Определение по дело №229/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260075
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20192100900229
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260075

 

 

Бургаският окръжен съд                                                   гражданска колегия

в закрито заседание на двадесет и седми януари

през две хиляди двадесет и втора година                                             в състав:

                                                                              Председател: Симеон Михов

                                                                                       

като разгледа докладваното от

            съдия Михов             търговско  дело       229   по описа

за   2019   година.

 

                   Делото е приключило с решение № 336/ 24.11.2021г., с което съдът е отхвърлил предявения от П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Е.Г. от АК-Русе, със съдебен адрес: ***, офис 6 против „Группа“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илия Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т., чрез служебния защитник адв. Е.К. ***, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 309, „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ № 21, представлявано от управителя Д. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв. М.К. ***, със съдебен адрес:*** и Ф.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***/с. Б., ул. „К.“ № *, чрез адв.М.К. ***, със съдебен адрес:*** и И.М.В., ЕГН **********,  с постоянен адрес ***, иск за обявяване за недействителни по отношение на ищеца на основание чл. 135 от ЗЗД, разпоредителни сделки сключени между „Группа“ ООД, с ЕИК ********* и „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, по отношение на недвижим имот с идентификатор 00878.503.452 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево, с площ от 1 381 кв. м., при съседи: ПИ  с идентификатор 00878.503.454, с идентификатор 00878.503.386, с идентификатор 00878.503.387 и с идентификатор 00878.503.401, обективирана в нотариален акт № 159, том *, рег.№ *, дело № * от 21.06.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 70, том 3, дело № 332, вх.рег.№ 1181 от 21.06.2017г. в СВ към АВ - гр.Царево, както и последваща сделка за същия имот, сключена между „Фид“ ЕООД и Ф.П.П., обективирана в нотариален акт № 91, том V, рег.№ 6167, дело № 726 от 30.10.2017г. по описа на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево, вписан под акт № 53, том 6, дело № 834, вх.рег.№ 2392 от 30.10.2017г. в СВ към АВ и последваща сделка за същия имот сключена между Ф.П.П. и Ж. В. П. от една страна и И.М.В., от друга страна, обективирана в нотариален акт № 86,том V, рег. № 6007, дело № 720 от 18.10.2018 г. на нотариус Мария Василева, като увреждащи ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник, като на основание чл.78 ал.2 от ГПК е осъдил „Группа“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илия Бешков“ № 3, ет.2, представлявано от П.Т.Т., чрез служебния защитник адв. Е.К. ***, с адрес за уведомяване: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 309, „Фид“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Панчарево, кв./с. Бистрица, ул. „Върла поляна“ № 21, представлявано от управителя Д. П. Б. с ЕГН **********, чрез адв. М.К. ***, със съдебен адрес:*** и Ф.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***/с. Б., ул. „К.“ № *, чрез адв.М.К. ***, със съдебен адрес:***, И.М.В., ЕГН **********,  с постоянен адрес *** да заплатят на П.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4 565,68 лв. направени по делото разноски.

В срока да обжалване, постъпи молба с правно основание чл.248 от ГПК от ответника И.В., да бъде изменено решението в частта за разноските, като същият бъде изключен от лицата, в чиято тежест са били възложени. Твърди, че съдът не е изследвал в цялост ролята на В. при осъществяване на сделките, поради което не е съобразил, че ответникът не е другар спрямо останалите ответници и поради това е разпрострял отговорността на длъжника „Группа“ ООД и върху В..  

В предоставения срок постъпи писмено становище от пълномощника на ищцовата страна, в което се твърди, че според практиката на ВКС, при предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е налице задължително другарство между ответниците по иска като страни по увреждащата сделка. Такъв е и В. наред с останалите страни по атакуваните сделки, на основание чл.216 ал.2 от ГПК.

В срока не постъпиха писмени възражения от останалите участници в производството.

 

Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Молбата е допустима, като подадена в срока за обжалване и от лице, което взе участие в производството по делото.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Всъщност молбата съдържа и неточности. С разпореждане № 1394/ 14.05.2019г. (л.95 по делото), съдът е разделил предявените искове, като предмет на настоящото решение са останали единствено атакуваните на основание чл.135 от ЗЗД последователни правни сделки. По отношение на предявения осъдителен иск производството е било прекратено.

Не е ясно за кои „отделни страни по двата съединени иска“ става дума в молбата.  Съдебната практика е недвусмислена по въпроса, че при атакуване на поредица от последващи сделки, които увреждат кредитора, става дума за един иск с правно основание чл.135 от ЗЗДешение № 122/ 13.09.2016г. по гр.д. № 5533/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о.).   Не отговаря на действителното положение и твърдението, че между ответниците по Павлов иск не може да се говори за другарство в процеса. Съдебната практика застъпва точно обратното (Определение № 671/ 21.12.2016г. по ч.т.д.№ 1929/2016г., ВКС ТК, Второ търговско отделение), т.е. ответниците по такъв иск за задължителни другари в процеса. Нещо повече – участието на всички страни по сделките е условие за допустимостта на иска (Решение № 151 от 27.07.2011г. по гр.д. № 785/2010г. на ВКС, ГК, III г.о.). 

Ако ищецът беше оттеглил иска или се беше отказал от него, в полза на ответниците би възникнало правото да искат присъждане на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Ответникът е съобразил процесуалното си поведение със своя интерес – оспори изложеното в исковата молба.

Като краен извод, не са налице законови основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските по отношение на ответника В., като подадената от същия молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

                   Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ подадената молба от И.М.В., ЕГН **********,  с постоянен адрес *** за изменяване на решение № 336/ 24.11.2021г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

        

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: