Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/4.7.2019г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НАНКИНСКА
ТРАЙЧО
АТАНАСОВ
секретар Д.Вълчева
прокурор Д. Кайряков
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров
ВЧНД № 598 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е решение № 908/09.05
2019 г. по
ЧНД № 1350/2019 г. на ВРС, с което освидетелстваното лице Р.Н.Н. ЕГН **********, е настанен
принудително на стационарно лечение, в специализирано здравно заведение – МБАЛ
„Св.Марина“ гр.Варна- мъжко отделение, за срок от един месец.
Решението се обжалва от освидетелстваното
лице Н., чрез
адв.Р.Д. от ВАК. В жалбата се излага тезата за незаконосъобразност на решението
при съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на мотиви по
отношение на наличието на социалния критерий. Счита се че заключението на
приетата от съда СППЕ е необоснована и създава съмнения за нейната
достоверност.Направени са и доказателствени искания-разпит на двама свидетели при
режим на водене и нова СППЕ.
В съдебно заседание прокурорът моли да бъде назначена
допълнителна комплексна СППЕ която да даде категорично заключение относно
диагнозата и наличието или не на медицинския критерий за принудително
настаняване на лицето.
Процесуалният
представител на освидетелстваното лице – адв. Р.Д. моли жалбата да бъде уважена
и определението на ВРС да бъде отменено.
Жалбоподателят
в съдебно заседание моли определението на бъде отменено тъй като не се нуждае
от лечение.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По време на съдебното
производство пред състава на ВРС е изслушана и приета СППЕ, от която е видно че
освидетелстваното лице Р.Н.Н. страда от психично заболяване, което с оглед на представената медицинска
документация и психологично изследване е Параноидно личностово разстройство или
Параноидна шизофрения.
Разпитани по делото пред
първоинстанционния съд са двама свидетели – майката на освидетелстваното лице и
негов съсед по местоживеене. От разпита на разпитания свидетел съсед не може да
се направи обоснован извод относно наличието на „социалния критерий “.От
разпита на майката на Н. е видно че същия има агресивно разрушително поведение особено през нощта
когато разбива мебелите и вратите в жилището където живее.
Решението на състава
на ВРС относно наличието или липсата
на втората кумулативно предвидена предпоставка за принудителното лечение а
именно „социалния критерий“ не е мотивирано.То е процесуално нарушение, което
води до необоснованост на решението.Същевременно, настоящия състав на съда
счита че и заключението на вещите лица по назначената и приета от първоинстанционния
съд СППЕ отговаря на въпроса за наличието на медицинския критерий с колебание и
което поражда съмнение относно заболяване на лицето и необходимостта от
принудително лечение.
Състава на въззивния съд прие, че в
настоящото производство, с оглед на установяване на точната диагноза на
заболяването на Р.Н. и преценка за наличието на двете предпоставки обуславящи
принудителното лечение на същия,е необходимо назначаването на допълнителна
комплексна СППЕ.Същата е извършена след като лицето бе настанено стационарно за изследване в мъжко отделение на втора
психиатрична клиника в УМБАЛ „Св.Марина“
Варна за срок от 14 дни.
Заключението на допълнителната комплексна
СППЕ е че Р.Н. страда от Параноидно личностово разсройство. Вещите лица считат
че с оглед заболяването и декларирането
от страна на Н. съгласие за дневно стационарно провеждане но
психотерапевтично и медикаментозно лечение не е налице медицинския критерий за
задължително лечение в психиатричен стационар.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция вещите лица потвърждават заключението
на експертизата, като уточняват, че в момента лицето доброволно посещава
дневния стационар с оглед лечение.
Липсата на медицинския критерий обезсмисля
изследването на втората кумулативна предпоставка за принудително лечение-
социалния критерий.Същевременно обуславя и отмяна на решението на състава на
ВРС с което е постановено принудителното лечение на Р.Н..
По изложените съображения и на основание чл. 163
ал. 1 от ЗЗ вр. чл. 334 т. 2 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 908/09.05 2019 г. по ЧНД № 1350/2019 г.
на ВРС, с което освидетелстваното лице Р.Н.Н. ЕГН **********, е настанен принудително на
стационарно лечение, в специализирано здравно заведение – МБАЛ „Св.Марина“
гр.Варна- мъжко отделение, за срок от един месец.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: