РЕШЕНИЕ
№ 1589
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501899 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1589/23.05.2022 год., постановено по гр.д. № 9762/2021 год., изменено с
определение № 8217/28.07.2022 год. по реда на чл.248 ГПК, ВРС – 10 състав е отхвърлил
предявения от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД с правно основание чл.422 вр. чл.415 вр.
чл.414 ГПК вр. чл.535 ТЗ срещу С. Ж. С. иск, че ответникът С. С. дължи на ищеца сумата от
1249.05 лева, главница въз основа на издаден от него запис на заповед от 08.05.2020 год. с
падеж 08.08.2020 год., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 20213110105341/2021 год. на ВРС – 10 състав, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 т.10 ГПК на 14.04.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ.
Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва решението с
доводите за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон
и поради неговата необоснованост поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и несъобразяване със събраните по делото доказателства. Инвокираните
оплаквания, на първо място, са свързани с неизвършена преценка на събраните по делото
доказателства, а формиране на изводите на съда за неоснователност на предявения иск само
на заключението по възложената СПЕ, която е възприета безкритично от съда. Сочи се
1
обаче, че същата е оспорена от ищеца, както и че същата се основава на несъбрани по делото
доказателства. Излага се, че при така въведеното възражение по чл.31 ЗЗД, единственият
релевантен факт е дали ответникът е осъзнавал или не свойството и действията на
постъпките си при сключване на договора за кредит, който следва да бъде доказан със
всички доказателствени средства и по категоричен начин, като подчертава, че и самото
вещо лице К. по СПЕ заявява, че това не може да се каже с категоричност. Настоява за
отмяна на първоинстанционното решение уважаване на предявения иск, ведно с присъждане
на разноски за двете инстанции .
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Излага, че доводите на въззивника за необсъждане на събраните
по делото доказателства от първоинстанционния съд са неоснователни, както и развива
доводи за неоснователност на оплакванията досежно изводите на вещото лице К.. Позовава
се на категоричност на изготвеното от нея заключение и на обективността му предвид
обстоятелството, че същата е изготвила и освидетелствала ответника в производството по
поставянето му под запрещение. Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане
на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна
на решението.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не се представлява.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е установяване
дължимостта на вземане, произтичащо от издаден от С. Ж. С. запис на заповед от 08.05.2020
2
год. с падеж 08.08.2020 год.
Ценната книга е подписана от издателя си, поради което и съдът приема, че е налице
валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника, като единственото
реливирано пред първоинстанционния съд възражение е за унищожаемост на
менителничния ефект, тъй като издателят не е могъл да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи, макар и формално дееспособен.
За доказване на въведеното възражение за унищожаемост проведената в хода на
първоинстанционното производство е СПЕ, от която се установява, че първият момент,
когато е регистриран дементен синдром спрямо ответника, е от м.09.2021 год., когато е и
първата медицинска документация - АЛ № № 2480 и 0794/18.09.2021 год. Излага се от
вещото лице, че при извършения от психиатър преглед на ответника е поставена диагноза
Деменция при болестта на Алцхаймер, неуточнена, а при извършения от невролог такъв –
съдова деменция, неуточнена и основна диагноза, като след диагностицирането на
психичните проблеми те прогресивно са се задълбочили. По отношение на болестта се сочи
от вещото лице, че Болестта на Алцхаймер е първично дегенеративно заболяване , чието
начало е обикновено подмолно, а развитието му бавно, но в продължение на няколко години
като периодът на развитието на болестта може да бъде по-кратък или по-дълъг. След
освидетелстване, вещото лице заключава, че деменцията при ответникът е с характер
Лакунарна към Глобарна деменция, като в последните години са диагностицирани и съдови
психози с делириозен характер, които промени са необратими и водят до невъзможност
ответникът да се грижи за себе си и за своите интереси, до пълен социален упадък, като
приема, че началото на заболяването датира около 2-3 години преди прегледа през месец
09.2020 год.
В дадените в проведеното открито съдебно заседание на 21.04.2022 год. обяснения,
вещото лице разяснява, че проявлението на симптоматиката при диагностицираната при
ответника болест е по различен начин при различните хора, като зависи от интелекта, както
и от начина на живот. Излага, че във всеки един момент яснотата на съзнанието може да
бъде различно, един момент може да е в ясно съзнание, а в следващия момент или на
следващия ден да е забравил това, което е извършил Сочи, че към 08.05.2020 год. той вече е
бил болен, но с категоричност не може да се каже дали е бил неспособен или способен
такъв.
Не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че с решение №
2/04.01.2022 год., постановено по гр.д. № 1849/2021 год. по описа на ВОС, влязло в законна
сила на 23.01.2022 год., ответникът е поставен под пълно запрещение.
Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна,
макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да
разбира или да ръководи действията си. Волеизявлението е опорочено, когато е засегнат
неговия интелектуален елемент /способността да разбира/ и/или волеви елемент /да
ръководи/ действията си.
3
В последната си практика /напр.решение № 698/2011 год. по гр.д. № 14/2010 год. на
ВКС – III г.о., решение № 144 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2017 г., III г. о., ГК,
др./, ВКС приема, че определящо за основателността на иска по чл.31 ЗЗД, респективно на
възражението по чл.32, ал.3 вр. чл.31, ал.1 ЗЗД, е съС.ието на лицето към момента на
извършване на сделката и по-специално - дали това съС.ие е било такова, че да позволи на
сключИ. сделката - да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна
намеса да формира и да изрази волята си, като критерият за това е както медицински, така и
юридически и житейски. Приема се, че продължителността на установено болестно съС.ие
при дегенеративно заболяване с регистриран траен и необратим характер няма пряко
значение, а от значение е степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на
проявата им в момента на сделката.
Доказателства за горното, към датата на подписване на записа на заповед, не са
ангажирани. Действително, вещото лице сочи, че болестното съС.ие на ответника е с
давност 2-3 години преди 09.2020 год., когато е и първото му диагностициране, но липсват
доказателства и категоричност, че щом по медицински критерии лицето не е било в
състояние да разбира и ръководи постъпките си, тази невъзможност се и проявила и в
конкретния изследван по делото момент. Самото вещо лице излага, че във всеки един
момент яснотата на съзнанието може да бъде различна, а доказателства за това дали
проявленията, засягащи критично съзнанието или волята са установени като поС.ни и без
ремисии не са налице.
По делото не са ангажирани и свидетелски показания за условията и начина на
живот, семейна среда, обкръжение, доверителни отношения, поведение и ориентация на
лицето, които, макар и по косвен път, ведно с поставената му месеци след това диогноза, да
формират извода на съда, че към 08.05.2022 год. ответникът не е разбирал естеството и
значението на действието, което извършва, съответно смисъла на акта, който подписва и не
е бил в невъзможност да ръководи постъпките си.
Налага се извод за неоснователност на въведеното възражение, поради което и
първонстанционното решение следва да се отмени и се постанови ново, с което се уважи
предявения иск.
Предвид изхода от спора, се налага и редуциране на първоинстанционното решение в
частта за разноските, както и присъждане на такива за исковото и заповедно производство.
Сторените в исковото производство разноски възлизат в общ размер на 380 лева, от които
355 лева за първоинстанционното производство и 25 лева за въззивното производство, а в
заповедното в размер на 325 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1589/23.05.2022 год., постановено по гр.д. №
9762/2021 год. на ВРС – 10-ти състав, изменено с определение № 8217/28.07.2022 год. по
реда на чл.248 ГПК
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 45
срещу С. Ж. С., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.****“ № 11 иск, че ответникът С. С. дължи
на ищеца сумата от 1249.05 лева, главница въз основа на издаден от него запис на заповед от
08.05.2020 год. с падеж 08.08.2020 год., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 20213110105341/2021 год. на ВРС – 10 състав, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.417 т.10 ГПК на 14.04.2021 год. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ.
ОСЪЖДА С. Ж. С., ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.****“ № 11, с настойник И. С.
К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАРНА КРЕДИТ ГРУП“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 45 сумата от 380 лева,
представляващи сторени пред първа и въззивна инстанция разноски и сумата от 325 лева –
разноски в заповедното производство.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5