Р
Е Ш Е
Н И Е № 160
гр.Враца 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
районен съд, IV -ти наказателен
състав, в публично заседание на 27.03.19г., в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При участието на секретар Ваня Василева,
разгледа докладваното от съдията АНД №
186 по описа на ВРС за 2019г въз основа на закона и доказателствата.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АПИО - 46/04.01.2019г.
на Кмета
на Община Враца, с което на П.Г.Г. с
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 50/петдесет/ лева., за
извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр.
с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване
на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца/НООРООСОИТОВ/ и
на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
П.Г.Г.
с
ЕГН ********** ***, е обжалвал НП №АПИО-46/04.01.2019г. на Кмета на
Община Враца, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание моли за отмяна на
наложената санкция, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на
обективната действителност.
ОТВЕТНИКЪТ
по делото чрез ю.к. Владинова ангажира
становище в подкрепа на НП.
Производството по делото е по реда
на чл. 59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното: На
13.12.2019г., сутринта около 07.55
часа полицейските служители А.И.К. и М.Л.С. и двамата на длъжност полицай при
РУ-Враца се намирали на ул.“Беласица“№1, където се намира ЦПЗ Враца във връзка
с изпълнение на служебните си задължения. Докато се намирали на посочения адрес
забелязали лицето П.Г.Г., които
чакал на улицата пред посочения адрес за метадонова програма, и които докато си
говорел със своя познат – М.Й.изведнъж се спречкал с него, като взаимно се
бутали и карали. За констатираното св. А.И.К. в присъствието на свидетел М.Л.С.
съставил АУАН №955/2018г. на П.Г.Г. за това, че на 13.12.2018г. около 07:55 часа
в, гр.Враца, на ул.“Беласица“№1, извършва действия противоречащи на добрите
нрави и нормите за морал и поведение, изразяващи се в предизвикване на скандал,
с лицето Мирослав И. Йорданов с което е нарушил чл.2, т.5 от НООРООСОИТОВ..
Жалбоподателя П.Г.Г.
подписал съставеният акт без възражения и получил препис от него. Въз основа на така съставения АУАН №955/2018г. е издадено
обжалваното НП № АПИО-46/074.01.2019г.
на Кмета на Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя Г. било квалифицирано, като нарушение
на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване
на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал. 1, т.3 от същата НАРЕДБА.
Горната фактическа обстановка се
установява от АУАН №955/13.12.2018г. и НП № АПИО-63/07.01.2019г.,
както и показания на свидетелите – актосъставителят А.И.К. и М.Л.С..
Съдът намира жалбата за подадена в
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е
процесуално допустима и основателна по следните съображения.
Съдът
приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е
констатирано с АУАН №955 от 13.12.2018г.,
но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената
по ЗАНН процедура.
На първо място,
съдът намира, че описание на извършеното административно нарушение отразеното в
АУАН, като:„извършване на действия,
противоречащи на добрите нрави и норми за морал в поведението, изразяващи се в
предизвикване на скандал….” и в НП,
– посочено като: „извършва действия, несъвместими с обичайните норми и морал в поведението, като предизвиква
скандал….” е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в
противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите
констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на
административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства
не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение,
сочено като – „скандал”, и факта на осъществяването му, то съдът е
лишен от възможността да прецени, чрез
какви точно действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да
прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените
действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият
ред” От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което,
дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство,
то липсата на описанието им в АУАН не може да се санира. Нещо повече
неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя
непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е
допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на
императивните изисквания на нормите на чл.42
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е
извършено.
На второ място
съдът намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в
това, че в съставения АУАН - актосъставителят
е посочил, че жалбоподателят Г. е
нарушил, законовата норма на чл.2, т.5 от НООРООСОИТОВ, докато в НП административнонаказващият орган от
своя страна е посочил, че е нарушил, законова норма на чл.2 т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на
околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.
По
начина, по който е отразена нарушената законова норма която, в АУАН е отразена
единствено по посочения начин - чл.2,
т.5 от НООРООСОИТОВ тоест в съкращение в не става ясно, кой е нарушеният нормативен
акта. За обикновеният гражданин, на който работата му не е свързана с
разчитането на абревиатури на нормативни актове, изписването на нарушената правна норма по
посочения начин представлява особено затруднение
с оглед необходимостта от разшифроването на написаното. Такова изписване и то
на нормативни актове, е в разрез с императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя тъй като за наказаното лице не
става ясно коя точно правна норма е имал предвид наказващият орган, и
е основание за отмяна на Наказателното постановление.
Функцията на акта
за установяване на административно нарушение е да повдигне едно конкретно
административно наказателно обвинение по отношение на конкретно физическо или
юридическо лице. Последващото наказателно постановление реализира
административно-наказателната отговорност именно по това обвинение. В тази
връзка, законодателят императивно е определил в разпоредбите на чл.42 т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, че и актът и наказателното
постановление трябва да съдържат описание на нарушението и законови разпоредби,
които са нарушени. Наистина, възможно е в хода на образуваното
административно-наказателно производство да се разкрият и други факти и
обстоятелства, съответно за друго административно нарушение или престъпление
или обратното, да отпаднат приети от актосъставителя действия за нарушения.
Тогава следва административнонаказващият орган да прекрати образуваното по
първоначалния акт производство и да укаже на актосъставителя, че следва да
състави акт за установеното друго административно нарушение или да прекрати
административно-наказателното производство и изпрати преписката на прокурора,
когато нарушението е престъпление. В тази връзка, функциите и юридическият
ефект на АУАН могат да се проявят, само ако е редовен. Съдът намира, че в
разглеждания случай допуснатите нередовности в АУАН очертани по горе, са съществени и не могат да бъдат санирани с издаденото НП.
При
това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното административно нарушение по
един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а от друга, както се посочи и
по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително
правото и на защита. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на
които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това
неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН и издаденото
наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване
на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването
в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП
административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И
макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН
дава възможност на административнонакзаващия орган да издаде НП, дори и в акта
за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаденото НП при което административнонаказаващият орган е следвало да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО-46/04.01.2019г.
на Кмета на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: