Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
06.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
При секретар ТАНЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 453 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД от Р.Г. АД ,Сърбия, гр.Белград
срещу „ОЕТ – О.Е.Т.“ ООД ЕИК ******** и „Е.Е.С.Р.10“ ООД ЕИК *******.
Ищецът твърди, че с първия
ответник ОЕТ – О.Е.Т. АД са имали сключено рамково споразумение за доставка на електроенергия от дата
20.11.2007г. , базирано на стандартните условия приети от Европейската
федерация на енергийните търговци. Споровете между тях е договорено да се
разрешават пред арбитраж, като седалището на арбитражния трибунал е във Виена,
Австрия, а приложими за разрешаване на споровете са арбитражните правила на
Международния търговски арбитраж в Париж.
Твърди, че предвид възникнали спорове по изпълнение на договора е
проведен арбитражен спор, като ищецът е претендирал връщане на сумата от
1 627 786.28 евро. Преди завеждане на арбитражното дело е поискал
обезпечение на този иск, като бъдещ такъв и такова е допуснато от СГС при
гаранция, а при обжалването САС е
увеличил гаранцията и я е определил в размер на 60 000 лв.
Проведено е арбитражното производство и с решение по арб.дело № 16463/GZ на Международния арбитражен съд
към Международна тъговска камара, Париж е постановено решение от 14.07.2011г. ,
с което на ищеца е било присъдено, да се заплати от страна на първия ответник
„ОЕТ – О.Е.Т.“ ООД сумата от
1 376 596 евро , както и дължими лихви и разноски, с размери
конкретно посочени в исковата молба. Твърди, че арбитражното решение е признато
и допуснато до изпълнение на територията
на Р България с решение на СГС от 17.06.2013г., на осн.чл.51 от ЗМТА отменено
от САС, като в касационното производство решението на ВКС № 97 от
11.07.2017г. е отменило решението на САС
и е допуснало изпълнението на арбитражното решение на територитя на Р България.
След допускане на обезпечението,
провеждане на арбитражното дело и образувано това по признаване на арбитражното
решение на територията на Р България ответникът се е разпоредил със свое
имущество апартамент в жилищна сграда изградена и находяща се на адрес :
гр.София, ул.**************. Апартамента е № 3
с площ от 181.70
кв.м., на първи жилищен етаж в изградената сграда, кота +3.40 кв.м., състоящ се
от антре, три спални, предверие, дневна с трапезария и кухненски бокс, две бани
с тоалетни, тоалетна, тераса и дворна тераса, в едно с 7.595% ид.части от
общите части на сградата, равняващи се на 28.44 кв.м., както и толкова идеални
части от правото на строеж върху местото. Дворното место, в което е изградена
сградата е с идентификатор по кадастралната карта – 68134.1938.889, а самия
апартамент е с идентификатор по
кадастралната карта 68134.1938.889.1.12. Стойността на апартамента към момента
на апортната вноска, съобразно оценката на вещите лица при апортирането възлиза
на 350 700 лв. Намира, че сделката е имала за цел да увреди ищеца в качеството
му на кредитор, а ответника да се освободи от свое имущество, за да не се
довлетвори от него кредитора. С апортиране на имота в новоучреденото дружество,
и втори ответник по делото, първия ответник е затруднил удовлетворяването на
ищеца, като кредитор. В конкретния случай е необходимо само наличие на знание
за увреждането у учредителя, но не й у новоучреденото дружество. Към
предявяване на иска имотът продължава да е собственост на второто ответно
дружество, а задължението на първия ответник към ищеца не е удовлетворено в
неговата цялост, въреки образуваното изпълнително дело.
Моли на осн.чл.135 от ЗЗД
сделката по апорта, внасяне на имота, описан по-горе, в капитала на втория ответник, да се прогласи за
относително недействителна спрямо ищеца .
ОТВЕТНИКА ОЕТ О.Е.Т. ООД оспорва
иска, като неоснователен. Излага съображения, че атакуваната сделка е
възмездна, срещу апортирания имот е получил дялове на новоучреденото дружество,
а след това е получил сума, по-голяма от цената която самия той е дал за
закупуване на имота. Намира, че с тази сделка не е затруднил кредитора си да
реализира вземането си, нито го е увредил по друг някакъв начин. Наред с това
намира, че притежава достатъчно имущество от което ищецът да може да се
удовлетвори. Активите му по счетоводен баланс са в размер на
17 064 000 лв. Наред с това
намира, че в периода на осъществяване на поредицата сделки от покупка, до апорт
и продажба на дяловее, арбитражното решение не е било признато за зпълнение на
територията на Р България, предвид отменителното решение на САС, поради което и
сделките не са извършени с цел да се увреди ищеца като кредитор. Моли искът да
бъде отхвърлен.
ОТВЕТНИКА „Е.Е.С.Р.10“ЕООД
оспорва иска като неоснователен . Излага съобръжения, че не са били налице
увреждащи ищеца сделки. Имота е закупен от първия ответник много след като са
възникнали правата на ищеца на кредитор. Вземането възниква още 2008-2009г.,
след което се установява чрез съд – арбитражното производство, а имота е
закупен през 20016г.. След закупуване на имота, същия веднага е апортиран, а
дружествените дялове от новото дружество продадени, срещу значителна парична
сума. Част от нея е получена от първия ответник по сметка, още преди апорта,
въз основа на подписан предварителен договор с купувача на дяловете. Твърди, че
по този начин ответника е увеличил своето имущество и ищецът е могъл да се
удовлетвори от постъпилата сума за цената на дяловете, предвид допуснатото
обезпечение. Първия ответник притежава достатъчно имущество, от което ищеца да
се удовлетвори, в рамките на изпълнителното дело само за 6 месеца е погасена
значителна част от задължението, само от постъпления по банковите сметки.
Твърди, че едноличния му собственик на капитала, закупил дяловете е изцяло
добросъвестен, същият не е знаел, че уврежда ищецът като кредитор. Налице е
поредица от сделки и тя не може да се обяви цялата за относително
недействителна, само поради
недобросъвестността на първия преобретател. Ако по отношение на последния
приобретател, не са налице предпоставките за обявяване на относителна
недействителност, то искът следва да се отхвърли изцяло без значение дали някой
от предходните преобретатели е бил недобросъвестен. Моли искът да се отхвърли
изцяло.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните
доказателства в хода на производството
намира за установено следното:
Между страните няма спор за
факти. Не се оспорва задължението на ответника към ищеца, нито установяването
му с изпълняемо решение от международен арбитражен съд. Не се оспорват
извършените сделки от страна на ответника
– покупка на недвижим имот на публична продан, апорт на имота в новоучредено дружество/втория оветник/ и в
последствие продажба на дружествените дялове от това дружество на трето лице,
през 2016г.. Не се оспорва и цената, по която дяловете са продадени и съответно
придобити от трето лице, нито пък че цената е реално заплатена по сметка на
първия ответник. За всички тези обстоятелства по делото са представени и
съответните доказателства.
Твърденията на ищеца за
задължението на ответника към него се установяват от представените по делото определения по
чл.390 от ГПК на СГС и на САС за допуснати обезпечителни мерки на бъдещ
арбитражен иск и издадена обезпечителна заповед от 18.08.2009г., както и от
постановеното арбитражно решение на Международен арбитражен
съд към Световната бизнес организация от 14.07.2011г. и решенията на бъларските съдилища по
екзекватурата. Представен е издадения изпълнителен лист от 02.08.2017г., след
допускане изпълнение на решението на арбитражния съд на територията на Р
България и удостоверение от ЧСИ А.П.и
сметка за размера на дълга, пред когото е образувано изпълнителното дело за
събраните суми и извършени погашения, както и за оставащите задължения. От
последните е видно, че в рамките на изпълнителното дело е постъпила сума за
погашения на задълженията в общ размер от 461 364.57 лв., от които са
погасени основно разноски по изп.дело и по арбитражното такова и лихви.
За извършените сделки относно
имот собственост на първия ответник- апартамент 3, относно който се иска
прогласяване относителната недействителност на апорта са представени
постановление на ЧСИ М. Ц. от 07.09.2015г. за неговото възлагане на първия
ответник, извлечение от партидата на новоучреденото дружество – втория ответник
по спора и
дружествения договор, както и заключението на три вещи лица относно
цената на апортирания имот, изготвена по повод апортиране на имота в новоучреденото
дружество. Продажбата на дяловете от новоучреденото дружество от ОЕТ – О.Е.Т.
ООД на новия собственик – Б.Ш.Г.се
установява, чрез представения предварителен договор и окончателен такъв
подписани съответно на 15.02.2016г. и на 05.04.2016г. Цената от 194 405
евро е заплатена на две части, по банков път, по сметка на първия ответник в
Централна кооперативна банка АД , съответно на 17.02.2016г. сумата от
76 044.63 лв. и на 05.04.2016г.-304 178 лв..Прехвърлянето на дяловете
е вписано в ТР на 11.04.2016г., видно от удостоверенията за актуално състояние.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Ищецът е кредитор на първия
ответник, като вземането му е установено с окончателно и изпълняемо арбитражно
решение. Образувано е изпълнително производство, по което е събрана част от
дължимата сума. Искът с пр.осн.чл.135 от ЗЗД е предявен от легитимиран за това
кредитор. Налице ли са обаче останалите предпоставки на чл.135,ал.1 от ЗЗД. Към
момента на придобиване и разпореждане с имота, предмет на иска от първия
ответник, решението на международния арбитражен съд е било постановено, същото
е окончателно. Същото обаче не е било признато и изпълняемо на територията на
РБългария, предвид отенителото решение на САС. Наред с това в рамките на този
период, имотът е придобит и апортиран в
новосъздадено дружество – втория ответник по спора, но след това има последваща
сделка. По същество този имот не е излязъл безвъзмездно от патримониума на
първия ответник. Същия е придобил срещу него дяловете в капитала на втория
ответник на стойност равна на оценката на имота или 350 400 дружествени
дяла, стойност по-висока от тази на придобиване. След апорта имота, може да се
приеме, че вече не е притежание на първия ответник. Същия става собственост на
втория ответник, но първия в качеството му на собственик на капитала, може да
се разпорежда с него. В последствие е налице прехвърляне на дружествените
дялове на първия ответник от втория ответник на трето лице, но срещу цена,
която по-висока, както от цената на придобиване/ 340 000 лв. на имота /,
така и от оценката при апортирането/350 700лв./, тъй като срещу прехвърлените
дружествени дялове първия ответник е получил плащане по банковата си сметка в
ЦКБ в размер общо на 380 223.13 лв.като левова равностойност на
договорената цена от 194 405 евро. Сделките са извършени в един кратък
период от около половин година и следва да се разглеждат като един общ процес
по придобиване и разпореждане с процесния имот, при налчие на приход и печалба
за първия ответник в резултат на тези сделки.
Видно от представените
доказателства за проведено обезпечително производство и издадена обезпечителна
заповед през 2009г., още преди постановяване на арбитражното решение ищецът чрез
допуснатото обезпечение – запор на вземанията на първия ответник по всичките му
банкови сметки във всички банки, в т.ч. и в ЦКБ АД е могъл да осигури запазване
на суми съответни на дължимите му се вземания. Следователно след като сумата от
продажбата на дяловете е постъпила по сметка на ищеца в банка, то тази сума е
следвало да остане за погасяване на задълженията на първия ответник към ищеца,
ако запорът е бил наложен и банката е изпълнила задълженията си. След като е
обжалвал налагането на обезпечение, то следва че първия ответник е бил наясно с
това. Независимо от това не е избегнал постъпване на сумите по банковите му
сметки.
В тежест на ищеца е било да
установи, погашенията извършени в рамките на изпълнителното производство по
какъв начин са събрани, и че са от суми, различни от постъпилите от цената на продадените
дялове от капитала на втория ответник,
което не е сторено по делото. Съдът намира, че след като сумата от
продажбата е съответна и по-голяма от стойността на дружествените дялове, които
пък са съответни на стойността на имота, предмет на сделките и на иска, и тази
стойност е постъпила по банкова сметка ***, то не може да се приеме, че е
налице умисъл от страна на длъжника спрямо ищеца, за увреждането му при
осъществяване на прехвърлянията чрез намаляване на имуществото. Не би могло да
се говори за намаляване на имущество, при получена реална цена за отчуждения
имот, нито пък за увреждане на ищеца, при постъпване на тази ценна по банкова
сметка, ***. Ако банката е нарушила запора, отговорността е нейна. Ако ищецът
не е наложил запора, за което няма твърдения, то не би могло да се приеме, че
самия той е защитил интереса си в достатъчна степен, и не би могло да се
иска длъжникът му, търговско дружество
да се въздържа от търговска дейност и съответно от сделки, които му носят
печалба, а не намаляват неговото имущество. Освен това, ако погашенията на част
от задълженията извършени чрез ЧСИ са именно от суми по банкови сметки и
възможно именно от тези суми постъпили от продажбата на този имот, то тогава
бихме имали двукратно удовлетворяване от един и същ имот, ако съдът приеме
наличие на умисъл за увреждане и намаляване на имуществото с цел увреждане на
ищеца при апорта на имота т.е. наличие предпоставките на чл.135,ал.1 от ЗЗД . С
оглед на така изложените съображения съдът намира, че не се установяват
останалите две предпостаки предвидени в разпоредбата на чл.135,ал.1 от ЗЗД, а
именно наличие на увреждащо действие и наличие умисъл именно за такова
увреждащо действие на длъжника спрямо ищеца. Искът с пр.осн.чл.135,ал.1 от ЗЗД
като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изходът по спора ищецът
дължи направените от ответниците разноски,ако са поискани, а на него такива не му се следват. Пърия ответник
ОЕТ – О.Е.Т. ЕООД разноски не е поискал и не е представил доказателства за
направени такива, нито с приложеното пълномощно, нито със списък по чл.80 ГПК и
на него такива не следва да се присъждат. Разноски са поискани от ответника „Е.Е.С.Р.10
„ ЕООД за адв.възнаграждение с приложен списък по чл.80 ГПК, и към него договор
за правна помощ и преводно нареждане за заплащане на адв.възнаграждение в
размер на 10 800 лв. с ДДС. Ответникът е направил възажение за прекомерност
на адв.възнаграждение, поради което съдът следва да прецени предпоставките и
размера съобразно чл.32 от ЗА вр.чл.7 от Наредба № 1 от 2004г. Предвид
материалния интерес на спора – стойността на имота, който по данъчна оценка е
215 394.90 лв. , и доколкото спорът е приключил в едно съдебно заседание и
не са събирани множество различни по вид доказателства, то съдът намира, че
адв.възнаграждение на този ответник следва да се намали до минималния размер
съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 2004г.- или същото следва да възлиза
в размер на 8 224.20 лв. с ДДС, който размер следва ищецът да бъде осъден
да заплати на този ответник, при така отхвърления иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен искът предявен от Р.Г. АД
,Р Сърбия, гр.Белград,Стари град,ул.********, съд.адрес ***, офис 3,
адв.дружество Г. и П.срещу „ОЕТ – О.Е.Т.“ ООД ЕИК ********, гр.Стара Загора, ул.******, ет.1 и „Е.Е.С.Р.10“
ООД ЕИК *******, гр.София, ул.*******път № 62а,ап.3 с пр.осн.чл.135,ал.1 от ЗЗД
за прогласяване на относителната недействителност на апорт в капитала на „Е.Е.С.Р.10“
ООД ЕИК *******, гр.София на следния недвижим имот : Апартамент № 3 с площ от 181.70 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж / кота + 3.40 кв.м./ в
изградената сграда с адм.адрес : ул.*******път № 62а, състоящ се от антре, три
спални, предверие, дневна с трапезария и кухненски бокс, две бани с тоалетни,
тоалетна, тераса и дворна тераса, в едно с 7.595% ид.части от общите части на
сградата, равняващи се на 28.44 кв.м., както и толкова идеални части от правото
на строеж върху местото. Дворното место от 1919 кв.м., в което е изградена
сградата е с идентификатор по кадастралната карта – 68134.1938.889, а самия
апартамент е с идентификатор по
кадастралната карта 68134.1938.889.1.12.
ОСЪЖДА Р.Г. АД ,Р Сърбия, гр.Белград,Стари град,ул.********, съд.адрес ***,
офис 3, адв.дружество Г. и П.да заплати на „Е.Е.С.Р.10“ ООД ЕИК *******,
гр.София, ул.*******път № 62а,ап.3 сумата от 8 224.20 лв. / осем хиляди двеста двадесет и четири лева и
двадесет стотинки / лева разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :