Решение по дело №8102/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1706
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 20 март 2025 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20241100508102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1706
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100508102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7221/19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12559/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, съдът е отхвърлил
предявения от Хамър Транс 2018 ЕООД срещу ДЗИ Общо застраховане ЕАД
иск по чл.405, ал.1 КЗ за заплащане сумата от 7135лв., представляваща
обезщетение за вреди от ПТП от 20.06.2021г., ведно със законната лихва от
09.03.2023г. до изплащане на вземането, така и е осъдил ответника да заплати
разноски на ответника в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
193579/12.06.2024г. от ищеца Хамър Транс 2018 ЕООД, с която се обжалва
решението изцяло като неправилно и се иска да бъде отменено и вместо него
да се постави акт, с който да се уважи изцяло предявения иск. Изложени са
доводи, че след като на пътния участък липсва маркировка и осветление, то
процесното ПТП не е причинено при груба небрежност. В този смисъл и
издаденото НП на водача е отменено поради липса на вина. Претендира
сторените разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство- ДЗИ Общо застраховане
ЕАД, с който изразява становище за нейната неоснователност по
съображения, подробно изложени в отговора. Сочи, че издаденото на водача
НП е отменено на формално основание, а не поради липса на вина. Счита, че
причина за ПТП е непрофесионалното поведение на водача, неполагайки
грижата по чл.20 ЗДвП, като въпреки липсата на пътен знак, указващ
максимално разрешената височина, поради естеството на професията му е бил
длъжен да направи преценка, вкл. имал техническата възможност да спре, да
прецени височината, след което да извърши предприетата маневра. Оттук се
вади извод за наличие на груба небрежност, представляваща изключен риск по
т.4.4 от Общите условия.
Отделно от изложеното се обръща внимание, че предмет на договора за
застраховка е отговорността на превозвача за вреди, причинени на трети лица,
в т.ч. собственика на товара, като със застрахователната полица не е бил
застрахован товарът, а отговорността на превозвача при превоз, като по делото
не били ангажирани доказателства за плащания във вр. с предявени претенции
за вреди. В условията на евентуалност се поддържа възражението в отговора
на исковата молба за отхвърляне на иска по размер по съображения, че във
връзка с образуваната претенция № 51022952100069, за установяване размера
на вреди е бил ангажиран авариент комисар, който е извършил проверка на
място на 22.06.2021г., съставил протокол, съгласно който не било възможно
предоставената за оглед стока да бъде идентифицирана, т.к. по касетите
нямало етикети и маркировки, поради което било налице основание по чл.17,
т.4, б. „б“ СМР за освобождаване превозвача от отговорност, така и при
обсъждане с представителя на Еко Булгарплод БГ ЕООД възможността за
минимизиране на вредите, било потвърдено наличието на такава възможност
при изкупна цена от 1.5лв./кг, то следвало при ангажиране отговорността на
застрахователя да се намали претенцията с остатъчната стойност от
1138.50лв., формирана като обща стойност, получена от алтернативната
реализация на стоката. Поддържа се възражението в отговора на исковата
молба по отношение на стойността на товара по съображения, че гъбите били
закупени от Еко Булгарплод БГ ЕООД при единична цена от 6.65лв. като не
ставало ясно защо в исковата молба били претендирани за сумата от 9.40лв.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат
2
присъдени направените съдебни разноски.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Хамър Транс 2018 ЕООД е предявило срещу ДЗИ Общо застраховане
ЕАД иск за заплащане на сумата 7135лв., представляваща стойността на
погинал товар, застрахован по застрахователна полица № 510221211000014 (с
която била продължен при същите условия застрахователен договор
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“ по полица №
510220211000020/02.06.2020г.), ведно със законната лихва от исковата молба
(09.03.2023г.), за застрахователно събитие – ПТП от 20.06.2021г. около 01.00ч.
в гр.София на ул.Стефан Колев с посока на движение от ул. Боян Магесник
към кв. Христо Ботев, при което т.а. Ивеко дейли 35 С 14 се удря в козирката
над моста, за която нямало маркировка, пътни знаци и осветление, с което
предизвиква щети и увреждане на превозния товар, представляващ
диворастящи гъби, общо 954кг., на стойност 8967лв., собственост на Еко
Булгарплод БГ ООД, от които били погинали 759кг., със себестойност 7135лв.
(формирана от цена покупна цена на лв/кг – 6.65лв., отпад 27% - 1.75лв.,
работа – 1лв/кг или себестойност на 1кг продукция – 9.4лв.). За настъпилото
събитие била образувана претенция № 510222952100069, по която
застрахователят приел, че погиналото имущество било на стойност 7135лв.,
отказало да заплати сумата по съображения, че събитието било изключен риск
поради груба небрежност на водача.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че
застрахователният договор е по застраховка "Отговорност на превозвача на
товари по шосе“, т.е. покрива отговорността на превозвача за липса или
повреда на стока, в т.ч. собственика на товара, т.е. не бил застрахован товарът,
а отговорността на превозвача при извършване на превоз за липса или
повреда, поради което оспорва легитимацията на ищеца. Оспорва
основателността на исковете и поради липсата на доказателства за
удовлетворяване на правоимащия собственик на товара. Отделно от това
твърди наличие на изключен риск по чл.4.4 от приложимите общи условия
поради наличие на груба небрежност от служител на ищеца. Оспорва иска по
размер с твърдения, че претенцията следва да се намали с 1138.50лв.
(остатъчна стойност на стоката), така и по твърдения, че гъбите били с
единична стойност от 6.65лв и не ставало ясно защо се претендира 9.40лв./кг.
3
В първото с.з. пред първата инстанция процесуалният представител на
ответника не оспорва, че между страните има сключена застраховка, както се
твърди в исковата молба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС
в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за
интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението.
При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът
намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен
от и срещу процесуално легитимирани страни.
По основателността на иска:
Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правно
основание чл.405, ал.1 вр. чл.419 вр. чл.435 КЗ за репариране на
имуществените вреди настъпили вследствие на ПТП.
Елементите на фактическият състав са: наличие на валиден договор за
имуществено застраховане срещу риск от превоза между страните, настъпване
на предвидено в договора застрахователно събитие, установяване вида и
размера на причинените вреди на трети лица и изплатено от застрахования
обезщетение в полза на тези лица.
Не е спорно между страните наличието на сключен застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 510221211000014 (с която
била продължен при същите условия застрахователен договор „Отговорност
на превозвача на товари по шосе“ по полица №
510220211000020/02.06.2020г.), което се признава като факт по см. на чл.175
ГПК от процесуалния представител на ответника.
Видно от приетия по делото договор от 05.02.2023г. между Еко
4
Булгарплод БГ ООД и Хамър Транс 2018 ЕООД, се установява (с оглед чл.235,
ал.3 ГПК) изплатено (чрез плащане и прихващане) вземане на застрахования в
полза на изпращача (правоимащ собственик на товара), с което се доказва
суброгиране в правата му по см. на чл.435 КЗ за погинал товар на стойност
7135лв., поради което и възражението на въззиваемия ответник за липсата на
легитимация е неоснователно.
Не се спори, че през действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, а именно ПТП от 20.06.2021г. около 01.00ч. в
гр.София на ул.Стефан Колев с посока на движение от ул. Боян Магесник към
кв. Христо Ботев, при което т.а. Ивеко дейли 35 С 14 (застрахован при
ответника) се удря в козирката над мост, за която нямало маркировка, пътни
знаци и осветление, с което предизвиква щети и увреждане на превозния
товар, представляващ диворастящи гъби, общо 954кг., на стойност 8967лв.,
собственост на Еко Булгарплод БГ ООД, от които били погинали 759кг., със
себестойност 7135лв. (формирана от цена покупна цена на лв/кг – 6.65лв.,
отпад 27% - 1.75лв., работа – 1лв/кг или себестойност на 1кг продукция –
9.4лв.). За настъпилото събитие била образувана претенция №
510222952100069, по която застрахователят приел, че погиналото имущество
било на стойност 7135лв., отказало да заплати сумата по съображения, че
събитието било изключен риск поради груба небрежност на водача. Същото
се установява съвкупно от приетите по делото доказателства, а именно:
От приетата по делото ЧМР товарителница с изпращач Еко Булгарплод
БГ ООД, превозвач Хамър Транс 2018 ЕООД и получател – дружество в
Германия, с посочено бруто тегло на товара – 954кг /гъби пачи крак/, както и
фактура № 53/19.06.2021г. между изпращача и получателя за стоката на обща
стойност 6680.25€, се установява приета за превоз стока по международен
автомобилен превоз на товари.
Съгласно приетите по делото Общи условия по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“, се установява, че в раздел
VII, т.25 е уредено, че при настъпване на събитие, застрахованият е длъжен да
(т.25.2) в срок до 7 дни да уведоми писмено застрахователя, както и да
допусне и/или да съдейства за извършване на оглед от авариен комисар
(т.25.3.), като в раздел IХ, т.32 е уредено, че лицето, което претендира да
получи обезщетение е длъжно да представи документи, сред които и авариен
протокол от авариен комисар за повреди.
Приет е и протокол за погубена стока от 20.06.2021г. от Еко Булгарплод
БГ ООД, съгласно който след пресортиране и преработка на товара в т.а. КН
**** ВС, претърпяло ПТП на 20.06.2021г., общото погубено количество било
759кг., като съгласно протокола от 28.06.2021г. за себестойността на
погубената стока – същата се остойностява на 9.4лв. (6.65лв. покупна цена
към 18.06.2021г., отпад 27% и работа 1лв на кг), общо 7134.6лв.
Видно от приетата и неоспорена кореспонденция между страните, се
установява, че в срок е заявена претенция (21.06.2021г.) от служител на Хамър
5
Транс 2018 ЕООД до ответника, на която е получен отговор от 21.06.2021г., с
който се иска информация за местоположението на повредения товар с оглед
ангажиране авариен комисар. Приет е авариен протокол от 30.06.2021г., в
който е описано, че в резултат от инспекция на 22.06.2021г. в склад на
изпращача Еко Булгарплод БГ ООД по повод инцидент от 20.06.2021г., в който
е отразено, че на 28.06.2021г. е получена фактура за продажбата и
калкулацията на себестойността на гъбите, съгласно която същата е 9.40лв./кг.,
която се приема за резонна, поради което аварийният комисар определя размер
на щетата в размер на 7134.60лв (759кг х 9.40лв.), при реализирани приходи от
продажба – 1110лв., съответно размер на претенцията – 6024.60лв.
Възражението на ответника за наличие на основание по чл.17, т.4, б. „б“ СМR
е неотносимо, доколкото с оглед протокола на аварийния комисар се
установява, че товарът (представляващ бързоразвалящи се стоки – гъби) е бил
транспортиран надлежно (с хладилен камион съгласно протокола на
аварийния комисар) при задължителна температура за съхранение, съответно
след ПТП хладилният камион се връща в склада на изпращача, който работи
24 часа за пресортиране и преработка. Хипотезата на чл.17, пар.4, б. „б“ CMR
(„липсата или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си
естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са
лошо опаковани“) касае товари, за опазването на които е необходимо
опаковането им в подходяща опаковка през време на превоза, т.е. естеството
на товара е такова, че липсата на опаковка или използването на дефектна
такава я излагат на рискове. За да намери приложение разпоредбата, освен
товарът да е от такова естество, което го прави податливо на развала при
липса или неправилност на опаковането, следва в конкретния случай товарът
да не е бил опакован или да е бил опакован с дефектна (неподходяща)
опаковка, така и да е настъпила повреда, която обикновено възниква при
дефект или липса на опакова, т.е. да е настъпила повреда, която да произтича
от особен риск присъщ при липса или неправилно опаковане на стоката от
съответното естество, какъвто не е настоящият случай.
Приета по делото е фактура № **********/24.06.2021г. с предмет 740кг
гъби пачи-крак за стойност 1110лв. без ДДС. Приета е претенция за
обезщетение за погубен товар от Еко Булгарплод БГ ООД към превозвач
Хамър Транс 2018 ЕООД, в която е описан повреден товар – 759кг в размер на
7134.6лв., при реализирана стока по фактура № **********/24.06.2021г. в
размер а 1110лв. или общия размер на претендираното обезщетение –
6024.60лв.
Отговорността на превозвача спрямо правоимащия изпращач е в
размерите с оглед правилата на чл.23 CMR (към която препраща чл.25 CMR)
релевантна в случая, доколкото с плащането на същата ищецът – превозвач се
суброгира в правата на правоимащия изпращач срещу застрахователя, т.е.
дължимото обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз и обхваща само пряко и
непосредствено претърпяната загуба, не и пропуснати ползи или други вреди.
6
Всички разноски по повод на стоката към момент на предаването на
превозвача (сторени разходи по опаковане, разходи по предварително
складиране, платени акцизи, ДДС, сертификати за произход и качество,
застрахователни премии, други административни такси и т.н., т.е. при
изчисляване на стойността на товара по време и място на приемането му за
превоз по см. на чл.23, §1 и 2 CMR следва в зависимост от конкретния случай
да се определи на база средна пазарна цена на опакована, сертифицирана,
застрахована стока с платен акциз, ДДС и т.н.) следва да се калкулират при
определяне на стойността по §2, т.е. не представляват „други разноски“ по
смисъла на чл.23, §4 CMR. Стойността се изчислява по правилата на чл.23§2
CMR – по борсовия курс (цената, по която се търгува на борсата), а при липса
на такъв – по текущата цена на пазара (средна цена, която се постига на пазар,
на който редовно се търгуват стоки от съответния вид и характер ), а при
липса на такава – по обичайната стойност (средната стойност за купуване или
продаване на стоки от един и същи вид и качество). Обикновено, ако
превозваният товар е продадена стока, за основа за определяне стойността на
товара се взема фактурата по продажбата (съответно и митническа
декларация), но същата не е определяща (освен ако няма спор между страните
за размера на стойността). В конкретния случай, договорено с получателя е
плащане при получаване, съответно релевантната стойност е по чл.23 §2,
съответно с оглед приетия протокол на аварийния комисар по определяне
размера и вида на вредите, няма спор по размера на претърпените вреди.
Съвкупно от цитираните писмени доказателства съдът приема за установен
размерът на претърпените вреди, а именно 6024.60лв., до които ищецът има
право на обезщетение, който се установява от приетия авариен протокол от
30.06.2021г., представляващ документ, посочен в приложимите между
страните общи условия документ, за установяване размера и вида на вредите,
който уговорен начин е за доказване на заявената пред застрахователя
претенция. От стойността на повредения товар от 7134.6лв. следа да се
приспадне реализираната на вторичния пазар стойност от 1110лв. (без ДДС).
В чл.18 от общите условия е определен лимит на отговорността до 8.33
разчетни единици на килограм липсващо/повредено бруто тегло съгласно
СМR. Т.е. изрично общите условия приемат за приложим чл.23, пар.3 СМR /
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари/,
уреждащ специален лимит (горна граница) на отговорността на превозвача
при определяне на размера на обезщетението, които лимити се прилагат само
по отношение на превозвача и само при отговорност, която е в приложното
поле на CMR. Към CMR е приет допълнителен Протокол от 05.07.1978г.,
подписан в Женева, в сила от 28.12.1980г. Съществената част от Протокола е
по изменение на чл.23, пар.3 CMR, съответно се предвижда добавяне на пар.7,
8 и 9. Изменението на пар.3 предвижда „Все пак, обезщетението не трябва да
превишава 8.33 разчетни единици на килограм за липсващо бруто тегло“.
Предвидените нови пар.7, 8 и 9 касаят дефиниране на „разчетната единица“
като Специалното право на тираж (SDR), начинът на определянето,
7
конвертирането в национална валута и момента за изчисляване. С приемане
на Протокола от 05.07.1978г., се заменя златният франк при изчисляване на
горната граница на отговорност, като се замени със SDR (специално право на
тираж – включващо „кошница“ от пет валути в различни пропорции, с което се
постига най-висока степен на стабилност на стойността, макар и да не се
отчита в такава степен инфлацията), определено от МВФ. SDR е в
приблизителна стойност на 2.39лв., т.е. 8.33 SDR = 19,91лв/кг, поради което в
конкретния случай не е налице надвишаване на лимита на отговорността.
Основният спорен между страните въпрос е: налице ли е изключен
застрахователен риск, съответно основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение от ответника по см на чл.408, ал.1, т. 3 КЗ.
Както бе изяснено по-горе не се спори около механизма на ПТП, а
именно същото е настъпило на 20.06.2021г. около 01.00ч. в гр.София на
ул.Стефан Колев с посока на движение от ул. Боян Магесник към кв. Христо
Ботев, при което т.а. Ивеко дейли 35 С 14 (застрахован при ответника) се удря
в козирката над мост, за която нямало маркировка, пътни знаци и осветление.
Не е спорно, че водачът на процесния т.а. представлява лице по см. на
чл.3 CMR, съответно превозвачът отговаря като за свои действия и
бездействия, за действията и бездействия на своите служители и на всички
други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато
тези негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции.
По отношение на липсата на пътни знаци и осветление – същото се
установява, както и от приетото по делото писмени доказателства, а именно
писмо от Столична община изх.№ СОА21-ГР94-4199-(1)/05.10.2021г. от което
се установява, към не се разполага с информация за наличието на пътни знаци
В-15 (2.2м.) към 20.06.2021г., като било възложено възстановяването на
липсващите такива в посочения участък, така и че посоченият участък щял да
бъде взет предвид при изготвяне на програма за възстановяване и изграждане
на публично осветление при наличие на финансови средства. Така и от
събраните гласни доказателствени средства - От показанията на св. А., ценени
по чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че работи като шофьор при ищеца, се
установява, че присъствал при приемане на товара (около 1т. гъби, за което
била подписана ЧМР – товарителница), след което натоварения т.а. тръгнал,
но скоро получил обаждане от водача за реализираното ПТП, при което т.е. се
върнал в базата, за да бъде разтоварен, като агрегатът на т.а. бил влязъл при
гъбите и всичко в багажника било смачкано. Дава показания, че водачът на т.а.
при процесното ПТП е бил с опит – около 64-65г., като макар да не е
присъствал при самото ПТП дава показания, че мястото на ПТП е между ж.к.
„Слатина“ и циганската махала, където има два моста, като единият е по-
нисък, но не било обозначено с табели за височината на съоръжението. От
показанията на св.Пейчев се установява, че след процесното ПТП е посетил
мястото, защото бил повикан от водача, с който се познавали. На място имало
два моста, един след друг, като единият бил по-нисък, но нямало знаци, които
8
да указват височината.
В раздел III, т.4.4 от приложимите общите условия е уредено, че
застрахователното покритие е изключено при „груба небрежност“ от страна
на застрахования, негови служителите или други наети лица, използвани при
извършване на превоза. В раздел XIV е дадена дефиниция за „груба
небрежност“, а именно, че такава е налице, когато превозвачът, негови
служители и/или водачът извършващ превоза са можели да предвидят и
предотвратят настъпването на застрахователното събитие или да намалят
вредите от него, но не са положили дължимата грижа за това.
Прието е решение № 2301/23.06.2022г. по АНД № 11496/2021г. по описа
на СРС, 111 състав, с което е отменено НП№ 21-4332-014155/09.07.2021г.,
което е ирелевантно за делото.
Първата инстанция е приела, че след като участъкът бил по-пряк път,
неосветен и непопулярен, извън натоварената част от кварталната пътна
мрежа, служещ за бърз достъп от едно място до друго, то от водачът като
шофьор с достатъчно професионален опит, чиято професионална грижа се
оценявала по-високо от средната такава, тръгвайки за Германия следвало да
положи необходимата грижа като проучи пътя и като избягва неясни, тъмни
участъци, с неизвестни препятствия, които биха били пречка за сигурността н
преминаването. Първата инстанция е приела, че общото несъобразяване с
пътната обстановка при дължимата професионална грижа била единствената
причина за възникване на ПТП, съответно минавайки за по-напряко, не само
по един, а под два моста без да бил наясно какво следва, шофьорът бил
длъжен да прояви по-голяма грижа от тази на средния шофьор, защото
вършил това по занятие и имал необходимата квалификация. Нямало значение
дали и защо участъкът нямал пътни знаци – водачът бил длъжен да се
съобразява с актуалните пътни условия и да реагира с подходящата
професионална грижа. Поради това според СРС водачът проявил груба
небрежност, минавайки без да се огледа и да се съобрази с пътните условия,
без да внимава достатъчно.
По спорния въпрос настоящият въззивен състав намира следното:
При реализиране на всички елементи от фактическия състав на чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ се поражда правото на застрахователя да откаже плащането на
застрахователното обезщетение, въпреки настъпилото застрахователно
събитие. Поради това той е страната, която трябва да въведе в процеса
твърдението за възникването на това му право, като наред с това посочи
фактите и обстоятелствата, на които основава възникването му. Доколкото
тези факти и обстоятелства ползват застрахователя именно той е страната,
която съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствената тежест за
установяването им в процеса (така и Решение № 50 от 29.01.2024 г. по гр. д. №
1464 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение). В конкретния
случай застрахователят се позовава на т.4.4 от приложимите общите условия,
а именно „груба небрежност“ на служител на застрахования. В този смисъл
9
следва да установи пълно и главно обективните обстоятелства, от които може
да се приеме, че служител на ищеца е действал при условията на груба
небрежност.
В последователната съдебна практика на ВКС (Решение №
348/11.10.2011 г. по гр. д.№ 387/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, II т.о.; Определение №
36/22.01.2018 г. по т.д. № 1497/2017 г. на ВКС, II т.о., където се приема, че
законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и
груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е
налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото
надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се
различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-
засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост“.), че небрежност е налице, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства, а грубата небрежност се различава от обикновената само по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане на
грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.
От друга страна, дължимата грижа в търговското право (чл. 302 ТЗ) е
квалифицирана – грижа на специалист в съответната сфера, носител на
специални знания и умения. Следователно от специалиста превозвач,
съответно от лицата – професионални шофьори, очакваме специални знания и
умения в областта на превозите. Превозвач, съответно водач действа при
груба небрежност, когато не полага изискуемата грижа въпреки специалните
си знания и умения в областта на превозите, т.е. с оглед завишените
изисквания от гледна точка на изискуемата грижа, когато фактическата
обстановка е такава, че водачът не е действал по начин, при който друг
професионален превозвач нормално би действал, поведението му може да се
субсумира като груба небрежност. Колкото по-завишени изисквания за
дължима грижа има към определен длъжник при изпълнение на задълженията
му, толкова по-лесно можем да открием грубо неизпълнение на тези
задължения, ако той се е отклонил количествено в сравнение с други, спрямо
които са приложими същите завишени изисквания.
Следователно, за да е налице груба небрежност от страна на превозвач,
следва служителят - шофьор да е проявил липса на елементарна
съобразителност, пренебрегвайки елементарни физични и технологични
правила, респективно и правила за безопасност на движението и е нарушил
основни правила за движение по пътищата. Преценката зависи от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай. Неспазването на правилата за
движение по пътищата е нарушение, което в зависимост от вида на
10
нарушените правила може да обоснове груба небрежност. При неполагане на
елементарна грижа може да се обоснове извод, че е проявена груба
небрежност.
В конкретния случая по делото не е установено водача на ищеца при
процесното ПТП да е нарушил конкретни технологични и технически правила
за експлоатация на превозното средство, да е нарушил правила за движение
по пътищата при условията на груба небрежност. В тежест на
застрахователят е било по делото да го докаже по несъмнен начин, а това не е
направено по делото, поради което и възражението на застрахователя за
приложимост на т.4.4 съдът приема за неоснователно.
В конкретните условия - в тъмната част на денонощието, без наличие на
ограничителни знаци по см. на чл.47 ППЗДвП, с които се забранява влизането
на ППС, без ангажирани доказателства от ответника за скоростта на
движение, така и по отношение на височината на моста, съответно
височината на ППС, които да обуславят пренебрегване на елементарни
физички правила, настоящият състав приема, че водачът е действал небрежно,
но не е доказано пълно и главно да е действал при условията на груба
небрежност (при сходни обстоятелства – така и Решение № 262166 от
01.04.2021 г. по в. гр. д. № 4623 / 2020 г. на Възз. IV-б. състав на СГС; Решение
№ 4217 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 15829/2015 г. на СГС), т.е. възражението
по чл.408, ал.1, т. 3 КЗ е неоснователно.
С оглед горното, решението следва да се отмени частично като искът се
уважи до сумата от 6 024,6лв., съответно се потвърди в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 7135лв., вкл. се
присъди законна лихва върху уважената част, считано от исковата молба
(09.03.2023г.) до изплащане на вземането.
По разноските:
С право на такива имат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски, както следва: за пред първата
инстанция – 290лв. д.т., адв. възнаграждение в размер на 1600лв. (л.7 гр.д.
12559/2023г.), за пред настоящата инстанция – 143,70лв. д.т., адв.
възнаграждение в размер на 1600лв. (л.8 от настоящото дело), оспорено като
прекомерно, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото
пред настоящата инстанция съдът редуцира до сумата от 1200лв., т.е. има
право на разноски в общ размер на 3 233,7лв., като с оглед частичната
основателност на иска следа да му се присъдят разноски в общ размер на
2 730,45лв. за двете инстанции.
Ответникът е бил представляван и пред двете инстанции от
юрисконсулт, като с оглед изхода на делото има право на разноски в общ
размер на 62,25лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Воден от горното, Софийски градски съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7221/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
12559/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от Хамър Транс 2018 ЕООД, ЕИК: *********,
с. Доброславци, Столична община, п.к. 1247, ул. ****, срещу ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, бул. "Витоша" № 89Б,
осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 вр. чл.419 вр. чл.435 КЗ, за
разликата между сумата от 1 110,4лв. до 7135лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП от 20.06.2021г., ведно
със законната лихва от 09.03.2023г. до изплащане на вземането, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 вр. чл.419 вр.
чл.435 КЗ ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, бул.
"Витоша" № 89Б, да заплати на Хамър Транс 2018 ЕООД, ЕИК: *********, с.
Доброславци, Столична община, п.к. 1247, ул. ****, сумата от 6 024,6лв,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди
вследствие на ПТП от 20.06.2021г., ведно със законната лихва от 09.03.2023г.
до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7221/19.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12559/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, в
останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ДЗИ Общо застраховане ЕАД,
ЕИК: *********, гр.София, бул. "Витоша" № 89Б, да плати на Хамър Транс
2018 ЕООД, ЕИК: *********, с. Доброславци, Столична община, п.к. 1247, ул.
****, разноски по делото в общ размер за двете инстанции - 2 730,45лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Хамър Транс 2018 ЕООД,
ЕИК: *********, с. Доброславци, Столична община, п.к. 1247, ул. ****, да
плати на ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, бул.
"Витоша" № 89Б, разноски по делото в общ размер за двете инстанции -
62,25лв.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12