Решение по адм. дело №409/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Административното дело е образувано по жалба от Р. И. Р., с адрес [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник адв. С. И. Р., против Акт за установяване на задължения № АУ000651-1/22.05.2025 г., издаден от В. Х. Т. на длъжност гл. специалист в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 28/20.06.2025 г. на М. Д. К. – Д.на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта за установяване на задължения по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – „Опел Омега“.

С жалбата се иска отмяна на оспорения акт в обжалваната му част, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че за процесното МПС не следва да се определят задължения, тъй като няма регистрация на името на жалбоподателя и не са налице предпоставките на чл. 54 от ЗМДТ.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. С. Р. от АК – Сливен, който подържа жалбата и моли съда да я уважи, като постанови отмяна на АУПДВ в обжалваната му част, тъй като не са налице материалните предпоставки на закона да се начислява данък на жалбоподателя, с оглед обстоятелството, че регистрацията на автомобила в КАТ не е на негово име и е представено удостоверение от 22.05.2015 г., че същият е предаден на вторични суровини. Претендира за присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен служител с юридическо образование г. е. А. О., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, предвид изложените от нея подробни съображения в представения по делото писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2025 г. В. Х. Т. на длъжност г. с. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен издала Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК с № АУ000651-1, с който по отношение на настоящия жалбоподател Р. И. Р. бил установен размера на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.05.2025 г., както следва: такса за притежаване на куче и данък върху превозните средства за периода 2020 – 2024 г. в общ размер на 1 404,84 лева (от които главница 1 037,77 лева и лихва – 367,07 лева) за следните превозни средства: лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № [рег. номер], лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № [рег. номер] и лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер]. За лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер] за посочения период 2020 – 2024 г. бил определен данък общо в размер на 934,72 лева (от които главница 699,40 лева и лихва 235,32 лева).

АУЗ бил връчен с известие за доставяне лично на неговия адресат Р. И. Р. на 28.05.2025 г.

Срещу гореописания акт неговият адресат и настоящ жалбоподател депозирал жалба вх. № 25/02.06.2025 г. пред Кмета на община Сливен, чрез Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 9). В същата Р. посочил недължимост на установените с АУЗ задължения по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № [рег. номер], с молба АУЗ да бъде отменен в тази му част, тъй като посоченият автомобил е бил предаден за отпадъци.

С Решение № НОМ 28/20.06.2025г. горестоящият административен орган Д.на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен потвърдил АУЗ № АУ000651-1/22.05.2025 г. (л. 13 - 14). Решението било връчено на Р. чрез известие за доставяне на 24.06.2025 г. Жалбата с обективирано в нея оспорване на АУЗ е подадена до настоящия съд, чрез административния орган с вх.№ 9400-14725/04.07.2025 г..

По делото са приобщени следните писмени доказателства: декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил вх. № 666/27.01.2011 г. (л. 20); свидетелство за регистрация на МПС (л. 21); договор за продажба на МПС от 27.01.2011 г. (л. 22); заявление вх.№ 93/09.08.2024 г. заедно с удостоверение № 2262/22.05.2015 г. и пълномощно (л. 10 – 12); заповед № РД15-897/15.05.2023 г. на кмета на община Сливен (л. 24 – 25); заповед № РД15-516/24.03.2025 г. на кмета на община Сливен (л. 26 – 27); заявление вх.№ 7/15.01.2024 г. заедно с удостоверение от 08.12.2023 г., акт за смърт на куче и пълномощно (л. 28 – 31); писмо изх.№ ПИ-НОМ 9/15.01.2024 г. (л. 32); служебна справка в системата „редикс“ на МВР (л. 34); искане за извършване на контролни действия от други контролни органи изх.№ МДТ - 920/18.07.2025 г. и свидетелство за регистрация на МПС (л. 52 – 56).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения № АУ000651-1/22.05.2025 г., издаден от В. Х. Т. на длъжност г. с. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 28/20.06.2025 г. на М. Д. К. – Д.на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта за установяване на задължения по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – „Опел Омега“.

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Оспореният акт е издаден след извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД15-516/24.03.2025 г. на кмета на община Сливен материална компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3, изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията, респ. материалната компетентност на конкретни служители от общинската администрация е цитираната по – горе заповед на кмета на Община Сливен. В процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен контрол, като на адресата на акта е предоставена (и същият се е възползвал) от възможността да възрази срещу установяванията в АУЗ пред компетентния горестоящ орган, който съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) - Д.на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен в оспорената му част, с която са установени задължения за данък за превозните средства за лек автомобил с рег. № [рег. номер] – „Опел Омега“ за данъчен период от 2020 – 2024 г., общо в размер на 934,72 лева (от които главница 699,40 лева и лихва 235,32 лева).

Съобразно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа на Република България пътни превозни средства, като съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Член 144 от ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които се вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В настоящия случай, както правилно е приел и административният орган, от представения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят Р. И. Р.. По делото няма данни същият да е прехвърлил собствеността на автомобила на друго лице. Обстоятелството на чие име е регистриран процесния автомобил е правно ирелевантно по отношение на това кой дължи заплащане на данък върху превозното средство, а това е именно собственикът на автомобила, съгласно чл. 53 от ЗМДТ. Правилни са и направените от административния орган изводи, съобразени при преценката на обстоятелството относно представените доказателства за предаване на автомобила на вторични суровини, доколкото регистрацията на автомобила не е била заличена. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства за приложимостта на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ. Не се установяват и обстоятелства за приложимост на чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ.

Доколкото не се установява обстоятелството на прекратена регистрация на автомобила, не може да намери приложение и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, вкл. изр. трето, съгласно което, за излезлите от употреба моторно превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 18а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за да бъде прекратена регистрацията на процесното превозно средство следва да се подаде писмено заявление от собственика (в случая от жалбоподателя Р.) с представени документи, че същото е прието за разкомплектоване. От събраните по делото доказателства не се установява оспорващият да е подал писмено заявление за прекратяване регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – „Опел Омега“ по реда на Наредба № 1-45/24.03.2000 г. и съответно същата да е била прекратена на това основание.

По изложените съображения съдът намира, че административният акт в оспорената му чест е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 400,00 лв..

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Р., с адрес [населено място], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник адв. С. И. Р., против Акт за установяване на задължения № АУ000651-1/22.05.2025 г., издаден от В. Х. Т. на длъжност г. с.т в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ 28/20.06.2025 г. на М. Д. К. – Д.на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, в частта за установяване на задължения по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер] – „Опел Омега“, в размер на 934,72 лева.

ОСЪЖДА Р. И. Р., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][адрес] да заплати на Община Сливен, сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.