ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. Велико Търново, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети август
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев адм.
д. № 419 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 147, ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е
образувано по жалба, подадена от адв. Х.К., като пълномощник на Н.С.К. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение по жалба срещу акт за установяване на задължение по
декларация № 100/ 14.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико
Търново, в частта му, с която е оставена без разглеждане като просрочена,
жалбата срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ПО-04000422096989-91-001/
02.11.2022 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико
Търново.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение в тази му част, като постановено при
неправилно възприета фактическа обстановка относно датата на връчване на АУЗД,
съответно началната дата на срока за неговото обжалване. Изтъква,
че периода на
издаване на
акта той е бил страна/представляващ в още две производства с НАП. В тези
производства, както и в това по издаването на процесния АУЗД е осъществявал редовен контакт със органите по приходите, и
няма данни да не е бил откриван при търсене от тях. Освен това е управител на
търговско дружество с посочен в публичния регистър телефонен номер, а
неприключил спор с НАП е имала и съпругата му, чрез която законът също
предвижда възможност да бъде търсен. Твърди, че препис от акт за установяване
на задължения, без приложенията към него, му е бил връчен на дата26.04.2023 г.
и счита за неправилни изводите на ответника, за връчване на по-ранна дата, като
заявява, че оспорва и евентуалните доказателства в подкрепа на такова връчване.
Моли да се отмени решението на директора
на ТД на НАП – Велико Търново и преписката да се върне на решаващия орган за
произнасяне по съществото на жалбата за незаконосъобразност на АУЗД. Не
претендира разноски. С определение от
18.07.2023 г. жалбата срещу решението е оставена без движение с указание за
внасяне на държавна такса, което е извършено на 25.07.2023 година.
Ответната страна - директорът на ТД на НАП – Велико Търново, запознат с жалбата, която е подадена чрез него и с направените искания, не взема становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
С подадена от Н.С.К.
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. с вх. № 0400И0315505/
07.04.2022 г. на ТД на НАП – Велико Търново, е декларирано данъчно облекчение
за деца по чл. 22в, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица /ЗДДФЛ/. От орган по приходите е извършена проверка на декларираните
данни, при която е установено, че към 07.04.2022 г. в данъчно осигурителната
сметка на подателя са налични задължения по изпълнително дело с № *********/
2020 г., което съставлява пречка за ползване на декларираното данъчно
облекчение, съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗДДФЛ. От органа по приходите е
инициирана процедура по корекция на данните, като до Н.К. е отправена покана по
чл. 103, ал. 1 от ДОПК с № ПО-04000422096989-177-001/ 13.10.2022 година. С
поканата лицето е уведомено за възможността да погаси задълженията си и подаде
нова декларация, алтернативно да предприеме действия за коригирането на
подадената ГДД, тъй като поради констатираното наличие на подлежащи на
изпълнение публични задължения, подадената декларация е некоректна. Поканата е
връчена на адресата на 13.10.2022г. в 19:23 часа, по електронен път, чрез
изпращането й на електронен адрес nikdenev4@gmail.com, видно
от инкорпорираната в съдържанието та същата информация за връчването на
документа /л. 31 от делото, гръб/. Тъй като в определения от закона срок, Н.К.
не е предприел никое от посочените в поканата действия, от извършващият
проверката орган по приходите е издаден АУЗД № ПО-04000422096989-91- 001/
02.11.2022 г., с който на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК, е коригирана
подадената от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и в резултат са
определени допълнителни задължения на К. за данък върху годишна данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ, в размер на 1 350,00 лв. и лихви за забава в размер на
68,03 лева.
Няма данни да е
предприето връчването на АУЗД по електронен път или чрез някой от останалите
способи, посочени в чл. 29, ал. 3 – ал. 8 от ДОПК. След извършване на две посещения на адреса за кореспонденция
на адресата
- с. Обединение,
общ. Полски Тръмбеш, ул. „Сто и първа“ № 1, Н.С.К. не е бил намерен на този адрес, обстоятелство,
отразено в протоколи за посещения на адрес за кореспонденция от 08.12.2022 г. и
16.12.2022 година. Поради това
ревизионният акт е бил връчен по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК, чрез
поставянето на съобщение на определеното за това място на дата 19.12.2022 г. и
снемането му на дата 03.01.2022 г., и публикуването на съобщението на интернет
страницата на НАП, на дата 19.12.2022 година. С жалба вх. №
11198/ 05.05.2023 г. на ТД на НАП – Велико Търново, Н.К. е оспорил по
административен ред АУЗД № ПО-04000422096989-91- 001/ 02.11.2022 г. пред
директора на териториалната дирекция, поради неговата незаконосъобразност,
твърдейки, че препис от акта му у бил връчен на 26.04.2023 година. Алтернативно
е поискал обявяването нищожността на същия. С Решение № 100/ 14.06.2023 г., в
частта му – предмет на настоящото производство, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил жалбата без разглеждане като
просрочена, извън искането за обявяване нищожността на акта. Решението е
връчено на Н.К. чрез упълномощения да обжалва АУЗД адв. Х.К., по пощата, на дата
29.06.2023 година. Жалбата срещу него е подадена чрез органа който го е издал,
на дата 06.07.2023 година.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред
компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.
147, ал. 3 от ДОПК, видно от дадения входящ номер в деловодството на ответната
администрация. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като
такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
В производството на практика не е имало спор за факти. Спорен
по делото се явява единствено въпросът в кой момент съобщението за издаването
на АУЗД № ПО-04000422096989-91- 001/ 02.11.2022 г., е било редовно връчено на адресата му и с
оглед на това - кога изтича срокът за обжалването по административен ред на
този акт. Основното
възражение в жалбата е относно ненамирането на жалбоподателя за връчване на
съобщението, поради неизпълнение от страна на органа, издал АУЗД, на
задълженията му по закон. За да стигне до заключението, че жалбата по
административен ред е подадена след срока по чл. 106, ал. 2 от ДОПК преклузивен
срок, директорът на ТД на НАП - В.
Търново, е приел, че АУЗД е бил
редовно връчен по реда на чл. 32, ал. 6, вр. с чл. 33 от същия кодекс, на дата
03.01.2023 година. При това положение 14-дневният срок за обжалване изтича на
дата 17.01.2023 г. – присъствен ден. Жалба е била подадена на дата 05.05.2023
година, т.е. много след крайния срок и поради това се явява недопустима за
разглеждане на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК. Тези изводи на решаващия орган
не се споделят от съда.
Следва да
се има предвид, че връчването на съобщения в административното производство
намира своята основна уредба в нормите на чл. 29 и чл. 30 от ДОПК. В посочените
текстове са установени способите за извършване на съобщенията, адресите на
които същите да бъдат връчвани, лицата, които могат да ги приемат, както и
начините за удостоверяване на извършеното връчване. Разписаният в чл. 32 от ДОПК ред за връчване предвижда отклонение от общите правила, поради което е
извънреден такъв и следва да се прилага само когато установените в чл. 29 от
кодекса способи за съобщаване не са дали резултат. Законодателят е въздигнал
като необходимо предварително условие за прилагане на особените правила на чл.
32 от ДОПК, неуспешното връчване на конкретното съобщение по общия предвиден за
това ред. Ето защо, при връчване на АУЗД, следва винаги да се извършат първо
необходимите действия за връчването му по общия ред и едва след като се
установи, че те са неуспешни, да се прибегне до извънредния способ за връчване.
Освен
това, при извършването на проверка за наличието на посочените условия, нормата
на чл. 32, ал. 1 от ДОПК следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл.
29 от ДОПК и в съответствие с принципа на служебното начало. Действително,
съгласно установеното в чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията следва
да се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, определен по реда на чл.
28 от същия кодекс. Това е основното правило, установено при връчване на
съобщенията в административното производство. От него обаче са предвидени
редица отклонения, включително връчване по пощата или дистанционно по някой от
начините, посочени в чл. 29, ал. 4 от ДОПК. При тълкуването на така цитираните
текстове, се налага изводът, че ако длъжностните лица, натоварени да връчат
съобщението/акта, разполагат с достоверна информация за възможността връчването
да бъде извършено по някой от тези начини, за тях по силата на служебното
начало възниква задължението най-малкото да направят опит за такова връчване.
Едва след това, ако не са могли да връчат съобщението по този ред, следва да
бъде приложен чл. 32 от ДОПК. Обратното тълкуване означава при ненамиране два пъти
получателя /лице по чл. 29, ал. 6 от ДОПК/, на адреса за кореспонденция, винаги
да се прибягва към неблагоприятната за адресатите на актовете процедура по чл.
32 от ДОПК, без преди това органите по приходите да са изяснили налице ли са
условията за това.
Както се
посочи, в конкретния случай в хода на проверката, приключила с оспорения АУЗД, до Н.К. е била
отправена покана по чл. 103, ал. 1 от ДОПК от дата 13.10.2022 г., връчена на
адресата на същата по електронен път, чрез изпращането й на електронен адрес. Тоест към момента на издаването на АУЗД №
ПО-04000422096989-91- 001/ 02.11.2022 г.,
приходната администрация е притежавала информация за наличието на валиден
електронен адрес на лицето, нещо повече - връчване на документи с правнозначими
волеизявления на провеждащия проверката орган по приходите, е извършвано именно
чрез изпращане на този електронен адрес. Този начин обаче не е бил използван
при връчването на самия АУЗД, без в обжалваното решение или в друг документ от
преписката да се съдържат обяснение защо или данни за някакви обективни пречки
това да бъде сторено. Отделно
при справка в Търговския регистър се потвърждава соченото в жалбата
обстоятелство, че Н.С.К. е управител и едноличен собственик на капитала на „КН
– 04“ ЕООД, като сред публично достъпните данни в ТР са посочени адрес за
кореспонденция и телефонен номер за връзка. Вярно е, че адресът на управление
на дружеството не е „адрес за кореспонденция“ на физическото лице Н.К. по
смисъла на чл. 28 от ДОПК, но съобразно нормите на чл. 29, ал. 8 и ал. 9 от ДОПК, съдът намира, при евентуална невъзможност съобщението да бъде връчено на
известния им електронен адрес, е било необходимо органите по приходите да го
изпратят и на този публично известен адрес. Така или иначе, с оглед на
изложените по-горе съображения за хипотезите, в които следва да се прилага чл.
32 от ДОПК, настоящият състав приема, че в процесния случай връчването по
особения ред е било извършено, без да били са налице необходимите за това
условия. Поради това не може да бъде възприето становището на директора на ТД
на НАП – Велико Търново, че е налице редовно връчване на АУЗД №
ПО-04000422096989-91- 001/ 02.11.2022 г., на
посочената в оспореното решение дата 03.01.2023 година. Предвид това и доколкото
в делото липсват доказателства, които да ги опровергават, следва да се приемат
за верни твърденията на жалбоподателя, че е узнал за акта за установяване на
задължения по декларация, на дата 26.04.2023 година.
Даденият
от деловодството на ТД на НАП – Велико Търново входящ номер на жалбата пред
директора на териториалната дирекция, е от дата 05.05.2023 г. /л. 13/. С оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5,
вр. с 23, ал. 1 от ДОПК, жалбата е била подадена от Н.С.К. на същата дата, т.е. в срока по по чл.
106, ал. 2 от ДОПК. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Като е приел друго и е оставил жалбата без разглеждане,
директорът на ТД на НАП – Велико Търново е постановил едно неправилно в тази му
част решение, което следва да бъде отменено и преписката да му бъде върната за
разглеждане на жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Решение по жалба срещу акт за установяване на
задължение по декларация № 100/ 14.06.2023 г., издадено от директора на
Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, в частта му, с която е оставена
без разглеждане като просрочена, жалбата срещу Акт за установяване на
задължения по декларация № ПО-04000422096989-91-001/ 02.11.2022 г., издаден от
гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико Търново.
Връща
преписката
на директора на Териториална
дирекция на НАП – Велико Търново, за
разглеждане на жалбата за законосъобразността на АУЗД №
ПО-04000422096989-91-001/ 02.11.2022 г., издаден от гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП – Велико Търново, след произнасянето с влязъл в
сила съдебен акт, по искането за обявяване нищожността на същия АУЗД.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: