението на обезщетението е да улесни увредения в
друга област, като законът овластява съда да определи неговия размер по
справедливост. Съдебната практика приема, че той зависи от вида на накърнените
блага - душевен или телесен интегритет, степента и продължителността на
увреждането, очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на
негативните преживявания, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия,
загрозявания и др. (така и Постановление
№ 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС).
Следва да се има предвид също, че самото
негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, с оглед характера,
степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото
се формира като обективна последица от причинените телесни повреди, поради
което следва да се приеме, че уврежданията и трудностите, които е имала ищцата,
са дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние.
Все пак, в конкретиката на делото, от събраните по делото писмени
доказателства, в т. ч. представените 2 бр. болнични листове с номера съответно Е20199244635 и Е
201999244742, макар и съдържащи грешка досежно вписаната в тях диагноза
(отразената би предпоставила значително по-дълго домашно лечение, според вещото
лице), се установява, че в следствие злополуката същата се е намирала в отпуск
за временна неработоспособност за периода от 11.01.2020 г. до 10.03.2020 г.
(общо 60 календарни дни). В тази връзка и експертът, в изготвеното и
представено по делото заключение, сочи, че установената фрактура практически и
значимо затруднява движенията на ръката на пострадалата за срок от около 1,5-2
месеца. Именно през сочения период ищцата не е могла да се обслужва сама (вкл.
поради гипсовата имобилизация на засегнатия пръст ведно със съседния такъв),
като за този й дискомфорт свидетелстват показанията на св. М., които съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК, но и изхождайки от това, че пресъздават лични
и непосредствени впечатления, неопровергани от другите доказателства по делото.
Той сочи също, че ищцата се е върнала на работа след изтичане на болничния й и
въпреки прекратяването на трудовото й правоотношение, считано от 07.05.2020г.,
за което се твърди, че е резултат от невъзможността на ищцата да изпълнява
задълженията си, започнала работа веднага след това, при друг работодател на
същата длъжност.
Експертът в заключението си, което съдът
цени с доверие, е посочил, че към настоящия момент увреденият пръст не е с
възстановена анатомична форма и физиологични функции, като от друга страна
твърди, че основата функция на ръката – хватателната – не е засегната. Според него
процесното увреждане не подлежи на самостоятелно възстановяване и ще остане за
постоянно, за цял живот. Дори и при предприемане на оперативна намеса, не може
конкретно да се прогнозира до каква степен и дали в пълен обем ще се
възстановят движенията. През период от около месец и половина - два, след
получаване на увреждането, ищцата търпяла и болки и страдания в следствие
претърпените травматични увреждания, които в първата половина на посочения
период те били по-значителни, като затихвали към края му (спр. представеното
заключение).
Така, според данните за интензитета на
търпените болки и страдания, периодът, в който са търпени, прогнозата за липса
на пълно възстановяване функциите на засегнатия пръст, невъзстановената анатомична
форма на пръста, с произтичащия от това характер на търпения от нея битов
дискомфорт, съдът намира, че със сумата от 4000 лв. ще бъдат компенсирани
неимуществените вреди (болки и страдания, причинени както от фрактурата на
пръста и съпътстващите го увреждания, така и преживените такива като резултат
от контузия на дясното бедро, чийто интензитет е траел около 10-15 дни), макар
и в човешки план те да не подлежат на остойностяване. Действително, налични са
данни, че ищцата е започвала работа при друг работодател на същата длъжност, но
следва да бъде отчетено и това, че според вещото лице понастоящем не е възстановена анатомична форма и физиологични функции, макар
че основата функция на ръката – хватателната – не е засегната, както и това, че
процесното увреждане не подлежи на самостоятелно възстановяване, а ще остане за
постоянно. Съобразявайки именно тези фактори, съдът приема за основателна
именно в този размер исковата претенция, като до пълния предявен такъв
от 5500 лв. ще бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
При този извод на
разглеждане подлежи и поддържано в хода на делото възражение, намиращо правна
опора в разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ:
Според постановената
по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика (виж напр.
решение № 18 от 08.02.2012 по гр.д.№ 434/2011 г. на III г.о. на ВКС) за
разлика от компенсацията по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на
вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя
виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Вината в
гражданското право (срвн.решение №
348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010г по описа на ВКС, IV г.о.) не е
субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, както в
наказателното право, а неполагане на дължимата грижа. Съпричиняване при трудова
злополука има, когато работникът извършва работа без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност (срвн. решения по чл. 290 от ГПК- решение № 62/24.02.2015 г. по
гр.д.№ 2798/2014г на ВКС, решение № 291/11.07.2012г по гр.д.№ 951/2011г по
описа на ВКС). Отговорността на работодателя може да се намали
само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал
груба небрежност, тоест проявил е липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност, когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства.
Доказването на грубата небрежност е в тежест на
работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
В конкретния случай
от представените по делото писмени доказателства е видно, че са провеждани
начален и периодични инструктажи съответно на дати 03.12.2018 г.,
7.06.2019 г. и 23.04.2020 г. (последният неотносим към процесния случай,
доколкото е извършван след датата на злополуката), с които ищцата е запозната с
оглед положените от нея подписи, в т.ч. и с Инструкции за безопасно придвижване
на територията на ДПЛФУ „Ильо Войвода“, според които „При хигиенизиране на
коридорите в отделенията да се преминава с повишено внимание“.
От данните в събраните гласни
доказателствени средства обаче, се установява, че на мястото на злополуката подът
е застлан с плочки, като е бил и мокър в следствие извършваната ежедневно
хигиенизация на сградата (спр. показанията на св. В.). Показанията на св. С.
също сочат за неколкократното миене на коридорите с препарати и въпреки
заявеното от нея, че „…много добре знаем как трябва да работим, изцеждаме много
парцалите и работим почти със сух парцал“, същата няма непосредствени
възприятия относно процесната злополука – „Аз не съм била точно в това
отделение тогава“.
Така може да се приеме, че естеството на
подовата настилка (плочки), в комбинация с установената влажност на същата,
неминуемо води до извод за благоприятстване процеса на загуба на равновесие. В
същото време по делото се установи, че ищцата е носела табла с лекарства, като
част от изпълнение на служебните й задължения, което допълнително е отвличало
вниманието й от подовата настилка. Поведението й обаче, както е установено със
събраните доказателства, не предполага липса на елементарно
старание и внимание при изпълнение на трудовите задължения, нито пък за пренебрегване
на основни правила за безопасност.
Всичко това води съда до извод, че
поведението й не разкрива признаци на съпричиняване или поне не в степен да има
за последица редуциране имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 201, ал.
2 от КТ.
При тази установеност искът ще бъде уважен в посочения
размер, без да се налага редукция.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължение от непозволено увреждане, каквото е настоящето задължение на
ответника, длъжникът се смята в забава и без покана. Заради това следва да бъде присъдена и законна
лихва на осн. чл. 86 ЗЗД върху сумата на
обезщетението, считано от датата на увреждането – 11.01.2020 г., до
окончателното му изплащане в какъвто изричен смисъл е и заявеното с петитума на
молбата искане.
По отговорността за разноски и дължимите държавни такси:
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се следват деловодни разноски в размер на 294,55 лв. съобразно уважената
част от иска (спр. л. 12 и 21 от делото).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника също следва да бъдат присъдени такива, съобразно отхвърлената част от
претенцията, т.е. разноски в размер на 95,45 лв. (спр. л. 38 от делото).
Насрещните вземания за разноски не могат
да бъдат компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал.6 ГПК да заплати и дължимите държавни такси в размер общо на 160,00 лв. (4%
върху уважения размер на иска - чл. 72, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за ДТ
по ГПК), както и 200,00 лв. изплатено от Бюджета на съдебната власт чрез КРС
възнаграждение на вещо лице, доколкото
ищецът е бил освободен от заплащането им по правилото на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил, вписано в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Прогона“ № 14, представлявано от А. В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. М., ЕГН: **********, с адрес *** сумата в
размер на 4000,00 лв. (четири хиляди
лева и нула стотинки), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие трудовата злополука,
настъпила на 11.01.2020 г., при която ищцата паднала и получила увреждания,
както следва: фрактура на първа фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка, както и мекотъканна
контузия на пръста – оток и кръвонасядане на меките тъкани на пръста и
по-дълбоки охлузвания или повърхностни разкъсно-контузни рани по кожата по
гръбната му повърхност, както и контузия на дясното бедро, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 г. – датата на
причиняване на увреждането, до окончателното й изплащане, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за горницата над уважения размер за
главницата до пълния претендиран такъв от 5500,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил, вписано в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Прогона“ № 14, представлявано от А. В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. М., ЕГН: **********, с адрес *** сумата в размер на 294,55 лв. (двеста деветдесет и четири
лева и петдесет и пет стотинки), за сторените по делото съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Дом за пълнолетни лица с физически увреждания
„Ильо Войвода“ – Кюстендил, вписано в ТР при АВ
с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Прогона“ № 14, представлявано
от А. В.– директор,ДА ЗАПЛАТИ на сумата в размер на 95,45 лв. (деветдесет и пет
лева и четиридесет пет стотинки), за сторените по делото съдебно-деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Дом
за пълнолетни лица с физически увреждания „Ильо Войвода“ – Кюстендил, вписано в ТР при АВ с ЕИК 00026115170579, с адрес гр. Кюстендил, ул.
„Прогона“ № 14, представлявано от А. В. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата,
по Бюджета на съдебната власт, чрез сметката на Кюстендилски
районен съд, следващата се държавна такса в размер на 160,00
лв. (сто и шестдесет лева и нула
стотинки), 200,00 лв. (двеста лева и нула стотинки), заплатено
от Бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд-гр. КЮСТЕНДИЛ, в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при
Районен съд - Кюстендил:___________