О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /30.06.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито съдебно заседание на 30.06.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 1265/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, подадена от „ Агрофарм – Н” ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Д.Т.,
против „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* и ЗП З.Ж.Ц., ЕГН **********, с която е
предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД, за обявяване
на договор за покупко – продажба от 16.11.2016 г. на земеделска и горска
техника, както следва: 1. количка за хедер BIC***, рама № 001367, с рег. № В
057051 А; 2. хедер LAVERDA 753, рама № *********, с рег. № В 05750 А и 3.
зърнокомбайн LAVERDA LCS, рама № *********, с рег. № В 03574, сключен между
ответниците, с нотариална заверка на подписите от нотариус Илко Кънев, рег. №
225, с район на действие РС – Провадия, за относително недействителен по
отношение на ищеца.
В исковата молба
се твърди, че „Агрофарм - Н” ООД е дружество, което извършва търговия с торове и препарати за
растителна защита и е било в трайни търговски отношения с първия ответник –
„Агроконсулт“ ЕООД. За периода от 08.06.2010 г. до 04.10.2010 г. „Агрофарм - Н” ООД е доставило на „Агроконсулт“ ЕООД стоки (препарати за растителна
защита) на обща стойност 351 840.97 лева, за което са издадени пет броя
фактури, а именно фактура № **********/08.06.2010г.,№ **********/08.06.2010 г.,
№ **********/24.08.2010 г., № **********/24.08.2010 г. и №
**********/04.10.2010 г. За извършените доставки нямало подписан изричен писмен
договор, а те били част от трайните търговски отношения между страните.
Дължимата сума по издадените фактури не била изплатена изцяло от купувача
„Агроконсулт“ ЕООД, поради което източникът на задължението били издадените пет
броя фактури, а размерът на задължението бил неизплатената част от главниците
по фактурите и неустойката за забава върху тях.
Твръди
се, че на 17.10.2014 г. било подписано споразумение между „Агрофарм - Н” ООД, „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов, в
което било потвърдено наличието на задължение на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД
към кредитора и било извършено прихващане, като дължимата по фактурите сума
била намалена на 279 889.87 лв. По това споразумение поръчители на
длъжника „Агроконсулт“ ЕООД били „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов. На
17.06.2015 г. окончателно
било подписано споразумение с нотариална заверка на съдържанието и на подписите
на всички участници в споразумението, по силата на което, след извършено ново
прихващане, останалата дължима по фактурите сума била в размер на
279 889.87 лв. Поръчители на длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и според това
споразумение били „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК *********, и Живко Панков Иванов,
ЕГН **********, в лично качество. На 30.12.2015 г. със споразумителен протокол между кредитора „Агрофарм - Н” ООД и длъжника „Агроконсулт“ ЕООД, било направено ново прихващане, в
резултат на което дължимата сума намаляла допълнително с още 50 814.00
лв., а именно: до сума в размер на 229 075.87 лв. На 28.11.2016 г. окончателно било подписано споразумение между „Агрофарм - Н” ООД,
„Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов с нотариална
заверка на подписите на страните. По това споразумение длъжникът платил на
20.10.2016 г. (предварително в рамките на преговорите между страните) 15 000 лв.
(това било отразено в т. 5.1. от споразумението). След направените прихващания
дължимата по това споразумение главница била в размер на 219 078.24 лв. С
подписаното споразумение от 28.11.2016 г. за пореден път било признато
задължението на длъжника към кредитора като освен разсрочването на
задължението и посочване на новия му размер, допълнително било добавено и задължението за заплащане на кредитора
на направените от него разноски по събиране на вземането, а поръчителите
изрично дали съгласието си за изменение на задължението на длъжника, по което
поръчителствали. Твърди, че от подписване на споразумението от 28.11.2016 г. до
настоящия момент нямало извършени
плащания от ответника или неговите поръчители.
Предвид горните обстоятелства и с оглед
събиране на вземанията на кредитора „Агрофарм - Н” ООД,
било подадено заявление до РС - Провадия за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу длъжника и неговите поръчители за сума в размер на 219
078,24 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от деня на подаване на
заявлението. В резултат на подаденото заявление вх. № 3139/12.06.2017 г. било
образувано ч. г. д. № 677/2017 г. по описа на РС - Провадия. По делото на „Агрофарм - Н” ООД били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Образувано
било и изп. дело № 20178870401618 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. №
887, впоследствие преместено при ЧСИ Захари Златков Димитров, с peг. № 808, с
район действие ОС - Варна, по описа на когото било образувано изп. д. №
20188080400651. След връчване от ЧСИ Даскалов на заповедта за изпълнение, в
законовия срок длъжникът и поръчителите внесли в РС - Провадия съответните
възражения. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК, кредиторът
предявил на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286 и сл.
от ТЗ, иск за установяване на вземането за главницата в размер на 219 078,24
лв. на „Агрофарм - Н” ООД срещу „Агроконсулт“ ЕООД, като главен
длъжник, и срещу поръчителите „Агроконсулт-2“ ЕООД и Живко Панков Иванов. По
иска било образувано дело № 281/2018 г. на Варненския окръжен съд, ТО, по което
било постановено решение, с което искът бил уважен изцяло. Решението било
обжалвано от длъжника и поръчителите. С оглед изложеното, към момента на
подаване на настоящия иск по чл. 135 от ЗЗД било налице главно задължение на
„Агроконсулт“ ЕООД към „Агрофарм - Н” ООД в размер на 219 078.24 лв., представляващо неизплатената част от издадените пет
броя фактури.
Излага се, че в качеството на
кредитор по гореописаните сделки за продажба на препарати за растителна защита,
за „Агрофарм - Н” ООД бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за обявяване на горепосочения договор от 16.11.2016 г. за покупко
- продажба на земеделска и горска техника за относително недействителен спрямо
кредитора, обоснован от обстоятелството, че с извършената разпоредителна сделка
за продажба на земеделска и горска техника между първия и втория ответник, ответното
дружество - длъжник на ищеца е увредило интересите на кредитора, тъй като в
резултат на процесната сделка-продажба ответното дружество се е разпоредило с
движимо имущество, притежавано от същото, което би могло да послужи за
удовлетворение на процесното парично вземане по гореописаните фактури чрез
насочване на принудително изпълнение към имуществото.
Към исковата молба е
приложено копие от решение № 344/22.04.2019 г. по т. д. № 281/2018 г. на ОС –
Варна, от което се установява, че същото е постановено по предявен от „Агрофарм - Н” ООД против длъжника „Агроконсулт“ ЕООД и поръчителите „Агроконсулт - 2“ ЕООД и Живко Панков
Иванов положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, с петитум да бъде
признато за установено по отношение на длъжника и поръчителите, че последните
дължат солидарно на ищеца сумата от 219 078.24 лева, представляваща
предсрочно изискуема сума по споразумение от 28.11.2016 г., с нотариална
заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.06.2017
г. до окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед №
571/06.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч. г. д. № 677/2017 г.
на РС - Провадия. При условията на кумулативност към установителния иск е
съединен и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решението
на ОС – Варна предявените искове са уважени изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили отговори
от ответниците, в които е инкорпорирано искане за спиране на производството по
настоящото дело до приключване на производството т. д. № 281/2018 г. по описа
на ОС – Варна, образувано по иск, предявен от „Агрофарм – Н” ООД срещу „Агроконсулт“
ЕООД, като главен длъжник, и срещу поръчителите „Агроконсулт - 2“ ЕООД и Живко
Панков Иванов за установяване на вземането на ищеца по отношение на ответниците
за главницата в размер на 219 078.24 лева. Излагат се съображения за
наличието на връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен
иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени
от длъжника действия, увреждащи кредитора.
Предвид направеното искане и липсата на данни по
настоящото дело за влизане в сила на решение № 344/22.04.2019 г. по т. д. № 281/2018 г. на ОС – Варна,
съдът е разпоредил да се иска информация от ОС – Варна за движението на т. д. №
281/2018 г. С писмо вх. № 1838/07.04.2020 г. ОС – Варна уведомява съда, че
делото е изпратено на Апелативен съд – Варна на 23.08.2019 г.
По настоящото дело, предвид изтичане на срока по чл. 131 от ГПК, би
следвало да се насрочи открито съдебно заседание, като бъде изготвен и проект
за доклад по реда на чл. 140 от ГПК.
Съдът счита обаче, че понастоящем са налице пречки да се пристъпи към
разглеждане на делото, тъй като производството по предявения пред ОС – Варна
установителен иск е преюдициално спрямо настоящото. Доколкото ищецът по иска с правно
основание чл. 135 от ЗЗД обосновава активната си материалноправна легитимация с
принадлежност на вземането, произтичащо от по описаните по – горе пет броя
фактури, с които ищецът е документирал извършени от него продажби на стоки на
„Агроконсулт” ЕООД на обща стойност 351 840.97 лева, признаването или
отричането на вземането с решението по иска с правно основание чл. 422 от ГПК
ще рефлектира върху преценката дали той действително има качеството на кредитор
с права по чл. 135 от ЗЗД, т. е. изходът от спора по установителния
иск несъмнено би имал значение за решаване на настоящото дело.
В т. 2 от ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е
налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между
производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по
чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от
длъжника действия, увреждащи кредитора, а в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2017 г.
от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при наличие на връзка между
делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът е длъжен да спре
обусловеното дело, при това независимо дали страните са поискали, или са
се противопоставили на спирането, тъй като наличието на обуславящо дело е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на
иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
Ето защо, до приключване на производството по т. д. № 281/2018 г. на ОС - Варна, процесуални действия по настоящото
дело не следва да се извършват. Налице са предпоставките за спирането му на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по г. д. № 1265/2019 г. по описа за РС - Провадия, до
приключване на производството по т. д.
№ 281/2018 г. на ОС - Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - Варна.
На основание чл. 38, т. 10 от ПАС,
делото да се докладва в едномесечен срок от постановяване на настоящото
определение за извършване на служебна справка.
Препис от определението да се връчи на
ищеца чрез неговия пълномощник, а на ответниците – на адресите, посочени в
исковата молба
РАЙОНЕН СЪДИЯ: