№ 30529
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110160271 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „.“ ЕООД срещу „.“ ООД, като предявените
с нея искове са допустими, а исковата молба - редовна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба на ищеца е нередовна, доколкото в нея е посочено,
че при условията на евентуалност се предявява и иск за осъждане на ответника да заплати
претендираните суми на „извъндоговорно основание“. В исковата молба обаче не са
изложени надлежни твърдения във връзка с предявените при условията на евентуалност
искове. Посочено е единствено, на ищеца в случая че не е налице договор се дължи
обезщетение на извъндоговорно основание. От така направеното изявление не става ясно
какви са фактическите твърдения на ищеца, на които основава евентуалната си искова
претенция за заплащане на „обезщетение на извъндоговорно основание“ – дали твърди да е
налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, съответно да изложи
надлежни твърдения в тази насока; дали твърди наличие на виновно противоправно
поведение от което извежда претнецията си за обезщетяване или твърди да е извършил
чужда работа без пълномощия, съответно със съгласието или без съгласието на ищеца – и в
свой интерес или само в интерес на ответника.
Следва да се изложат в тази насока и твърдения относно наличието или липса на
изпадане в забава за заплащане на процесните суми при условия на извъндоговорно
основание.
Не е формулиран и надлежен петитум на предявените от ищеца евентуални искове.
По доказателствените искания:
С исковата молба и с молба от 14.10.2024г. ищецът е представил документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
1
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил автентичността на представените
към исковата молба договор за счетоводно обслужване от 01.12.2021г, анекс към договора за
счетоводно обслужване от 01.12.2021 от 01.08.2022г., уведомление от „.“ ООД за
упълномощаване до ., уведомление от „.“ ООД за упълномощаване до . и заявление от „.“
ООД с вх..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани
нередовностите на исковата молба по отношение на предявените при условията на
евентуалност искове, като:
формулира надлежен петитум на предявените искове при условията на евентуалност;
да изложи надлежни твърдения относно фактите, на които основава претенциите за
дължимост на суми на извъндоговрно основание - дали твърди да е налице
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, съответно да изложи
надлежни твърдения в тази насока; дали твърди наличие на виновно противоправно
поведение, от което извежда претнецията си за обезщетяване, съответно настъпили ли
са вреди, с какъв характер /имуществени или неимуществени/, в какво се изразяват
вредите или твърди да е извършил чужда работа без пълномощия, съответно със
съгласието или без съгласието на ищеца, и в свой интерес или само в интерес на
ответника;
да изложи надлежни твърдения и относно това дали твърди ответникът да е изпаднал в
забава за заплащане на сумите на извъндоговорно основание, от кой момент и т.н.
При неизпълнение от ищеца на така дадените указания за отстраняване на
констатираната нередовност в указания от съда срок, исковата молба по отношение на
предявените при условията на евентуалност искове ще бъде върната.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и с молба с вх.№
324803/14.10.2024г документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца „.“ ЕООД на основание чл. 193, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната
страна да заяви дали ще се ползва оспорените договор за счетоводно обслужване от
01.12.2021г, анекс към договора за счетоводно обслужване от 01.12.2021 от 01.08.2022г.,
уведомление от „.“ ООД за упълномощаване до ., уведомление от „.“ ООД за
упълномощаване до . и заявление от „.“ ООД с вх.№ ., като го предупреждава, че при
неизпълнение на указанията оспорените документите ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
2
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 16.09.2025г. от
10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искова от „.“ ЕООД
срещу „.“ ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
286 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
5100 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване от 01.12.2021г, сключен между страните, за предоставени услуги за периода от
м.05.2023г до м.07.2024г и за подаване на годишен финансов отчет за 2022г и за 2023г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2024г. до
окончателното плащане, сумата от 324.22 лева, представляваща мораторна лихва начислена
за периода от 11.09.2022г. до 19.03.2024г /при съобразяване на конкретната дата на
възникване на всяко задължение и конкретната дата на погасяването му в рамките на този
период/ върху изплатено със забава възнаграждение за периода от м.09.2022г до м.04.2023г и
сума в размер на 600.37 лева, представляваща мораторна лихва начислена за периода от
01.04.2023г. при съобразяване на конкретната дата на възникване на всяко задължение/ до
10.10.2024г. върху незаплатените сума за възнаграждение по договор за счетоводно
обслужване.
Ищецът твърди, че на 01.12.2021г е бил сключен договор за счетоводно обслужване с
ответника, по силата на който ищецът се е задължил да извършва счетоводно обслужване
срещу заплащане от страна на ответника на възнаграждение ежемесечно в размер на 200
лева. Сочи се, че в последствие договорът е бил изменен с подписване на анекс от
01.08.2022г, прие което било увеличено дължимото възнаграждение на сума в размер на 300
лева. Подчертава се, че в чл. 4, т. 3 от договора било уговорено заплащане допълнително на
възнаграждение за обработка на годишен финансов отчет в размер на 31.03 лева на месец.
Поддържа се,че ищецът е изпълнявал задълженията си по сключения договор, като до
м.08.2022г ответникът е заплащал задълженията си по договора, но считано от м.09.2022г
плащанията били преустановени. Въпреки това, ищецът изтъква, че е продължил да
изпълнява задълженията по договора, а плащания на суми от ответника били извършени на
19.12.2023г в размер на 900 лева, на 29.01.2024г е платена сумата 900 лева и на 19.03.2024г -
в размер на 600 лева. Сочи се, че за нито едно от тези три плащания от страна на ответника
не било посочено кое конкретно задължение погасявал поради което ищецът ги отнесъл за
погасяване на най-старите задължения. В исковата молба се излагат и твърдения, че ищецът
е отправил покана до ответника за заплащане на процесните суми, но в отговор получил
изявление, че договор за счетоводно обслужване между двете дружества не е сключван. С
оглед изложеното се моли да бъдат уважени предявените искова, като в полза на ищеца
бъдат присъдени сторените разноски.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковите претенции. Поддържа,че между двете дружества не е
сключен договор за счетоводно обслужване, а представените към исковата молба документи
не носят подписа на законния представител на ответника – управителя. Подчертава се, че не
са извършвани и никакви плащания от страна на дружеството-ответник, като не била
предоставена и подобна услуга от ищеца. Ето защо се моли исковете да бъдат отхвърлени,
като в полза на претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е да докаже наличието на валидно сключен договор за
счетоводно обслужване между страните, по който е изпълнил всички поети от него
задължения за период от м.05.2023г до м.07.2024г и работата му е приета от ответното
дружество, както и размерът на претендираното от него възнаграждение.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е
да докаже заплащане на възнаграждение за извършената работа в пълен размер, за което
обстоятелство не излага твърдения и не е ангажирал доказателства.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства, че
е изпълнил задълженията си по сключения договор през исковия период.
С оглед направеното оспорване автентичността по чл. 193 от ГПК на процесните
договор, ведно с анекс към него и подадени уведомления и заявление, в случай че ищцовото
дружество заяви, че ще се ползва от оспорените документи, ответникът носи тежестта
съобразно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК за установяване неавтентичността на оспорените
документи, за което от страна на ответното дружество не са ангажирани доказателства към
момента.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД е да установи възникването на главен дълг /в това число възникване на задълженията и
за възнагражденията по договора, за които се твърди, че са погасени със забава/, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане своевременно, за което не са ангажирани доказателства.
Едва след излагане на надлежни твърдения по предявените при условията на
евентуалност искове, съдът ще може да даде правна квалификация на същите и да
разпредели доказателствената тежест.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
4
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5