Решение по дело №1963/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.А.,***, офис 9, срещу ревизионен акт № Р-16001622003889-091-001/05.05.2023г., издадени от И. К.  К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 271/18.07.2023г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 24 004,90 лева и 2 585,59 лева лихви.

Оспорващият поддържа, че РА е необоснован, неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с процесуалните и материални правила и при неправилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства. Претендира се присъждане на съдебни разноски. В писмени бележки се излагат допълнителни съображения.

3. Ответникът директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б. , е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. Административната процедура:

6.Началото на ревизионното производство е сложено със със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622003889-020-001/28.07.2022 г., издадена И. К.  К. на длъжност, началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., като е определен краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 29.07.2022 г. - по електронен път. Със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001622003889-020-002/27.10.2022 г., ЗИЗВР № Р-16001622003889-020-003/30.11.2022 г. и ЗВР № Р-16001622003889-020-004/22.12.2022 г. е определен нов срок за приключване на ревизията до 29.03.2023 г.

В срока по чл.117, ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622003889-092-001/12.04.2023г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу РД.

В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК компетентният орган по приходите е издал обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № 16001622003889-091-001/05.05.2023г., който по жалба на РЛ с решение № 271/18.07.2023г. на контролния орган е потвърден в цялост.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК по делото са представени и заповеди: № РД-09-2514/29.11.2021 г., № РД-09-1979/30.09.2021г. (ведно с Приложение №1 и Приложение №2 към нея), № РД-09-788/13.05.2022г. (ведно с Приложение №1 към нея) и № РД-09-789/13.05.2022 г. (ведно с Приложение №1 към нея). Допълнително, в хода на съдебното производство, с писмо вх. № 24857 от 12.12.2023 г., от „Информационно обслужване“ АД са представени доказателства за издадените на органите по приходите КЕП.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. Фактите по делото:

7. В хода на ревизията е установено, че Д.П. има участие в сдружение „Търговско-Промишлена камара" гр. Пловдив, сдружение „Българска търговско - промишлена палата" гр. София, „Опал“ ЕООД гр. Пловдив и „Офис активити“ ЕООД.

За 2021 г. РЛ е получило доходи от трудови правоотношения от „Търговско-Промишлена камара“ гр. Пловдив в размер на 45 498.42 лв.

В изготвена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ има данни за изплатени суми на П. по извън трудови правоотношения, за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физически лица от ГПК „Мурджов пожар" в размер на 1 599,00 лв., доходи от горско стопанство с платец - ГПК „Мурджов пожар“ в размер на 8 769,02 лв., доходи от финансови и застрахователни посреднически услуги от „Евролайф България“ ЕООД в размер на 1 448,78 лв., доходи от наеми от „Корект консулт-Д“ ООД в размер на 6 600,00 лв., доходи от наем от „Нио Нио“ ЕООД в размер на 17 582,51 лв. и доходи от наем от „Чинара 1“ ООД в размер на 3 528,44 лв.

8. Установено е, че ревизираното лице не е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. за придобитите доходи в законоустановения срок на 26.04.2023 г., след започване на ревизията и издаване на ревизионния доклад, поради което е прието, че Д.П. не е декларирала доходи от наеми, доходи от застрахователни и посреднически услуги, както и доходи от прехвърлянето на права или имущества през ревизирания период.

На база на така констатираното органите по приходите са установили наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК и на 16.03.2023 г. на РЛ са връчени Уведомление, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122- 124а от ДОПК ред; Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ, с което е връчена и декларация относно имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица. В отговор 23.03.2023 г. по електронен път е представено писмено становище ведно със служебна бележка за изплатени доходи по трудови правоотношения, копие на банково извлечение за извършен превод и копия на служебни бележки за изплатени доходи от наеми, както и декларация по чл. 124 , ал. 3 от ДОГТК за 2021 г.

9. За нуждите на ревизионното производство от досие/архив на РЛ са присъединени доказателства събрани при извършена ПУФО на Д.Д.П.. При ревизията и при извършената проверка е констатирано, че през месец август 2019 г. сдружение „Търговско – промишлена Камара“ гр. Пловдив е направило апортна вноска на имущество - недвижими имоти (земя и сгради) в дружество „Контрактор“ ЕООД. Сделката е осъществена на база следните документи: Протокол №1/14.05.2019 г. от заседание на Управителния съвет на Сдружение „Търговско – промишлена Камара“ - гр. Пловдив, при което е взето решение да се увеличи капитала на „Контрактор“ ЕООД, на което дружество сдружението е едноличен собственик на капитала, чрез извършване на апортна вноска на собствен недвижим имот по смисъла на чл. 72 и чл. 73 от Търговския Закон. Увеличението на капитала е чрез записване и получаване на 100 нови дяла с номинална стойност 100 лева всеки. Срещу записаните и получени нови дялове се апортират земя и сграда, оценени в размер на 482 000,00 лв. с експертиза, извършена от три вещи лица, назначени с Акт за назначаване на вещи лица на Агенция по вписвания № 20190515151739/17.05.2019 г.“

10. С договор от 04.11.2019 г. за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Контрактор“ ООД, сдружение „Търговско – промишлена Камара“ като продавач е прехвърлило на Д.Д.П. в качеството ѝ на купувач собствеността върху 75 дружествени дяла с номинална стойност 100.00лв. всеки един, представляващи 50% от дружествения капитал. Правото на собственост върху горепосочените дялове преминава върху купувача в момента на подписване на настоящия договор. Купувачът заплаща на продавача цена в размер на 100.00лв. за всеки дружествен дял - общо 7 500,00 лв., в момента на нотариалната заверка на подписите.

11. На 12.03.2021 г. с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Офис активити“ ООД (с предишно наименование „Контрактор“ ЕООД) между Д.Д.П. - продавач и Сдружение „Търговско – промишлена Камара“ в качеството му на купувач е прехвърлена собствеността върху 75 дружествени дяла от „Офис активити“ ООД - Пловдив, с номинална стойност 100,00 лв. всеки един, представляващи 50% от дружествения капитал. Правото на собственост върху горепосочените дялове преминава върху купувача в момента на подписване на настоящия договор. Купувачът заплаща на продавача цена в размер на 100.00лв. за всеки дружествен дял, или общо 7 500,00лв., в момента на нотариалната заверка на подписите.

12. При извършена справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията за периода 10.01.2012 г. - 18.11.2019 г. е установено, че сдружение „Търговско – промишлена Камара“ е едноличен собственик на капитала на „Контрактор“ ЕООД (настоящо наименование „Офис активити“ ЕООД). Управители на дружеството са А. С. Х. и Д.Д.П.. А. Х.  е изпълнителен директор и член на управителния съвет на сдружение „Търговско – промишлена Камара“, а Д.П. е председател на управителния съвет на Сдружение Д. . Ревизращите приели, че по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК А. Х. , Д.П., „Офис активити“ ЕООД и сдружение „Търговско – промишлена Камара“ са свързани лица.

13. При тази фактическа обстановка ревизиращите приели, че договорената цена при продажба на дяловете от Д.П. се отклонява от пазарната такава, което е оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на ревизираното лице от прехвърляне на имущество.

Органите по приходите приели също, че справедливата продажна цена на дружествените дялове следва да се определи на база собствения капитал на предприятието, който е равен на активите на дружеството, намалени с неговите задължения. Стойността на дяловете на дружеството („Офис активити“ ООД) е определена към момента на тяхното прехвърляне чрез използване на метода на „чистата стойност“ на това имущество. След математически изчисления е констатирано, че чистата стойност на имуществото на дружеството000,00 лв. + неразпределена печалба 2 651,72 лв.+ други резерви - 472 000,00 лв. + текуща печалба - 686,83 лв.) и представлява собствения капитал на предприятието, който е равен на активите на дружеството 490 338,55 лв., намалени с неговите задължения в размер на 604,79 лв., като пазарната цена на продадените дялове от ревизираното лице би следвало да е в размер на 244 866,88 лв.( / Vi от 489 733,76 лв.).

При така извършените изчисления се установява от органите по приходите, че действително е налице отклонение от данъчно облагане. Видно от изложеното реалната стойност на дружествените дялове не е 7 500,00 лв., а 32 пъти повече - 244 866,88 лв.

Прието е, че резултатът от всяка сделка, която не съответства на нормалните търговски взаимоотношения и която има за последица отклонение от данъчно облагане, включително чрез извършване на продажби по цени, различаващи се от пазарните такива, не следва да се взима предвид при определяне на основата за облагане. Органите по приходите изчислили облагаемия доход от продажбата на дружествените дялове като определената при ревизията пазарна цена е намалена с цената на придобиване на финансовия актив: 244 866,88 лв. - 7 500,00 лв. = 237 366,88 лв. Така определената основа за облагане участва при определяне на общата годишна данъчна основа и дължимия данък по чл. 17 от ЗДДФЛ, с прилежащите лихви за просрочие.

14. За нуждите на съдебното производства бе допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А.С., чието заключение се прие без възражения от страните. Според заключението, доходите от продажба на дялове в настоящия случай са доходи от разпореждане с имущество от източник в Република България съгласно ЗДДФЛ. Съгласно чл.11, ал.2 и чл.ЗЗ, ал.З от ЗДДФЛ доходът от продажба на дружествени дялове се счита за придобит към датата на прехвърлянето, която в случая е 12.03.2021 г. Т.е. доходът следва да се обложи с данък през 2021 г. като се декларира до 30.04.2022 г. Експертизата заключава, че цената на придобиване и продажната цена на дружествените дялове на „Контрактор“ ЕООД /“Офис активити“ ООД/, собственост на Д.П. и обект на прехвърляне /продажба/ на 12.03.2021 г., е една и съща. Дяловете в размер на 50% от капитала на дружеството са били закупени за 7 500 лв. през 2019 г. и продадени за същата сума през 2021 г. В този смисъл не е налице доход от продажба на дяловете на „Офис активити“ ООД в 2021 година, съответно не е дължим данък общ доход от извършеното разпореждане с дружествени дялове на основание сключения договор за покупко-продажба на дяловете, съобразно посочената в договора стойност на продажба на дружествените дялове в размер на 7500 лв.

15. По делото бе разпитан като свидетел лицето А. С. Х. . В показанията си свидетелят сочи, че работи в сдружение „Търговско-Промишлена Камара“ – гр. Пловдив от 1990 г. Той и П. са създатели и управителите на сдружението по закона за юридически лица с нестопанска цел в частна полза. Сочи, че са дългогодишни членове на Управителния съвет и действителни собственици на сдружението. Дружеството „Офис активити“ е създадено като дъщерно дружество на това сдружение, като по-късно името му е сменено на „Контрактор“ и неговите дялове са прехвърлени от сдружението към Х.  и П. като физически лица, впоследствие обратно - от тях като ФЛ, отново към сдружението, което в момента е едноличен собственик на капитала на дружеството „Офис Активити“, така че те двамата контролират и управляват тези ЮЛ. „Офис Активити“ е създадено през 2002 г. като дъщерно дружество, като до тогава е нямало особени дейности, поради което било взето решение, че част от стопански дейности, които са свързани със стопанисването и поддръжката на двата собствени етажа – основаният им актив, ще ги прехвърлят в това дружество, като ги апортират. Това било сторено през 2019 г. Дейността през 2019 г. – след прехвърлянето на активите, е дейност по поддръжка на сгради и наемодаване. Решението е взето единодушно през 2018 г., за което е съставен протокол на УС с нотариална заверка, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. В края на юли 2019 г. било проведено заседанието на УС, на което с протокол е взето решение да бъдат апортирани дяловете и да бъдат извършени съответни промени, които трябва да се впишат в Търговския регистър. С този протокол и по силата на устава на дружеството било извършено прехвърляне. През 2021 г. Х.  и П., прехвърлили обратно дяловете на сдружение „Търговско-промишлена Камара – Пловдив“. Преди това бил сключен договор за разваляне на тези сделки.

В съдебно заседание на свидетеля се предявиха Протокол № 2 от 21.12.2018 г. от заседание на УС на „Търговско-Промишлена Камара – Пловдив“ – гр. Пловдив и Протокол № 3 от 04.11.2019 г. от заседание на УС на „Търговско-Промишлена Камара – Пловдив“ – гр. Пловдив, като същият заяви, че подписът и на двата документа е положен от него.

V. За правото:

16. В настоящия случай безспорно е установено, че е налице договор за прехвърляне на дружествени дялове, вписан в Търговския регистър, съгласно който жалбоподателят е извършил прехвърляне на 75 дружествени дяла от „Офис активити“ ООД - Пловдив, с номинална стойност 100,00 лв. всеки един, представляващи 50% от дружествения капитал. Дяловете са прехвърлени на свързано дружество сдружение „Търговско – промишлена Камара“, на което Д.П. е член на Управителния съвет и действителен собственик. Следователно, безспорно е също, че са свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.

Единствено обстоятелството, че процесната сделка е сключена между свързани лица, не може да бъде основание да се приеме, че при същата е налице отклонение от данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ сочи, че при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно чл.15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Както следва от разпоредбите чл.15 и чл.16 от ЗКПО, до отклонение от данъчно облагане могат да доведат само конкретни условия, при които са сключени сделките и които оказват влияние върху размера на данъчната основа. Доказателствената тежест за това обстоятелство е на органите по приходите. В случая те не са се справили с нея. Няма законова забрана дружествените дялове да се продават по историческата им стойност. Поради това, според съда не е налична хипотезата на чл.15 от ЗКПО, както са приели органите по приходите. Не се доказва, че двете свързани лица сдружение „Търговско – промишлена Камара“ и П. са сключили договора при условия, които са повлияли върху размера на данъчната основа, тъй като П. като фактически собственик на сдружение „Търговско – промишлена Камара“ не може да бъде задължен за целите на фиска да продава на себе си на пазарна цена, реализирайки печалба. Въпреки подробно развитата в РА и в Решението на Директора на дирекция ОДОП нормативна аргументация – направено е позоваване на множество разпоредби от ЗКПО, ЗДДФЛ и ТЗ, последното противоречи на нормалната търговска практика и представлява житейски нонсенс, поради което ревизионният акт, в частта, в която е начислено допълнително данъчно задължение върху годишната данъчна основа на основание по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 24 004,90 лева и 2 585,59 лева лихви се явява незаконосъобразен и следва да се отмени (в този смисъл Решение №976/30.01.2023г. на ВАС – Осмо отделение по дело №6379/2022г. по идентичен случай).

На следващо място следва да се отбележи, че доколкото дяловете в дружеството с ограничена отговорност, за разлика от акциите в акционерните дружества, нямат нито номинална, нито емисионна стойност (арг. чл. 162 вр. чл. 175 и чл. 117 ТЗ), в случая става въпрос за продажба, имаща за предмет прехвърлянето на съвкупността от права и задължения в дружеството, което от ООД се преобразува в ЕООД. При продажбата в тези случаи договарянето на цената е свободно и не е обвързано от стойността на ликвидационния дял, който именно следва да се определя по пазарна цена. Но ликвидационния дял не е идентичен с дружествен дял, какъвто именно в случая е предмет на спорната продажба. При това положение, при определянето на дружествения дял следва да се вземе за основа историческата цена на активите, която е цената, по която същите се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване и придобиване, а не пазарната им цена. Нещо повече, в случая продажната цена на дружествените дялове не само е равна на цената на закупуването им, но се явява размер на паричните вноските, които новите съдружници са направили. Последното е видно от представените протоколи от заседание на УС на Сдружението. Тоест, продажната цена по спорния договор за продажба на дружествени дялове се явява константна величина, защото това е участието на ревизираното лице в капитала на дружеството, с което то става съдружник и след това преустановява съдружието. Затова и подходът на приходната администрация влиза в противоречие с разпоредбите на чл.125,ал.3 от ТЗ и със заложения в чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, освен в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял. Настоящият случай не е такъв. При продажба на дялове цената се определя свободно по договаряне и не е необходимо нито изготвяне на междинен баланс, нито определяне на размера на дружествените дялове да става по пазарни цени. Тук се взима предвид именно капитала, като константна величина, а не имуществото на дружеството, което е динамична величина. В този смисъл е трайната практика на ВКС/ Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 87 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 468/2011 г., II т. о., ТК, /.

Отделно от това, използваният от органите по приходите метод за оценка на дружествените дялове с оглед определяне на данъчната основа в хипотеза на чл.15 от ЗКПО, не е сред допустимите нормативно установени методи по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Използваният метод на чистата стойност на активите е основен метод при изготвянето на оценката на активите на търговско дружество, но тук предмет на продажбата не е актив на търговско дружество, а дружествен дял, което е нещо различно. При доказателствена тежест за ответника, по делото не е установено да е налице при какви условия би се случила процесната сделка между несвързани лица. Следва да се отбележи още и, че в дадената оценка е включена оценката, изготвена за определяне стойността на апорта, която може да бъде използвана като пазарен аналог при определяне пазарната стойност при продажба на дружествените дялове, защото апортът не е типична сделка, а остойностяване на имущество, което се включва в капитала на юридическо лице. Оценката на апортната вноска не отразява състоянието на пазара. При апорта стойността на апортираната вещ се определя не в резултат от търсенето и предлагането на съответната вещ/имущество на пазара в съответния период, а се определя с помощта на вещи лица. Ето защо оценката, изготвена по повод апорт на имущество не може да се ползва като част от основата за определянето на пазарната стойност при продажба на дружествени дялове.

VI. По съдебните разноски.

17. При този изход на делото Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които се доказват в общ размер на 3 670 лева, от които 3 360 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева - заплатена държавна такса и 300 лева за възнаграждение на вещи лица. В случая не са налице основание за разпределяне на разноските в хипотезата на чл.161 ал.3 от ДОПК, тъй като представените от оспорващия в хода на съдебното дирене доказателства не са от категорията, въвеждащи нови за производството фактически основания. Промяната в изхода на спора се дължи на неправилна преценка от органите по приходите на безспорно установената в хода на ревизията и в съдебната фаза фактическа обстановка. Ето защо, Административен съд – Пловдив, ХХVII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001622003889-091-001/05.05.2023г., издадени от И. К.  К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 271/18.07.2023г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 24 004,90 лева и 2 585,59 лева лихви.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3670 (три хиляди шестстотин и седемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: