№ 9994
гр. С., 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110140544 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане
да се признае за установено, че Т. А. П. не дължи на „ФИРМА“ ЕАД, поради погасяването
по давност на правото на принудително изпълнение за сумата от 83,48 лева, представляваща
разноски в заповедно производство по изпълнителен лист от 10.10.2019 г., издаден по
Решение от 14.06.2018 г. по гр.д. № 13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав, който
изпълнителен лист е присъединен към изпълнително дело № 20188630402411 по описа на
ЧСИ С.Х., рег. № .... и район на действие – СГС.
Ищцата твърди, че спрямо нея било проведено производство, завършило с влязло в
сила Решение от 14.06.2018 г. по гр.д. № 13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист от 10.10.2019 г. за сумата от 83,48 лева, който
изпълнителен лист бил присъединен към изпълнително дело № 20188630402411. Сочи, че е
издадена покана за доброволно изпълнение с изх. № 67862 от 12.12.2019. Твърди, че не са
извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от влизане в сила на
Решението от 14.06.2018 г., поради което счита, че са изтекли повече от 5 години от влизане
в сила на съдебния акт и изпълнителното производство следва да бъде прекратено. В
допълнение поддържа, че вземанията към „ФИРМА“ са периодични плащания и като такива
се погасяват с тригодишна давност, като счита, че от последното изпълнително действие на
взискателя, прекъсващо давността, са изминали повече от три години. По изпълнителното
дело няма удържани суми, както и няма секвестируемо имущество на длъжника. Твърди, че
е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 и т. 5 ГПК и изпълнителното дело е следвало да
бъде прекратено поради двегодишно бездействие от страна на взискателя. Поради
изложеното счита, че вземането за сумата от 83,48 лева е погасено по давност и моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че ищцата не е
активно легитимирана да води специалния иск по чл. 439 ГПК, тъй като няма качеството на
1
„длъжник“ по изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство е прекратено на
09.09.2021 г., поради което същият се явява недопустим. Излага твърдения, че с молба от
21.11.2019 г. изпълнителният лист от 10.10.2019 г. е присъединен към изп. дело №
20188630402411 и е инициирано принудително изпълнение, като последното изпълнително
действие е от 22.03.2019 г., с което е наложена възбрана върху недвижимите имоти на
длъжника и давността е прекъсната. Оспорва твърденията на ищцата, че погасителната
давност тече от датата на влизане в сила на решението от 14.06.2018 г. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че приложимата давност е петгодишна, а не тригодишна.
Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е
прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия на
принудително изпълнение. В допълнение поддържа, че за периода на извънредното
положение - 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски. Прави се изрично
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесното вземане.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
С оглед релевираните от ищцата твърдения за настъпване на правопогасяващ факт -
давност, в доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства,
обуславящи прекъсването или спирането на погасителната давност по отношение на
процесното вземане.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните обстоятелствата, че срещу ищцата в полза на „ФИРМА“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 10.10.2019 г. въз основа на влязло в сила Решение по гр.д. №
13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав, за сумата в размер на 83,48 лева (разноски по
заповедно производство), който с молба от 21.11.2019 г. е присъединен към образувано
изпълнително дело № 20188630402411 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № .... на КЧСИ.
По делото е приобщено копие от изпълнително дело № 20188630402411 /прекратено/
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № .... при КЧСИ, от което се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя “ФИРМА” ЕАД с вх. № 45480/15.10.2018
г. против ищцата Т. А. П. въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2018 г., издаден на
основание чл. 416 ГПК, въз основа на заповед въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.09.2015 г., издадена по гр. д. № 56696/2015 г. по описа на
СРС, 90 състав, във връзка с решение от 14.06.2018 г. по гр. д. № 13821/2017 г. по описа на
СГС, II-Г въззивен състав. По издадения изпълнителен лист ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 1 850,82 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., аб. № ...., ведно със законната лихва за периода от
18.09.2015 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 317,00 лева за периода от
31.01.2013 г. до 10.08.2015 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело не са
посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане по смисъла на чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ – проучването на длъжника и определянето на изпълнителен способ.
На 01.11.2018 г. с връчване на запорно съобщение е наложен запор върху всички
сметки на ищцата, открити при “ФИРМА” ЕАД, и върху банкови касети и вземания по
сключени с банката договори. На 05.11.2018 г. с връчване на запорно съобщение е наложен
2
запор върху всички сметки на ищцата, открити при “ФИРМА” АД, и върху банкови касети
и вземания по сключени с банката договори.
Съобщение за образуване на изпълнително дело с изх. № 57256/30.10.2018 г. е
връчено на длъжника на 28.11.2018 г.
Издадено е постановление за налагане на възбрана от 07.01.2019 г., вписано в С. П.
гр. С. под акт № ..., том I, дело № ..., вх. рег. № ... от 16.01.2019 г. До длъжника е изпратено
съобщение за наложена възбрана изх. № 607/07.01.2019 г., като двуседмичният срок,
предвиден в чл. 47 от ГПК, е изтекъл на 11.02.2019 г. Издадено е постановление за налагане
на възбрана от 22.03.2019 г., вписано в С. П. гр. С. под акт № 9, том ..., вх. рег. № ... от
29.03.2019 г. До длъжника е изпратено съобщение за наложена възбрана изх. №
15679/22.03.2019 г., връчено на 04.04.2019 г.
С молба с вх. № 64733/21.11.2019 г. ответникът-взискател по изпълнително дело №
20188630402411 е поискал присъединяване на изпълнителен лист от 10.10.2019 г., издаден
по Решение от 14.06.2018 г. по гр.д. № 13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав, за сумата
83,48 лева, представляваща разноски в заповедно производство. До длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 67862/12.12.2019 г., връчена на 08.01.2020 г.
Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 2411/2018 г. е издадено на
09.09.2021 г., след като съдебният изпълнител е констатирал, че по делото е постъпила
молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство с приложени към нея
доказателства, както и че от данните по делото се установява прекратително основание –
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. С разпореждане от 05.11.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил служебно
вдигане на наложените възбрани и запори, възстановяване на недължими суми и архивиране
на делото. Съобщение за вдигане на запор с изх. № 30743/09.09.2021 г. е връчено на
“ФИРМА” ЕАД на 14.09.2021 г. Изпратени са искания за вдигане на възбрани с изх. №
30744/09.09.2021 г. и изх. № 30745/09.09.2021 г. с приложени към тях постановления за
вдигане на възбрана, отбелязани в книгите за вписване на 17.09.2021 г.
Със съобщение с вх. № ЧСИ-12.../21.10.2021 г. съдебният изпълнител е уведомил
ответника-взискател, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е постановено прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20188630402411, с последно
валидно изпълнително действие – 22.03.2019 г. С молба вх. № 58318/02.11.2021 г.
ответникът-взискател е поискал предаване на изпълнителния лист в оригинал, като за целта
е съставен приемо-предавателен протокол от 21.01.2022 г.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10
и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че перемпцията е без правно значение за
давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
3
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни
последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл. 129 ГПК. С Разпореждане от 09.03.2023 г. на ВКС е образувано т.
д. № 2/2023 г., ОСГТК, което ще даде отговор на засегнатите по-горе въпроси и ще има
задължителна сила, като до неговото постанояване настоящият състав ще се придържа към
актуалната съдебна практика.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че
давността е спряна по време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е
започнал да тече приложимият 5-годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В случая
изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г.
Процесното вземане е удостоверено с влязло в законна сила съдебно решение и се
погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, който започва да тече от влизане в сила
на решението – в случая от датата на постановяване на решението на въззивния съд –
14.06.2018 г. От приложеното копие на изпълнително дело № 20188630402411 по описа на
ЧСИ С.Х., рег. № ...., район на действие – СГС, се установява, че до присъединяване на
изпълнителния лист от 10.10.2019 г., давността за вземанията по първоначално
представения изпълнителен лист от 16.07.2018 г. е прекъсвана, както следва: с връчване на
запорно съобщение на “ФИРМА” ЕАД/ на 01.11.2018 г., с връчване на запорно съобщение
на “ФИРМА” АД на 05.11.2018 г., с издаване на постановления за налагане на възбрана
върху недвижими имоти, собственост на ищцата-длъжник, на 07.01.2019 г. и на 22.03.2019 г.
Давността по отношение на процесното вземане, започнала да тече на 14.06.2018 г., е
прекъсната с молбата от 21.11.2019 г. за присъединяване на изпълнителния лист от
10.10.2019 г.
Следва да се отчете периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Д.В..
От изложеното следва, че петгодишният давностен срок по отношение на процесното
вземане, започнал на 14.06.2018 г., е прекъснат на 21.11.2019 г. От 22.11.2019 г. е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок, спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., и продължил, считано от 21.05.2020 г.
4
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е изтекъл
изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесното вземане не е погасено по
давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. П., ЕГН **********, против “ФИРМА” ЕАД, ЕИК
....., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата 83,48 лева – разноски по заповедно производство, за
която е издаден изпълнителен лист от 10.10.2019 г. въз основа на влязло в сила Решение от
14.06.2018 г. по гр.д. № 13821/2017 г. по описа на СГС, II-г състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Т. А. П., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., сумата 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5