Р Е Ш Е Н
И Е
№116
гр.Силистра, 19.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:Павлина
Георгиева-Железова
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, с участието на прокурор
при ОП гр.Силистра С.Г., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №
123 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 43/15.05.2019 г., постановено
по АНД № 30/19 г., Районният съд гр. Каварна е потвърдил Наказателно
постановление № Д-2-СИР-11/18.06.18 г., издадено от Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район, с което на К.З.Ж.,
в качеството му на главен архитект на Община гр.., на основание чл.232 ал.1 т.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.153 ал.4 от ЗУТ.
Производството е образувано по касационна жалба на арх.К.З.Ж.,
подадена чрез упълномощен представител адв. М.М. ***, с искане да бъде отменено
обжалваното решение на РС-Каварна и постановено ново, отменящо първоначално
оспореното наказателно постановление. Оплакванията в жалбата са групирани в две
направления - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Доминират обаче, съображенията за процесуални
нарушения като се счита, че юридическата квалификация на фактите в акта за
установяване на административното нарушение и в НП е различна, което накърнило
правото на защита на касатора. Отделно от това се счита, че квалифицирането на
деянието в НП, при условията на чл.53 ал.2 ЗАНН, отново не съответства на
фактите и следователно, е неточно, защото чл. 232 ал.1 т.1 ЗУТ съдържа три отделни
хипотези на изпълнителното деяние и наказващият орган не е уточнил по коя от
тях приема, че е извършено нарушението. В този контекст се излагат подробни
съображения, че от материалноправна страна няма основания да се приеме, че е
извършено каквото и да е административно нарушение тъй като и за трите хипотези
на чл.232 ал.1 т.1 ЗУТ, нямало установено изпълнително деяние, т.е. нямало
факти за извършено такова. Въведено е и оплакване, че с едно заявление на
възложителя е поискана презаверка на три разрешения за строеж, каквато е
извършена от касатора, в длъжностното му качество. В този ракурс поставен
конфликтният момент между страните, е следвало да доведе, според жалбата, до
съставянето на един АУАН и издаване на едно НП и за трите презаверени извън
срока от чл.153 ал.4 ЗУТ разрешения за строеж, а не както е процедирал
ответният по касация орган - издал три отделни НП. Последното било неправилно, но
оплакването пред настоящия съд е защото РС-Каварна не бил обсъдил това тяхно възражение
изобщо, което сочи на довод за липса на мотиви по част от въведения предмет
пред въззивната инстанция. По делото е постъпило и писмено становище от касационния
жалбоподател, чрез адв.М., с което се поддържат аргументите от жалбата и се
моли за отмяна на решението и съответно на НП.
Ответникът по касация - Регионална дирекция за национален
строителен контрол-Североизточен район /РДНСК-СИР/, не се представлява в
производството и не депозира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита, че
обжалваното решение на Каварненския РС е законосъобразно. Дава заключение за неговото
потвърждаване и отхвърляне на касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
Касационните основания, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция се
свеждат до твърдения за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нeправилно приложение на материалния закон /чл.348 ал.1 т.1,т.2 НПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Главният
довод е свързан с оплакване, че преценката на съда за наличие на нормативните и
фактически предпоставки за приложение на чл.232 ал.1 т.1 ЗУТ, била неправилна, тъй
като не било налице „неизпълнение на задължение по закон“; нито „лошо
изпълнение“, защото при извършване на презаверката на процесното РС касаторът е
спазил пълния нормативен регламент за това; нито било налично „несвоевременно
изпълнение“, понеже относимият за действията на органа - касатор срок от чл.153
ал.4 ЗУТ, очевидно е спазен. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши
на терена на касационните оплаквания и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Каварненският районен съд е извършил вярно, въз основа
на събраните доказателства, фактическите установявания по делото като е приел,че
арх.К.Ж., в качеството му на главен архитект на Община гр.., е презаверил на
11.07.2017 г. Разрешение за строеж № 6/07.02.12
г. за „Административно обслужваща сграда”, със застроена площ 132.40 кв.м.- I-ви етап в УПИ I-431,432 по
плана на с. Б., в нарушение на регулацията от чл.153 ЗУТ, в приложимата му
редакция към ДВ, бр.13/2017 г., защото е бил сезиран с искане от възложителя на
строежа след изтичане на 3-месечния срок от приключване на 5-те години от
започване на строителството. Недопустимо е било сезирането, след като вече процесното
РС № 6/07.02.12 г. е било загубило своето правно действие и не е подлежало на подновяване,
саниране. Законосъобразното действие на главния архитект в тази хипотеза е свързано
единствено с постановяване на отказ за презаверка на нещо което вече не съществува
валидно в правния мир, щом искането за това е отправено след изтичане на
тримесечния срок, установен от нормотвореца в полза на възложителя. Без правно
значение в случая е обстоятелството, че забавянето е от един ден в рамките на
общия срок - ако бяха спазени изискванията от възложителя на строежа, т.е. ако
същият беше подал заявлението за административната услуга по чл.153 ал.5 изр.2 ЗУТ най-късно на 26.06.2017 г. и в последния ден от този за административния орган
/14 дни след това/ се беше произнесъл положително - на 10.07.2017 г.
Неправилният старт на производството за презаверка на
разрешението за строеж е предопределял действията на органа касатор, който като
не е приложил правилно закона, е извършил административната услуга в нарушение
на същия.
Съдът е формирал правилно фактическите си изводи по
делото приемайки, че процесното РС е влязло в сила на 17.02.2017 г., а за
строежа е заверена заповедна книга и съставен протокол (обр.2) за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 26.03.2012 г.,
с което е поставено началото на изпълнението му съгласно чл.157 ЗУТ. На място е
намерена изпълнена стоманобетонна плоча с приблизителна площ от 133.40кв.м. и
височина +0.30м. от кота терен. На 07.07.2017 г. е постъпило заявление с вх.№АБ-06-880/л.27/
от „Калиакра инвест“ ООД гр.Варна за
презаверка на Разрешение за строеж № 6/07.02.2012 г., което е и сторено с
положен подпис и печат от главния архитект на Община гр.. на 11.07.2017 г. При
тези факти съдът е приел за безспорно доказана незаконосъобразността на извършената
административна услуга, защото при подаване на заявлението за нея е бил нарушен
нормативният 3-месечен срок от чл.153 ал.4 ЗУТ. Вярно е, че в срока за действие
на администрацията - 14 дни от подаване на заявлението, касаторът е извършил
услугата, в какъвто смисъл се възразява с жалбата, но това е направено при
начална липса на предпоставките за законосъобразното й извършване, защото към
момента на сезиране на гл.архитект разрешението за строеж е било изгубило
своето правно действие окончателно съгласно чл.153 ал.2 т.2 ЗУТ. В обобщение районният
съд е приел, че безспорно и категорично е установено подаване на заявление от
възложителя на строежа за презаверка на процесното РС след като същото вече е
нямало действие, което не може да мотивира друг изход на административното производство
освен отказ от извършване на поисканата услуга. Това е така, защото не може да бъде
даден нов правен живот на нещо което вече го няма, съгласно регулацията от
чл.153 ЗУТ. На тази основа съдът е формирал верен извод за съставомерност на
деянието, извършено от касатора като главен архитект на Община ., което
съответно на закона е било санкционирано съгласно чл.232 ал.1 т.1 ЗУТ. Приел е,
че с наложеното наказание в неговия
законоустановен минимум се постигат целите от чл.12 ЗАНН.
Решението е правилно, включително по
отношение на изложените съображения, че деянието не разкрива белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Относно оплакването, че
заявлението по чл.153 ал.4 ЗУТ, подадено от възложителя „Калиакра инвест“ ООД
гр.Варна, ЕИК: *********, било едно, инкорпориращо искания за презаверка на три
отделни разрешения за строеж, следвало да обоснове инициирането и провеждането
на едно административно-наказателно производство, правилно е отклонено от РС-Каварна
като неоснователно, макар и без изложени нарочни мотиви. Съгласно чл.18 ЗАНН
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения /“идеална“ и „реална“ съвкупност от
нарушения, съгласно дефинициите от пеналистиката/, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Нещо повече, касаторът с отделни,
самостоятелни действия /видно от приложеното на л.26 презаверено РС № 6/07.02.12
г./ е извършил административните услуги, което ирелевира изцяло оплакването от
жалбата.
С оглед на
гореизложеното, настоящият състав на Административен съд гр. Силистра намира, че
въззивното решение е постановено при липса на касационни основания за неговата
отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 43/15.05.2019 г., постановено по АНД № 30/ 2019 г. по описа на Районен
съд гр.Каварна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.