Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 16.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при секретаря Ирена И...........
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02546 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София,
бл.14, представляван от Димитър Тодоров Димитров, срещу М.В.Н., ЕГН ********** ***,
за постановяване на решение, по силата на което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумите: 9 553,44 лева, представляващи главница по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-14526195 от 17.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на получаване
на исковата молба от ответника, до окончателното изплащане; възнаградителна лихва
за периода от 20.04.2019г. до момента на приключване на съдебното дирене.
Претендират се разноските.
С молба вх.№ 16072 от
08.08.2019г. се уточнява, че възнаградителната лихва е в размер на 433,32 лева
за периода 20.04.2019г. до 20.07.2019г.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните са такива по договор от 17.02.2017г. След
преустановяване на плащанията от ответника, е заведено гр.дело 4094/2018г. по
описа на ДРС във връзка със заповедно производство. С решението по него съдът е
констатирал липса на обявена предсрочна изискуемост и е присъдил само
падежиралите неплатени вноски и лихвите върху тях. С настоящия иск се обявява
предсрочната изискуемост на целия кредит.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е
изпратил отговор на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-14526195,
оторизационен код а66144а0 от 17.02.2017г., кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е предоставил на М.В.Н. сумата от 12 000 лева,
начислил е застрахователна премия в размер на 3 780 лева и такса ангажимент
в размер на 420 лева при ГПР 16,16%, лихвен процент 13,85% или обща стойност на
плащанията в размер на 22 613,64 лева /възможност за предоставяне на
кредитна карта с лимит до 10 000 лева/, платими на 84 месечни погасителни
вноски по 269,21 лева за периода 20.03.2017г. до 20.02.2024г.. Към него са
приложени Медицински въпросник за приемане за застраховане, Сертификат №
PLUS-14526195 по застраховка „защита на плащанията”, „Злополука” и „Комбинирана
защита”, ОУ за застраховка „защита на плащанията”, Сертификат № САRD-14526195 по застраховка „Защита на плащанията по
кредитни карти”, ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти”, Декларация за предоставяне на лични данни, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
погасителен план PLUS-14526195 за общо 11 754,46 лева главница и
6 406,55 лева договорна лихва. Към погасителния план е посочено, че са заплатени 3
месечни вноски, както следва: на 16.03.2017г. – 270,00 лева, на 20.04.2017г. и
20.05.2017г. – по 269,21 лв.
С Решение от 10.05.2019г. по
гр.дело № 4094/2018г. по описа на ДРС е признато за установено:
1.че ответницата М.В.Н. дължи на
ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ част от вземането по
заповед № 1563 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
29.06.2018г. по ч.гр.дело № 2689/2019г. по описа на ДРС, а именно: сумата от
2201,02 лева, представляваща падежиралите вноски за главница за периода от
20.03.2017г. - 20.03.2019г. по договор за потребителски кредит № PLUS-14526195 от 17.02.2017г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.06.2018 г., върху главницата от 1 232,97 лева и от
датата на влизане в сила на решението върху главницата от 968,05 лева до
окончателното изплащане; сумата от 2 731,60 лева, представляваща падежирала
възнаградителна лихва за периода 20.03.2017г. - 20.03.2019г.; сумата от 49,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 20.07.2017г. -
11.06.2018г.
2.отхвърлен е, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договор за потребителски кредит № PLUS-14526195 от 17.02.2017г. към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.06.2018г., предявения от
ищеца срещу ответницата иск по чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищeца следните суми, за които е
издадена заповед № 1563 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
29.06.2018г. по ч.гр.дело № 2689/2019г. по описа на ДРС, а именно: горницата
над уважения размер от 2 201,02 лева до пълния заявен размер от 12 023,67 лева,
представляваща непадежиралите вноски за главница към 10.04.2019г., заедно със
законната лихва върху нея от 28.06.2018 г. до окончателното плащане; горницата
над уважения размер от 2 731,60 лева до пълния заявен размер от 6 406,55 лева,
представляваща непадежирала възнаградителна лихва към 10.04.2019г., за периода
21.03.2019г. - 20.02.2024г.; горницата
над уважения размер от 57,18 лева до пълния заявен размер от 1 093,17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 20.07.2017г. -
11.06.2018г.
По делото е допусната ССчЕ, заключението
по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално
изготвено и обективно. Според вещото лице, търговските книги на ищцовото
дружество са водени редовно и могат да са доказателство съгласно чл.55 ТЗ.
Кредит с № PLUS-14526195 от 17.02.2017г. е усвоен в размер на 12 000 лева
на датата на подписване на договора по сметка, посочена от кредитополучателя.
Размерът на дължимата главница към датата на получаване на исковата молба от
ответника – 20.09.2019г., е в размер на 9 553,44 лева. Възнаградителната
лихва за периода 20.04.2019г. – 20.07.2019г. е в размер на 433,42 лева. Размерът
на мораторната лихва върху главницата за периода 12.06.2018г. – 20.09.2019г. е
в размер на 122,42 лева. Размерът на мораторната лихва върху главницата за
периода 21.09.2019г. – 27.01.202г. е в размер на 74,51 лева. В съдебно заседание, на поставен от съда
въпрос, отговаря следното: Възнаградителната лихва за периода 20.04.2019г. до
датата на подаване на исковата молба – 16.07.2019г., би бил в размер на 419,24
лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит, както и че част от непогасените падежирали вноски – до 20.03.2019г., са установени за дължими с Решение от 10.05.2019г. по гр.дело № 4094/2018г. по описа на ДРС. Не се оспорва от ответника претендираното вземане по настоящото дело, респективно, че същото е погасено. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е указал, че е длъжен служебно да се произнесе.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал с доклада по делото, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. В случая съдът е допуснал ССчЕ, с оглед установяване размера на претендираното към датата на предявяване на исковата молба вр. изявлението в нея за предсрочна изискуемост, тъй като след датата на връчване на исковата молба на ответника – 20.09.2019г., договорна лихва не се дължи. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, с оглед наличие на писмено съглашение. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В
настоящия случай съдът намира, че не се установяват наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор, които да са довели до неравноправно третиране на
кредитополучателя.
Следователно, релевантен по
съществото на спора по предявения осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за кредит, поради упражнено от страна на кередитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
кредитора на това негово изявление, като същото може да се обективира в самата
искова молба и да породи правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска. В тази насока е и разбирането в доктрината и константната
съдебна практика, включително и в цитираното от ищеца Решение № 139 от
05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС, Определение № 387 от
24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г., I
т.о на ВКС и др.
Ако
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост
ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148 от 02.12.2016г.
по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр. д. №
60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че кредиторът/банката,
ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото
изявление на длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал. 1-5 ГПК
– отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство. В случая исковата молба е
връчена на ответника – кредитополучател по процесния договор, на 20.09.2019г. Изявлението
за предсрочна изискуемост е връчено редовно, има изискуемото от закона съдържание. С оглед
приетото от вещото лице, съдът намира, че искът за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите: 9 553,44 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-14526195 от 17.02.2017г. и 433,32 лева /в действителност дължими
според вещото лице 433,42 лева/, представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.04.2019г. – 20.07.2019г., е основателен и следва да се уважи, както
и законната лихва върху главницата от датата на получаване на исковата молба от
ответника – 20.09.2019г., до окончателното плащане.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските в размер на общо 682,14
лева, от които държавна такса в размер на 432,14 лева, 150 лева депозит за вещо
лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждание вр. чл.78, ал.8 вр. чл. 25, ал.1
НЗПП.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА М.В.Н.,
ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес парк София,
бл.14, представляван от Димитър Тодоров Димитров, сумите:
-9 553,44 лева /девет хиляди петстотин петдесет и три лева и четиридидесет и четири стотинки/,
представляваща главница
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14526195, оторизационен код а66144а0 от
17.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата
молба от ответника – 20.09.2019г., до окончателното изплащане;
-433,32 лева /четиристотин тридесет и три лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г. –
20.07.2019г.;
-682,14 лева /шестстотин осемдесет и два лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща извършените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: