Решение по дело №1929/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1452
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20227050701929
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………….

 

гр. Варна, ………………2022 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:    ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                  ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при участието на секретаря Камелия Александрова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 1929/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

            Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна срещу Решение № 1004/21.07.2022г. по АНД № 20223110201375 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна (РС-Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-010818/18.06.2022г., с което на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 11, ал. 5, във вр. чл.12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

            В жалбата са изложени твърдения, че при произнасянето си въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил законови разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото, поради което обжалваното съдебно решение се явява неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и се моли за неговата отмяна.

            Касаторът твърди, че изведените от въззивния съд изводи за незаконосъобразност на оспореното НП противоречат на установените по делото доказателства. Сочи се, че съставът на РС-Варна неправилно е разтълкувал разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на Здравословни и безопасни условия на труд, като сочи, че именно работодателят трябва да е отговорен за документиране провеждането на инструктаж на работниците или служителите. На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.

            В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли нейното уважаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Ответната страна – „Стройпроект-Инвест“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита оспореното решение на РС-Варна за правилно и законосъобразно.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Варна (ВОП) намира касационната жалба за неоснователна, като счита, че решението районният съд е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което моли за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и

в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за

установено следното от правна и фактическа страни:

            Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на Ц.А.А. в качеството му на управител на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД срещу НП № 03-010818/18.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че при проверка на 28.04.2020г. във връзка с възникнал трудов инцидент в обект „работилница-гараж“, находящ се в гр. *****, ул. „****“ № **, било установено, че дружеството „Стройпроект-Инвест“ ЕООД е допуснало до работа лицето М. К. Б., ЕГН **********, който изпълнявал трудови функции по изработване на кофраж, без да му е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж, тъй като не били представени документи, доказващи провеждането на инструктажа.

            Предвид констатациите от извършената проверка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-010818/21.05.2020 г. за това, че в качеството си на работодател касаторът не е документирал провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж, с което е нарушил чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба  № РД-07-2/16.12.2009 г. Управителят на дружеството възразил, че не познава лицето М. К., като заявил, че последният не е негов работник. АУАН бил надлежно връчен на Ц.А.А. на 21.05.2020 г., който в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не депозирал писмено възражение срещу констатациите в акта. Административнонаказващия орган (АНО) възприел констатациите, изложени в АУАН, с оглед на което издал процесното НП, с което на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба  № РД-07-2/16.12.2009 г.

            Въззивният съд приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа на представените писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове.

            За да отмени обжалваното пред него НП, съставът на РС – Варна, приел, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон, състоящо се в това, че от събраните по делото доказателства не би могло да се установи по безспорен и категоричен начин, че лицето М. К. Б. се намирал в трудово правоотношение с дружеството. Излага съображения, че липсват данни за проведен първоначален инструктаж, което препятствало ангажирането на отговорността на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, доколкото задължението за документиране на инструктажа не пада върху работодателя, а върху определено от него длъжностно лице, за което обстоятелство също липсват данни. Посочва се в оспореното решение, че липсват данни ръководителят на предприятието да е наредил или допуснал извършването на процесното нарушение, което обусловило извод, че деянието не може да му бъде вменено. В допълнение е изложил въззивният съд, че деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като за него не е предвидена санкция.

Касационната жалба е подадена в законоустановения по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участвала във въззивното производство, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, поради което и не е необходимо да ги преповтаря мотивите на първостепенния съд относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона срокове; но при допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, препятстващо извършване на проверка за съответствие с материалния закон.       

            Наведените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, приложим по изричното препращане на чл. 63в ЗАНН, не са налице. Принципно правилни са развитите в жалбата доводи за отговорността на работодателя във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същите обаче в случая са неотносими, доколкото дружеството „Стройпроект-инвест“ ЕООД е наказано за нарушение по чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Видно от съдържанието на чл. 11 от Наредбата, работодателят осигурява провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на с. р., инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя. В чл. 12, ал. 1 и ал. 2 са определени лицата, на които се провежда инструктаж и кога следва да бъде извършен. Разпоредбата на чл. 11, ал.5 от Наредбата регламентира, че проведените инструктажи се документират в Книги за инструктажи съгласно Приложение № 1. Нито една от горецитираните разпоредби не посочва изрично субект на описаните задължения.

            От анализа на горепосочените разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и документира инструктажа. Иначе поставено, документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Изложеното налага извод, че работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, а то, от своя страна, извършва и документира инструктажа по реда на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика, като такова обвинение в процесния случай не е налице. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл. 2, ал.3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. В процесния случай обаче нито са представени доказателства, нито в АУАН и в НП са изложени факти дали има определено от Ц.А.А. лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод, че именно работодателят е този, който носи отговорност по повдигнатото обвинение.  

            Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на Районен съд – Варна е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

            При този изход на спора, съдът не присъжда разноски по делото, тъй като такива не са поискани своевременно.

            По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1004/21.07.2022г. по АНД № 20223110201375 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-010818/18.06.2022г., с което на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 11, ал. 5, във вр. чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.