Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №12855 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД от „П.К.Б.” ЕАД срещу Н.Д.И.
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащането следните суми по
Заповед за изпълнение №**/06.03.**., издадена по ч.гр.д. №3208/**. по
описа на ВРС, 26 с. , а именно : 500 лв., представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № **********/28.02.2017
г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и осъдителен иск с правно
основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати дължимите по
договора 89.59 лева, представляващи договорно възнаграждение и 465.66 лева,
представляващи пакет допълнителни услуги.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2017г.
между ищцовото дружество като кредитор и
ответника като длъжник, бил сключен Договор за потребителски кредит №********** при следните параметри : сума на кредита – 500
лева, срок на кредита – 9 месеца; размер на вноската – 65.51 лева; падеж на
вноската – първи ден на месеца; ГПР – 49.87 %; годишен лихвен процент – 41.17
%; лихвен процент на ден – 0.11 %, общо задължение по кредита – 589.59 лева. По
избран пакет от допълнителни услуги : възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги : 465.66 лева и размер на вноската по закупения пакет –
51.74 лева или общо задължение – 1055.25 лева, общ размер на вноската – 117.25
лева.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора като на 28.02.2017г. превело сумата
от 500 лева по посочената от ответника банкова сметка, ***лаща месечна вноска
от 117.25 лева с падежна дата първо число на месеца за срок от 9 месеца.
Тъй като ответникът допуснал забава в
плащанията на основание т.12.3 от ОУ била обявена неговата предсрочна
изискуемост на кредита, като на 13.06.2017г. на ответника било
изпратено писмо, с което бил информиран, задължението е обявено за предсрочно
изискуемо.
В срока
по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника Н.Д.И.
е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за
неоснователност.
Твърди се, че не са представени убедителни
писмени доказателства за предаване на уговорената между страните парична сума
като предмет на сключения между тях договор, за да възникне задължение за
кредитополучателя да плаща месечните погасителни вноски съобразно месечния
погасителен план.
Твърди се, че не са представени доказателства
кредитора да е довел до знанието на контрагента си изричното намерение за
настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че е приложен текст на уведомително
писмо от 13.06.2017г. без да са представени доказателства, че това писмо е
достигнало до ответника.
Твърди се, че текстът на чл.12, т.3 от ОУ ,
както и декларацията по буква „Д“ на последната страница представляват
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.3,
т.6, т.14, т.16 и т.18 от ЗЗП. Такава уговорка била във вреда на
потребителя и водела до значително неравновесие между неговите права и тези на
търговеца, като на практика освобождавала последния от задължението си да доказва, че е уведомил другата страна за
желанието си да обяви дълга за предсрочно изискуем.
Твърди, че договорът за кредит е
недействителен. В него липсвала информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата да получил безвъзмездно във всеки един момент извлечение
от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания- чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Твърди се, че договорът е в противоречие с
добрите нрави. Със сключването му било предвидено закупуване на пакет от
допълнителни услуги „Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги“, в
което било предвидено, че за този допълнителен пакет се дължат 465.66 лева,
като размерът на единичната вноска, дължима от кредитополучателя била 51.74
лева. Не ставало ясно в какво се изразяват тези допълнителни услуги, те не били
описани конкретно и по вид и предназначение. За реалното предоставяне на такива
услуги не били представени никакви доказателства. При това положение договорът
бил в ясно противоречие с добрите нрави, тъй като предвиждал връщане освен на
главница допълнително заплащане на „услуги“, които реално не били
предоставени.Текстът на споразумението бил неясен и противоречив и при
тълкуване било трудно да се достигне до действителния му смисъл. От една страна
се сочело, че кредитополучателят имал задължение да заплати възнаграждение за
предоставените му услуги, от което не ставало ясно налице ли е престация или
възможност да се престира, които били различни действия с различни правни
последици. Не било ясно коя, кои или всичко от изброените услуги са били
предоставени на ответника, което водело до извод, че с пакета от допълнителни услуги и споразумението
за предоставянето кредиторът се домогвал да заобиколи закона, опитвайки се
неправомерно да търси отделно заплащане на действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и повторно да събира суми за едно и също действие. Това
било в разрез с императивните норми на чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК, поради което
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги се
явявала нищожна като противоречаща на разпоредбите на чл.10,ал.2, пр.2 и ал.3 и
ал.4 от ЗПК , както и с добрите нрави. С това споразумение кредитополучателят
се задължавала повторно срещу облагата си по договора и се учредявало второ,
допълнително задължение за плащане на една и съща престация, тъй като
посочените в споразумението фактически действия не можели да имат самостоятелно
действие,а били елементи на самия договор.
Твърди се, че договореният размер на
възнаградителната лихва в размер на 41.17 % надхвърлял значително размера на
законната такава при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017г. и 10
пункта надбавка, поради което уговорката противоречала на добрите нрави и била
нищожна. Посочените клаузи на договора нарушавали принципа на добросъвестността
и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч.гр.д. №3208/2018 г. по описа на ВРС, 26с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
№**/06.03.**. срещу ответника Н.Д.И., с която е разпоредено същият да
заплати на „П.к.Б.” ЕООД следните суми :
1055,25лв., представляваща незаплатена главница по
договор за потребителски кредит № **********/28.02.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 02.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; 9,35лв. представляваща
законна лихва за забава от 02.04.2017 г. до 06.06.2017 г., както и сумата от 75лв., представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за потребителски кредит №********** „П.к.Б.” ЕООД е предоставило на Н.Д.И. кредит в размер от
500 лева, при срок на кредита 9 месеца, размер на вноската 65.51 лева, ГПР
49.87 %; ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 ; дължима сума по кредита
589.59 лев, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 465.66 лева,
размер на вноската за закупен пакет допълнителни услуги 51.47 лева, дата на
погасяване първи ден от месеца. Договорът се предхожда от подадено искане за
отпускане на потребителски кредит, придружен е от стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация.
Представено е споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно което ответникът е
получил следните услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата за падеж; улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са ОУ на „П.к.Б.” ЕООД към договор за потребителски
кредит.
Съгласно погасителни план към договора за кредит първата падежна дата по
кредита е 01.04.2017г., а последната 01.12.2017г.
Видно от преводно нареждане от 2802.2017г. „П.к.Б.” ЕООД е наредило по сметка на Н.Д.И. сумата от 500
лева.
Представено е уведомително писмо до Н.Д.И., с който същият е уведомен, че
поради нарушение на задълженията му по ОУ задължението му по кредита е станало
предсрочно изискуемо и възлиза на 1 064.60 лева. Липсват доказателства
това уведомление да е достигнало до Н.Д.И..
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява следното : „П.к.Б.” ЕООД е превела по банковата сметка на Н.Д.И. сумата от 500 лева. По кредита не са извършвани плащания. Задълженията по кредита са както следва : 500 лева – главница; 89.59 лева – редовна договорна лихва за периода 01.04.2017г. до 01.12.2017г. и 465.66 лева дължими суми за пакет допълнителни услуги.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка
с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото по изготвената по делото ССчЕ въз основа на Договор за потребителски кредит №********** с „П.К.Б.” ЕАД на ответника е отпусната сумата от 500 лева, преведена по банковата му сметка 28.02.2017г. Съобразно договореното между страните по кредитното правоотношение отпуснатата в кредит парична сума е следвало да бъде върната 9 равни месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и възнаграждение за включен пакет допълнителни услуги в размер на 117.25 лева в срок до 01.12.2017г.
Съгласно заключението по ССчЕ ответникът не е погасил нито една месечна вноска по кредита.
Ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита
съобразно предпоставките на ОУ към договора, съгласно който кредиторът има
право да обяви всичките вземания по предоставения кредит при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита.
При последна падежна дата 01.12.2017г.
на плащанията по кредита съдът намира,че към датата на подаване на заявлението
в съда 06.03.**./ за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК всички суми по кредита са били дължими в цялост,
поради и което твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост са
безпредметни и не следва да бъдат обсъждани.
Настоящият съдебен
състав счита, че процесният договор
съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради
което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е
сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация
по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Извършвайки преценка
на всички елементи на чл. 11, т. 7-12 ЗПК, съдът намира за
неоснователно възражението на особения представител за противоречие на договора
с тази норма. Цялата реддоговрна информация е представена на кредитополучателя
– детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план, общи условия, подписани на всяка страница
съобразно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК и стандартен европейски
формуляр.
Неоснователно е
и възражението на особения представител за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва. Процесуалният представител поддържа нищожност поради
противоречие с добрите нрави, което извежда от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно е обаче, че ГПР
по договора е в рамките на максимално предвидения размер в посочената норма,
поради което липсва основание да се достигне до извод за прекомерност, или
противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното съдът намира за
основателни претенциите на ищеца, касаещи главницата по кредита и
възнаградителната лихва.
Предметът на
претенцията касае възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. С това споразумение заемодателят е поел задължение да
предостави на клиента по негово искане и при изпълнение на посочените в ОУ
изисквания една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, за
смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. За така поетото задължение, заемателят дължи възнаграждение
от 456.66 лева.
Съдът преценява,
че тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на закона. Действително,
нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
предвижда възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни
услуги свързани с договора за потребителски кредит. Съдът намира обаче, че
процесното споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба,
предвид естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за
потребителя. По същността си те реално касаят усвояване и управление на
кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 1080, 48 лева, дефакто се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. Видно от съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да съответства на буквата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, по
същество противоречи на закона. След като само 15 % покриват разходите на
кредитора, останалата част по същество е печалба за същия. С оглед на
изложеното следва изводът, че това споразумение заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, гарантиращо максимално
допустимия процент на разходите на годишна база по потребителските кредити, а
именно да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с ПМС. Съгласно сключения между страните
договор, това възнаграждение не е включено в ГПР и ако се добави към тази
величина, безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На основание чл. 21, ал. ЗПК всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. Отделно, редно е да се посочи и че не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца за това въпросните услуги предмет на
споразумението, реално да са предоставяни на кредитополучателя, което
допълнително обосновава тяхната недължимост. В заключение и тази претенция
следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, както
следва : за заповедното производство – 11.84 лева за държавна такса и 26.69
лева за
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство – 78.22 лева за
държавна такса; 167.61 лева за депозит за особен представител; 167.61 лева за
депозит за ССчЕ и 167.61 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** съществува
вземане от ответника Н.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** за сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит №
**********/28.02.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
02.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/06.03.**.,
по ч.гр.д. №3208/**. по описа на ВРС, 26 с., на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***
сумата от 89.59 /осемдесет и девет лева
и петдесет девет ст./ лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва
по договор за
потребителски кредит № **********/28.02.2017 г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Н.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** иск с
правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от
465.66 лева, дължимо за възнаграждение по договор за потребителски кредит № **********/28.02.2017 г., съгласно споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 616.58 /шестстотин и шестнадесет лева и петдесет и
осем ст./ лева, представляваща стойността на
направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: