РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Сливен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20252230101734 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на сумата 182,34 лева, като
платена без основание по нищожен договор за кредит, сключен с ответното
дружество.
Твърди се, че ищцата е сключила договор за кредит с ответното
дружество, като се сочи, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.
22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи, че е надплатена от ищцата сумата 182,34 лева, която подлежи на
връщане.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва нейната основателност и се иска отхвърляне на предявения иск.
Признава се, че дължимите суми за услугите „Бързо разглеждане“ и
„Динамично плащане“ не са включени в ГПР по договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С
писмена молба се иска уважаване на иска и присъждане на разноските.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
По делото не е спорно, че по силата на договор за кредит ***
ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лева, при уговорени
лихвен процент – 35,50 % и ГПР – 41,49 %. Общо ищецът заплатил
предсрочно на ответното дружество сумата 982,34 лева. Уговорените в
договора суми в размер на 198,15 лева за „бързо разглеждане“ и 297,25 лева
за „динамично плащане“ не са включени в ГПР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства и признатите от ответника факти, че дължимите суми за
услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са включени в ГПР
по договора за кредит.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената частична искова претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 182,346 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен Договор за кредит МАХ ********* е допустима, а разгледана
по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 800 лева, а е
върнал на ответника –кредитор сумата 982,34 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
2
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в него
дължимите суми за услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не
са включени. При тяхното включване действителният ГПР по процесния
договор несъмнено ще е в значинелно по-висок размер. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на
предоставения му заем в размер на сумата от 800 лева, а разликата, която е
заплатена над размера на получения кредит, се явява недължима, като
получена при начална липса на основание. В този смисъл е и практиката на
Окръжен съд-Сливен по въззивно гр.дело №359/2021г. Сумата следва да се
присъди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 50 лева - заплатена държавна такса..
Пълномощникът на ищеца е претендирал възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като искането е основателно и следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на процесуалния
3
представител на ищеца сумата от 240 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение, което съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на извършените от адвоката действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Незабравка“ №25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
Ж. Д. С. с ЕГН-********** от гр.***, кв.“**“ №**, ет.**, ап.**на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 182,34 лева /сто
осемдесет и два лева и 34 стотинки/, представляваща недължимо платена
сума по недействителен договор за кредит **, ведно със законната лихва
върху нея, считано 28.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата
50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Незабравка“ №25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат адвокат Р. Н. Р. от АК-Пловдив на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 240 /двеста и четиридесет/ лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4