№ 385
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 533 от 21.01.2020г., постановено по гр.дело № 5255/2016г. на
Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е признато за установено по предявен от
„Рила Комерс“ ООД срещу „Сноу Холидей“ ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П.Д., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Рила Комерс“ ООД е собственик на
тавански етаж с площ 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно
антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения, заедно с мазе с
площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с 27,88% ид.ч. от общите части на
сградата и 26,26% ид.ч. от дворното място, цялото с площ 282 кв.м,
представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХІІ-14,15 в кв.383, м. „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, на
бул.„***” № 102 (бивш пл.„***” № 3) в гр. София, на основание § 3 от ЗОЕТДДИ
вр. чл. 62 ТЗ; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменен констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462,
дело № 49/25.05.2009г. на нотариус рег. № 142 на НК в частта, в която „Сноу
Холидей“ ООД е признато за собственик на таванско помещение, без посочени в
документа за собственост номер и площ, описано като принадлежащо към
партерен етаж (първи надземен) със застроена площ 124,84 кв.м, състоящ се от
входен вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и две тоалетни с общ коридор,
намиращ се в гр. София, СО, район „Триадица“, бул. „***” № 102 (с бивш
административен адрес площад „***” № 3); на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
„Сноу Холидей“ ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П.Д. са осъдени да платят на „Рила
Комерс” ООД разноски за първоинстанционното производство в размер по 831,84
лева; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Рила Комерс“ ООД е осъдено да плати на
К. С. В. сумата 350,25 лева разноски за производството, а на П.Д. сумата 3 444,20
1
лева.
С определение от 01.10.2020г. по гр.дело № 5255/2016г. съставът на СГС е
оставил без уважение молбите на „Сноу Холидей” ООД и на „Рила Комерс” ООД
за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
С решение от 02.10.2020г. по гр.дело № 5255/2016г. съставът на СГС е
отхвърлил молбата на „Рила Комерс” ООД за допълване на постановеното
първоинстанционно решение.
Въззивна жалба против решение № 533/21.01.2020г. е подадена от „Сноу
Холидей” ООД, чрез пълномощника адв. П.В., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът в мотивите си се е позовал на
несвоевременно представена по делото отчуждителна преписка от 1985г. и
направените във връзка с нея нови твърдения на ищеца, като това е повлияло при
определянето на относимите към спора законови разпоредби, имащи отношение
към отчуждаването и впоследствие към реституцията на процесния имот. В
жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че между
страните липсва спор относно правопримството на ищеца от други държавни
структури, като смята, че по делото не е категорично установено, че ищецът е
правоприемник на държавни предприятия и че процесният имот е включен в
капитала му, както и не е установен обемът на притежаваните от дружеството
права, включително и право на собственост върху процесното таванско
помещение. Оспорва се изводът на съда, че процесният имот е отчужден по реда
на ЗТСУ с процедура, обективирана в преписка от 1985г. Сочи се, че по делото са
налице данни, че имотът е отчужден още през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС.
Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че предмет на производството е
положителен установителен иск, тоест че по делото следва да се установи правото
на собственост на ищеца, като в тази връзка твърди, че съдът неправилно и
необосновано е приел, че с акт № 459/1949г. са отчуждени по 22,4/100 идеални
части от първия и от таванския етаж и този фактически извод не е кореспондира с
доказателствата по делото. Жалбоподателят смята също, че съдът превратно е
тълкувал значението на преписката от 1985г., без да съобрази, че същата е
представена извън преклузивните срокове, с нея ищецът въвежда твърдения за
ново придобивно основание. Сочи, че съдът не е следвало да кредитира
заключението на СТЕ, което е изготвено въз основа на преписката от 1985г. и в
което са налице множество пропуски, неясноти и противоречия. Поддържа, че по
делото липсват данни отчуждителната процедура да е приключила, заповедта за
отчуждаване да е влязла в сила и да е породила вещно отчуждителен ефект, като
оспорва извода на съда, че отчуждителната заповед по чл. 98 ЗТСУ(отм.) и
липсата на данни за проведена процедура по чл.4 ЗВСНОИ е основание да се
приеме, че таванският етаж е бил отчужден от собственика по реда на ЗТСУ(отм.)
и същият е станал държавна собственост. Смята, че в случая следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ(отм.) и след като по делото не е
установено да е извършено обезщетяване на собствениците, то неправилно съдът е
приел, че е завършен фактическия състав на отчуждителната процедура през
1985г. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се приеме, че препискато от
1985г. е неотносима към предмета на спора, доколкото предмет на установяване е
правото на собственост на ищеца, което той основава на правоприемство, а при
условията на евентуалност-на давностно владение. Според жалбоподателя съдът
неправилно е приел, че в случая е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНС и др.,
2
като не е съобразил, че отчуждаването е настъпило още през 1949г. по реда на
ЗОЕГПНС. Поддържа също, че съдът не е обсъдил доказателства, представени от
„Сноу Холидей” ООД във връзка с направеното от дружеството възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност. Предвид всичко изложено
жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Рила Комерс” ООД, чрез пълномощника
адв. М. и чрез управителя, са постъпили отговори на въззивната жалба, с които
същата се оспорва като неоснователна.
Въззивна жалба против решение № 533/21.01.2020г. на СГС е подадена и от
П. Г. Д. с оплаквания за неправилност и необоснованост и с искане същото да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен. Този жалбоподател сочи, че съдът не е обсъдил доводите,
исканията и възраженията на страните, не е обсъдил събраните доказателства в
съвкупност, не е направил фактически констатации и не е изложил никакви
мотиви за правните си изводи. Твърди, че съдът не е разгледал и не се е
произнесъл по своевременно направеното от П.Д. възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност; не е съобразил, че със заповед № РД-57-13 от
05.01.1994г. на кмета на Столична община е възстановено правото на собственост
върху процесния недвижим имот; не е обсъдил и решението относно делбата,
както и заключението на техническата експертиза в делбеното производство,
чийто предмет е бил и таванския етаж. Смята, че проведеното исково
производство за делба на имота е доказателство за осъществено владение и своене
на имота от страна на П.Д., като съдът е следвало да съобрази и мотивите на
решение № 1034/06.12.1999г. по гр.дело № 220/1998г. на ВКС. Сочи, че по делото
е категорично установено, че П.Д., Е.Д. и К.В. са установили владение върху
процесния имот, считано от 05.01.1994г.- датата на издаване на заповедта на кмета
на СО, в която изрично са споменати и таванските помещения и до датата на
нотариалния акт от 31.05.2005г., както и до датата на подаване на исковата молба
в тяхна полза е изтекла придобивна давност повече от 10 години. Жалбоподателят
сочи също, че по делото не е установено отчуждителната процедура от 1985г. да е
приключила. Сочи, че е незаконосъобразен изводът на съда, че процесният
тавански етаж отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен
жилищен обект, като не е съобразено, че според заключението на СТЕ обектът е с
височина 2,40 метра, а не 2,60 м, каквото е изискването на Наредба №
7/22.03.2003г., както и че в таванския етаж са обособени килери (складови
помещения), поради което същият се притежава в съсобственост.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Рила Комерс” ООД, чрез адв. М., е
постъпил отговор на въззивната жалба на П.Д., с който същата се оспорва, като
неоснователна.
Въззивна жалба против допълнителното решение на СГС от 02.10.2020г. е
подадена от „Рила Комерс” ООД, чрез управителя Г. К.. Жалбоподателят сочи, че
ответникът „Сноу Холидей” ООД е признал иска по отношение на втория етаж и
гаража и производството в тази част и по отношение на тези обекти е прекратено.
Сочи, че признанието на иска е обосновало и оттегляне на претенцията на „Рила
Комерс” ООД в тези части, но с оглед допусната техническа грешка от
техническия секретар, изготвил протокола, който вместо чл. 237 ГПК е написал
чл. 232 ГПК, съдът е следвало да уважи искането на ищцовото дружество за
3
допълване на решението по реда на чл. 237, ал.2 и ал.4 ГПК с признание на иска
от страна на ответника „Сноу Холидей” ООД по отношение на втория етаж и
гаража.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Сноу Холидей” ООД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.
Частни жалби против определението на СГС от 01.10.2020г. са подадени от
„Рила Комерс” ООД и от „Сноу Холидей” ООД, като всяка от страните, в срока по
чл. 276, ал.1 ГПК е подала отговор на частната жалба на насрещната страна, с
който я оспорва.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидни и допустими
съдебни решения, подлежащи на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Рила Комерс”
ООД, представлявано от управителя Г. К., чрез упълномощен адвокат, с която
против „Сноу Холидей” ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д., е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищцовото дружество е собственик на втори надпартерен етаж с
площ 114 кв.м от триетажна жилищна сграда, заедно с мазе с площ 9,35 кв.м и
североизточно от стълбището мазе с площ 3,74 кв.м, заедно с 37,73 % идеални
части от общите части на сградата и заедно с 35,54 % идеални части от дворното
място, както и на тавански етаж с площ 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански
помещения, заедно с мазе с площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с
27,88% ид.части от общите части на сградата и 26,26% ид.части от дворното
място, цялото с площ 282 кв.м, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХІІ-14,15 в
кв. 383, местността „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, в гр.София на бул. „***” № 102 (бивш пл.
„***” № 3).
В исковата молба се твърди, че през 1986г. с разпореждане № 6 на Бюрото на
МС Стопански комбинат „Рила“ бил преобразуван в Стопанско обединение
„Рила“, а с решение № 35/10.03.1989г. на МС, на основание Указ № 56, била
образувана фирма с държавно имущество с наименование „Рила”, на която бил
предоставен уставен фонд, получен от прекратени организации, между които и
Търговско предприятие „Рила” от Стопанско обединение „Рила”. Сочи се, че
държавната фирма „Рила” поела всички активи и пасиви на прекратените
организации по баланса им към 28.02.1989г.; че с решение от 20.031989г. по ф.д.
№ 128/1989г. по описа на СГС, ФО, била вписана държавна фирма „Рила”; че със
заповед от 20.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите,
фирма „Рила” била прекратена, считано от 21.06.1991г., като активите и пасивите
й , както и правата и задълженията й се поели от новообразувани фирми, между
които и „Рила Комерс”-София, „Рила Стил”-София и други. Твърди се, че „Рила
Комерс”, като учредена с държавно участие станала правоприемник на търговско
предприятие „Рила”-София; че със заповед от 05.08.1991г. на министъра на
индустрията, търговията и услугите, фирма „Рила Комерс” била преобразувана в
4
еднолично дружество с ограничена отговорност, като „Рила Комерс” ООД поело
правата и задълженията на държавна фирма „Рила Комерс” София и това
обстоятелство било вписано по ф.д. № 14464/1991г. по описа на СГС, ФО.
Ищецът твърди, че е собственик на подробно описани: втори (първи
надпартерен) етаж, заедно с две мазета, тавански етаж, заедно с две мазета и
гараж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
намираща се на бул. *** № 102, бивш пл. ***” № 3 и от дворното място. Сочи, че
от 14.07.1986г. - датата на въвеждане в експлоатация на процесните имоти те са
собственост на търговско предприятие „Рила“, поделение на държавна фирма
„Рила“; че имотите са включени в счетоводния баланс на фирмата, като правото
на собственост върху тях е преминало върху „Рила Комерс“ ООД по силата на
универсално правоприемство, след преобразуването на ТП „Рила“, поделение на
държавна фирма „Рила“ в самостоятелна стопанска единица.
Сочи, че през 1992г. първият етаж от сградата, заедно с прилежащите му две
избени помещения и 30% от дворното място бил реституиран на наследодателите
на ответниците К.В., Е.Д. и П. Д., като през 1995г. В. инициирала делба и с
решение на ВКС, с което е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение
от 07.04.1996г. по гр.дело № 3588/1996г. на СГС е допусната делба между
ответниците физически лица на партерния етаж от жилищната сграда в гр. София
на пл. „***” №3, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня килер, две тоалетни и
остъклена тераса, целият с площ 84 кв.м, заедно с принадлежащите части на
сградата и дворното място, съставляващо парцел ХІV-15 в кв. 383 по плана на гр.
София, като съдът приел, съобразно заключението на СТЕ, приета пред ВКС, че
таванско помещение няма, тъй като третият етаж е тавански, поради което го е
изключил от делбата.
В исковата молба се твърди, че съсобствениците В., Е.Д. и П. Д. отчуждили
дяловете си и собственик на целия етаж станала Л. Ц.-Н., която от своя страна
през през 2005г. продала на ответника „Сноу Холидей” ООД първи етаж от
сградата, заедно с таван, две избени помещения и 30% ид.части от дворното
място. Ищецът смята, че по този начин ответниците физически лица,
отчуждавайки правото на собственост върху таванското помещение, са се
разпоредили с нещо, което не притежават, съответно Л. Ц. се е разпоредила в
полза на „Сноу Холидей” ООД, без да е собственик на таванския етаж, поради
което и ответното дружество не е станало негов собственик.
Сочи, че към момента, като собственик на първия(партерен) етаж, на двете
прилежащи му избени помещения и на таванския етаж в сградата и на останалите
30,78% ид.части от дворното място се легитимира ответникът „Сноу Холидей“
ООД, въз основа на нотариалния акт, с който е придобил от Ц. имотите, така и въз
основа на издадения констативен нотариален акт за собственост от 25.05.2009г.
Ищцовото дружество сочи, че по силата на АДС № 029990 от 15.05.2001г. е
собственик на целия тавански етаж и това поражда правния му интерес да
предяви положителен установителен иск за собственост по отношение на
описаните обекти в сградата на бул. *** № 102 в София.
Твърди също, че от 14.07.1986г. упражнява фактическата власт върху
имотите непрекъснато, спокойно и несмущавано, с намерение да го свои, както и е
отблъснало владението на всички трети лица. Сочи, че владението продължава
повече от 10 години и описаните имоти станали собственост на ищеца и по силата
5
на оригинерно придобивно основание.
Моли съдът да признае по отношение на ответниците, че е собственик
процесните имоти по силата на правоприемство от ТП „Рила“, а при условията на
евентуалност-на основание придобивна давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Сноу Холидей” ООД, чрез
управителя П. К., оспорва предявения иск. Сочи, че претендираните от ищеца
имоти не съвпадат с имотите, които ответното дружество е придобило по силата
на договор за покупко-продажба от 2005г. Поддържа, че в исковата молба не са
изложени твърдения за оспорване правото на собственост на ищеца по отношение
на втория (първи надпартерен) етаж и гаража, поради което по отношение на тези
два имота за ищеца липсва правен интерес да води положителен установителен
иск за собственост и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Твърди, че по отношение на иска за установяване право на собственост на тавана
ищецът не е уточнил дали претендирания имот съвпада и в каква част с
прилежащото към партерния етаж таванско помещение, собственост на ответното
дружество. Сочи, че в АДС № 02990 от 15.05.2001г., с който ищецът се
легитимира като собственик на тавана, не е е посочено конкретно придобивно
основание, а отделно от това АДС е констативен акт, без въз основа на него да
възникват права. Ответникът сочи също, че праводателите му Л. и Н. Ц. са
придобили имотите от наследници по реституция на бивши собственици на
имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, като възстановяването на имотите е във вида, в
който те са били отчуждени. Оспорва и твърденията на ищеца, че процесният
тавански етаж е владян от ищцовото дружество, както и че в този смисъл същото
го е придобило по давност.
Ответницата К. С. В., чрез пълномощника адв. П., оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението на ищовото дружество, че е отчуждила право на собственост
в повече от колкото притежава. Твърди, че към датата на прехвърлителната сделка
е представила всички документи, удостоверяващи правото й на собственост върху
процесните имоти, включително и върху таванските и зимнични помещения.
Оспорва по съдържание АДС № 02989 от 15.05.2001г., тъй като към датата на
издаване на акта е била собственик на общите части на сградата, в това число и на
таванското помещение, като не е давала изрично съгласие за смяна на
предназначението му от обща част в тавански жилищен етаж.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Е. Г. Д. оспорва
предявения иск, като твърди, че през 2005г. не е прехвърли повече права
отколкото притежава.
Ответникът П.Д. (П. Г. Д.) също оспорва иска, като твърди, че целият
партерен етаж, заедно с прилежащите тавански и избени помещения е отчужден
още през 1948г., като през 1994г. имотът е отписан от актовите книги и е предаден
на наследниците на Х. и Н. Д.. Сочи, че в проведеното делбено производство не е
имало спор относно съсобствените имоти, а единствено по отношение на кръга от
наследници. Оспорва твърдението на ищеца, че таванът е самостоятелен обект на
правото на собственост, като смята, че същият представлява обща част на
сградата. Оспорва и твърдението на ищеца, че е владял процесния таван повече от
10 години, вследствие на което го е придобил по давност. Твърди, че от
05.01.1994г. - датата на издаване на заповедта на кмета на София до датата на
прехвърлителната сделка от 31.05.2005г. е владял спокойно и необезпокоявано
имота, в това число и прилежащия тавански етаж, поради което към 31.05.2005г. в
6
полза на ищцовото дружество не е изтекъл изискуемият от закона срок за
давностно владение. Отделно смята, че участието на ответниците физически лица
в делбеното производство е конкретно проявление на осъщественото от тях
владение и ползване на имота, като елемент от правото на собственост.
В откритото съдебно заседание пред СГС, проведено на 23.03.2018г.
процесуалният представител на ищцовото дружество, в присъствието на
управителя на „Рила Комерс” ООД е оттеглил иска в частта по отношение
установяването на право на собственост на ищеца върху втория етаж и гаража, с
оглед заявеното от процесуалния представител на ответника „Сноу Холидей”
ООД, че не се оспорва правото на собственост на ищеца по отношение на тези два
обекта.
С влязло в сила определение от 23.03.2018г. съставът на СГС е прекратил
производството по отношение на иска за установяване право на собственост на
ищеца върху втори етаж с площ 114 кв.м, заедно с мазе с площ, 9,35 кв.м, мазе с
площ 3,74 кв.м и идеалните части от дворното място, върху което е построена
сградата, както и по отношение на гараж, описан в т. 3 от исковата молба, с площ
11,40 кв.м, заедно с 5,8% идеални части от дворното място.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, че с нот.акт за собственост по Закона за издаване на
нот.актове за собственост върху общинско място, дадени или заети за жилище №
64 от 06.10.1943г. на Първи нотариус при Софийския окръжен съд, Х. Д. и Н. Д. са
признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ
272 кв.м, намиращо се в гр.София, местността Буката, образуващо парцел II в кв.
383 заедно с построената върху него 84 кв.м постройка.
С акт № 459 от м.септември 1949г., по преписка № 1496/1948г. по реда на
ЗОЕГПНС, е отчужден от Х. А. Д. и други лица, партерния етаж и съответните
тавански и зимнични помещения, както и 3/10 ид.части от общите части на
сградата и от мястото на ул. „***” №3 и имотът е предаден на Софжилфонд,
съгласно § 51 от ППЗОЕГПНС.
По делото е приета като доказателство отчуждителна преписка № 44/1985г.,
като според съдържащото се в нея удостоверение №1430/ 11.12.1973г., издадено
от отдел „Държавни имоти“ при Благоевски РНС (л. 442 от производство в СГС),
на основание отчуждителна преписка № 1424/1948 г. и 3045/1956г. на името на Х.
А. Д. и Н. Д. са освободени от отчуждаване 77,6/100 ид.части от първи етаж и
77,6/100 ид.части от таванския етаж (мансардник) и ½ ид.част от малката
постройка (гаража), заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и мястото, съставляваща парцел І, кв. 383, м. „Центъра“, находящо се на
пл. „***” №3 – София. Посочено е, че в полза на държавата са отчуждени
партерния етаж от същата сграда с 34,3/100 ид.части от общите части на сградата
и мястото и по 22,4/100 ид.части от първия и таванския етаж и ½ ид.част от
гаража, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото.
Установява се, че Н. Д. е починала през 1966г. а Х. А. Д. е починал през
1972г., като са оставили за свой наследник по закон сина си Г. Х. Д., починал през
7
1973г. и оставил за свои наследници съпругата си К. С .Д. и синовете си Е. Г. Д. и
П. Г. Д. (удостоверение от 30.03.1976г. на БлРНС-л.396 от производството в
СГС).
С влязло в сила на 15.01.1978г. решение от 19.09.1978 г., постановено по
гр.д. № 3962/1978 г. на СРС, 40 състав, по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) на
Е. Г. Д. е поставен в дял таванския етаж от сградата на пл. „***” №3, построена в
парцел VІ-16 в кв. 383л по плана на гр. София, м. „Буката“, състоящ се от три стаи,
вестибюл, кухня, входно антре и черно антре, клозет и три тавански килерни
помещения, ведно с югоизточното мазе под терасата и североизточното към
улицата, заедно с 27,88/100 ид.части от общите части на сградата и 26,26/100
ид.части от мястото. Решението е вписано в книгите по вписванията на
26.02.1979г.
С решение № 589 от 19.12.1983г. сключеният на 21.07.1972г. между Е. Г. Д.
и Т. А. Д. граждански брак е прекратен.
По реда на ЗТСУ, със заповед № РД-44-43 от 10.06.1985г. на СОбНС, на
основание чл.95 ЗТСУ, е открито производство по отчуждаване на имота на пл.
*** № 3, като със заповед № РД-40-928 от 09.08.1985г. на СГНС – ИК, по реда на
чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е отчужден в полза на държавата недвижим имот, намиращ
се на пл. „***” № 3, съставляващ парцел 15 от кв. 383, м. „Буката-НДК“,
собственост на държавата, С. Г., Т. А. Д. С. и Е.Д. за предвидено по ЗРП
мероприятие-реконструкция и реорганизация на търговски обект. В заповедта е
посочено, че оценката на имота е 30 392,37 лева, както и че собствениците следва
да се обезщетят с жилища, чийто брой и размери са определени съгласно чл. 253
от ППЗТСУ (отм.).
В оценителния протокол по преписката №44/1985г. таванският етаж е
описан като застроен върху 99,77 кв.м. и 27,88% ид.ч. от общите части на сградата
и е оценен, ведно с подобренията в него(л.431).
Установява се данните в отчуждителната преписка също, че Е.Д. и Т. А. С. са
обжалвали заповедта № РД-40-928/1985г. за отчуждаване на сградата на пл. „***”
№3, в частта относно местонахождението на определените им като обезщетения
имоти.
С решения № V-207 и № V-208 от 18.09.1985г. на особената комисия по
чл.142 от ЗТСУ заповедта от 09.08.1985г. е била отменена относно
местонахождението на определените като обезщетения имоти. В частта относно
оценката в размер 13 672,75 лева за тавански етаж, мазета, подобрения и
прилежащи части оценителният протокол не е обжалван и е влязъл в сила (л.463 и
л.465). На 20.11.1985г. Благоевски РНС, отдел „Технически“ е изпратил до ДСО
„Рила“ писмо, съдържащо сметка за дължимите на отчуждените собственици
суми, като съгласно сметка от 20.12.1985г. собствениците се обезщетяват с
жилища.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ц.. Експертът, след като се е запознала с
материалите по делото и е извършила собствено проучване, е установила, че с
решение № 52/14.03.1985г. на Бюрото на МС е утвърдена строителна програма,
съгласно приложение №1 към решението, като под № 91 е записано „Дом на
модата” на пл.***, с инвеститор – ДСО „Рила”. Установено е, че е проведена
отчуждителна процедура по отчужд.преписка № 44/1985г. за отчуждаване на имот
8
пл. № 15, ведно с описаните в него обекти, в полза на ДСО „Рила” за
осъществяване на мероприятия по ЗТСУ. Посочено е, че с решение №
35/10.03.1989г. на МС на НРБ е образувана фирма с държавно участие с
наименование „Рила”, която поема активите и пасивите на прекратените
организации от СО „Рила” по баланса им към 28.02.1989г., а с решение от
20.03.1989г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС е била вписана държавна фирма „Рила“.
Със заповед № РД-17-35 от 20.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията
и услугите, считано от 21.06.1991г. вписаната през 1989г. държавна фирма „Рила“
е прекратена, а активите и пасивите на фирмата по баланса към 31.03.1991г. и
другите права и задължения са поети от новообразуваните фирми „Рила Комерс “
– София и „Рила Стил“ – София, като на „Рила Комерс“ – София е предоставено
държавно имущество като правоприемник на ТП „Рила“ – София, поделение на
фирма „Рила” София. С решение от 28.06.1991г. на СГС, ФО, обнародвано в ВД,
бр.58/19.07.1991г., е регистрирана държавна фирма „Рила Комерс”. Със заповед №
РД-17-233 от 05.08.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите
„Рила Комерс“-София е била преобразувана в „Рила Комерс“ ООД, която поема
правата и задълженията на фирма „Рила-Комерс“ – София.
С решение от 28.12.1991г. по ф.д. № 14464/1991 г. по описа на СГС е
вписано преобразуване на държавна фирма „Рила Комерс“ в ЕООД с държавно
имущество „Рила Комерс“, като със заповед № РД-21-25/14.01.1998г. на
министъра на търговията и туризма (ДВ, бр. 24/27.02.1998г.) е наредено откриване
на процедура по приватизация на „Рила Комерс“ ООД, София.
Със заповед № РД-57-196/02.04.2001г. на кмета на СО е наредено да се
отпишат от актовите книги за общинска собственост на Район Триадица
недвижими имоти, собственост на „Рила Комерс”ООД, между които и тавански
етаж със застроена площ 99,77 кв.м, заедно с мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с
припадащите му се 27,88% идеални части от общите части на сградата и 26,26% от
дворното място, съставляващо имот с пл.№15, парцел XII-14, 15, кв.383,
местността ГГЦ-Г-6-II част, бул. *** № 102.
По делото е представен АДС № 02990/2001г., издаден на основание чл. 68
ЗДС, във вр. с чл. 148, ал.1 от ППЗДС, писмо №08-00-420 от 23.10.1998г. на МТТ,
писмо № 07-00-165/01.03.2021г. на МИ и заповед № 57-196/02.04.2001г. на СО,
според който частна държавна собственост е тавански етаж от триетажна
жилищна сграда, застроен на 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня,
входно антре, санитарен възел и три тавански килерни помещения, заедно с мазе с
площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с 27,88 % идеални части от
общите части на сградата и 26,26% идеални части от дворното място, цялото с
площ 282 кв.м, представляващ имот пл. № 15. Според отразеното в АДС на „Рила
Комерс” ООД са предоставени права върху имота, като същият е включен в
капитала на търговското дружество.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че със
заповед № РД-57-13 от 05.01.1994г. на кмета на София, на основание чл.1 от
ЗВСОНИ и чл. 88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти, е наредено да се
отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА
Триадица акт № 459/3970/1949г. и да се предаде на наследниците на Х. А. Д. и Н.
А. Д. владението на партерния етаж на сградата, намираща се на ул. *** № 3 с
припадащите се тавански и зимнични помещения и съответните идеални части от
общите части на сградата и мястото.
9
С решение № 1034 от 06.12.1999г., постановено по гр.д. № 220/1998г. на I
ГО на ВКС, е допусната делба при равни дялове – по 1/3 на всеки от съделителите,
между К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д. на партерния етаж на жилищна сграда в
гр.София на пл. *** № 3, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, килер, две
тоалетни и остъклена тераса, заедно с прилежащите към апартамента две избени
помещения, заедно с 30% от общите части на сградата и дворното място,
съставляващо парцел XIV – 15 в кв.383 по плана на София.
Не се спори по делото, че с нот. акт за дарение на недвижим имот № 108, том
І, рег. № 2817, дело № 152/31.05.2005г. на нотариус с рег. № 101 на НК, П.Д. е
дарил на Р. Л. А. 1/3 ид.част от партерния етаж в сградата на бул. „***”№ 102
(бивш пл. „***” №3), заедно с 1/3 ид.част от принадлежащите към етажа таван,
две избени помещения и от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30%
ид.части от дворното място. С нот.акт № 172, том I, рег.№ 2932, дело 155 от
06.06.2005г. на нотариус с рег. № 101 на НК, от своя страна Р. А. е дарила на Л. Ц.
– Н. придобитите идеални части от имота. С нот.акт № 178, том I, рег. № 3150,
дело № 161 от 13.06.2005. Е. Г. Д. е дарил на Л. Ц.-Н. притежаваните от него 1/3
ид.части от партерния етаж в сградата на бул. „***”№ 102(бивш пл. „***” №3),
заедно с 1/3 ид.част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и
от общите части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.части от дворното място,
а с нот.акт за покупко-продажба № 195, том І, рег. № 3282, дело №
174/17.06.2005г. К.В. е продала на Л. Г. Ц.-Н. своите 1/3 идеални части от
партерния етаж в сградата на бул. „***”№ 102(бивш пл. „***” №3), заедно с 1/3
ид.част от принадлежащите към етажа таван, две избени помещения и от общите
части на сградата, както и 1/3 ид.ч. от 30% ид.части от дворното място.
На 28.10.2005 г. с нот.акт № 168, том II, рег.№5567, дело № 337/2005г. на
нотарис с рег. № 101 на НК, Л. Ц.-Н. и съпругът й Н. Н. са продали на „Сноу
Холидей“ ООД придобития от тях по време на брака им партерен етаж в сградата
на бул. „***” № 102, заедно с принадлежащите към етажа таван, две избени
помещения общи части на сградата, както и 30% ид.ч. от дворното място.
На 25.05.2009г. „Сноу холидей” ООД се е снабдило с констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462,
дело № 49 на нотариус рег. № 142 на НК, с който дружеството е признато за
собственик на партерен етаж (първи надземен) със застроена площ от 124,84 кв.м,
състоящ се от входен вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и две тоалетни с
общ коридор, заедно с принадлежащите към него: таванско помещение, без
посочени в документа за собственост номер и площ, и две избени помещения:
склад № 4 със застроена площ от 13,32 кв.м и склад № 5 със застроена площ от
9,52 кв.м и с принадлежащите към партерния етаж идеални части от общите части
на сградата и с 30% идеални части от правото на собственост върху поземления
имот с пл. № 15 с площ от 272 кв.м, включен в УПИ, идентичен с парцел № ХІІ-
14,15 в кв. 383 по плана на гр. София, м. „ГГЦ-Г-6 – ІІ част“, целият УПИ с площ
от 580 кв.метра.
От приетата в първоинстанционното производство СТЕ, изготвена от вещото
лице инж.Ц., се установява също, че процесната сграда на бул. *** № 102 е
масивна, построена е в периода от 1922г. до 1932г. с различни конструкции на
етажите, а след извършения оглед на място, инж. Ц. е установила, че сградата е
триетажна и се състои от партерен първи етаж, втори (първи надпартерен етаж) и
трети (втори надпартерен) етаж или тавански етаж. Експертът е установила след
10
като се е запознала с материалите по делото и след като е извършила собствено
проучване, че към момента на отчуждаването през 1985г. процесният тавански
етаж (втори надпартерен) в сградата на пл. *** №3 е представлявал апартамент
със застроена площ 99,77 кв.м и съответните идеални части, подробно описани в
оценителния протокол и в решението от 19.09.1978г. на СРС, 40 състав, с което
таванският етаж е възложен в дял на Е.Д.. Вещото лице е установило, че над
процесния тавански етаж няма други тавански помещения, има само необитаемо
подпокривно пространство, до което се стига само през отвор в тавана с подвижна
стълба. Посочило е, че таванският етаж се състои от входно антре, баня с
тоалетна, две ремонтирани стаи и една неремонтирана стая, две складови
помещения със скосен таван към две от стаите и още едно складово помещение,
както и че светлата височина на етажа е 2,54 метра, светлата височина на
помещенията до окачения таван е 2,40 метра и в обекта има Ел-инсталация, ВиК и
ТЕЦ. Вещото лице е направило извод, че процесният тавански етаж отговаря на
нормативните изисквания и притежава всички необходими характеристики и
качества на самостоятелен обект, като в този смисъл не може да се приеме, че
таванският етаж представлява обща част или прилежаща част към друг
самостоятелен обект в сградата.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н. С. В. твърди, че работи в ищцовото дружество от 1976г. и
познава имота на бул.*** № 102, като сочи, че същият представлява къща на три
етажа, без асансьор с вътрешни стълби, като първият и вторият представляват
апартаменти с две стаи, сервизни помещения и кухня, а третият етаж е по-малък,
състоящ се от три малки стаи с антре, а над третия етаж е покривът. Твърди, че
ищцовото дружество обитавало сградата на бул. *** № 102 в периода от 1999г. до
2000г., след което се преместило и отдава под наем помещенията в сградата.
Спомня си, че в началото наемател била фирма „Колор Дизайн”, която наела и
трите етажа. Твърди, че къщата винаги е била давана под наем, като наемодателят
„Рила Комерс” винаги е предоставяла достъп до имота на наемателите си. Сочи,
че й е известно, че по отношение на третия етаж има спор и твърди, че фирмата,
на която имотът бил даван под наем имала претенции за дял от третия етаж.
Свидетелката твърди, че често посещава имота, тъй като изготвя фактурите на
фирмите, които са под наем и събира наемите. Сочи, че последно е посещавала
третия етаж преди около 2-3 години, качила се по вътрешните стълби и вратата
била отворена-вътре било мръсотия, като таванският етаж имал три стаи с едно
широко помещение, като вдясно от вратата има малко помещение със скосявания.
Свидетелят П. Х. П. твърди, че познава П. К., като смята, че той е купил
цялата сграда на бул. *** № 102 през 2005г. Спомня си, че през 2006г. посетил
имота, като първият етаж се ползвал за офис, а на третия етаж отляво имало
звукозаписно студио, а отдясно - 2 стаи и тоалетна. Твърди, че последно се бил
качвал на третия етаж преди месеци, като в момента този етаж представлявал
склад за документи и шофьори слагали там гуми. Свидетелят сочи, че лично той
бил ползвал помещението в периода от 2008г. до 2009г., тъй като строил
заведението на първия етаж, бил правил и мазето, фасадите, баните и тоалетните,
като извършването на тези дейности му били възложени от „Сноу Холидей”.
Твърди, че помещението на третия етаж, което ползвали, се заключвало, като
собственикът му бил предоставил ключа. Твърди, че в периода от 2008г. до 2009г.
направили канализацията и душовете на третия етаж. На свидетеля не е известно
11
„Сноу Холидей” да е напускало имота, както и някой да предявява претенции по
отношение на него. Сочи, че от 2007г. помага да се освежи сградата, че е имал
достъп до цялата къща, а през 2008г. тя била изцяло ремонтирана. Твърди, че П.
К. е собственик на имота и не му е известно той да го е ползвал като наемател.
Твърди също, че офисът на П. К. е на първия етаж в ляво. Обяснява отново, че на
третия етаж ползвал една стая отдясно, като едно момче-работник спяло там, в
другата стая имало звукозаписно студио, а след коридора в дясно имало сервизно
помещение, отсреща-още една стая и баня и тоалетна. Спомня си, че когато
отишъл да прави ресторанта, горе-в помещението в дясно, имало вещи от бивши
офиси, каси от ресторанта, чаши, прибори и смята че таванското помещение е
около 25-30 кв.метра и в момента също се ползва.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим, при
установен от ищцовото дружество правен интерес от търсената искова защита -
спор между страните за процесното субективно материално право. При
положителния установителен иск за собственост предмет на доказване е правото
на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота, като в
тежест на ищеца е да докаже това право, което твърди, че е възникнало на
посоченото в исковата молба основание.
В случая, както се посочи, въведеното от ищеца „Рила Комерс” ООД правно
основание като правопораждащ процесното право на собственост върху таванския
етаж юридически факт е правоприемство от държавни фирми, чието имущество е
преминало в собственост на ищеца, а при условията на евентуалност- придобивна
давност.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца, с твърдения, че
процесният тавански етаж е бил отчужден още през 1949г. и им е бил
реституиран, че не е самостоятелен обект на правото на собственост, а
представлява обща част на сградата и противопоставят възражения за
придобиване на имота по давност.
До приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество (ДВ, бр. 55 от 1991г.) и след това на ЗППДОбП (отм.) на
държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и
управлението на вещите държавна собственост, включително и недвижимите
имоти. С приемането на УСД № 56 (ДВ, бр. 4 от 13.01.1989г.), който отделя
фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и
основна форма за осъществяване на стопанска дейност се запазва този статут на
държавната собственост като общонародна и в имуществената сфера на
предприятието се включва само оперативното управление върху предоставения
имот. Образуваните държавни фирми запазват дейността си по действащите
разпоредби и при влизане в сила на ТЗ- ДВ, бр. 48 от 1991г. Преобразуването им
става с акт на Министерския съвет, който упражнява правата на държавна
собственост, т.е. МС упражнява правата на принципала - на държавата. С акта за
преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на
собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т.е.
извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на
частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на
държавата. Този ред е преповторен в ЗППДОбП и с него се урежда реда на
12
приватизиране на държавните предприятия. В този смисъл решение № 31 от
21.06.2013г. по гр.дело № 310/2012г., І ГО на ВКС.
Въззивинят съд, като съобрази цитираното решение на ВКС, както и след
съвкупен анализ на обсъдените писмени доказателства-решението №
52/14.03.1985г. на Бюрото на МС, с което е утвърдена строителна програма за
изграждане на „Дом на модата” на пл.***, с инвеститор – ДСО „Рила”;
проведената отчуждителна процедура по преписка № 44/1985г. за отчуждаване на
имот пл. № 15, ведно с описаните в него обекти, в полза на ДСО „Рила” за
осъществяване на мероприятия по ЗТСУ; решението № 35/10.03.1989г. на МС на
НРБ за образуването на фирма с държавно участие „Рила”, която поема активите и
пасивите на прекратените организации от СО „Рила” по баланса им към
28.02.1989г.; решението от 20.03.1989г. по ф.д. № 128/1989 г. на СГС за вписване
на държавна фирма „Рила“; заповедта № РД-17-35 от 20.06.1991г. на министъра на
индустрията, търговията и услугите, според която считано от 21.06.1991г.
вписаната през 1989г. държавна фирма „Рила“ е прекратена, а активите и пасивите
й по баланса към 31.03.1991г. и другите права и задължения са поети от
новообразуваните фирми „Рила Комерс “ – София и „Рила Стил“ – София и на
„Рила Комерс“ – София е предоставено държавно имущество като правоприемник
на ТП „Рила“ – София, поделение на фирма „Рила” София; решението от
28.06.1991г. на СГС, ФО, обнародвано в ДВ, бр.58/19.07.1991г., за регистрация на
държавна фирма „Рила Комерс”; заповедта № РД-17-233 от 05.08.1991г. на
министъра на индустрията, търговията и услугите за преобразуването на „Рила
Комерс“-София в „Рила Комерс“ ООД, която поема правата и задълженията на
фирма „Рила-Комерс“-София, като съобрази и установеното от заключението на
СТЕ, прави категоричния извод, че в конкретния случай предоставянето на
таванският етаж на държавното предприятие - праводател на ищцовото дружество
е установено от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие и от
факта на използването му през годините след отчуждаването. На кратко, САС
намира, че е установено безспорно по делото, че процесният тавански етаж е
отчужден по реда на ЗТСУ, налице е предоставяне на това имущество за
стопанисване и управление на държавно предприятие, като и е налице последващо
преобразуване на това предприятие. Въззивният съд намира за безспорно
установено също, че към датата на преобразуването на държавната фирма „Рила”
в две търговски дружества, едно от което е ищцовото дружество, процесното
недвижимо имущество е включено в баланса на новообразуваното дружество и че
този имот му е предоставен с акта на Министерския съвет при преобразуването
му.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, приемайки като доказателство по делото
отчуждителната преписка от 1985г. и основавайки изводите си въз основа на нея.
Първоинстанционният съд сам е установил, че в доклада по делото не е
разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл.146, ал.1, т.5
ГПК, доколкото единственият факт, за който са дадени указания, че следва да
бъде установен от ищеца, е фактът на придобиване на процесния имот по давност,
като по този начин докладът е останал непълен относно останалите твърдени по
делото факти, установяването или опровергаването на които е в тежест на ищеца-
а именно, че е придобил процесния тавански етаж по силата на настъпило
правоприемство от държавни фирми. По този начин, на ищеца не е указано, че в
13
негова тежест е да установи факта на правоприемството и включването на имота в
капитала на дружеството, поради което не е настъпила преклузията за ангажиране
на доказателства за установяване на тези факти.
Неоснователно е и оплакването, че започналата през 1985г. отчуждителна
процедура не е приключила и в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл.105 ЗТСУ. Като се изхожда от правилата за отчуждаване и обезщетяване в
чл. 98- чл.104 ЗТСУ, собствениците се считат обезщетени при изпълнение на
условията в чл. 104 ЗТСУ съобразно определения в отчуждителната заповед
начин на обезщетяване. Така, когато е определено обезщетение с плащане в брой,
собственикът е обезщетен със заплащането на цената на отчуждения имот. При
обезщетяване с отсъпване на недвижим имот собственикът ще се счита обезщетен
с предаването на този имот.
В случая с обсъдените заповед № РД-44-43/10.06.1985г. на СОНС за
откриване на производство по отчуждаване на имота на пл. *** № 3 за нуждите на
ДСО „Рила” и заповед № РД-40-928 от 09.08.1985г. на СГНС – ИК за
отчуждаване по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) в полза на държавата на недвижим
имот, намиращ се на пл. „***” № 3 за предвидено по ЗРП мероприятие-
реконструкция и реорганизация на търговски обект, от Т. А. Д. С. и Е.Д. е
отчужден таванския етаж в сградата. Със заповедта № РД-40-928/1985г. срещу
отчуждаването на обекта в сградата на пл. „***” №3 на бившите собственици се
предоставят като обезщетения недвижими имоти, а с решенията № V-207 и № V-
208/18.09.1985г. на особената комисия по чл.142 от ЗТСУ местонахождението на
определените като обезщетения имоти е променено, според исканията на
собствениците. Следователно налице е индивидуалният административен акт, с
който се извършва отчуждаването-заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), както и
допълнителната заповед по чл.100 ЗТСУ (отм.), с която органът по по чл. 95
ЗТСУ(отм.) е конкретизирал обектите, които се отстъпват като обезщетение, както
и тяхното местоположение. По делото нито се твърди, нито се установява Т. А. Д.
С. и Е.Д. да не са получили определените като обезщетения недвижими имоти,
поради което нормата на чл. 105 ЗТСУ(отм.) в редакцията към изм. ДВ. бр.45 от
08.06. 1984г. според която недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на
държавата се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите, не следва
да намери приложение.
Неоснователни са и доводите, изложени във въззивните жалби на „Сноу
Холидей” ООД и на П.Д., че по делото било установено, че цялата сграда е била
национализирана през 1948-1949г., след което възстановена по силата на закона и
предадена на наследниците Н. Д. със заповедта от 05.01.1994г. на кмета на София.
Съвкупният анализ на обсъдените писмени доказателства води до
категоричния извод, че по преписката № 1496/1948г. от Х. Д. и Н. Д. са отчуждени
в полза на държавата партерния етаж от сградата на пл. *** № 3 с 34,3% идеални
части от общите части на сградата и мястото и по 22,4%идеални части от първия и
таванския етаж, както и ½ от гаража заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и мястото, а със заповедта от 05.01.1994г. на кмета на
Столична община, на основание възстановената ex lege собственост, е предаден на
наследниците на Х. и Н. Д. отчужденият през 1948г. партерен етаж, съответно
22,4% идеални части от първия и таванския етаж и ½ от гаража.
Не може да бъде споделена тезата на ответниците, че процесният тавански
етаж представлява обща част на сградата. Обсъдените доказателства установяват
14
безпротиворечиво самостоятелният характер на процесния тавански етаж-същият,
състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно и черно антре, клозет и три
тавански килера е бил възложен на Е.Д. като самостоятелен обект с влязлото в
сила решение по гр.дело № 3962/1978г. на СРС, 40 състав; през 1985г. този имот,
представляващ тавански етаж на сградата на пл. *** № 3, застроен на 99,70
кв.метра е бил отчужден за нуждите на ДСО „Рила” от Д. и бившата му съпруга Т.
Д., заедно с 27,88 % идеални части от общите части на сградата. Процесният обект
е внесен в капитала на „Рила Комерс” ЕООД преди влизането в сила на ЗВСНОИ,
поради което не подлежи на възстановяване по реда на този закон. В тази връзка
следва да бъде посочено, че възстановяването на собствеността на отчуждени по
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС недвижими имоти не настъпва директно, по
силата на закона, а след съответен административен акт за реституция,
респективно заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или
неговите наследници не могат да се легитимират по предявен иск за собственост.
В случая, не се твърди, нито се установява да е проведено производство по отмяна
на отчуждаването на процесния тавански етаж.
Самостоятелният характер на процесния тавански етаж се установява, както
от обсъдените писмени и гласни доказателства, така и от заключението на СТЕ, в
което са направени категорични изводи, че трети (втори надпартерен) етаж или
таванският етаж с площ 99,77 кв.м отговаря на нормативните изисквания и
притежава всички необходими характеристики и качества на самостоятелен обект.
Този извод не противоречи на решението №1034/06.12.1999г., постановено
по гр.д. № 220/1998г. на І ГО на ВКС, което е имало за предмет делбата между
К.В., Е.Д. и П. Д. единствено на партерния етаж, с прилежащите към него две
избени помещения и 30/100 ид.части от общите части на сградата и 30/100
ид.части от дворното място, като според приетото в производството пред ВКС
заключение на СТЕ таванско помещение липсва, тъй като целият трети етаж е
тавански.
Предвид изложеното до тук, този състав на САС напълно споделя извода на
СГС, че ответниците К.В., Е.Д. и П.Д. не са били собственици на таванския етаж
към 2005г., тъй като същият не представлява обща част към партерния етаж, а е
самостоятелен обект, правото на собственост върху който, ведно с
принадлежащите към него две мазета, с площ 11,78 кв.м и 5,25 кв.м, както и с
идеалните части от общите части на сградата и от дворното място, в което същата
е построена, принадлежи на ищеца „Рила Комерс“ ООД. Предвид това,
ответниците физически лица са се разпоредили с право на собственост върху
обект, който не притежават, поради което и ответникът „Сноу Холидей“ ООД не
е собственик на таванския етаж в сградата на бул. *** № 102.
Неоснователни са възраженията на „Сноу Холидей” ООД и П.Д., че са
придобили процесния имот по давност.
За да се приеме, че едно лице е придобило по давност правото на
собственост върху недвижим имот, необходимо е съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС това
лице да е упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години с намерението да свои имота и да се е позовало
на изтекла в своя полза придобивна давност. Предаването на партерния етаж,
ведно с припадащите се тавански и зимнични помещения през 1994г. със
заповедта на кмета на Столична община на наследниците на Х. и Н. Д., както и
развилото се след това делбено производство по отношение на партерния етаж не
15
може да обоснове извод, че П.Д. и останалите съделители са получили владението
и върху таванския етаж, още по малко тези писмени доказателства могат да
установят намерението им за своене на таванския етаж, като субективен елемент
от фактическия състав на чл. 79 ЗС. Посочи се вече, че таванският етаж не е бил
предмет на делбата, тъй като таванско помещение, като прилежаща част липсва.
По делото няма спор, че на 28.10.2005г. ответникът „Сноу Холидей”ООД с
придобиването на имота чрез покупко-продажба от Л. и Н. Ц. е получил и
владението, но на партерния етаж в сградата на бул. *** № 102. Тези изводи не се
опровергават от обсъдените показания на свидетеля П..
Поради изложеното, искът по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от „Рила Комерс”
ООД е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на таванския етаж, ведно с
двете мазета и прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
мястото, в което е построена. Предвид това, решението № 533/21.01.2020г. на СГС
следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира, че е неоснователна въззивната жалба на „Рила
Комерс” ООД против допълнителното решение на СГС от 02.10.2020г. , тъй
като не се установява същото да е непълно. Действително, както вече се обсъди с
исковата молба ищецът „Рила Комерс” ООД е предявил иск да се признае за
установено по отношение на ответниците, че е собственик, както на таванския
етаж в сградата на бул. *** № 102, така и на втория (първи надпартерен) етаж и на
гаража.
С определение от 07.07.2017г. съставът на СГС е дал указание на ищеца да
обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск по отношение
на втория етаж и гаража, а в откритото съдебно заседание на 02.03.2018г. пред
СГС управителят на дружеството изрично е оттеглил исковете за установяване на
собственост по отношение на втория етаж и гаража. Първоинстанционният съд е
прекратил производството в тази част, като определението от 23.03.2018г. е влязло
в сила.
Съставът на СГС е разгледал положителния установителен иск за
собственост на таванския етаж, поради което с постановеното първоинстанционно
решение съдът се е произнесъл по спорния предмет.
Неоснователна е частната жалба на „Рила Комерс“ ООД против
постановеното от първоинстанционнния съд определение от 01.10.2020г. По
делото са представени доказателства, че ответникът П.Д. е договорил и заплатил
адвокатско възнаграждение за защита против предявените от „Рила Комерс“ ООД
искове в размер 5 900 лева. С оглед оттеглянето на установителния иск по
отношение на втория (първи надпартерен) етаж и гаража, цената на исковете и
доказателствата за платено възнаграждение, то определения от СГС адвокатски
хонорар в размер 3 444,20 лева правилно изчислен.
Частично основателна е частната жалба на „Сноу Холидей“ ООД
против постановеното от първоинстанционнния съд определение от
01.10.2020г. Според представеният в първоинстанционното производство договор
за правна защита и съдействие, с който ответното дружество е упълномощило адв.
Л., уговореното възнаграждение е в размер 3 200 лева, като липсва отбелязване на
начина на плащане и дали същото е заплатено. С молба от 02.02.2018г.
дружеството е оттеглило пълномощията на адв. Л. и е представило пълномощни
16
на името на адв. К. Ч. и на адв. А. Т., с които са сключени договори за правна
защита и съдействие, като уговореният с всеки от адвокатите хонорар е в размер
по 5000 лева, платени в брой, според удостовереното в договорите. На
11.03.2019г. ответното дружество е заявило, че оттегля пълномощията си от адв.
Ч. и адв. Т. и е представило пълномощно на името на адв.дружество „С., Т., Х.,
С.“, като е представен договор за правна защита и съдействие, според който
уговореното възнаграждение е в размер 2 400 лева. Налице са и доказателства за
плащането на възнаграждението по банков път. В представения в
първоинстанционното производство списък по чл. 80 ГПК дружеството е
претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 10 600 лева-за
възнаграждението в полза на адв. Л. (3 200 лева), на адв. Ч. (5000 лева) и на адв.
дружество – 2 400 лева. При така установените данни, въззивният съд намира, че
молбата на ответника с правно основание чл. 248 ГПК е частично основателна и с
оглед прекратеното производство по иска на „Рила Комерс“ ООД по отношение
на втория (първи надпартерен)етаж и гаража, цената на исковете и
доказателствата за платено адв. възнаграждение в общ размер 7 400 лева, на
„Сноу холидей“ ООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер 4 292 лева за възнаграждение за едни адвокат. Предвид
изложеното, определението на СГС от 01.10.2020г. следва да бъде отменено, в
частта, с която е оставена без уважение молбата на „Сноу Холидай“ ООД и в
полза на дружеството да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 4 292
лева.
По делото не са представени доказателства за сторени от „Рила Комерс“
ООД разноски във въззивното производство, поради което САС не присъжда
такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 533 от 21.01.2020г., постановено по гр.дело №
5255/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав.
ОТМЕНЯ определение от 01.10.2020г., постановено по гр.дело №
5255/2016г. на СГС, 17 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата
на „Сноу Холидей“ ООД за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Рила Комерс“ ООД да плати на „Сноу Холидей“ ООД разноски
в размер 4 292 лева за платено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.10.2020г., постановено по гр.дело №
5255/2016г. на СГС, 17 състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18