Решение по дело №186/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 160
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 160

гр.Враца 22.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, IV -ти наказателен  състав, в публично заседание на 27.03.19г., в състав:

                                                                       Председател: ИСКРА КАСАБОВА

    При участието на секретар Ваня Василева, разгледа докладваното от съдията АНД № 186 по описа на ВРС за 2019г въз основа на закона и доказателствата.

Р  Е  Ш  И  :

 

      ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № АПИО - 46/04.01.2019г. на Кмета на Община Враца, с което на П.Г.Г.  с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева., за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца/НООРООСОИТОВ/ и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

     МОТИВИ:

П.Г.Г.  с ЕГН ********** ***, е обжалвал  НП №АПИО-46/04.01.2019г. на Кмета на Община Враца, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание моли за отмяна на наложената санкция, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност.

ОТВЕТНИКЪТ по делото чрез ю.к. Владинова  ангажира становище в подкрепа на НП.

Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 13.12.2019г., сутринта около 07.55 часа полицейските служители А.И.К. и М.Л.С. и двамата на длъжност полицай при РУ-Враца се намирали на ул.“Беласица“№1, където се намира ЦПЗ Враца във връзка с изпълнение на служебните си задължения. Докато се намирали на посочения адрес забелязали лицето П.Г.Г., които чакал на улицата пред посочения адрес за метадонова програма, и които докато си говорел със своя познат – М.Й.изведнъж се спречкал с него, като взаимно се бутали и карали. За констатираното св. А.И.К. в присъствието на свидетел  М.Л.С. съставил АУАН №955/2018г. на П.Г.Г. за това, че на 13.12.2018г. около 07:55 часа в, гр.Враца, на ул.“Беласица“№1, извършва действия противоречащи на добрите нрави и нормите за морал и поведение, изразяващи се в предизвикване на скандал, с лицето Мирослав И. Йорданов с което е нарушил чл.2, т.5 от НООРООСОИТОВ..

Жалбоподателя П.Г.Г. подписал съставеният акт без възражения и получил препис от него. Въз основа на така съставения АУАН №955/2018г. е издадено обжалваното НП № АПИО-46/074.01.2019г. на Кмета на Община Враца в което, извършеното от жалбоподателя Г. било квалифицирано, като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал. 1, т.3 от същата НАРЕДБА.

Горната фактическа обстановка се установява от АУАН №955/13.12.2018г. и НП № АПИО-63/07.01.2019г., както и показания на свидетелите – актосъставителят  А.И.К. и М.Л.С..

Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.

Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е констатирано с АУАН №955 от 13.12.2018г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН процедура.

На първо място, съдът намира, че описание на извършеното административно нарушение отразеното в АУАН, като:„извършване на действия, противоречащи на добрите нрави и норми за морал в поведението, изразяващи се в предизвикване на скандал….” и в НП, – посочено като: „извършва действия, несъвместими с обичайните  норми и морал в поведението, като предизвиква скандал….” е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН. При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение, сочено като – „скандал”,  и факта на осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и нарушаващи общественият ред” От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН не може да се санира. Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

На второ място съдът намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в съставения АУАН  - актосъставителят е посочил, че жалбоподателят Г. е нарушил, законовата норма на чл.2, т.5 от НООРООСОИТОВ, докато в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е нарушил, законова норма на чл.2 т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.

По начина, по който е отразена нарушената законова норма която, в АУАН е отразена единствено по посочения начин - чл.2, т.5 от НООРООСОИТОВ тоест в съкращение в не става ясно, кой е нарушеният нормативен акта. За обикновеният гражданин, на който работата му не е свързана с разчитането на абревиатури на нормативни актове,  изписването на нарушената правна норма по посочения  начин представлява особено затруднение с оглед необходимостта от разшифроването на написаното. Такова изписване и то на нормативни актове, е в разрез с императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което ограничава правото на защита на жалбоподателя тъй като за наказаното лице не става ясно коя точно правна норма е имал предвид наказващият орган, и е  основание за отмяна на Наказателното постановление.

Функцията на акта за установяване на административно нарушение е да повдигне едно конкретно административно наказателно обвинение по отношение на конкретно физическо или юридическо лице. Последващото наказателно постановление реализира административно-наказателната отговорност именно по това обвинение. В тази връзка, законодателят императивно е определил в разпоредбите на чл.42 т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5  и 6 от ЗАНН, че и актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и законови разпоредби, които са нарушени. Наистина, възможно е в хода на образуваното административно-наказателно производство да се разкрият и други факти и обстоятелства, съответно за друго административно нарушение или престъпление или обратното, да отпаднат приети от актосъставителя действия за нарушения. Тогава следва административнонаказващият орган да прекрати образуваното по първоначалния акт производство и да укаже на актосъставителя, че следва да състави акт за установеното друго административно нарушение или да прекрати административно-наказателното производство и изпрати преписката на прокурора, когато нарушението е престъпление. В тази връзка, функциите и юридическият ефект на АУАН могат да се проявят, само ако е редовен. Съдът намира, че в разглеждания случай допуснатите нередовности в АУАН очертани по горе, са съществени и не могат да бъдат санирани с издаденото НП.

При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното административно нарушение по един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото и на защита. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на  цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонакзаващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което административнонаказаващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

     Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО-46/04.01.2019г. на Кмета на Община Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл. 63, ал.1 ЗАНН.

     При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                         

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: