Решение по адм. дело №403/2024 на Административен съд - Перник

Производството е образувано по жалба на О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „**“ ООД, „**“ ООД, СД „Вучко-2 В. С.„ и „**“ ООД – всички представлявани от адв. С. Ц., представляваща АД „Ц. и партньори“, и жалба на община П., представлявана от кмета на община Перник, против Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – С., потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

След постановяване на Определение № 1807/17.10.2024 г., с което жалбите са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, същото е оспорено пред Върховен административен съд. Последният, с Определение № 3219/26.03.2025 г. е върнал делото за ново разглеждане на само жалбата, подадена от О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „**“ ООД, „**“ ООД, СД „Вучко-2 В. С.„ и „**“ ООД в частта, с която е направено искане за прогласяване на нищожността на Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – С.*, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, произтичаща от противоречието му с императивни указания, дадени с влязло в сила Решение № 1515/09.03.2022 г., постановено по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ.

Жалбоподателите сочат, че при произнасянето административният орган не се е съобразил с мотивите на съдебния акт, постановен по спор, който се ползва със силата на пресъдено нещо, поради което са налице предпоставките на чл.177, ал.2 от АПК. Правят искане за присъждане на направените по делото разноски като представят доказателства за размера, в който са направени, и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директорът на РИОСВ – София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата и счита, че не са налице основания за прогласяване нищожността на процесния административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателите.

Заинтересованата страна – „**“ ООД, се представлява от адв. Ц. от САК, който моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и сочи, че процесният акт е постановен след като са проведени множество процедури и неколкократно оспорване от страна на неговия доверител на актовете на РИОСВ, и същият най-накрая е съобразен с всички дадени от съда указания, с материалния и процесуалния закон. Също възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите, намира го за прекомерен и моли да бъде намален.

Административен съд Перник, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Административното производство е инициирано от „**“ ООД – [населено място] с подаването на Уведомление за инвестиционно предложение вх.№ 26-00-1293/11.09.2018 г. до директора на РИОСВ – П.к. Инвестиционното предложение /ИП/ е за „Разширение и допълнение на дейността на „Инсталация за производство на индустриално гориво под формата на твърда и течна фракция с използването като суровина на растителна биомаса от слънчогледови люспи и по-конкретно произведени от тях пелети или брикети“ с преработка на пластмасови отпадъци, каучукови и гумени остатъци, излезли от употреба гуми, както и на суровини, които не се явяват отпадъци-биомаса и гумен гранулат“.

По искането директорът на РИОСВ – П. се произнася с Решение № ПЕ-10-ПР/2020 г./25.02.2020 г. с преценка да се извърши ОВОС. То е потвърдено от министъра на околната среда и водите с Решение № 46/16.04.2020 г. Срещу решението е подадена жалба от „**“ ООД – [населено място]. Образувано е административно дело № 4240/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С постановеното Решение № 6615/23.11.2020 г. съдът е отменил Решение № ПЕ-10-ПР/2020 г./25.02.2020 г. на директора на РИОСВ – Перник, потвърдено с Решение № 46/16.04.2020 г. на министъра на околната среда и водите, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотиви по тълкуването и прилагането на закона.

Повторното разглеждане на заявлението е направено от директора на РИОСВ – С., който е приел преписката, поради изменение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите /обн. ДВ, бр. 54/2020 г./. Във връзка с указанията на съда, от заявителя на инвестиционното предложение, са изискани допълнителна информация и документация, които последният е представил с писма № 7042/02.04.2021 г., № 7042-8939/28.04.2021 г. и № 7042-9139/05.05.2021 г.

След провеждане на приложимата процедура по чл.31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, съвместена с процедурата за преценка относно необходимостта от извършване на ОВОС по реда на ЗООС, директорът на РИОСВ – С. се произнесъл с Решение № С.-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г. То е потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите. С него е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, заявено от „**“ ООД, тъй като няма вероятност то да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване и защитени зони. Посочени са обаче условия, които дружеството следва да изпълни, поради което то е оспорило някои от тях, а именно: по т.10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 20 и 24, с искане решението да бъде отменено в тези му части, тъй като те са постановени в противоречие със Закона за опазване на околната среда, Наредбата за ОВОС и Наредба № 4/05.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. В жалбата на „Солар Вижън“ ООД – [населено място] е изразено несъгласие с изводите на административния орган относно същността на процеса на разлагане, за който е подадено инвестиционното намерение и е посочено, че се касае за пиролиза, която представлява термохимичен процес за термично разлагане на въглеводороди до по-прости такива, задължително условие за протичането на който е отсъствието на кислород, а при липса на кислород не е налице процес на изгаряне. Твърди се, че оспорените условия от решението на административния орган не кореспондират с конкретните технически особености на инсталацията /пиролизна инсталация е с периодичен цикъл на работа/, респ. с технологичния процес, който ще бъде ползван при работата й, тъй като той не включва процес на горене, а термично разлагане при висока температура. Посочено е, че разширяването на дейността по процесното предложение е свързана само с промяна на използваните суровини за производство на индустриално гориво, а инсталацията няма да претърпи никакви реконструкции като мощност, процес на работа и пр. Аргументиран е извод за неприложимост на изискванията на Наредба № 4/05.04.2013 г., защото липсва процес на изгаряне на отпадъци, както и защото в крайния процес на горене, който е последващ на основния, газовете, получени в резултат на последващата термична обработка, не могат да предизвикат емисии, които са по-големи от тези, получени при горене на при на природен газ и т.в.

По жалбата на „**“ ООД – [населено място] срещу Решение № С.-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г., потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, е образувано административно дело № 8562/2021 г. по описа на АССГ, по което съдът е постановил Решение № 1515/09.03.2022 г. С него процесният акт в частта му по т.10, 11, 12, 13 и 14, т.17, т.20 и т.24 е отменен и е оставена без уважение жалбата в останалата част, а именно: по отношение на т.15 и т.16, като делото е върнато на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Според т.15 на Решение № С.-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г., потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, височината на изпускащото устройство трябва да се съобрази с изискванията на чл.11, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.4 от Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Височината на изпускащото устройство да се определи в съответствие с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина. Предписанието на т.16 е „Преди въвеждане на обекта в експлоатация, възложителят да представи в РИОСВ – София протоколи за измерени емисии, изпускани в атмосферния въздух от изпускащите устройства, третирани на площадката от акредитирана лаборатория в съответствие с изискванията на чл.16, ал.1, т.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ /“.

По отношение на горните условия /по т.15 и т.16/, с Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г., съдът е приел, че са приложими разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Изложил е, че инвестиционното предложение не предвижда изграждане на нов обект и/или реконструкция на съществуващия, а с него се прави изменение на дейността на обекта чрез добавяне на нова суровина, което следва да се квалифицира като „оползотворяване на отпадъци“ по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗУО. Направил е извод, че обектът, в който тази добавена суровина ще бъде третирана, безспорно представлява горивна инсталация по смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗЧАВ и осъществява дейност по организирано изпускане на емисии - концентрации в отпадъчни газове по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗЧАВ. Доколкото, според съда спорът е бил сведен до това дали е приложима разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, респ. на чл.16 от ЗЧАВ, на база процедираното изменение на инсталацията посредством добавяне на нови суровини, е направил извод, че след като според §1, т.30 от ДР на ЗЧАВ „промяна в обстоятелствата“ e промяна на суровини, технологични процеси, на оператора на инсталацията, на адреса на инсталацията, което следва и от законово предвидената класификация на дейностите по смисъла на Приложение № 2 към ЗООС, то следва, че е налице промяна в обстоятелствата, което променя дейността на обекта по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗЧАВ. По тези съображения е приел т.15 и т.16 от решението за относими, правилни и законоосъобразни и е указал при повторното разглеждане на преписката да бъде извършено съобразяване с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като е посочил, че само при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина, при съобразяване със степента на установените количества емисии. Дадено е и указание за извършване на допълнителен анализ и събиране на допълнителна информация за факти, въз основа на които органът да обоснове извод дали Наредба № 4/2013 г. е приложима.

След постановяване на горепосоченото съдебно решение и връщане на преписката при административния орган, „Солар Вижън“ ООД – [населено място] е внесло искане за редуциране на кодовете на отпадъците по предложението като от списъка отпаднат определени кодове и е посочил кодове и наименования на видовете отпадъци, които да останат в списъка за работа на инсталацията по предложението. В тази връзка, както и в изпълнение на указанията в Решение № 1515/09.03.2022 г. на АССГ, от него са изискани допълнителна информация и документация. Въз основа на тях, както и вземайки предвид становища, представени от РЗИ – П. и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ се е произнесъл с процесното Решение № С.-30-ПР/2024 г., с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за внесеното инвестиционно предложение.

В Решение № С.-30-ПР/2024 г. директорът на РИОСВ – С.* е анализирал подробно характеристиките на заявеното инвестиционно предложение, отчел е типа и характеристиките на потенциалното му въздействие върху околната среда по степен, пространствен обхват, естество, трансграничен характер, интензивност и комплексност и т.н.; съобразил е и обществения интерес. Решението е обвързано и с конкретни изисквания към заявителя, които са изложени в т.1 до т.16.

Срещу горепосочения административен акт са постъпили жалби от заинтересовани лица. Министърът на околната среда и водите е разгледал същите, приел ги е за неоснователни и с Решение № 90/12.06.2024 г. е потвърдил Решение № С.-30-ПР/2024 г. на директора на РИОСВ – С.*.

От правна страна:

Предмет на настоящото производство е искането за прогласяване нищожността на Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – София, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

Обявяването на нищожността от съда може да стане по два начина – когато при оспорване на административен акт, в законово определения срок, съдът констатира, че актът е нищожен, и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност - безсрочно по реда на чл.149, ал.5 АПК. В двата случая за оспорването е необходимо да е налице правен интерес на оспорващия/оспорващите, който в случая е налице.

От друга страна, правото на иск за прогласяване на нищожност не е ограничено със срок, а и в закона липсва изрична разпоредба за това.

С оглед на горното жалбата, въз основа на която е образувано производството, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предметът на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност.

В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т.е. при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.

Доколкото в случая жалбата, по която е образувано производството, е допустима само по отношение на искането за прогласяване нищожността на Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – София, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, при осъществяването на съдебния контрол, следва единствено да бъде преценявано дали е налице някой от посочените по-горе съществени пороци.

В случая е проведена процедура по преценка необходимостта от ОВОС по нормативно установения ред на чл.93, ал.1, т.3, ал.3 и ал.6 ЗООС, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, чл.31, ал.4 и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, чл.40, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ и въз основа на предоставена от възложителя писмена документация по Приложение № 2 към чл.6 от НУРИОВОС и чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за ОС, както и получено становище на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Перник и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.

Очертаният от обхвата на заявената с жалбата съдебна защита, предмет на съдебното производство, предпоставя и пределите на съдебната проверка, а именно: само и единствено досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на акта. В случая се установява компетентността, както материална, така и по степен и място, на издателя на оспорения административен акт – директора на РИОСВ – П., който предвид разпоредбите на чл.93, ал.6, вр. ал.3 от ЗООС е компетентния административен орган да се произнесе относно необходимостта от извършване на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение. Обективирано е в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност, означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правни основания за издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан.

Решението е преминало през административен контрол и потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, което също е постановено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание и мотивираност. От обстоятелствената му част недвусмислено се изяснява, че са приети за правилни и законосъобразни действията на издателя на проверения административен акт, както и че се споделят направените от него анализи и преценки. Изложени са точно и конкретно фактите, които се приемат за установени и доказателствата, въз основа на които е направено това и така е обоснован крайния извод.

По делото не се установяват допуснати нарушения, които да са от такова естество, че да приравняват административния акт към едно правно нищо и да обосновават прогласяването му за нищожен. В този случай, поради преклудираната с влизане в сила на административния акт възможност за проверка на неговата законосъобразност, съдът е ограничен единствено с проверката за нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2, изр.1 от АПК, на която разпоредба се основава конкретното искане на жалбоподателите, нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Предпоставка за приложението на разпоредбата е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като в отменения акт, т.е. да е налице тъждество в разпоредителната част на акта при същите фактически положения.

В случая, Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. е постановено при фактически положения, различни от първоначалните. Директорът на РИОСВ – София е преразгледал заявеното инвестиционно предложение като е отчел новонастъпилите факти и новопредставени доказателства. Взел е предвид внесената промяна, изразяваща се в редукция на кодовете на отпадъците и отпадане на една част от тях. Извършил е преценката относно необходимостта от извършване на ОВОС, отчитайки всеки елемент, посочен в разпоредбата на чл.93, ал.4 от ЗООС, за което е изложил подробни съображения. Ето защо, не могат да бъдат възприети доводите на оспорващите за наличието на порок по чл.177, ал.2 от АПК, обуславящ нищожността на оспореното решение. Нещо повече, с Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ, преписката е върната на директора на РИОСВ – С.* за ново произнасяне съобразно дадените указания, но с него не е формирана сила на пресъдено нещо по съществото на правния спор, поради което фактът, че като резултат обжалваният акт съвпада с отменения такъв в случая не обуславя негово противоречие със цитираното решение. Обратно, с обжалваното решение са изпълнени указанията на съда, с излагане на фактическите и правни основания, обосновали изводите на ответника.

С оглед на изложеното, искането на жалбоподателите за прогласяване нищожността на Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. директорът на РИОСВ – С.*, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, като противоречащо на влязлото в сила Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски.

С оглед направения извод относно изхода на делото следва да бъде уважено заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/.

Така мотивиран, Административен съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „Ви Ем Ем“ ООД, „**“ ООД, СД „** В. С.„ и „**“ ООД – всички представлявани от адв. С. Ц., представляваща АД „Ц. и партньори“, против Решение № С.-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – С.*, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с искане за прогласяване на неговата нищожност, произтичаща от противоречието му с императивни указания, дадени с влязло в сила Решение № 1515/09.03.2022 г., постановено по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА О. П. Д., Р. Г., Я. Ц. А., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., „**“ ООД, „**“ ООД, СД „**2 В. С.„ и „**“ ООД ДА ЗАПЛАТЯТ на РИОСВ – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.