ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Спас Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 440 по
описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК),
вр. с чл.
144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по възражение на М.В.Й.,***, чрез адв. А., с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, имащо характер на искане за
изменение на съдебния акт в частта му относно присъдените разноски. С
определение № 128/01.02.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е
оставил без разглеждане жалбата на Й., поради липса на правен интерес,
прекратил е производството и го е осъдил да заплати съотв. на Община Русе – 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение; на И.И.Х. – 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение и на В.Т.Т. – 1500 лв. – адвокатско възнаграждение. Искателят
възразява срещу така присъдените разноски. На осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК иска
същите да бъдат намалени до минималните размери, определени в Наредбата за
заплащане на правната помощ и в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно: на Община Русе – 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; на И.И.Х. – 1250 лв. – адвокатско възнаграждение
и на В.Т.Т. – 1250 лв. – адвокатско възнаграждение.
В писмен отговор В.Т.Т. и И.И.Х. изразяват становище за
допустимост, но неоснователност на искането.
Делото е било образувано по жалба на Й. срещу разрешение за строеж
№ 397/23.08.2022 г. на главния архитект на община – Русе. С определение от
31.10.2022 г. съдът е конституирал като ответник главния архитект на община
Русе. С протоколно определение от 08.12.2022 г. като заинтересовани страни са
конституирани И.И.Х. и В.Т.Т.. По допустимостта и основателността на жалбата те
са изразили становища, чрез адв. Т., постъпили на 29.12.2022 г., с които са
претендирали и присъждане на разноски.
От страна на И.И.Х. е представен договор за
правна защита и съдействие (л. 44), сключен на 17.11.2022 г., с вписана
договорена и изплатена сума в брой 1500 лв., имаща характер на разписка; От
страна на В.Т.Т. е представен договор за правна защита и съдействие (л. 156),
сключен на 07.12.2022 г., с вписана договорена и изплатена сума в брой 1500
лв., имаща характер на разписка; Процесуалният представител на ответника, в
писмен отговор от 01.02.2023 г. е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
По делото са проведени две открити
заседания: на 08.12.2022 г. и 26.01.2023 г., на което последно заседание
ответникът и заинтересованите страни представят доказателства за отпаднал
правен интерес на жалбоподателя. В тази връзка съдът е постановил протоколно определение,
че с оглед представените доказателства относно допустимостта на производството
ще се произнесе в закрито заседание. С определение № 128/01.02.2023 г. по адм.
д. № 440/2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата като недопустима,
поради отпаднал правен интерес. В тази си част определението не е обжалвано и е
влязло в сила. Прекратил е производството по делото, осъдил е жалбоподателя да
заплати юрисконсултско възнаграждение, но служебно го е редуцирал до 150 лв.,
съобразно правомощията си по чл. 78, ал. 8 ГПК, а на заинтересованите страни е
присъдил адвокатско възнаграждение в пълен размер по 1500 лв., съобразно
представени договори за правна защита и списък на разноските.
Съгласно
процесуалната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в срока за обжалване на съдебното решение,
а ако същото е необжалваемо в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страна по делото може да измени
или допълни съдебното решение, в частта относно присъдените разноски.
Искането е подадено в
изискуемия от закона срок,
но е неоснователно по същество.
Намаляването на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност не се извършва по служебен
почин на съда (за
разлика от отменения чл. 64, ал. 4 от ГПК),
а е допустимо само по повод направено възражение от насрещната страна в
процеса. В качеството му на процесуален способ за защита срещу отговорността за
разноски възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е подчинено на уредените в ГПК
преклузивни срокове и следва да бъде упражнено най-късно до приключване на
устните състезания в съответната инстанция, когато се преклудира и правото на
другата страна да иска присъждане на разноски за тази инстанция с представяне
на списък по чл. 80 от ГПК. Пропускът да се направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до края на устните състезания преклудира правото на страната да възразява
за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение в
по-късен момент, включително по повод на подадена молба по чл. 248 от ГПК. За
съда не съществува задължение да указва на насрещната страна за възможността да реализира
правото по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Действително, производството не е завършило с постановяване на
съдебен акт по съществото на спора, респ. не е бил даван ход по същество, но
съдът съобразява, че по делото са проведени две открити съдебни заседания в
присъствие на процесуалния представител на ответника, разноските са били
претендирани от насрещните страни преди първото заседание, а от страна на
ответника – в дадения срок за отговор относно допустимостта на производството,
и най-сетне – в присъствието на страните съдът изрично е определил, че в случай,
че намери производството за недопустимо, ще се произнесе с междинен акт без
провеждане на открито заседание. В хода на тези процесуални действия от страна
на жалбоподателя не е направено своевременно възражение за прекомерността на
разноските, при все че същият е разполагал неколкократно с такава възможност.
В конкретния случай, с постановяване на определение №
128/01.02.2023 г. по делото е преклудирана възможността
възнаграждението да се оспорва като прекомерно и да се иска неговото намаляване само на това основание.
Отделно от изложеното съдът намира, че
присъдените възнаграждения не са прекомерни. Възнаграждението на ответника е
служебно редуцирано от съда. Следва да се подчертае, че в тази си част
преценката на съда не е обвързана от направено възражение за прекомерност,
стига присъденото възнаграждения да не превишава максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото
ответникът е защитаван от юрисконсулт, а не от адвокат, възражението за прекомерност
в тази част не попада в приложното поле на чл. 78, ал. 5 ГПК. От друга страна,
възнаграждението, присъдено на заинтересованите страни, е близко до нормативния
минимум – 1250 лв., определен с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.,
поради което и при своевременно подадено възражение, то не следва да се
редуцира допълнително.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 248 ГПК във вр. чл.
144 АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане
на М.В.Й.,***, за изменение на определение № 128/01.02.2023 г., постановено по
адм. д. № 440/2022 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта му за
разноските
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния
административен съд от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: