ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1493
гр. Бургас, 13.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
в присъствието на прокурора А. Г. П.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120202616 по описа за 2023 година
Съдът обаче счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а
НК, поради което и неправилно страните са постигнали споразумение по реда на чл. 375а
НПК. Това е така по следните причини:
Безспорно обв. В. към датата на извършване на настоящото деяние - 09.02.2019 г., е
бил неосъждан (бил е реабилитиран за осъжданията си по НОХД 449/2009 г. на РС-Бургас;
НОХД № 3108/2009 г. на РС-Бургас и НОХД № 23555/11 г. на СРС). Безспорно по
отношение на обвиняемия към същия този момент не е бил прилаган и институтът по чл.78а
от НК. Тези обстоятелства мотивират извода на настоящия състав, че по отношение на обв.
В. са налице положителните предпоставки по ал. 1 на чл. 78а от НК.
След законодателната промяна на института на освобождаване от наказателна
отговорност през 2005 год. обаче, законодателят предвиди в ал. 6 (сега ал. 7) на чл.78а от НК
и допълнителни отрицателни предпоставки – т.е. вече за прилагането на този институт е
необходимо кумулативното наличие на предпоставките по ал. 1 и отсъствието на тези по ал.
7 на чл. 78а от НК. В конкретния случай настоящият състав счита, че е налице именно
пречка по см. на ал. 7 на чл. 78а от НК, тъй като е налице хипотезата на „множество
престъпления”.
Относно съдържанието, влагано в това понятие, не е налице спор нито в правната
теория, нито в практиката. Нещо повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК -
"множество престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът
извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при
които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
1
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от
тях (т. нар. „съвкупност”), или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече
осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар. „рецидив”).
В конкретния случай е налице именно първата хипотеза – обвиняемият е извършил
деянието, предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с тези по
НОХД № 3399/2020 г. на РС-Бургас; НОХД № 969/2022 г. на РС-Бургас и НОХД №
1170/2021 г. на РС-Бургас . За да бъде преценено дали в настоящия случай е налице
забраната на посочената разпоредба следва да се съпоставят датите на извършване на
отделните престъпления и тези на влизане в сила на съдебните актове, дали решение по
съществото на делата. В конкретния случай деянието по НОХД № 3399/2020 г. на РС-
Бургас, е извършено на 10.08.2020 г., а съдебният акт е влязъл сила на 03.11.2020 г.; това по
НОХД № 969/2022 г. на РС-Бургас на 29.06.2021 г., а съдебният акт е влязъл в сила на
15.04.2022 г., а това по НОХД № 1170/2021 г. на РС-Бургас на 16.03.2022 г., а съдебният акт
е влязъл с сила на 04.05.2022 г. Настоящето деяние е извършено на 09.02.2019 г.
Както е прието в Решение № 178 от 28.05.2015г. по н. д. № 538/2015г. по описа на
III н. о. на ВКС, постановено по аналогичен случай обаче – „реалната /респ. идеалната/
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се
формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са
деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи
своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали
са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността”.
Следователно осъждането на дееца по НОХД № 3399/2020 г. на РС-Бургас; НОХД №
969/2022 г. на РС-Бургас и НОХД № 1170/2021 г. на РС-Бургас, след извършване на
настоящето деяние, не променя извода, че настоящето деяние е извършено в условията на
реална съвкупност с цитираните три престъпления – респективно, че е налице „множество
престъпления”. Този извод е споделен и в Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. №
1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС.
В горния смисъл е и друго решение на върховната инстанция - Решение № 406 от
29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, поради което не остава никакво
съмнение, че съдебната практика на ВКС е еднопосочна и непротиворечива в схващането си
относно това кога е налице „множество престъпления”, респективно кога това е пречка за
приложението на чл. 78а, ал. 7 НК. В този смисъл е и многобройната практика на
съдилищата от цялата страна както на районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като
например: Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС - Бургас по в. н. ч. х. д. № 1198/2012 г.;
Решение № 16 от 13.01.2016 г. на Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.;
Решение № 39/09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от
26.01.2017г. по ВНОХД № 1292/2016г. на ОС – Стара Загора; Решение от 10.05.2011г. по
ВНОХД 370/2011г. на ОС-Варна; Присъда от 29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д. №
138/2014 г. и много други.
2
Настоящата инстанция не намира причина да не сподели мотивите на множеството
съдебни състави от цялата страна, включително и непротиворечивата и еднопосочна
практика на ВКС по въпроса. Следва само да се посочи, че ако волята на законодателя е
била единствената пречка за приложението на чл. 78а НК да е това дали към датата на
деянието лицето е било осъждано с влязла в сила присъда (решение по чл. 78а НК) или не -
то той не би въвеждал сред забраните на ал. 7 на чл. 78а НК, „множеството престъпления”,
доколкото разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, така или иначе изключва приложението на този
институт, ако лицето вече е било осъждано/освобождавано по реда на чл. 78а НК, към датата
на деянието.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно нормата на чл. 25 НК – правилата за
съвкупността се прилагат дори когато лицето е осъдено с отделни присъди, както е в случая,
т.е. – за наличието на „множество престъпления” е без значение дали деянията са включени
в един обвинителен акт или за всяко отделно деяние е било проведено отделно съдебно
производство, завършило с осъдителен акт. Доколкото с влезлите в сила три цитирани
съдебни акта В. е признат за виновен в извършването на престъпления на 10.08.2020 г.,
29.06.2021 г. и 16.03.2022 г., то и настоящата инстанция по силата на чл. 413, ал. 1 НПК е
длъжна да се съобрази с влезлите в сила съдебни актове, като приложи всички следващи се
от това последици, една, от които е забраната за приложение на чл. 78а НК за деяние,
намиращо се в условията на съвкупност с тези престъпления.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че в случая е налице забрана по чл. 78а,
ал. 7 НК, поради което и не може да освободи обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Именно поради това съдът счита, че изначално внесеното споразумение е
незаконосъобразно и не следва да се одобрява. Констатираният порок е толкова сериозен, че
не може да бъде преодолян по реда на чл. 382, ал. 5 НПК доколкото касае не само
параметрите на споразумението, а изцяло процесуалния ред за ангажиране на отговорността
на обвиняемия.
С оглед всичко казано по-горе и на основание чл. 375а, вр. с чл. 382, ал. 8 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА депозираното споразумение.
ВРЪЩА делото на прокурора.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД 2616/2023 г. на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3