№ 19 / 12.1.2018 г.
Р Е Ш Е
Н И Е
12.01.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 18.12.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря
Димитър Цветанов и с участието на
прокурора.............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова
гражданско дело № 2041 по
описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са в обективно съединение искове с правно
основание чл.222 ал.3 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, В.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат А. xxx,
със съдебен адрес:xxx, твърди, че в продължение на 4 години, 8 месеца и 3 дни доверителят и
е работил в ответното дружество на длъжност огняр, с място на работа
Производствена база в град Монтана и договорено месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 450 лв.
Поради придобиването му на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, същият е депозирал пред работодателя – ответното дружество, молба за
прекратяване на трудовия му договор. Със Заповед № 29 от 06.01.2016 година, на
основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ това е сторено.
В
посочената заповед е отразено, че следва да му бъдат изплатени обезщетения по
чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 от КТ, съответно с посочени размери от 194.02 лв.
за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни и сума от 921.60 лв.,
представляващи две брутни трудови възнаграждения.
От датата на прекратяване на трудовия
договор не са изплатени упоменатите обезщетения.
Моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден „БУЛГАРПЛОД - СОФИЯ" АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София 1360, район Връбница, ЖК Индустриална, зона „Орион” ул.3020-та
№ 34, етаж 6 да му заплати на претендираните суми, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до издължаването на сумите,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ.
Ответникът „БУЛГАРПЛОД - СОФИЯ" АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София 1360, район Връбница, ЖК Индустриална, зона „Орион” ул.3020-та
№ 34, етаж 6, представлявано от Изпълнителен директор Мая Петрова Митова е представил такъв и е направил своите възражения.
Оспорва исковете по основание и размер. Счита, че исковата молба е
недоказана и необоснована – липсват убедителни писмени доказателства. Не е
представен трудов договор, което е основното доказателство за наличие на
трудови правоотношения. Не е известно и как ищецът е изчислил претендираните от
него обезщетения.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от
вещото лице И.Д., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени
следните обстоятелства:
По
допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е подаден в предвидения от чл. 358, ал. 1, т.
3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице,
което е било в трудово правоотношение с ответника, като претендира, че
работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след
прекратяването на договора, което обуславя и правния му интерес от образуване
на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като
бивш работодател на ищеца, за които се твърди в исковата молба, че са останали
задължения към последния с неизплатени
обезщетения, обуславящо извода за допустимостта на исковете, с оглед активната
и пасивна легитимация на страните. Трудовият договор с ищеца е прекратен на 01.06.2016 година, със Заповед № 29, на основание чл.327
т.1 т.12 от КТ поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Искът е предявен на 05.07.2017 година, с депозиране на
исковата молба в Районен съд Монтана.
По основателността:
Налице
е спор между страните – бивш служител на ответника относно дължимостта и
размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по
изплащане в законни срокове дължими
обезщетения при прекратяването на трудовия договор. Тези обстоятелства налагат
извода, касаещ активната процесуална легитимация на ищеца, да претендира суми
по неизплатени обезщетения, относно неизплатено такова
при пенсиониране, по чл.222 ал.3 от КТ и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, съобразно прослужено време по чл.224 ал.1 от КТ от своя бивш
работодател.
В производствата по трудови спорове доказателствената
тежест е изместена и ответникът следваше да докаже по безспорен и категоричен
начин, че е изпълнил задължението си на работодател, който по силата на закона
е длъжен да заплати по договорените срокове сумите, съобразно издадената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, при условие, че е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което не бе направено. Не се установи и недобросъвестно
изпълнение на задълженията от страна на ищеца по прекратения трудов договор. Тези обстоятелства налагат единствено
възможния извод, че е налице неизпълнение на задължението от страна на
работодателя да заплати дължимите обезщетения на
ищеца след
прекратяването на договора,
установено и по размер, което следва да бъде уважено изцяло, така както е
заявено.
Макар да бе оспорена претенцията на ищеца, а
съобразно приложените Заверени преписи от Заповед № 29 от 01.06.2016 година и
Трудова книжка № 438, а и от
констатациите на вещото лице, се установява, че ищецът В.А.П. е работил в
„Булгарплод” АД София, клон Монтана като огняр и има прослужени 4 години, 8 месеца
и 3 дни и е придобил трудов стаж, т.е. между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение.
Налице е неизпълнение на задължение на работодателя, след прекратяването на трудовото
правоотношение, за което не се спори, че не са изплатени полагащите се
обезщетения. След като
трудовия договор е бил прекратен, работодателят е бил длъжен да изплати
полагащите се суми за обезщетения, което и до приключване съдебното дирене не
бе установено да е извършено.
Относно претенцията по предявения иск с
правно основание чл.222 ал.3 от КТ, и то
при точно определени съществуващи предпоставки: да е прекратено трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на
договора, правото му на обезщетение от работодателя е в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това
обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на
пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване
правото на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било
основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото
на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното
придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на
определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на
пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на
последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ. Предпоставки за придобиване
правото на обезщетението по ал. 3 са: прекратяване на трудовото правоотношение,
без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е
придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В
разпоредбите на чл. 352 и чл. 354 КТ е предвидено, че за трудов стаж се зачитат
и периоди от време, в които работникът или служителят не е работил, в т.ч. и
когато е бил без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил
включен в школи и курсове за преквалификация – чл.354 ал.1 т.7 от КТ. Законът
визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ трудовия стаж, дали
работникът е работил или не, е ирелевантно за случая. Но нормата сочи, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение следва работникът или
служителят вече да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а
в конкретния случай това е така. Безспорно е обстоятелството, че независимо на
какво основание е прекратено трудовото правоотношение, а в случая то е на основание
чл.327 ал.1 т.12 КТ, именно поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, това обезщетение
се следва, като към датата 01.06.2016 година ищецът е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
не бе оспорено това обстоятелство и от ответника. Видно от Разпореждане № xxxxxxxxxx xxx от 13.05.2016
г. е разпореден размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
ищеца.
От заключението на вещото лице,
което съда възприема изцяло, дадено обективно, компетентно и без за е
заинтересовано от изхода по делото, като го приобщава и като доказателства, е видно, г-н В.А.П. има просужени в дружеството-ответник 4
години, осем месеца и три дни, в периода 28.09.2011г. до 01.06.2016 година, т.е. установено е безспорно, че е работил
при един и същ работодател, без прекъсване в последните 10 години,
за което му се следва обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срок от 2 месеца, което обуславя основателността на претенцията, чиито
размер е от 921.60 лв. /същата сума е отразена като дължима и в самата Заповед №
29 от 01.06.2016 г., с която е прекратен трудовия договор/. Освен това в
констатациите на вещото лице е отразено, че по разчетно-платежната ведомост за
м.май 2016 година ответникът е начислил на ищеца тази сума, като обезщетение по
чл.222 ал.3 КТ, което не е изплатено.В тази връзка, искът се явява както
основателен, така и установен по размер.
При
прекратяването на трудовото правоотношение работникът или служителят има право
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж. През времетраенето на трудовото
правоотношение компенсирането на неизползван платен годишен отпуск със
заплащане е недопустимо. Право на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск (основен, удължен и допълнителен) възниква само при прекратяване на
трудовото правоотношение, като при това без значение е основанието за това
прекратяване (включително дисциплинарно уволнение). Обезщетението се изчислява
по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
по раздел III от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Отклонение в тази посока е нормата на чл. 177 от КТ за времето на платения
годишен отпуск, която се прилага и за обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, по силата на нарочната законова
регламентация в чл. 224, ал. 2 от КТ.
При
прекратяване на трудовите правоотношения, работодателят дължи на работника
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на
отработеното време. В тежест на работодателят е да установи по безспорен и
категоричен начин, че работникът или служителят вече е използвал платения си
годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор или е изплатил полагащото
се обезщетение при прекратяването на трудовия договор за неизползван отпуск,
което в процеса не бе направено. Процедурата за ползването на платения годишен
отпуск е уредена в чл. 173, ал. 1 КТ и според същата това е субективно право на
работника, което се упражнява чрез волеизявление до работодателя. В закона няма
изрично изискване искането за ползване на отпуск да е в писмена форма, но щом
законът е въвел изрично изискване съгласието на работодателя да е в писмена форма
/чрез заповед/, то в правната доктрина и трайната съдебна практика се приема,
че и искането задължително следва да е в писмена форма.
За
периода на трудовото правоотношение ищецът е ползвал платен годишен отпуск. За
същия период, съгласно сключения трудов договор и чл.155 от КТ на ищеца се
полагат определен
брой работни дни платен
годишен отпуск, или обезщетение за неползван платен годишен отпуск, така както
е отразено и в самата Заповед № 29 от 01.06.2016 година, с която е прекратен трудовият договор, т.е. налице е остатък от 8 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2016 година, като е посочена и
еквивалентната сума за изплащане, а тя е от 194.02 лв. В констатациите на
вещото лице е отразено, че същата сума е начислена в разплащателните ведомости
на ответника като обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и не е изплатена.
Искът
по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е в размер на 194.02 лв. и е изцяло основателен.
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на
законната лихва върху установения размер на обезщетенията, дължим от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359 от КТ, във връзка с чл. 83
ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите - те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Монтана сума в размер на 100.00
лв.
На
ищеца, предвид изхода от делото, се присъждат разноски, такива са претендирани за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца, като близък на процесуалния му представител по реда на
чл.38 ал.2 т.3, предложение 2, във връзка с ал.1 от Закона за адвокатурата,
които да се определят от съда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „БУЛГАРПЛОД - СОФИЯ" АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София 1360, район Връбница, ЖК Индустриална, зона „Орион” ул.3020-та
№ 34, етаж 6, представлявано от Изпълнителен директор Мая Петрова Митова, ДА ЗАПЛАТИ на В.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
-
по
чл.222 ал.3 от КТ – 921.60 лв., представляващи
неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутно
трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 година до окончателното
изплащане;
-
по
чл.224 ал.1 от КТ – 194.02 лв., представляващи
неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съответно 8 дни
за 2016г., ведно
със законната лихва, считано от 05.07.2017 година до окончателното
изплащане;
ОСЪЖДА „БУЛГАРПЛОД - СОФИЯ" АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София 1360, район Връбница, ЖК Индустриална, зона „Орион” ул.3020-та
№ 34, етаж 6, представлявано от Изпълнителен директор Мая Петрова Митова, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Монтана държавна такса за уважените искове в размер на 100.00 лв.,120.00 лв. за
изплатеното възнаграждение на вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА „БУЛГАРПЛОД - СОФИЯ" АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София 1360, район Връбница, ЖК Индустриална, зона „Орион” ул.3020-та
№ 34, етаж 6, представлявано от Изпълнителен директор Мая Петрова Митова, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. xxx, процесуален представител на В.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение, съответно 300.00 лв. за процесуалното представителство пред
първоинстанционния съд и 100.00 лв. по в.ч.гр.д.№ 381 по описа за 2017 година
на Окръжен съд Монтана.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: