Р Е Ш
Е Н И Е № 384
гр. Стара
Загора 07.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело №91 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Н.Й.Г. с
адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Я.И. ***, против заповед №ДК-02-С3-1 от 15.01.2020 г. на Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, гр. Стара
Загора, с която на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка със заповед №РД-13-171 от
13.06.2019 г. на Началника на ДНСК е разпоредено да
бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към апартамент с идентификатор
68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора, разположена върху плосък покрив
на кота +13,90 м. в северозападната част на жилищна сграда с гаражи“, находяща
се в УПИ I -581, кв. 6525 по плана на гр. Стара
Загора, с административен адрес: ул. „****“ №19, извършен от В. С.В. ***, с
възложител-Н.Й.Г. ***. Оспорената заповед на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е
поправена със заповед №ДК-02-C3-2 от 10.03.2020 г. на Началника на РДНСК, гр. Стара Загора по отношение
цифрово изписания номер на административния адрес, на който се намира
незаконния строеж.
С жалбата се навежда съображения, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена е в противоречие на относимите материалноправни
разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Излагат се съображения, че заповедта не съдържа фактическите основания
за издаването й, като административния орган се е задоволил единствено с
посочване на установеното в констативния акт за извършената от длъжностните
лица проверка. Жалбоподателят счита, че актът не съдържа конкретен адресат, към
който е насочено разпореждането на органа, както и че остава неизяснено кой в
действителност – извършителят на строежа или собственикът на имота, към който е
пристройката е задълженият субект по отношение премахването на незаконния
строеж. Твърди се, че в заповедта не е индивидуализиран конкретен обект за
премахване с оглед неправилно посочения административен адрес на строежа, както
и конкретна дата на извършване на последния, която е относима
към въпроса досежно търпимостта на строежа. Изложени са подробни съображения по
отношение неправилно определената, според жалбоподателя, категория на строежа,
както и доводи в насока, че изградената пристройка представлява „текущ ремонт“
по смисъла на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, като съответно по аргумент от чл. 151,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ за извършването на този ремонт не е следвало издаването на
разрешение за строеж и друга строителна документация. С оглед изложеното
жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ,
като в тази връзка отправя искане за отмяна на заповед №ДК-02-С3-1 от
15.01.2020 г. на Началник РДНСК, гр. Стара Загора и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената
заповед по подробно изложените в жалбата съображения. В представена по делото
писмена защита сочи, че е недопустима извършената на основание чл. 62, ал. 2 от АПК поправка на заповед №ДК-02-С3-1 от 15.01.2020 г. на Началник на РДНСК, гр.
Стара Загора, като извършените в тази насока действия от административния орган
не съответстват на волята на законодателя, изразена по отношение поправката на
очевидна фактическа грешка. Заявява, че в случай на отхвърляне на депозираната
жалба от съда, прави възражение за прекомерност на поисканото от ответника юрисконсултско възнагаждение.
Ответникът - Началник РДНСК, гр.
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – старши юрисконсулт Р.
оспорва подадената жалба като неоснователна. В представено подробно писмено
становище обосновава тезата си за постановяване на административния акт в
съответствие с относимите материалноправни
и процесуални норми, при изяснена фактическа и правна обстановка и при
съобразяване с целта на закона. В становището аргументирано се оспорват всички
съображения на жалбоподателя по отношение незаконосъобразността на заповедта,
като от съда се иска постановяване на решение, с което жалбата да бъде оставена
без уважение. Отправя се молба за присъждане на сторените по делото разноски в
т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 03.05.2016 г. под №19-218 на „Скай Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора е издадено разрешение за строеж
от главния архитект на Община Стара Загора за извършване на строителство на
жилищна сграда с гаражи, съдържаща 19 броя апартаменти, 1 ателие, 10 бр. гаражи
за по един автомобил и 1 гараж за два автомобила със застроена площ от 335.46
кв. м., разгъната застроена площ от 1868.47 кв. м. и 8 паркоместа в границите
на имота. Строежът е определен като такъв от трета категория и следва да бъде
извършен в УПИ I -581, кв. 6525 по плана
на гр. Стара Загора с идентификатор 68850.501.581 по кадастрална карта с
административен адрес: ул. „****“ №12. Разрешението е издадено въз основа на
съгласуван и одобрен технически проект и на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4, и чл. 152, ал. 1 от ЗУТ във връзка с 63, ал. 2 от ЗУТ. Така издаденото
разрешение за строеж е допълвано със заповеди №19-24-13 от 02.03.2017 г. и
№19-24-9 от 31.01.2018 г. на главния архитект при Община Стара Загора в
хипотезата на допустимите изменения по смисъла на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. С
протокол Обр. 16 от 06.06.2019 г. за установяване годността на ползване на
описания по-горе строеж, Държавна приемателна комисия е приела строежа, който
може да бъде ползван по предназначението си, като е предложила на Началника на
РДНСК, Стара Загора да издаде разрешение за ползване на строежа. Разрешение за
ползване на строежа е издадено на 15.07.2019 г. под №СТ-05-884.
По делото е приложен предварителен договор от 01.02.2019 г., сключен между
„Скай Тиа“ ЕООД, гр. Стара
Загора от една страна, в качеството му на продавач и Н.Й.Г. от друга страна, в
качеството му на купувач, чрез който договор продавачът се задължава да продаде
на купувача недвижим имот – самостоятелен обект – апартамент №19, разположен на
шестия етаж, кота +13.90 м. от описаната по-горе жилищна сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 68850.501.581. В договора са уредени условията
цената на имота, условията за плащане, предварително платеното капаро,
разноските по прехвърлянето, както и крайната дата за финализиране на сделката.
В т. 5 от договора е описан видът и състоянието на имота, който ще попадне във
владение на купувача, като е посочено, че „изграждането на бокса след акт 16 е
задължение на продавача“.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - №71, том IV, рег. №568 от 07.05.2019 г.
е извършено изповядване на сделката по предварителния договор от 01.02.2019 г.,
респективно прехвърлянето на имота, като качеството собственик на същия е
придобито от Н.Г..
С рег. №10-03-856 от 27.09.2019 г. в Община Стара Загора е постъпил сигнал
за незаконно строителство от Андрей Стефанов, касаещ изграждането на „стая“
върху покрива на новопостроена жилищна сграда с идентификатор 68850.501.581.1.,
находяща се на адрес: гр. Стара Загора ул. „****“ №12. Сигналът е препратен по
компетентност до РДНСК, гр. Стара Загора, където е заведен с вх.
№СЗ-1181-02-291 от 09.10.2019 г.
В констативен акт №4 от 04.11.2019 г. /л. 26-28/, издаден от работна група
– длъжностни лица при РДНСК, гр. Стара Загора, е обективирано установеното от
извършена проверка на строеж: „Пристройка към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора, разположена
върху плосък покрив на кота +13, 90 м. в северозападната част на жилищна сграда
с гаражи“, находящ се в УПИ I -581, кв. 6525 по
плана на гр. Стара Загора, с административен адрес: ул. „****“ №12“. Посочено е
че апартаментът е собственост на Н.Г., както и че същият е възложител на
строежа, като за негов изпълнител е посочено дружеството „Скай
Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от С. В. К..
От констатациите е видно, че при извършената проверка се наблюдава следната
обстановка: върху плосък покрив на кота +13.90 е изградено помещение с вътрешни
размери 3,80/1,90 м. от тухлена зидария с височина 2,60 м. и покривно покритие
от термопанел. Помещението е с функция на кухненски
бокс, с монтирано кухненско обзавеждане, пространствено свързано с дневната на
апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 чрез направен отвор в зидарията
на северозападната фасадна стена с размери 80/220 мм. При въвеждане в
експлоатация на сградата и съгласно заверен проект и одобрена от Община Стара
Загора екзекутивна документация, площта от сградата на това ниво /върху което е
разположена пристройката/, представлява плосък покрив без връзка с апартамента.
В констативния протокол се съдържа графично изобразена окомерна скица на
строежа в имота. В хода на проверката е установено, че изпълненият строеж е от
трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ и „в“ от ЗУТ, като
същият е извършен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Изведено е
заключение, че описаният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ. Констативният акт е връчен на заинтересованите лица: на възложителя на
строежа – Н.Г., на 06.11.2019 г.; на представителя на „Скай
Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора, на 16.12.2019 г. и на
физическото лице В. В. на 06.01.2020 г. По делото е налична декларация от
страна на Н.Г. /л. 20/, заведена в РДНСК, гр. Стара Загора с вх. №СЗ-1181-02-543
от 07.11.2019 г. в която същият заявява, че строителството на пристройката е
извършено от дружеството „Скай Тиа“
ЕООД, гр. Стара Загора, в качеството му на продавач по предварителен договор от
01.02.2019 г. и то след издаване на протокол Обр. 16 от 06.06.2019 г. за
установяване годността на ползване на жилищната сграда. Чрез заведено в РДНСК,
гр. Стара Загора възражение с вх. №СЗ-1181-02-882 от 18.12.2019 г. /л. 18/,
представителят на „Скай Тиа“
ЕООД, гр. Стара Загора - С. К. заявява,
че представляваното от него дружество не е извършвало процесния строеж,
констатиран като незаконно строителство, като същият е извършен от физическото
лице В. С.В.. Твърди се за наличието, а и е представена по делото /л. 19/
нарочна, нотариално заверена декларация, в която В. В. заявява, че той лично е
извършил строителството на пристройката, описана в констативния акт, за което
не е уведомен представителят на „Скай Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора и отговорността за стореното е
изцяло на В..
Със заповед №ДК-02-С3-1 от 15.01.2020 г. на Началника на РДНСК, гр. Стара
Загора на основание чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка
към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора,
разположена върху плосък покрив на кота +13, 90 м. в северозападната част на
жилищна сграда с гаражи“, находяща се в УПИ I -581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес: ул.
„****“ №19, извършен от В. С.В. ***, с възложител-Н. Й.Г. ***. За мотиви на
заповедта, административният орган е ползвал фактическата и правна обстановка
установена и обективирана в констативния акт от 04.11.2019 г., съставен от
служителите на РДНСК, гр. Стара Загора, като е изложил същата в заповедта си.
Със заповедта са разгледани постъпилите в производството възражение и
декларации, като са посочени възприетите лица за възложител и изпълнител на
строежа, съответно Н.Г. и В. В.. В заповедта се съдържат констатации за вида на
строежа и неговото изпълнение, както и индивидуализиращите го от обективна
страна белези. Със заповедта е определен срок за изпълнение на разпореждането
за премахване, адресиран до възложителя и изпълнителя на строежа – един месец
от влизане в сила на заповедта. Посочено е също, че след изтичане на срока до
възложителя и извършителя следва да се отправи покана за доброволно изпълнение,
като след изтичането и на този срок да се извърши принудителното премахване на
незаконния строеж от органите на РДНСК, Стара Загора. Отбелязано е също, че
разходите за това принудително премахване се дължат солидарно от възложителя и
извършителя на незаконния строеж. Заповедта е връчена лично на Г. и В. на дата
21.01.2020 г., за което е оставена писмена следа и от двамата, чрез полагането
на имена, дата и подпис.
По
делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
заключението на която е прието без оспорване от страните. Според вещото лице
съгласно първоначално одобрения проект на жилищната сграда, площта върху която
е изградено помещението представлява стоманобетонова плоча, върху която е
предвидена трискатна покривна конструкция, като в
последствие и съгласно приложена екзекутивна документация тази част от плочата
на кота +13,90 м. е предвидена да стане плосък покрив със съответните хидро и топлоизолации. Посочва се, че допълнително
построеното помещение към апартамент №19 не е било предвидено в одобрения
проект и в екзекутивната документация на жилищната сграда с идентификатор
68850.501.581.1. по КК на гр. Стара Загора. В експертизата е описан видът на
строежа, както свързаността му с апартамент №19, посредством изградена врата.
Вещото лице твърди, че извършените действия по изграждане на допълнителния бокс
представляват строителство и по-точно изградена пристройка към апартамента, за
което не са налични строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж.
Твърди се, че извършените дейности по строителство и резултатът от него не
променят предназначението на апартамента, като промяна ще настъпи върху
плочата, върху която е разположен кухненския бокс, като самото допълнително
строителство засяга и цялостната конструкция на сградата - последното се
доказвало с изготвено становище от строителен инженер-конструктор. Според
вещото лице предназначението на обекта не е сменено и той е със статут на
жилище. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице допълва, че по
принцип е възможно допълнително натоварване на терасата и съответното й
използване за изграждане на жилищна площ, поради факта, че този вид конструкции
били предвиждани за по-голямо натоварване.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните изводи:
Жалбата против процесната заповед е допустима, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от лице с правен интерес, за което
административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началникът
на ДНСК, съответно упълномощени от него длъжностни лица осъществява
административен контрол по устройство на територията и строителството за
строежите от първа, втора и трета категория. Атакуваната в настоящото
производство заповед е издадена от Началника на РДНСК, гр. Стара Загора във
връзка с предоставените му от Началника на ДНСК правомощия по ЗУТ, съгласно
представената по делото заповед №РД-13-171 от 13.06.2019 г. /л. 12-16/ В т. 9
от цитираната заповед е предвидено началниците на Регионалните дирекции за
национален строителен контрол да издават заповеди по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от
първа до трета категория включително, като издават заповедите по чл. 225, ал. 1
от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт
е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на
което не са налице отменителните основания по чл.146, т. 1
от АПК.
Оспорваният
акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с
които се засягат пряко и непосредствено правата на настоящия жалбоподател. т.
е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва
да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК, като това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по
ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността му, което задължава
административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от
законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК
е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й
административни актове – чл. 146, т. 2
от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на
това основание.
Противно
на твърдяното от жалбоподателя, съдът счита, че в оспорения административен акт
се съдържа изчерпателно посочване на фактическата обстановка довела до
формиране на съответните оспорени правни изводи на административния орган, като
са обсъдени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправните
предпоставки за разпореденото премахване на
незаконния строеж. Не се споделя съображението, че в заповедта, като фактически
основания за постановяването й са посочени само констативен акт от 04.11.2019
г., тъй като както бе посочено органът е анализирал и изложил всички относими факти и обстоятелства, съдържащи се в наличните по
административната преписка доказателства в т. ч. и тези установени и
обективирани в съставения от длъжностните лица констативен акт. При прилагане
на разрешението, дадено с ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма пречка
мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на
акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивировка на акта
от фактическа страна.
Противно
на твърдяното от жалбоподателя в диспозитивната част на заповедта и с
определянето на Н.Г., като възложител, а В. В. като извършител на незаконното
строителство, по еднозначен начин се явяват определени и адресатите на акта,
респективно и на разпореденото с него премахване на
квалифицирания като незаконен строеж обект. Аргумент в насока, че органът е
изследвал кои са съответните адресати на акта е и фактът, че е било възприето
за основателно и съответно уважено възражението на „Скай
Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора – последното дружество, първоначално
посочено като извършител на строежа. Заповедта е адресирана до действителния
собственик и извършител на строежа, съобразно задължението им да понесат
солидарно разноските в случай на предприети действия по принудително премахване
на пристройката.
В заповедта строежът е описан от гледна точка на неговия вид и местоположение: „пристройка към
апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора,
разположена върху плосък покрив на кота +13, 90 м. в северозападната част на
жилищна сграда с гаражи“, находяща се в УПИ I-581, кв. 6525 по плана на гр.
Стара Загора, с административен адрес: ул. „****“ №19; при посочване параметрите на строителството,
разположението му в имота и че същото е изпълнено без издадено разрешение
за строеж
и одобрен проект, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал.
3 от ЗУТ, като по този начин в необходимата и достатъчна степен
е конкретизиран разпореденият
за премахване строеж от по
отношение на съществените му
характеристики. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото
административно решение, при подробно описание на вида,
предназначението, местоположението
и параметрите на извършения строеж
и начина на изпълнение на строителството,
са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения констативен акт, въз основа на който е издадена обжалваната заповед. По отношение наведеното съображение за
непълнотата при индвидуализиране на обекта, досежно
неточното посочване на административния адрес, на който се намира незаконния
строеж, съдът счита, че същото не представлява съществено нарушение, от което
да е налице незаконосъобразност на акта. Както бе посочено по-горе заповедта е
издадена и се основава на съставения констативен акт, в който правилно е описан
административния адрес на жилищната сграда - гр. Стара Загора, ул. „****“ №12.
Административният орган е възприел и посочил и данните, съдържащи се в
предоставеното разрешение за строеж, съставения нотариален акт, предварителния
договор, протокола Обр. 16, сигнала за незаконно строителство и наличната
техническа документация, в които безспорно е отбелязан действителния
административен адрес на строежа, съответно на жилищната сграда. Последното
води до извода, че е недвусмислена и ясна действителна воля на Началника на
РДНСК, гр. Стара Загора в изразената разпоредителна част на заповедта, по
отношение премахването на пристройката, представляваща индивидуализиран по
своите параметри и местонахождение незаконен строеж. Допуснатото несъответствие
в неправилното изписване на номерацията на улицата /ул. „****“ №19, вместо №12/
е резултат на допусната грешка, която по никакъв начин не влияе съществено на
волеизявлението на органа. Още повече, че това е възприето от издателя на
заповедта, като допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62 от АПК, която е поправена от органа по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК с отделна,
нарочна заповед №ДК-02-C3-2 от 10.03.2020 г. на Началника на РДНСК, гр. Стара
Загора, надлежно връчена на заинтересованите страни.
Доколко
изпълненият строеж правилно е квалифициран като подлежащ на премахване незаконен строеж по
см. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и доколко правилно са определени
неговото местонахождение и параметри и дали те отговарят на обективната
действителност, респективно дали правилно са определени възложителя и извършителя на строежа за адресати на заповедта в това си качество, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на
оспорената заповед.
Заповед
№ДК-02-С3-1 от 15.01.2020 г. на Началника на РДНСК, гр. Стара Загора е издадена
след надлежно проведена процедура, при спазване, както на регламентираните в
ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт №4 от
04.11.2019 г., като с него са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства по отношение на материалноправното основание за издаване на
процесната заповед за премахване незаконен строеж. Актът е съобщен на всички
заинтересовани лица, с което те са надлежно уведомени за започналата със съставянето на акта административна
процедура и за възможността да упражнят правата, които имат в качеството си на страна в административно
производство по чл. 225 от Закона
за устройство на територията, в т. ч. правото да направят възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и
направените фактически и правни
изводи. Доводи в обратната
насока не се навеждат от жалбоподателя, а и не се извеждат от доказателствата
по делото. Следва да се отбележи,
че издаването на заповед
при упражняване на правомощието
по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ изисква не само установяване наличието на незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа строеж не представлява "търпим" по смисъла на §16 от
ПР на ЗУТ или на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ т. е. дали не съществува законово установена пречка за премахването на строежа. В конкретния случай подобна преценка не
е налична и обективирана в заповедта или в констативния акт. Съдът обаче счита,
че в случая очевидно не са налице предпоставките за търпимост на строежа с
оглед факта, че разрешението за строеж на жилищната сграда е издадено през 2016
г., а същата е въведена в експлоатация през 2019 г., поради което разпоредбите
на §16 от ПР на ЗУТ или на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се явяват неприложими по отношение разпоредения за премахване, като незаконен, строеж обект,
като от обективна страна основателен спор в тази насока не може да възникне. В този ред на мисли и съобразно изложените в
оспорената заповед мотиви, липсата на обективирана изрична преценка за
наличието на „търпимост“ на строежа, не може да се счита за съществено
нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на акта
С оглед горното съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и съответно не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката дали са налице установените от административния орган
релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от посочената като
правно основание за неговото издаване норма и респективно дали се следват разпоредените с него правни последици. С оглед нормативното
предписание на чл. 225, ал. 1
във връзка с ал. 2,
т. 2 на чл.
225 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден
в съответствие с материалноправните разпоредби на
ЗУТ.
Упражняването
на правомощието по чл. 225, ал. 1
във връзка с чл.222, ал. 1,
т. 10 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки:
извършен строеж и строежът да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя
от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2,
т. 1 – 5 от ЗУТ, който строеж да не е със статут на търпим строеж,
както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
С
оглед на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че
строителството на разпоредения за премахване строеж:
„пристройка към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр.
Стара Загора, разположена върху плосък покрив на кота +13,90 м. в
северозападната част на жилищна сграда с гаражи“, находяща се в УПИ I-581, кв.
6525 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес: ул. „****“ №12“ е
извършено безспорно в периода от съставянето на протокол Обр. №16 от 06.06.2019
г. до датата на извършване на проверката от служителите при РДНСК, гр. Стара
Загора, както е и посочено в констативния акт от 04.11.2019 г., като това
заключение се обосновава, както от строителните книжа, с които е въведена в
експлоатация жилищната сграда, така и от представените от заинтересованите лица
декларации, като в този смисъл се явяват неоснователни претенциите на
жалбоподателя за липса на посочен момент на извършването на строежа в
оспорената понастоящем заповед.
Съгласно
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни, консервационни и реставрационни
работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението. Съгласно дадените от законодателя легални дефиниции в §5, т. 41, т. 42, т. 43 и т. 44 от ДР на ЗУТ: "Промяна
на предназначението" на обект
или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане"; "Основен ремонт" на строеж е
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация";
"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност
на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни
преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б)
извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях";
"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на
строежите".
Въз
основа на установените характеристики на разпоредения
за премахване обект от гл. т. на неговия вид, предназначение, начин на изпълнение
и параметри на изпълненото строителство, както и изхождайки от съображенията и
констатациите на вещото лице съдът приема, че извършеното строителство
безспорно представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Незаконният строеж правилно е
квалифициран като такъв от трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3,
б. „ж“ във връзка с б. „в“ от ЗУТ, като аргумент в тази посока е фактът, че в
неоспореното разрешение за строеж от
03.05.2016 г. на процесната жилищна сграда в цялост, строежът е определен, като
такъв от трета категория, което предпоставя ангажирането на чл. 137, ал. 1, т.
3, б. „ж“, според разпоредбата, на който трета категория са и строежите,
представляващи реконструкции или основни ремонти на вече съществуващи строежи
от същата категория. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това
правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни
работи, за които не са необходими строителни
книжа изобщо, като в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете
строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не
се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации. В случая, с оглед на установените по делото
факти и обстоятелства и съобразно заключението по СТЕ, строежът не попада в законово установените изключения по чл. 147, ал. 1 и чл. 151 от ЗУТ. С дотук изложеното и с оглед действащата правна
регламентация процесният строеж попада в кръга на обектите, за които са
необходими одобрени проекти и разрешение за строеж. В тази връзка се явява
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че извършеното преустройство на
помещение от апартамента, чрез изградената пристройка по своята същност се
явява „текущ ремонт“, тъй като, строежът не отговаря на предпоставките на
дадената в §5, т. 43 от ДР на ЗУТ дефиниция за подобен тип ремонт. Видно е от
приетата по делото СТЕ и неоспореното в нея експертно становище, че изграденият
обект засяга безспорно конструкцията на сградата, като е разположен върху
стоманено-бетонова плоча, предвидена съгласно одобрените строителните книжа за
плосък покрив, както и че с изграждането му и независимо, че не се променят
предназначението на апартамент №19 и натоварването върху последния, настъпва
натоварване върху самата покривна плоча, която се явява непосредствено над
друг, отделен имот – апартамент при все, че липсва съответното конструктивно
становище, дадено преди изграждането на „бокса“.
Видно от изложеното в обстоятелствената
част на констативен акт №4 от 04.11.2019 г. и окомерната скица на строежа, отразяваща размерите и обема на строежа, "пристройката"
на жилищната сграда/апартамент №19, за която е прието, че представлява изпълнен без
разрешение за строеж и одобрени
строителни книжа незаконен строеж, представлява пристрояване на
апартамента извън разрешените и одобрени параметри на застрояване, както по
височина, така и по обем, вид и местоположение т. е. над кота +13.90 м. на
терасовидна, плоска площадка с покривно предназначение спрямо разположения на
долен етаж имот – апартамент. За така изградената
пристройка нито се твърди, нито има данни,
още по малко доказателства за издадено разрешение
за строеж и одобрени строителни книжа. Категорично е и
заключението по СТЕ, че изградената
пристройка не е била
предвидена в одобрения проект и в екзекутивната документация на жилищната
сграда с идентификатор 68850.501.581.1. по КК на гр. Стара Загора и е извън одобреното и разрешено, съгласно строително разрешение №19-218 от 03.05.2016 г. строителство. Несъмнено установеното, а и неоспорено от жалбоподателите обстоятелство, че
за изпълненият строеж "пристройка" с функция на кухненси
бокс, няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, е
основание за квалифицирането на този
строеж като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на това визираното фактическо основание
за издаване на процесната заповед за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградена
„пристройка към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр.
Стара Загора, разположена върху плосък покрив на кота +13,90 м. в
северозападната част на жилищна сграда с гаражи“,
находяща се в УПИ I-581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора, с
административен адрес: ул. „****“ №12“ се установява
по категоричен и безспорен начин. Съдът намира, че кумулативно са налице
юридическите факти - елементи от правопораждащия
фактически състав по чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед
за премахване на незаконен строеж и административният орган обосновано е приел,
че е налице незаконен строеж в посочената хипотеза. Същият е изпълнен без
издадено разрешение за строеж и одобрена строителна документация. Налице са материалноправните предпоставки за разпореждането на
неговото премахване.
Както
беше посочено, съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт следва да обхване и преценката дали правилно са определени
адресатите на акта т. е. правилното определяне на лицата, спрямо които са
прилагат разпоредените с акта правни последици. В
случая като адресати на акта и на разпореденото със
заповедта премахване на строежа, са определени Н.Й.Г., в качеството му на
собственик и възложител на строежа и В. С.В., в качеството му на извършител на
строежа. От събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че
възложител на незаконния строеж е собственикът на апартамент с идентификатор
68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора, намиращ се в жилищна сграда с
гаражи, находяща се в УПИ I-581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора, с
административен адрес: ул. „****“ №12 – Н.Г.. Този факт се подкрепя, както от
съдържанието на нотариалния акт, с който Г. е влязъл във владение на имота,
като негов реален собственик, така и с договорката от сключения предварителен
договор, според която за бъдещия собственик възникват правните очаквания от
изграждането на допълнителната пристройка към апартамента, т. е. Г. е дал съгласието
си и е заявил недвусмислено желанието си за изграждането на „бокса“. Последното
не се отрича от жалбоподателя, а напротив – в представената от него декларация
той потвърждава извършването на строежа в собствения му имот, като посочва, че
строителните работи са осъществени от „Скай Тиа“ ЕООД, гр. Стара Загора. Както бе посочено по-горе
безспорно се доказва и фигурата на извършителя на строежа – физическото лице В.
В., който чрез нарочна, нотариално заверена декларация заявява, че той е изградил
пристройката. За този факт жалбоподателят не повдига спор. С оглед трайно
възприетата съдебна практика, отговорност за незаконно строителство включително
и за неговото премахване следва да се вменява само на лицата, които имат
качеството на изпълнител /извършител/, строител, възложител или собственик на
незаконния строеж, независимо дали е фактически ползвател на този строеж. В
случая административният орган правилно е определил и посочил адресатите на
оспорената заповед, като е изложил и съответните мотиви за това в издадения от
него акт.
Предвид дотук изложеното, правният
извод на съда е, че оспорената заповед №ДК-02-С3-1 от 15.01.2020
г. на Началника на РДНСК, гр. Стара Загора, е валиден административен
акт, постановен при правилно приложение на материалния закон и целта му за
недопускане и отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в общ размер на 200.00 лв., от който юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100.00 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 100.00
лв. за платен депозит за изпълнената СТЕ. С оглед посочения нормативен ред за
определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение и определеният му от съда минимален такъв, направеното
възражение за прекомерност на същото от страна на жалбоподателя се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение последно и чл.143, ал. 4 във връзка с чл. 144 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Г. против заповед
№ДК-02-С3-1 от 15.01.2020 г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 222,ал. 1, т. 10
и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка със заповед №РД 13-171 от 13.06.2019 г. на
Началника на ДНСК е разпоредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Пристройка към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19
по КК на гр. Стара Загора, разположена върху плосък покрив на кота +13,90 м. в
северозападната част на жилищна сграда с гаражи“, находяща се в УПИ I -581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес: ул.
„****“ №12, извършен от В. С.В. ***, с възложител-Н.Й.Г. ***.
ОСЪЖДА Н.Й.Г. с адрес ***, да заплати
на Регионална дирекция за национален строителен контрол, гр. Стара Загора
сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща направени по
делото разноски в т. ч. юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100.00 лева и 100.00 лв. - платен депозит за изпълнената съдебно-техническа експертиза.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд
Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: