Р Е Ш ЕН И Е

№

28.02.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

              ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5996/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д.М.Г., против О.Д.Д. с която се твърди, че между страните е сключен договор за наем №152/20.11.2012г, с който, в полза на ищеца- като наемател, са отдадени под наем имоти, публична общинска собственост, съставляващи пасища- мери, с обща площ от 1000 дка, находящи се в землището на гр. Д. Дъбник, по картата за възстановена собственост, части от поземлени имоти: 1. Площ от 400 дка от имот №089011, в м. ”Голямата поляна”, 2. Площ от 100 дка от имот №071010 в м. Голямата поляна, 3. Площ от 100 да от имот №089016, в м. Голямата поляна, 4. Площ от 150 дка от имот №192002 в м. Шишкова могила, 5. Площ от 100 дка от имот №000218 в м. Брестака, 6.Площ от 100 дка от имот №000218 в м. Брестака и 7. Площ от 100 дка от имот №000220 в м. Брестака. Твърди се, че въз основа на договора за наем, ищецът е следвало да ползва имотите, с цел паша на пасищни животни и поддръжка на добро земеделско, и екологично състояние, със срок на договора- 5 години, считано от 01.10.2012- до 30.09.2017г., с наемна цена от 5000лв./годишно, платима за всяка следваща година от наемния период, от началото на стоп. година, до 31.10. Твърди се че договорът е надлежно вписан. Твърди се също, че въз основа на анекс №1/14.05.2014г, под наем на ищеца е предоставена допълнителна площ от 189,955 дка. Твърди се, че  въз основа на анекс № 2, срокът на договора е удължен до 30.09.2019г. Твърди се, че последният платен наем от 6545лв. е платен на 16.02.2016г., за  стоп 2016г.  Твърди се, че  въпреки че ответникът- като наемодател, е получил плащането, е прекратил едностранно договора за наем. Твърди се, че ответникът е предоставил имотите на трети лица, след 27.06.2016г. Твърди се, че наемното правоотношение между страните, е съществувало към 27.06.2016г. Допълнително се посочва също, че поради прекратяване на наемния договор, едностранно от ответника, на ищца е прекратена субсидията за 2016г., по мярка 214, против което е депозирана жалба и е образувано адм. дело №7188/2018г по описа на АДмСС-град. Твърди се, че е прекратена и субсидията по мярка 10, за което е образувано адм. д.№10414/2018г. по описа на АДмСС-град. Посочва се също, че ищецът не е получава покана за освобождаване на земята, а също договорът за наем, към датата на подаване на ИМ, не е заличен в Служба по вписванията. Посочва се също, че субсидиите по мярка 214 и по мярка 10 от ПРСР, са изплащани от стоп. 2012 до 2015г. вкл., като за стоп. 2016г., няма плащане. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че договор за наем №152/20.11.2012г., съществува и не е прекратен, към 27.06.2016г.

         В срока за отговор, отв. О.Д.Д. изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Не се спори факта на сключването на договор за наем и анекси към него. Твърди се, че с писмо от 08.12.2015г, ищецът е уведомен за изменението на §15 от ЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и необходимостта от привеждане на договора към изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, съобразно който, пасища и мери от общинския поземлен фонд, се отдават под наем само на собственици или ползватели на животновъдни обекти, с пасищни животни, регистрирани в БАХБ. Твърди се също, че  ищецът- наемател, не е бил заплатил в срок наема за стоп. 2015/2016г, дължим до 31.10.2015г., поради което, с предизвестие изх.№9400-173/05.02.2016г, ищецът е бил уведомен, че договорът е прекратен. Посочва се, че предизвестието е получено от наемателя на 15.02.2016г, като същият е заплатил дължимата сума от 6545лв. на 17.02.2016г. Посочва се, че наемателят е продължил да ползва процесните имоти до 30.09.2016г, след което те са били отдадени под наем на други лица. Посочва се също, че наемателят- ищец също така не е изпълнил задължението за наличие на пасищни животни, съобразно чл. 37м, ал.2, ал.3 и ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ, което е основание за  прекратяване на наемния договор, на основание чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че договорът за наем е прекратен на две основания- поради неплащане на наемната цена и поради липсата на регистриран в БАБХ животновъден обект с пасищни животни. В заключение се посочва, че  договорът за наем е законосъобразно прекратен и моли  съдът да отхвърли предявеният иска като неоснователен. Представят се писмени доказателства.

Изрично, с допълнителна молба, ответникът заявява, че счита процесния договор за  наем за  прекратен, считано от 16.03.2016г. 

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, че между страните - ищеца Д.Г., като наемател и ответника- Община Д. Дъбник, представлявана от Б. С.- ***, е сключен договор за наем №152/20.11.2012г, с предмет: имоти- публична общинска собственост, представляващи пасища- мери, с обща площ от 1000 дка, находящи  се в землището на гр. Д. Дъбник, части от ПИ, както следва: 1. Площ от 400 дка от имот №089011, в м. ”Голямата поляна”, 2. Площ от 100 дка от имот №071010 в м. Голямата поляна, 3. Площ от 100 дка от имот №089016, в м. Голямата поляна, 4. Площ от 150 дка от имот №192002 в м. Шишкова могила, 5. Площ от 100 дка от имот №000214 в м. Брестака,  6.Площ от 100 дка от имот №000218 в м. Брестака и 7. Площ от 100 дка от имот №000220 в м. Брестака. В договора е посочено, че наетите площи, ще се използват от наемателя, за  паша на пасищни животни и поддръжка в добро земеделско и екологично състояние. Установява се също, че договорът е сключен на срок от 5 години- 01.10.2012- до 30.09.2017г, при цена от 5000лв.- общо годишен наем, платим в началото на текущата стопанска година,  но не по- късно от 31. октомври. Установява се също, че въз основа на Анекс №1, от 14.09.2014г, на наемателя са предоставени под наем имоти публична общинска собственост, с обща площ от 1189,995 дка- описани, а наемната цена се променя на 6 605 лв.- общо годишен наем, считано от 01.10.2014г. Установява се  също, че въз основа на Анекс №2 от 10.06.2015, срокът на договора е удлъжен до 30.09.2019г. Видно от съдържанието на договора за наем, страните са уговорили начините за неговото прекратяване, като конкретно – наемодателят има правото на прекрати едностранно договора- чл. 20, с едномесечно предизвестие, със 7- дневно предупреждение до наемателя, при неизпълнение от последния на задълженията му по договора , в т.ч. и за  заплащане на уговорената наемна цена в срок.

По делото се установява също, че до ищеца- като наемател, от страна на наемодателя, е изпратено уведомление, изх.№ 9400-173/05.02.2016г, с което същия е уведомен, че към 31.01.2016г, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимия наем от 6545лв. С уведомлението, наемателят е поканен да заплати дължимата сума в 1-седмичен срок от получаването му, като заедно с това е посочено, че  уведомлението да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, поради  неплащане на наемната цена. По делото се установява, че уведомлението е връчено на ищеца на 15.02.2016г. По делото, с ИМ е представена вноска бележка, за сумата от 6545лв., заплатена в полза на ответника Община Д. Дъбник, от страна на ищеца Г., на 16.02.2016г, с посочено основание- наем на общински пасища и мери, дължим за 01.01.2015-31.12.2015г. По делото се установява също, че  на 06.02.2015г. и на 07.04.2014г. в полза на ответника, са преведени суми, съответно  от 5550лв. , посочено основание  - наем.

По делото се установява също, че до ищеца е изпратено уведомление изх.№ 9400-1651-1/14.04.2016г, с което същият е уведомен, че  договорът за наем е прекратен, въз основа на посоченото по- горе уведомление изх.№ 9400-173/05.02.2016г., поради неплащане на наемната цена, повече от 1 месец.

По делото се установява също, че въз основа на договори за наем, сключени през м.юли. 2016 и м. септември. 2016г, процесните имоти са отдадени под наем на трети лица. По делото няма спор между страните, че  към датата на ИМ,  а и считано от началото на стоп. 2016/2017г, ищецът не е в държане на процените имоти.

По делото се установява също, че въз основа на жалба от ищеца Г. против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат, изх. №01-6500/10199 от 19.01.2018г, е образувано адм. дело №10414/2018г по описа на АдмС-София- град, спряно с протоколно определение от 04.12.218г, до приключване на настоящето производство с влязъл в сила съдебен акт. Установява се също, че въз основа на  жалба от Г., против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214, е образувано адм. дело №7188/2018г. по описа на Адм.съд-София-град. След направена служебна справка в интернет страницата на Административен съд София град, съдът констатира, че производството по адм. дело №7188/2018г., е прекратено, с определение №1630/25.02.2019г, с което жалбата е оставена без разглеждане, като просрочена. Именно въз основа на цитираните две административни дела, съдът е приел, че за ищеца съществува правен интерес от воденето на настоящия установителен иск, за установяване съществуването между страните, на наемно правоотношение, към минал момент- м- юни. 2016г.

При установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 124 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение, когато ма интерес от това. в случая, с оглед на заявеното от фактическа страна от и ищеца, съдът е квалифицирал иска като положително установителен, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228, ал.1 от ЗЗД, за установяване  съществуването на наемно правоотношение между страните към един минал момент- м. юни. 2016 година. Спорен по делото е въпросът относно съществуването на наемния договор, за стоп. 2015/2016година, респ. произвело ли е прекратително действие, отправеното от страна на ответника- наемодател уведомление, изх.№ 9400-173/05.02.2016г., връчено на наемателя на 15.02.2016г. В тази връзка са и дадените от съда указания в проекто- доклада, изготвен с определение №5004/19.12.2018г.  В случая, съдът намира,  че релевантно е единствено посоченото основание за прекратяване на договора – неплащане в срок на наемната цена, а изложените твърдения от страна на ответника- наемодател, свързани изменението на §15 от ЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и необходимостта от привеждане на договора към изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, нямат отношение към факта на прекратяването му. Изрично в тази насока е изявлението на самия ответник, в  изпратеното до ищеца  уведомление изх. № 9400-1651-1/1204.2016г. В този смисъл, съдът намира, че  въпросът дали наемателят е изпълнил изискваният на §15 от ЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, не следва да бъде обсъждан, като неотносим към предмета на спора, доколкото това не е било основание за  прекратяване на договора, а евентуално са  предмет на изследване по образуваните административни производства.

В случая се установява, че  за  прекратяване на процесният договор за наем, от страна на  наемодателя, е изпратено уведомление до наемателя, изх.№ 9400-173/05.02.2016г, с което същия е уведомен, че към 31.01.2016г, не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимия наем от 6545лв. В уведомлението, както бе посочено по- горе, се съдържа покана за заплащане на дължимата сума в 1-седмичен срок от получаването на уведомлението, като заедно с това е посочено, че  уведомлението да се счита за едномесечно писмени предизвестие за прекратяване на договора, поради неплащане на наемната цена. С оглед датата на връчване на уведомлението- 15.02.2016г, ответникът счита наемният договор за прекратен, считано от 16.03.2016г. Безспорен е също и факта, че  уведомлението е изпратено по силата на чл. 20 от Договора, установяващ начинът за неговото прекратяване- /извънсъдебно/- с едностранно едномесечно предизвестие от страна на наемодателя, със 7- дневно предупреждение до наемателя, при неизпълнение от последния на задълженията му по договора, за заплащане на наемната цена. Съдът намира,  че  в случая е необходимо  тълкуване на волята на  страните по договора, изразена в чл. 20 от същия, на основание чл. 20 от ЗЗД, съобразно която норма, при тълкуването на договора, следва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В цитираната норма е установена възможността за едностранно едномесечно предизвестие, със седмодневно  предупреждение до наемателя, като  съдът приема, че  неясно и нуждаещо се от тълкуване е установеното седмодневно предупреждение до наемателя. Съдът приема, че в случая, страните са установили възможността за седмодневен срок за доброволно изпълнение на задължението по договора, включващо се в 1-месечният срок, считано от получаването. Евентуално, при неизпълнение  на задължението- в случая плащане на наемната цена, договорът следва да се  счита за  прекратен, с изтичането на този 1 месец. Безспорно е по делото, че срокът за заплащане на дължимата наемна цена е до 31. октомври на съответната стопанска година, както и че към момента на изпращане и на получаване на уведомлението, от страна на  длъжника- наемател, е налице неизпълнение. Безспорен е и факта, че същият е изпълнил задължението си  по заплащане на наемната цена, в даденият му за това 7-мо дневен срок. Поради това, съдът намира, че с отправянето и получаването на посоченото уведомление изх.№ 9400-173/05.02.2016г, не  са настъпили твърдените от страна на ответника  правни последици, за прекратяване на наемния договор, на посоченото основание –неплащане на наемната цена. Налице и изпълнение, макара и със забава на задълженията по договора от страна на наемателя и договорът  не е се явява прекратен с изтичане на 1-месемният срок. В тази връзка, съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че с плащането на наемната цена, след получаване на уведомлението, ищецът е изпълнил само едно свое договорно задължение и това няма  отношение към факта на прекратяването. С оглед изложеното, съдът намира, че към м. март. 2016г, наемните правотношения между страните не са прекратени. Доколкото ищецът е предявил своята претенция за установяване към м. юни . 2016г., на действието на договора, в случая следва да се  отчете изявлението на ответника в отговора на ИМ, че  ищецът – като наемател, е продължил да полза имотите до 30.09.2016г- или до началото на стоп.- 2016/2017г., когато имотите са  предоставени под наем на други лица.. Съдът не е сезиран и не следва да осъжда въпросът относно това налице ли изобщо е валидно прекратяване на наемния договор между страните,на друго основание, вкл. и с оглед факта на сключването на други договори за наем, с трети лица, с предмет процесните имоти.

 На основание гореизложеното, съдът приема, че  предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, от 671,80лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. 228, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че между Д.М.Г., ЕГН **********, от ***– в качеството му на наемател и О.Д.Д. ЕИК *********, представлявано от Б.С.С.- ***, в качеството й на наемодател, СА СЪЩЕСТВУВАЛИ НАЕМНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ, въз основа на Договор за наем на общински пасища- мери №152/20.11.2012г, изменен и допълнен с Анекс №1/14.09.2014г и Анекс №2/10.06.2015г.,  към 27.юни. 2016 година.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, О.Д.Д. ЕИК *********, представлявано от Б.С.С.- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.Г.,  ЕГН ********** ***, от 671,80лв., съставляваща дължими по делото разноски.

           Решението, в може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: