Р E Ш Е Н И Е
№ 492
гр.Плевен, 01.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова
Членове:
Катя Арабаджиева
Снежина
И.ова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И.
Ш., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 657 описа на
Административен съд – Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 251 от 23.05.2023 г.,
постановено по анд № 20234430200674/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К №5767667 на ОД на МВР – Плевен, с което на Г.М.Б. ***,
ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за това, че на 5.07.2021 г. в 00:00 часа в извън населено
място- Път (Плевен-Ловеч) ІІ-35, км.2+235 с посока на движение към град Плевен,
при въведено ограничение с пътен знак В26 от 60 км/час, е установена стойност
на скоростта 97 км/час – превишена стойност на скоростта 37 км/час, с отчетен
толеранс от минус 3 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.М.Б., който изразява
несъгласие със същото, т.к. не са взети предвид твърденията му относно
регулацията с пътни знаци на въпросния пътен участък, а именно, че веднага след
знака за ограничение на скоростта отдясно излиза второстепенен път, регулиран
със знак STOP,
при което се образува Т-образно кръстовище и действието на знака за
ограничението на скоростта се прекратява, т.к. според ЗДвП действието на
пътните знаци е до следващото кръстовище или до отмяната им с друг знак. Сочи,
че в Тълкувателно решение № 1 на ВАС от 26.02.2014 г. ясно и точно са изразени
съображенията в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, че установяването и
заснемането на нарушения може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган, а в конкретния случай се касае за мобилна камера
тип тринога, временно разположена на земята без всякакви обозначения с пътен
знак Е24 на абсолютно неосветен участък, скрита встрани от пътя и обслужвана от
оператор, който извършва предварителни настройки, насочване на радара,
въвеждането на работни параметри, т.е. човешката намеса не е изключена. Навежда
доводи, че този вид дейност е уредена с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР, в чл.9 от която е разписано използването на мобилни системи за видеоконтрол.
Твърди, че в представените от АНО доказателства точно се посочва участието на
контролен орган, има копие на снимката, на която ясно се вижда разположението
на мобилната камера -тип тринога, а не на стационарно разположена такава. В
заключение моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че е
управлявал МПС след с.Гривица, в посока Плевен, преди моста, а камерата е
ситуирана след моста и насочена нагоре. На моста има знак за ограничение от 60
км.8час, но след този знак се образува Т-образно кръстовище, урегулирано със
знак „Стоп“, който прекратява действието на този знак. Моли за отмяна на
решението и на ЕФ.
Ответникът, ОД на МВР – Плевен, в съдебно заседание не
се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 5767667 от 05.07.2021г. бил издаден на жалбоподателя
Г. М. В. за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП било наложено
административно наказание: глоба в размер на 300,00 /триста/ лева. Било прието,
че на 5.07.2021г. в 00:00 часа в извъннаселено място, път (Плевен-Ловеч) II-35,
км.2+235, с посока на движение към гр. Плевен. МПС - лек автомобил *******с
per. № ******* - се движело със скорост различна от допустимата, при въведено
ограничение с пътен знак В26 от 60 км/ч., а именно с 97 км/ч., като било
заснето с автоматизирано техническо средство № 11743cd.
Съдът изложил мотиви, че в издадения ЕФ са изпълнени в
пълна степен законовите предписания, от гледна точка на реквизити, спазен е и
процесуалния ред за издаването му.
След подробен анализ на приетите изменения и
допълнения в ЗДП на разпоредби във
връзка с издаването на ЕФ, въззивният съд изложил съображения, че ЕФ следва да
бъде потвърден като законосъобразен поради следното:
В ДВ бр.36/2015г. е обнародвана Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване па автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.12 от Наредбата,
стационарните автоматизирани технически средства или системи, прикрепени към
земята, се обслужват периодично от служител за:
т. 1. сваляне на заснетите изображения с данни за
установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма
изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР;
т. 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на
АТСС.
По аргумент от посочената разпоредба направил извод,
че с подзаконовият нормативен акт е регламентирана възможност, при установяване
на нарушения със стационарно АТСС, което е позиционирано към земята, да бъде
издаден електронен фиш.
При съпоставяне на чл.189, ал.4 от ЗДвП, според който
електронен фиш се издава при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на
контролен орган с разпоредбата на §6, т. 65, б. „а” от ДР на ЗДвП, според която
стационарни АТСС - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган установяват нарушение в отсъствие на контролен орган, съдът извел извод,
че при установени със стационарни АТСС нарушения на скоростта, е допустимо
издаването на електронен фиш.
Съдът изложил още доводи, че различието между
скоростта, визирана в ЕФ и тази в приложения снимков материал, видно от който
тя е 100 км/ч, а тази в ЕФ - 97 км/ч, действително превишаването е с 40 км/ч,
за разлика от фиша - с 37 км/ч, но то е в рамките на допустимия толеранс, и
попада в приложното поле на санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 300 лева за превишение от 31 до 40 км/ч.
На тези основания съдът потвърдил оспорения пред него
ЕФ.
Касационната инстанция намира, че оспореното решение е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Още с жалбата против ЕФ, по повод на която е
образувано въззивното дело пред РС-Плевен, Б. е направил оплакване, че се е
движил по пътя Плевен-Ловеч, като по участъка, по който се е движил, е имало
поставен знак за ограничение на скоростта от 60 км./час, но след около 20-30
метра след знака за ограничение, отдясно излиза път, регулиран със знак „STOP“,
при което се образува Т-образно кръстовище, което прекратява действието на
ограничението на скоростта. Затова е направил доказателствено искане съдът да изиска снимки на разположението на
камерата с оглед установяване на твърдените обстоятелства. Въззивният съд обаче
изобщо не се е произнесъл по така
направеното доказателствено искане. Вярно е, че в единственото проведено по
делото съдебно заседание жалбоподателят е заявил, че няма да сочи доказателства
и е поискал да бъде приключено съдебното дирене, но това доказателствено искане
за събиране на писмени доказателства вече е било направено с първоначалната
жалба и по него съдът не е взел никакво отношение. Независимо, че
доказателственото искане не е било преповторено в проведеното съдебно
заседание, настоящата инстанция счита, че
в конкретния случай въззивният съд е допуснал процесуално нарушение,
като не се е произнесъл по направеното в
жалбата искане за събиране на писмени доказателства. Поначало непълнотата на
доказателствата не е касационно основание, освен в случаи, когато вследствие на
това се е стигнало до ограничаване на процесуалното право на защита чрез
игнориране на доказателства с оправдателно значение-чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3,
т.1 от НПК. В случая нарушението на съда е съществено, защото поисканото
доказателство се отнася пряко към
съществото на обвинението. Същото касае твърдение за наличието на кръстовище след поставения знак за
ограничение на скоростта от 60 км./час, което, ако е налично на посоченото от
жалбоподателя място, би отменило според
неговите твърдения действието на
ограничението на скоростта от 60 км./час, важимо по силата на този пътен знак.
И би изключило отговорността му за вмененото нему нарушение. С оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният съд е
бил длъжен да събере всички посочени от страните доказателства по предвидените
в кодекса способи с цел разкрИ.е на обективната истина. В случай, че съдът е
преценил, че соченото доказателствено средство няма да допринесе за изясняване
на относими към казуса факти и обстоятелства, последният следва да откаже
последното мотивирано. При всички случаи обаче съдът дължи произнасяне по
направените доказателствени искания на страните. Последното, като съществено
процесуално нарушение, е самостоятелно основание за отмяна на решението и
връщането му на районния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва
да установи дали на път Плевен-Ловеч II-35, на км.2+235, където жалбоподателят
е бил спрян за проверка от контролните органи е било в действие ограничение на скоростта, установено с пътен
знак В26 /60 км/, друго ограничение на скоростта, установено с друг пътен знак или са действали общите
правила на чл.21, ал.1 от ЗДвП с оглед твърдението на касатора за наличие на
кръстовище, до което разпростира действието си ограничението на скоростта,
установено с пътен знак. За да отговори на този въпрос , съдът следва да изиска
Схема на пътния участък, в която да са отразени включително кръстовищата в
зоната преди, след и около мястото на спиране на водача, в.ч. отделящите се замни
/черни/ пътища, както и Схема на пътния
участък, в която да са отразени наличните пътни знаци в този участък-ограничаващи
скоростта и др., вкл. знаци и табели , указващи зоните на действие на
съответните знаци и т.н.. На съответната схема да бъде отразено още къде се
намира км.2+235, където се твърди, че е извършено нарушението на път ІІ-35. По
възможност следва да се представи една схема с отбелязване на кръстовищата,
знаците за ограничение на скоростта и мястото, на което се намира км.2+235.
Тези доказателства следва да са актуални към датата на извършване на
нарушението 5.07.2021 год.
След като събере относимите доказателства, съдът
следва да ги анализира и да прецени има ли или не изключващи отговорността на
касатора обстоятелства, респективно налице ли са основания въззивният съд да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 251 от 23.05.2023 г., постановено по анд № 20234430200674/2023 г. на Районен
съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/