Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 20.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публично съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14613 по описа за
2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм)
Ищците
твърдят в ИМ, че на 11.01.2016 г. е настъпило ПТП в резултат на виновното и
противоправно поведение на водач на „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******на
посочените място,час и описан механизъм,
довело до смъртта на З. Е.А.. Ищцата П.А.Я.
е живяла с починалия на съпружески начала, а другите двама ищци са неговите
деца. Сочи се, че отношенията между ищците и починалия З.А. били добри,
основани на привързаност,уважение и взаимопомощ. З.А. бил любящ и всеотдаен
баща, отдаден на семейството. Изключително тежко понасят смъртта на своя баща и
любим, станали са напрегнати, неспокойни,с чувство на тревога и страх, с
нарушения в съня и апетита. За настъпилото ПТП е било образувано НОХД №
1782/2016 г. по описа на ОС – гр.Пловдив срещу Г.М. Б. по чл. 343, ал. 1, буква
„б“ и „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, НК.С влязла в законна сила на 15.10.2016г. присъда подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е било наложено наказание. Твърдят, че лекия автомобил „Мерцедес
Е290Д” с рег. № ******* е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” в ответното дружество. Ищците извеждат качеството си на
кредитори по съдебно предявените вземания при твърдения, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на водач на „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******настъпва
смъртта на техния наследодател и близък. Претендират исковите суми за всеки
един - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на З. Е.А., ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.01.2016
г. до окончателното им изплащане.Претендират и разноски.
Ответникът в писмения отговор в законовия
срок оспорва исковете по основание и размер. По допустимостта на иска сочи, че
се търси застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 11.01.2016 г., т.е. при действието на КЗ в сила от
01.01.2016г. и липсват доказателства за предявена претенция по чл. 498, ал.3 от КЗ. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателя на ищците, който е пътувал на предната дясна седалка на лекия
автомобил,без задължителния съгласно чл. 137а ЗДвП обезопасителен колан. Твърди
още, че смъртта на пострадалия е настъпила поради несвоевременно оказана спешна
медицинска помощ, както и че е налице принос за настъпване на процесното ПТП и
от страна на водача на микробус марка „Форд Транзит” с рег. №*******.
Третото
лице помагач на страната на ответника ЦСМП – София чрез адв. В.К., счита за
неоснователни предявените искове. Оспорва твърдението на ответника за съпричиняване
поради несвоевременно оказана от него медицинска
помощ и поради липса причинно-следствена връзка между действие или бездействие
на служители в Центъра и настъпилата смърт.
Третото
лице помагач на страната на ответника ДЗИ-О. З. АД в писмено становище,чрез
юрк. З.Т. оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между
поведението на водача на микробус Форд Транзит и настъпилия вредоносен
резултат. В условията на евентуалност оспорва предявените искове по размер и
прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неползване
на обезопасителен колан.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът
„З.А.Д.О.” АД не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
за лек автомобил „Мерцедес Е290Д” с рег. № ******валидна към датата на ПТП.
С влязлата
в сила присъда № 93/ 29.09.2016г.по НОХД №1782/2016г., по описа на ПОС се
установява, че подсъдимият Г.М. Б. е
признат за виновен в това, че на 11.01.2014г. на път PVD-1070 (с. Х.Д. – с. К.) при километър 1+800м, в посока
с. К., общ. Карлово, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцеде”,
модел „Е290Д”, с рег. № ******РВ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З. Е.А. - престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК.
Видно
от присъдата с мотивите и заключението на КСМАТЕ, на 11.01.2016 г., около 11:00
ч. Г.М. Б. и З. Е.А. тръгнали с лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е290Д”,
с рег. № ******РВ от с. Х.Д. за с. К.. Лекия автомобил бил управляван от Г. Б.,
а З.А. пътувал на предна дясна седалка до шофьора. В участъка на пътя – път PDV-1070 при км.1+800м в посока с. К. имало ляв за Б. завой и
непрекъсната хоризонтална маркировка. В този момент в насрещната пътна
лента в обратна посока се движил
микробус марка: „Форд”, модел: „Транзит”, с рег. № РВ 9253 МА. За да осигури
по голямо странично разстояние при разминаването Б. отклонил управляваното от
него МПС крайно вдясно в неговата лента за движение. След разминаването на
превозните средства, за да възстанови положението на лекия автомобил на пътното
платно водачът Б. завъртял рязко волана наляво, като била достигната стойност
на страничните сили, достатъчна за да започне страничното плъзгане на задния, а
след това и и на предния мост на автомобила, при което същия поднесъл, навлязъл
в насрещната лента за движение, напуснал пътното платно и през крайпътна
канавка навлязъл в крайпътна нива, където продължил движението си известно
разстояние. Там последвало и преобръщане на автомобила на няколко пъти, след
което автомобила се установил на лявата си страна. В резултат на инерционните
сили при преобръщането, тялото на пострадалия А. било изхвърлено от автомобила.
ПТП
е настъпило в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост.
Лекия автомобил, управляван от Б. се движел в дясната пътна лента със скорост
от 113 км/ч. В резултат на ПТП пострадалия З. Е.А. е получил: черепномозъчната
травма, тежка гръдно-коремна травма, масивен излив на кръв в плевралната кухина,
счупване на всички ребра в двете гръдни половини,разкъсвания на двата бели
дроба, счупване на гръдната кост, контузия на сърцето с кръвоизливи под
вътрешната сърдечна обвивка, кръвоизлив от 500 мл в коремната кухина, разкъсване
стената на лява илиачна артерия, компресивно счупване на първи поясен прешлен,
отваряне на дясната сакро-илиачна става с кръвонасядане на тазовата
мускулатура, счупване главата на лявата раменна кост, диафизарно счупване на
дясната бедрена кост. На база на тежката множествена травма и съпътстващата я
кръвозагуба при пострадалия се е развила и остра следкръвозагубна анемия с изпадане
в шок. Според в.л.д-р Г. водещата в конкретния случай е гръдната травма, като в
резултат на тежките увреждания на белите дробове и сърцето, с масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, сравнително бързо и неминуемо е настъпило
развитие на непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,която е
довела до смъртта.
Свидетелят Б. установи,че З.А. пътувал без
предпазен колан, въпреки че няколко пъти
му казал да си сложи колана, но той не го направил. Виждайки отсреща
идващ бус, който се движил по осевата линия, незабавно се дръпнал леко в дясно.След
разминаването с буса, поради наличието на пясък и сняг върху пътя автомобила се
завъртял, излязъл извън пътното платно и спрял в нивата на лявата страна. След
ПТП-то пострадалия бил на 5-6 м извън колата, а автомобила смачкан с много
външни материални щети – предното дясно колело било откъснато, нямало десния
калник, тавана бил смачкат от страната на шофьора и от дясно всичко било
смачкано- дясната задна врата и багажника на купето.
От заключението на КСМАТЕ и от показанията
на св. Г.Б., обясненията на вещите лица
ЦВ.Г. и Ив. Т. категорично се установява, че З.А. е бил на
предната дясна седалка и е пътувал без поставен обезопасителен колан. Този
модел „Мерцедес Е 290 Д” е оборудван с предпазни колани за всички места. Предназначението
на предпазните колани е да намалят инерционното движение на тялото в началните
хилядни от секундата при удара, като фиксирайки го към седалката го предпазва
от удари във вътрешните части на автомобила и от евентуално изхвърляне след
удара. Имайки предвид механизма на настъпване на ПТП-то според вещите лица дори
и пострадалия да беше пътувал с поставен обезопасителен колан тялото му нямаше
да напусне автомобила, но щеше да понесе инерционни увреждания от въздействалите
му инерционни сили. Тялото щеше да се травмира от самия колан и от настъпилите
деформации след преобръщането на автомобила по механизма на удар и притискане.
Видно от актовете за раждане ищците Х.З.А. и С.З.А. са деца на починалия З.
Е.А. и на ищцата П.А.Я..
Според показанията на св. Л.К.,
ищцата е живяла 8 г.заедно с З. Е.А., без сключен брак, но направили
религиозен годеж. Ищцата не работи, а З. е осигурявал издръжката на семейството
– работил е всичко, където го извикат. П., З. и децата са били добро семейство,
излизали са заедно на разходка, ходили са на почивки в Турция. З. е обичал да
играе с децата, радвал се на малкия Х.. Смъртта на бащата се е отразила зле на
ищците.Големия син разбрал какво се случило, малкия не знае, търси непрекъснато
баща си и плаче.Тежко преживяват смъртта.Тримата
често ходят на гроба. Ищцата си гледа децата, разчита на помощ единствено от
страна на свекървата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността
на ответника съгласно чл. 226 ал.1 КЗ
(отм). на първо място следва да бъде установено валидно правоотношение по застраховка
ГО между ответника – застраховател и делииквента относно управлявания от него
автомобил. На второ място следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД (деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина) пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител –застрахован за обезщетяване
на причинените вреди.
Безпорно е, че ответника е
застраховател по задължителната застраховка „ГО”, сключена за лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е290Д”, с рег. № ******РВ и срок 29.06.2015 – 28.06.2016 г.
Установи се по делото, че в срока на
действие на задължителната застраховка „ГО“
настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Договора
за застраховка е сключен при действието на КЗ(отм) и нормата на чл. 498 КЗ има
действие занапред и по отношение на висящите правоотношения доколкото законът
не предвижда друго. Законодателят обаче е предвидил друго с парг.22 от ПЗР на КЗ като изрично е изключено
приложението на новия КЗ по отношение на застрахователните договори сключени
преди 01.01.2016 г. След като няма твърдения от страните за такава договорка
следва да се приеме че спора във връзка с този договор ще бъде разрешен по реда на част ІV КЗ(отм). В
тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на ответника по чл. 498 КЗ.
За деянието, дееца, вината и
противоправността съдът зачете обвързващата съгласно чл. 300 ГПК сила на
присъдата по НОХД № 1782/2016г.,задължителна за настоящия съд. След като
поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, вредите към трети
лица са покрит риск по застраховката съгласно чл. 223 ал.1 КЗ(отм)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди
Относно неимуществените вреди
От приетите по делото доказателства и от събраните свидетелски показания съдът
установи, че в резултат на това ПТП настъпва смъртта на З. Е.А. и от това ПТП
ищците търпят неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази напълно
заключението на вещите лица и показанията на св. К.. Още повече, че като близък
човек на ищците, показанията на свидетеля в най-пълна степен описват
състоянието и начина, по който ищците изживяват смъртта на починалия мъж и
баща. От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на
настъпване на смъртта му З. Е.А. е на 44 години, живее с ищцата П.А.Я. в едно
домакинство, нямат сключен граждански брак, от съвместното им съжителство са се
родили ищците Х. и С. и между тях са съществували отношения на обич,
разбирателство и взаимно уважение. Вследствие смъртта на З. Е.А. ищците
претърпяват и продължават да търпят тежки неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания. При определянето на размера на обезщетението съдът
отчете и следните чисто житейски съображения - добрите взаимоотношения между
тях през годините, силната емоционална връзка помежду им, шокът от загуба на
родител и обичан мъж, по един нелеп и неочакван начин, обстоятелството, че са
изгубили емоционална опора и финансова подкрепа, малката възраст на децата на
която са останали без родител – С. на 4г., а Х. на 1 год, това че са
безвъзвратно лишени от бащина обич и подкрепа, че са лишени от възможност да
почувстват обичта и подкрепата на своя баща, както и младата възраст 28 г., на
която ищцата П.Я. е „овдовяла“ и следва сама да се грижи за малолетните деца и да
осигурява тяхната прехрана и издръжка.
При определяне на
обезщетението към датата на увреждането съдът отчете и други два фактора: първия
-конкретните икономически условия и нивата
на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия и втория практиката на САС и
ВКС за присъждане обезщетения при сходни
случаи.
Съдът отчете икономическата
обстановка в страната през 2016 г. при минималната работната заплата, считано
от 01.01.2016г. на 420 лв, и минималните
размери на застрахователните суми по застраховка „ГО“ за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане -
2 000 000 лв.
Съобразявайки с влезли в сила решения на САС
по застрахователни смъртни събития през периода 2013 – 2016 г.: по В.гр.д.
1480/2016 г. 8 с-в, съдът произнасяйки се по искове за неимуществени вреди за
съпруг с малолетни деца поради настъпила смърт през 2013 г.е присъдил 160 000
лв. на съпругата, като по същото В.гр.д. 1480/2016 г. на непълнолетното дете е
присъдил 150 000 лв, по В гр.д.1564/2015 г. неимуществени вреди от смърт настъпила през 2013 г.за съпруг с
малолетни и непълнолетни деца на детето е присъдил 160 000 лв. Съдът
съобрази и с най новата практика на СГС - Р № 1233/26.02.2018г. по гр.д. №
13178/2016г. на 2 с/в, Р № 2169 от 04.04.2018г. по гр.д. № 8859/2016г.на 22 с/в.(не
влезли в сила).При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 180 000 лв. за ищцата П.А.Я. и за децата Х.З.А. и С.З.А. по 200 000 лв. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на мъж и родител са неизмерими
с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да
компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. Тези посочени по горе размери съдът
счита за съобразени с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обществената
мяра за справедливост произтича от конкретните икономически условия и е обективирана
в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
По възражението за съпричиняване
По
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на
ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно
съпричиняване от страна на пострадалия
Категорична
и безпротиворечива е съдебната практика ( Р № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. ТК ІІ ТО ВКС,), че релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или
по чл. 226, ал.1 КЗ(отм) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Безспорно е установено, че пострадалия е пътувал без поставен
обезопасителен колан по време на
инцидента, въпреки че автомобила е бил оборудван с предпазни колани. Според установената
съдебна практика, обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал
предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан.
Според
приетата и неоспорена КМАТЕ на в. л. Т. и д-р Г. при конкретно установения механизъм
на ПТП - движението със скорост 113 км в час, напускане на пътното платно и
последващо неколкократно преобръщане на автомобила, дори и пострадалия да беше
пътувал с поставен предпазен колан, тялото му нямаше да напусне автомобила, но
щеше да понесе инерционни увреждания от въздействалите му инерционни сили. Вещите
лица са категорични че тялото на пострадалия е
щяло да се травмира от самия колан и от настъпилите деформации след
преобръщането на автомобила по механизма на удар и притискане. Според тях не е
сигурно дали пострадалият е щял да получи по леки или несмъртоносни травми при
положение, че беше пътувал с поставен обезопасителен колан. В.л. д-р Г. заяви,
дори с поставен обезопасителен колан пострадалият щял да получи контузии в
областта на главата и шията, които травми биха били от смъртоносен характер. Предвид
високата скорост на движение, ако е
пътувал с поставен колан, тялото му би било подложено на инерционните
сили и коланът не би спрял движението на вътрешните органи, спрямо движението
на тялото от което съприкосновение се получават много тежки, понякога фатални
увреждания на вътрешните органи и сърцето, поради естеството на ударите в
резултат обръщането на автомобила. Ето
защо съдът приема, възражението за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан за неоснователно.
По отношение на възражението за съпричиняване
от страна на третото лице –ЦСМП –София съдът счита твърдението на ответника
за неоснователно. Видно от заключението на в.л. д-р Г. тежките травми са довели
до настъпването на смъртния изход и обусловили травматичния шок, а не
пристигането на линейката след около час и половина.
По отношение на възражението за съпричиняване
от страна на водача на микробуса марка“Форд“ модел Транзит с рег.№*******
със застраховка ГО при ДЗИ – О. З. ЕАД по делото не се събраха доказателства,
от които да се направи категоричен извод за нарушения на този водач, които да
са в причинна връзка със ПТП-то. Отделно от това няма и данни за такива,
съгласно присъдата и мотивите по НОХД 1782/16 г. поради което съдът счита и това възражение за неоснователно.
По разноските
Процесуалният представител на ищците адв. Р.М.
има право за осъщественото процесуално представителство адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер на 18 530
лв. и съобразно уважената част на иска следва да й се присъдят 17 920.33 лв.(580 000/600 000 х
18 530),които да бъдат заплатени от ответника.
Ответникът е направил разноски в размер на 350 лв за КСМАТЕ и
свидетел и на осн. чл. 78 ал.3 ГПК
съобразно отхвърлената част на иска има право на 11,66 лв.(350 х 200 000/600
000).Претендира и юриск.възнагр. на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК и съгласно чл. 25
ал.1 НЗПП, съдът определя 200 лв. Ищците следва да заплатят на ответника сумата
211.66 лв. разноски и
юриск.възнаграждение
Ответникът на осн. чл. 78 ал.6 ГПК следва
да заплати по сметка на СГС ДТ
съобразно уважената част от исковете в размер на 23
200 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„З.А.Д.О.З.” АД, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.А.Я. с ЕГН: ********** сумата от 180 000 лв, на Х.З.А. с
ЕГН: ********** и на С.З.А. с ЕГН: ********** поотделно на всеки сумата от по 200 000 лв. и тримата със съдебен адрес:***, на осн. чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) или О. 580 000 лв. –застрахователно
обезщетение на тримата за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 11.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2016г. до
окончателното изплащане на сумите, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата П.А.Я. за разликата над сумата
180 000 лв до 200 000 лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.О.З.” АД, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адв. Р.М. от САК на осн.
чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 17 920.33 лв.- адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З.А.Д.О.З.” АД, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 21 200
лв. – ДТ съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА П.А.Я., Х.З.А. и С.З.А. да заплатят на З.А.Д.О.З.” АД на
осн. чл. 78 ал. 3 и 8 ГПК сумата от 211,66 лв. разноски и юриск.възнагр.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи
на страната на ответника – Център за спешна медицинска помощ – София и „ДЗИ – О.
З.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: