№ 1054
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500560 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. АТ. М. срещу Решение № 262997 от
29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в
отношенията между страните, че въззивникът М. АТ. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца
Агенция по заетостта, БУЛСТАТ ********* сумата от 629.52 лева, представляваща
неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на
безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на
договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните
занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното
плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на
решението. Поддържаните доводи са за неправилно формиран извод относно валидността на
договора за обучение. От заключението по приетата експертиза е установено, че договорът е
невалиден поради заболяване на ответника, преди сключването му. При подписване на
договора въззивникът страдал от шизофренно заболяване, възпрепятствало го да разбира
значението на своето действие и прецени последиците от поемането на ангажименти по
изпълнението на договора, нито годността си да упражнява професията, за която е трябвало
да бъде обучаван. Тези факти са установени с представени по делото експертно решение и
заключение на СПЕ. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че от Агенция
по заетостта не е изискан документ за психично здраве на М. към момента на сключване на
договора, като същата не е положила необходимата грижа за обезпечаване ефективността и
1
действителността на сключения договор. В този смисъл отправил искане за отмяна на
обжалваното решение.
В отговор, Агенция по заетостта – София оспорва жалбата и развитите в нея доводи
за неправилност на решението. Твърди, че въззивникът бил регистриран в ДБТ-Варна като
безработно лице, подал по собствено желание заявление за участие в обучение по професия
„работник в озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“, като признал, че е
подписал процесния договор за обучение. В същото време представил документ от личен
лекар, че може да се обучава, изискуем съгласно чл. 14 от ЗПОО за включване в курса.
Съгласно издаден специализиран ТЕЛК за психично заболяване на М., лицето не може да
бъда под нервно-психично напрежение и отговорност при работа, каквото не е относимо за
„работник в озеленяването“. Съгласно заключението на СПЕ несъвместим е средно тежък
физически труд. Правилно съдът не е приел заключението на СПЕ като релевантно
доказателство, установяващо невъзможност лицето да се обучава. В отговора на исковата
молба не е оспорена вализността на договора, а бъдещата невъзможност на лицето да
прилага наученото поради заболяване. Възражението за недействителност на договора за
обучение е направено за първи път с въззивната жалба. Агенцията по заетостта чрез ДБТ –
Варна, в изпълнение на посредническа услуга по смисъла на чл. 26, т. 4 от ЗНЗ е длъжна да
включи лицето в курс при спазване на принципите на свобода при избор на професия, вида
и формата на обучение, установени в чл. 54, ал. 2 от ППЗНЗ. Противното би означавало да
прояви дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона. Ето
защо договорът за обучение в случая е валидно сключен. Въззивникът не е представител
доказателства за уважителни причини за отсъствията си, съгласно уговореното в т. 2.2.4 от
договора, поради което дължи плащане на исковата сума за платеното му обучение.
Отправил искане във връзка с изложеното, обжалваното решение да се потвърди с извод за
правилност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба е обективирано доказателствено искане за приемане като
писмено доказателство на Епикриза, издадена на 31.12.2021г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
– Варна, обективираща назначено насочване за диспансеризация. Така представеното
писмено доказателство е допустимо и относимо към спорния предмет, поради което следва
да се приеме.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.04.2018г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното с
въззивната жалба писмено доказателство Епикриза, издадена на 31.12.2021г. от УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД – Варна.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3