Определение по КНАХД №715/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по искане на “СО-КО Транс“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], чрез адв. Й. Л. за изменение на Решение № 656/13.02.2025 г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че по делото своевременно е претендирано присъждане на разноски за адвокатскo възнаграждениe в размер на 600 лева за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба срещу протоколно определение от 11.10.2023 г. по к.а.н.д. № 715/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и осъществяване на процесуално представителство пред Върховен административен съд, като е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но съдът неправилно е приел, че същите не се дължат. Иска се съдът да постанови съдебен акт, с който да измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се присъди претендираното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответникът по искането изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Счита че в случая следва да намери приложение решението по дело № 438/2022 на СЕС.

Административен съд – Пазарджик намира искането за подадено от надлежна страна, имаща правен интерес от исканото изменение, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, с оглед на което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска, е отменено Решение № 242 от 18.05.2023 г., постановено по анд № 20235220200475 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, отменен е и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на “СО-КО Транс“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 1 430 лева.

Съдът е приел, че претендираните разноските в размер на 600 лева, съгласно договор от 29.12.2023 г. не се дължат. Установено е, че тези разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.12.2023 г. не се дължат, доколкото правната защита по този договор касае к.а.н.д. 715/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и защита по повод подадена частна жалба срещу Определение № 1716/01.12.2023 г. и не са свързани с предоставяне на защита по настоящото дело.

Исканото изменение, видно от петитума на молбата по чл. 248 от ГПК, касае обаче разноски в размер на 600 лева за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба срещу протоколно определение от 11.10.2023 г. по к.а.н.д. № 715/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и осъществяване на процесуално представителство пред Върховен административен съд, които били уговорени с отделен Договор за правна защита и съдействие - от 23.11.2023 г. Твърди се и, че в представения договор за правна помощ от 29.12.2023 г. била допусната техническа грешка в изписването на съда.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искане за изменение или допълване на съдебното решение/определение в частта за разноските като способ за неговото поправяне, се предприема, когато съдът не се е произнесъл по валидно заявено и своевременно направено искане за разноски, алтернативно когато съдът не е уважил направеното искане.

Настоящата касационна инстанция възприема становището, че по направеното искане за присъждане на разноски действително следва да се произнесе съдът в основното производство, чийто съдебен акт приключва делото, каквато е и преобладаващата практика на ВАС. Разноски следва да се присъдят само ако същите са поискани своевременно в съответното съдебно производство – по образуваното съдебно производство пред ВАС. В този смисъл е и приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

В случая към момента на постановяване на Определение № 3075/13.03.2024 г. по адм. дело № 2441/2024 г. по описа на ВАС, от страна на молителя е било направено искане за присъждане на разноски с подаване на отговор на частна жалба вх. № 10016/28.11.2023 г. С постъпилата по настоящото производство молба с вх. № 11102/20.12.2024 г. от процесуалния представител на касатора, с приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК е представен посоченият договор за правна защита и съдействие от 23.11.2023 г. с уговорен предмет защита по к.а.н.д. № 715/2023 по описа на Административен съд – Пазарджик.

Ето защо съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 600 лева, представляващи разноските за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частна жалба срещу протоколно определение от 11.10.2023 г. по к.а.н.д. № 715/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и осъществяване на процесуално представителство пред Върховен административен съд.

Изменението на съдебния акт в частта за разноските е способ приложим при погрешно изчислен размер на разноските или несъобразено обстоятелство във връзка с претенцията на страната. При непроизнасяне изобщо по такава претенция приложим е института на допълване на съдебният акт.

С оглед изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че искането за допълването на решението в частта за разноските на Решение № 656 от 13.02.2025 г. по настоящото дело, относно разноските, направени пред Върховния административен съд, е основателно.

Водим от горното Административен съд – Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 656 от 13.02.2025 г. постановено по к.а.н.д. № 715/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, да заплати на „СО-КО Транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 720,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.