РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Ямбол , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на девети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102091 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение,
предявена от Д. Н. П. против А. Г. С., с която се претендира постановяване на
решение, с което да бъдат изменени родителските права по отношение на роденото от
брака на страните дете – Д. Д. П., като родителските права бъдат предоставени на
бащата.
В исковата молба се твърди, че с решение на ЯРС - родителските права по
отношение на детето Д. П. били предоставени на майката, със съответните законни
последици. Междувременно обстоятелствата съществено се изменили, като на
практика мерките били изменени, т.к. от 08.08.2020 год. детето трайно живеело при
бащата в гр. Я.Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
Ответницата оспорва иска,за което излага подробни съображения. Твърди, че
притежава необходимия родителски капацитет и финансова обезпеченост да
продължава да полага грижи за детето си. Същевременно оспорва родителските
качества на бащата. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца , който допълва и
конкретизира претенцията, като заявява и желание местоживеенето на детето да бъде
определено на неговия адрес, както и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в
размер на 200 лв. месечно.
Ответницата оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представеното удостоверение за раждане
1
страните са родители на детето Д. Д. П., род. на 07.10.2004 год.
С решение на ЯРС от 19.06.2020 год. е изменен размерът на издръжката, която
бащата е осъден да заплаща в полза на детето от 140 лв. на 170 лв. месечно.
Прието е копие от стр. 1 на Ученическа книжка за учебната 2018/2019 год.
От Удостоверение на ДСИ при ЯРС се установява, че по ИД № ***/2011 год.
ищецът дължи общата сума от 2294, 79 лв.
От уведомително писмо на РП – Б. от 30.10.2020 го. се установява, че във връзка
със заявление на Д. П. е образувано ДП за престъпление по чл. 183,ал.1 от НК. С
протокол за доброволно предаване от 15.01.2021 год. ответницата е предала
Удостоверение за раждане на детето Д. и Удостоверение на ДСИ за издръжката по
посоченото ДП.
Представени са доказателства за преведена от майката на детето сума в размер
на 132, 40 лв. на 05.12.2020 год.
По делото е приет социален доклад , изготвен от ДСП – Я, в който се посочва, че
към настоящия момент преките грижи за детето се полагат от неговия баща, който
проявява интерес и загриженост към развитието му.Обитават жилище собственост на
бащата , в което детето разполага със собствена стая. Записано е като ученик в ПМГ А.
Р.. Споделило е , че обича родителите си и контактува свободно с тях, но желае да
живее при баща си, където се чувства спокоен и обгрижен. Бащата разполага с
необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценното отглеждане на
детето. В средата, която обитават, не са констатирани преки рискови фактори.
От изготвения и приет социален доклад на ДСП – П. се установява, че при
разговор с майката същата е споделила, че след развода и от 2 – годишна възраст на
детето преките грижи се полагат от нея. До 2017 год. са живели в Я., след което се
преместват в Н.,където детето и учело. От лятото до настоящия момент детето живеело
временно при баща си и учело в гр. Я., без съгласието на майката. Жилището, което
майката и детето обитават в с,. Р. не е посетено. Пред социалните работници майката е
заявила, че реализира месечен доход от по 650 лв. Споделила е и , че поддържа
постоянни и много добри отношения със сина си..
На осн. чл. 15,ал.1 от ЗЗДет., съдът е изслушал детето Д. П., което е заявило, че
живее в гр. Я. от лятото, с баща си , брат си и неговата съпруга.Всички му помагали. С
майка си не се разбирал, вижданията им били несъвместими, иначе се грижела добре за
него, посещавал я когато посика. Сега се чувства добре и смята, че правилното
решение за него е да остане да живее в Я. Имал си всичко от което има нужда,
включително изградена приятелска среда, т.к. само две години учил в Р..
В изпълнение на задължението си по чл. 123 СК, съдът е изслушал двамата
родители.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 59,ал.9 СК, вр. чл. 127, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, при изменение на обстоятелствата,
2
при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца, по молба на единия родител, на Дирекция „Социална
подпомагане” или служебно съдът може да измени постановените по-рано мерки и да
определи нови. При новата преценка на обстоятелствата решаващо значение отново
има интересът на детето, който е най-висшият критерий, наред с притежавания от
родителите капацитет.
Съгласно ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на
СК от 2009 г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на
мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е
налице в някой от следните три случая: 1.когато са изменени обстоятелствата, които са
взети предвид при определяне на първоначалните мерки, 2.когато измененията,
произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или
3.когато на практика мерките са променени, в който смисъл – Решение № 160 ОТ
25.06.2014 г. по гр.д. № 214/2014 г., г. к., на ВКС .
Съдът във всеки случай е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на
взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае
промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на
упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след
първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички
случаи - обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на
жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на
условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет
или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на
обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения на
родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на
детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя,
при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител,
невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не
са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на
лични грижи по отношение на детето.
В §1, т.5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на понятието „най-
добър интерес на детето” – същата включва преценката на желанията и чувствата на
детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение към детето.
В процесния случай след преценка на събраните по делото доказателства и при
преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира, че е налице промяна в
обстоятелствата при които е определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59,ал.9
от СК, налагаща промяна на мерките по отношение родителските права, режим
налични контакти, местоживеене и издръжка.
Според съда и двамата родители разполагат с добри нравствени качества, с
3
жилищно – битови и финансови условия за отглеждане на детето. Както при майката,
така и понастоящем при бащата потребностите на детето, предвид възрастта му са
били и са задоволявани. Между всеки от родителите и детето е изградена емоционална
връзка. И двамата се интересуват от развитието му и същевременно изразяват желание
и готовност да се грижат за него. Същевременно обаче е настъпила промяна в
обстоятелствата изразяваща се в безспорно установения факт, че на практика мерките
са променени. Безспорно е установено по делото, че от лятото на 2020 год. детето по
собствено желание и предвид неразбирателство с майка си се е установило трайно да
живее при баща си, записано е да учи в град Я., градът в който е живяло през по-голяма
част от живота си и където са роднините и приятелите му. Не без значение е и факта, че
детето категорично заявява, че желае да живее с баща си, който се грижи за него,
чувства се добре и счита, че това е най- правилното решение за него.
Съдът намира за необходимо да посочи, че твърденията на ответницата за нисък
родителски капацитет на бащата не бяха безспорно установени с годни
доказателствени средства. Не се установи от приложените писмени доказателства, че
ДП е образувано именно срещу него, нито твърдението за образувано съдебно
производство, а изказаните пред ответницата предположения на наблюдаващия
прокурор, че ще последва ефективна присъда не следва да бъдат вземани предвид, т.к.
виновността на лицето може да бъде установена само и единствено от съд, с влязла в
сила присъда. Не се установи и твърдението, че бащата не разполага със средства за
отглеждане на детето. Посоченото твърдение се опровергава, както от твърдението на
бащата, че има възможност да полага грижи за детето си, така и от изложеното от
детето Д. П., че му се осигурява всичко, от което има нужда.
По всички изложени по-горе съображения, съдът следва да уважи претенцията ,
като измени постановените по-рано мерки и присъди упражняването на родителските
права на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. На
майката следва да бъде определен режим на лични контакти, който ще спомогне за
запазване и съхраняване на обич и привързаност между нея и детето, която
емоционална връзка следва да бъде поддържана. Общуването на децата с всеки един
от родителите е необходимо за тяхното формиране като личности и ще съдейства за
правилното им развитие и възпитание. При определяне на режима, съдът отчита
установената дълбока емоционална връзка между майката и детето, факта, че
контактите между тях не са прекъсвани, желанието на детето да общува с нея. В този
смисъл и съдът намира, че следва да бъде определен следния режим на лични контакти
– всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 до 18,00 ч. , с преспиване по
местоживеене на майката, един месец непрекъснато през лятната ваканция, когато
бащата не е в платен годишен отпуск,три дни през коледните и новогодишни празници
през нечетните години и три дни през великденските празници през четните години.
Съдът счита, че лични контакти могат да бъдат осъществявани и през всяко друго
време,при уговорка между родителите и детето, т.к. както бащата е заявил, че не желае
да ограничава контактите с майката, така и детето е заявило, че гостува на същата
когато желае.
Тъй като бащата ще полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, на основание чл.143,ал.2 СК майката следва да бъде осъдена да заплаща
издръжка. По делото не са представени доказателства за реализирани от страните
доходи. През социалните работници майката е заявила, че реализира постоянен доход в
размер на 650 лв., а бащата доход в размер на 500 лв. месечно. И двамата родители
4
нямат задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. При тези
данни, съдът намира, че ако родителите живееха заедно щяха да отделят за детето си Д.
месечна издръжка от 350 лв. Съдът като съобрази разпоредбите на чл. 143,ал.2 от СК и
чл. 142,ал.1 от СК, намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в
размер на 190 лв., която ще съответства, както на потребностите на детето, така и на
възможностите на майката, която в с.з. е заявила, че разполага с по-добри финансови
възможности от бащата. Останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата.
До пълният си предявен размер от 200 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предвид липсата на искане в тази насока и в съответствие с Постановление № 5/1970
год. издръжката следва да бъде присъдена от влизане в сила на настоящото съдебно
решение, както и съдът следва да присъди служебно лихви за забава. Следва да бъде
прекратена присъдената с решение по гр. дело № ***/2020 год. издръжка.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по иска за издръжка в размер на 273, 60 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 във вр. с чл. 127, ал. 2, СК, установените с
решение № ***/2006 г. по описа на ЯРС мерки относно местоживеенето на детето Д. Д.
П., упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката,
и вместо тях ОПРЕДЕЛЯ следните мерки:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Д. П., род. на 07.10.2004 г. при
бащата на адрес – гр. Я., *** .
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Д. Д. П., род. на 07.10.2004 г. на бащата Д. Н. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката А. Г. С. с детето Д. Д. П.,
род. на 07.10.2004 г. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09,00 до 18,00 ч. , с преспиване по местоживеене на майката, един месец непрекъснато
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск,три дни през
коледните празници и новогодишни празници през нечетните години и три дни през
великденските празници през четните години.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН ********** да заплаща на Д. Д. П., род. на 07.10.2004
г., действащ лично и със съгласието на своя баща Д. Н. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 190 лв., считано от влизане в сила на решението, в едно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на правопроменящи или
правопогасяващи обстоятелства, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 200 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА определената с Решение по гр. дело № ***/2020 год. на ЯРС в
тежест на Д. Н. П., ЕГН ********** в размер на 170 лв. за детето Д. Д. П. .
5
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК А. Г. С., ЕГН ********** да заплати по
сметка на ЯРС държавна такса в размер на 273, 60 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6