№ 39292
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110116329 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от И. Ц. И. срещу „Бул
Инвест Груп 1“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата И. не дължи принудително изпълнение на сумите по
изпълнителен лист от 30.11.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46811/2016 г. по описа
на СРС, както следва: сумата 38,83лв., представляваща цена на
телекомуникационни услуги, за което е издадена фактура № ********** от
01.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.08.2016г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 13,89 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 20.08.2013г.-12.08.2016г., сумата 30,78 лв., представляваща цена на
телекомуникационни услуги, за което с издадена фактура № ********** от
01.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.08.2016г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 10,70 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 20.09.2013г.-12.08.2016г., сумата 12,80 лв.,
представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което е издадена
фактура № ********** от 01.10.2013г., ведно със законната лихва. считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4,32 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2013г.-12.08.2016г.,
сумата 0,64 лв., представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което е
издадена фактура № ********** от 01.11.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, сумата 0,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2013г.-12.08.2016г.,
сумата 198,41 лв., представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което
е издадена фактура № ********** от 01.12.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 19.08.2016г. до окончателното плащане на сумата, сумата 63,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 20.12.2013г.- 12.08.2016г., и
съдебни разноски общо 325,00 лв.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Булпойнт 2015“
1
ЕООД. Образувано е изп. дело №3976/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К. по молба на
ответника, който се легитимира като частен правоприемник на „Булпойнт 2015“
ЕООД, съгласно договор за цесия от 30.06.2021 г. На 20.02.2025 г. и на 21.02.2025
г. са извършени действия по изпълнение. Поддържа се, че те не прекъсват
давностният срок, който е изтекъл преди образуване на изп. дело. Паричните
вземания не са дължими поради изтекла петгодишна погасителна давност, която
не е спирана или прекъсвана с изпълнителни действия, както и че отвентикът не
е надлежен взискател, доколкото длъжникът не е уведомен за извършената
цесия. Пояснява, че доброволно или принудително не са погасени суми по изп.
лист.
Ответникът посочва, че на 10.12.2024г. „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД е образувало
изп. дело №3976/2024г. срещу ищеца за дължимите суми по процесния изп. лист;
съгласно чл. 120 и чл. 118 от ЗЗД, давността не се прилага служебно и ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичане на същата, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Не оспорва, че от 30.11.2016г. до образуване на изп. дело са
минали повече от 5 г., вземането по изпълнителния лист е изтекло по давност, но
давността не се прилага служебно и ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичане на същата, той няма право да иска обратно платеното. Навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, на основание
чл. 154 от ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти,
които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност, за
което съдът му указва, че не сочи доказателства.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че оспорваните суми са удостоверени в
изпълнителен лист от 30.11.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46811/2016 г. по описа
на СРС в полза на „Булпойнт 2015“ ЕООД. Образувано е изп. дело №3976/2024 г.
по описа на ЧСИ Г.К. по молба на ответника, който се легитимира като частен
правоприемник на „Булпойнт 2015“ ЕООД, съгласно договор за цесия от
30.06.2021 г. От датата на издаване на изпълнителния лист до датата на
образуване на изп. дело са изтекли пет години.
Представените от ищеца документи са допустими и относими.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
2
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.10.2025 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба с приложения – чрез ЕПЕП/чл.41а, ал. 2 от
ГПК/изрично посочен съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3