№ 251
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602128 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.03.2021 г. по НОХД № 5355/2019 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 6-ти състав, е признал подс. В. С. Й. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от три
години, както и на наказание „глоба“, в размер на 500 лв., като го е лишил от правото да
управлява моторно превозно средство (МПС), за срок от една година, считано от 22.05.2018
г., на основание чл. 343г от НК, от което време е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от
НК, времето, през което е бил лишен от това право. Разпоредил се е с вещественото
доказателство по делото – касета „Drug test 5 000“, като на основание чл. 112, ал. 4 от НПК
го е оставил по делото. Осъдил е подс. Й., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
направените по делото разноски, в размер на 435 лв., от които 320 лв. – по сметка на СРС, а
115 лв. – по сметка на СДВР.
Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на
подс. Й. – адв. Р. Л., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба.
В нея се твърди бланкетно, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, не се подкрепя от
доказателствата по делото и се явява несправедлива по отношение на наложеното наказание.
Желае се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан или, алтернативно, присъдата да бъде изменена, в частта на
наложеното наказание.
С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от
1
въззивния съд.
В разпоредително заседание от 02.08.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, след като се запозна с жалбата и с приложените материали към делото прецени, че за
правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Въззивният съд
намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд
намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитата на подс. Й. – адв. Р. Л.,
САК, поддържа въззивната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, която
намира за неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства, които да подкрепят изводите на СРС за виновност на подсъдимия.
Счита, че от изготвената СХТЕ, както и от останалите събрани доказателства, не се
установява подс. Й. да е управлявал процесния лек автомобил под въздействието на
наркотични вещества, както и дали употребата на такива е оказала своето въздействие върху
подсъдимия така, че да са изпълнени изискванията на закона, а именно същият да е шофирал
след въздействие и след употреба на наркотични вещества. Излага, че по делото не е доказан
умисълът на подсъдимия по отношение на деянието. Отправя искане присъдата на СРС да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която същият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно – присъдата да бъде изменена, в
частта относно наложените на подсъдимия наказания, които намира за несъразмерно тежки,
предвид личността му, чистото му съдебно минало и липсата на предходни нарушения на
ЗДвП.
Представителят на СГП развива доводи, че събраните по делото гласни и писмени
доказателства са последователни и логични и позволяват да се установи по безспорен начин
извършването на деянието и авторството на същото. Излага, че изготвената и приета СХТЕ
е обстойна и дава отговорност на въпроса, дали е налице управление на МПС след употреба
на наркотично вещество. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена и в частта относно
наложените на подсъдимия наказания, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Й., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на
защитата си. При упражняване на правото си на последна дума, изразява желание да бъде
взето предвид обстоятелството, че деянието е извършено преди около четири години и от
тогава води нормален живот. Посочва, че е имал достатъчно време, за да докаже на себе си,
че е нормален човек, който е възможно да е направил грешка.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на
нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства. При
постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред
2
него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства,
писмени и веществено доказателства и заключения на способите на доказване – експертизи,
а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Д. М.,
депозирани в о.с.з. на 19.10.2020 г. (л. 64/гръб – л. 65 от съдебното производство пред СРС)
и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 14 от досъдебното
производство) и Р.Т.М., депозирани в о.с.з. на 19.10.2020 г. (л. 65 – л. 66/гръб от съдебното
производство пред СРС) и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 15
от досъдебното производство) ; писмените доказателствени средства и писмени
доказателства – акт за установяване на административно нарушение бл. № 4492673 от
22.05.2018 г. (л. 8 от досъдебното производство), заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП № 18 – 4332 – 003181 от 25.05.2018
г. (л. 9 от досъдебното производство), справка – картон на водача Й. (л. 13 от досъдебното
производство), талон за изследване, бл. № 0025486 от 22.05.2018 г. (л. 23 от досъдебното
производство), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 22.05.2018 г. (л. 24 от досъдебното производство), протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л. 25 от досъдебното производство), писмо от ОПП
– СДВР, изх. № 433200 – 31314/29.08.2018 г., ведно с приложение към него – разпечатка на
проба № 405 от техническо средство DrugTest 5 000 № ARAM – 0040 (л. 32 – л. 33 от
досъдебното производство), наказателно постановление № 18 – 4332 – 010310 от 06.06.2018
г. (л. 40 от съдебното производство), писмо от ОПП – СДВР, изх. № 433200 –
112086/03.11.2020 г., ведно с приложение към него – заверени електрофотографски
(ксерографски) копия на протокол № ********* – 10000 от 24.01.2018 г. за сервизна
проверка на Drеger DrugTest 5 000, дневник за регистриране и отчет на ПТП към 22.05.2018
г., дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства,
регистриране нарушения на употреба на алкохол към 22.05.2018 г., заповед № 8121з –
1186/13.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, техническа спецификация на
техническо средство DrugTest 5 000 и методически указания относно реда за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо
средство Drеger DrugTest 5 000 и текст Dreger DrugCheck, както и спазване на
процесуалните изисквания при образуването и провеждането на разследване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и допълнителни указания за пробовземане и
провеждане на анализ с апарат Drеger DrugTest 5 000 (л. 69 – л. 92 от съдебното
производство) и справка за съдимост на подсъдимото лице (л. 16 от съдебното производство
пред СРС ; способи на доказване – съдебно химическа (токсикологична) експертиза, изх.
№ 5831/13.07.2018 г. (л. 20 – л. 22 от досъдебното производство) и съдебно – психиатрична
експертиза по отношение на подс. Й. (л. 53 – л. 59 от досъдебното производство) и
вещественото доказателство по делото – касета „Drug test 5 000“.
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд
формира изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие пред първия съд доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя
обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията
на разпитаните свидетели, включително и показанията им от досъдебното производство,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания
3
способ на доказване – експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, в съвкупност със заключенията на приетите експертизи и
посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като на
база на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата
е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Въззивният съдебен състав не установи възможност, въз основа на наличните
доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното :
На 22.05.2018 г., около 16.20 часа, подс. В. С. Й. управлявал лек автомобил, марка
„Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. № ******* в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на
движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“. ******* бил
спрян за проверка от свидетелите Б.Д. М. и Р.Т.М. – младши инспектори при 03 РУ – СДВР.
Полицейските служители инициирали проверка за употреба на наркотични вещества. За тази
цел, подсъдимият бил подложен на тест с техническо средство „Drug Test 5 000“
идентификационен № 0040, проба 405, и пробата отчела положителен резултат за употреба
на наркотични вещества, съдържащи тетрахидроканабинол. Свидетелят М. му съставил акт
за установяване на административно нарушение № Д 492673/22.05.2018г. На подс. Й. бил
издаден талон за изследване № 0025486 и същият бил отведен във Военномедицинска
академия – гр. София, за да му бъдат взети биологични проби.
Извършените изследвания на проби на кръв и урина от подс. Й. констатирали
присъствие на специфичен метаболит – карбокси делта девет – ТНС в кръв, доказващ
употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол – марихуана, канабис.
Употребата на ТНС-съдържащи продукти може да предизвика различни по вид и
продължителност ефекти, в зависимост от количеството на активното вещество и начина му
на прием (инхалаторно, орално). В общия случай, при употребата на марихуана,
наблюдаваните ефекти могат да варират между отделните индивиди, като се наблюдават
промени в настроението, предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време, възможно е да се наблюдават слаби халюцинации, употребата на
ТНС повлиява концентрацията и фината координацията на движенията и употребилите не
следва да управляват МПС и да работят с машини.
По отношение на подс. Й. се установява, че при същия не се установяват клинични
данни за същинско психично заболяване (психоза), което може да бъде приравнено към
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Не са установени и
клинични симптоми на тежка наркотична интоксикация или интоксикационна психоза с
качествено разстройство на съзнанието на инкриминираната дата, която да наруши
психичните му годности правилно да възприема обстоятелствата от значение за делото, да
разбира и ръководи действията си. При подсъдимия няма формирана наркотична
зависимост, налице е вредна (злоупотреба без прояви на зависимост) или ситуативна
употреба на канабисови производни (марихуана). Към инкриминираната дата, подсъдимото
лице е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Подсъдимият В. С. Й. е роден на ******* г., в гр. София, живущ в гр. София, кв.
„*******“, ул. *******, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, ЕГН **********.
Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
4
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния
акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от
СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй
като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на
ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността
на присъдата в цялост, да посочи следното :
Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния такъв, относими към
личността на подс. Й., съдебно му минало и трудовата му ангажираност, правоспособността
му да управлява МПС и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, за
които е бил санкциониран, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства и писмени доказателства и в частност – заявеното на подсъдимия при снемане на
самоличността му и приложените по делото справка за съдимост на подсъдимия и справка –
картон на водача - Й., между които не се констатира каквото и да било противоречие или
несъответствие.
Въз основа на показанията на св. М. и св. М., снети пред СРС и тези, депозирани на
досъдебна фаза и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален
ред, въззивната инстанция прие за установено по нужния несъмнен и категоричен начин
местонахождението и насочеността на придвижване на подс. Й. към инкриминираните дата
и час – на 22.05.2018 г., около 16.20 часа, в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на
движение от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“, в района на
№ 52, и автомобилът, с който се придвижвал към тази дата – лек автомобил, марка „Сеат“,
модел „Ибиза“, с peг. № *******. Така събраните гласни доказателствени средства по
отношение на тези обстоятелства са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви, поради което и съдът намери, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите
му по фактите.
Показанията на тези свидетели послужиха на въззивния съд да формира изводите си
по отношение на извършената полицейска проверка на подс. Й. и резултатите от същата,
5
както и съставения АУАН срещу водача и издадения му талон за изследване във ВМА. Така
събраните гласни доказателствени средства, освен че са напълно безпротиворечиви,
кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин и с отразеното в писмените
доказателствени средства – акт за установяване на административно нарушение, бл. №
4492673 от 22.05.2018 г. (л. 8 от досъдебното производство), талон за изследване, бл. №
0025486 от 22.05.2018 г. (л. 23 от досъдебното производство), протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.05.2018 г. (л. 24 от
досъдебното производство), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 25 от
досъдебното производство), разпечатка на проба № 405 от техническо средство DrugTest
5 000 № ARAM – 0040 (л. 33 от досъдебното производство), дневник за регистриране и
отчет на ПТП към 22.05.2018 г., дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства, регистриране нарушения на употреба на алкохол към 22.05.2018 г., (л.
70 – л. 73 от съдебното производство), поради което и за съда не възникна съмнение в
тяхната безпристрастност и добросъвестност. Така събраните гласни и писмени
доказателствени средства съставляват сигурна доказателствена опора за формиране на
изводите на съда по фактите.
Действително, констатира се, че и полицейските служители – свидетелите М. и М.,
разпитани пред съда, не са в състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетата
от тях фактическа обстановка, което е наложило приобщаване на показанията им – в
отделни техни части – от досъдебното производство, по надлежния процесуален ред. Това,
обаче, добре се обяснява, от една страна, с изминалия период от време между датата на
възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството – 22.05.2018 г., и
тази на разпита им пред СРС – 19.10.2020 г., и най-вече с естеството на служебните
задължения на свидетелите, предвид което същите ежедневно възприемат сходни
обстоятелства, поради което е напълно логично да се приеме, че не са в състояние да
възпроизведат в детайли възприети от тях факти и обстоятелства, относими към извършена
проверка повече от година преди разпита им в процесуалното качество на свидетели. За
съда не възникна каквото и да било съмнение в добросъвестността на тези свидетели и
стремежа им да допринесат максимално за изясняване на обективната истина по делото.
Настоящата инстанция няма основания да ревизира изводите на решаващия
първоинстанционен съд по фактите, в насока, че подс. Й. е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (ТНС). В тази насока по делото са събрани
напълно безпротиворечиви доказателствени източници – резултатът от тестването на
подсъдимия за употреба наркотични вещества с DrugTest 5 000 № ARАМ 0040 и проба 405,
което дало положителен за употреба на канабис (вж. протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 22.05.2018 г.) и заключението на
назначената и изготвена съдебно – химическа (токсикологична) експертиза, което съдът
няма основание да не кредитира. Последната отговаря в пълнота на поставените въпроси и
е изготвена от вещи в съответната област на науката лица, за които липсват каквито да е
индиции за съмнение в тяхната компетентност и обективност, а и не се оборва от
останалите, събрани по делото доказателства. Не намират основание, следователно,
възраженията на защитата на подсъдимия, че по делото не е установена с нужната
категоричност употребата на наркотично вещество от подсъдимия преди да поеме
управлението на превозното средство. Видно от заключението на съдебно – химическата
(токсикологична) експертиза, в пробите кръв и урина от подс. Й. е констатирано присъствие
на специфичен метаболит – карбокси делта девет – ТНС в кръв, доказващ употреба на
наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол – марихуана, канабис.
Фактите и обстоятелствата, свързани с транспортирането на подс. Й. до
Военномедицинска академия и извършеното там медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
6
страна на водача, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин от показанията
на св. М. и св. М. и отразеното в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
които изцяло кредитира. Въззивният съд, също както и първоинстанционният, кредитира с
доверие протокола за проведеното медицинско изследване за наличието на алкохол и/или
наркотични вещества от подс. Й.. Същият е издаден от длъжностно лице, в кръга на
службата му, без наличието на каквито и да е основания за съмнения в достоверността на
отразеното в него. Поради това, по смисъла на процесуалния закон, този документ се явява
процесуално – валидно писмено доказателствено средство.
Първият съд правилно е дал вяра и на протокола за съдебно – химическата
(токсикологична) експертиза, като е преценил, че същата е обективна, компетентна, пълна,
ясна и точна. В тази насока настоящата инстанция намира, че констатациите на
извършилото експертното изследване медицинско лице намират категорична
доказателствена опора в показанията на св. М. и св. М. и показанията на техническо
средство DrugTest 5 000 № ARАМ 0040 и проба 405.
Правилно и законосъобразно съдът е дал вяра на останалите събрани писмени
доказателствени средства, като е преценил, че същите са взаимнодопълващи се, допринасят
за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със
събраните гласни доказателствени средства.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяване на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл.
12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост,
устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3,
б. „д“ от ЕКЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia
Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно
разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в
рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Й. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са
всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ,
каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете
на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е
възползвало в пълна степен.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства,
писмени и веществено доказателства и заключенията на приетите експертизи очертават една
константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по
несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм, предмет и начин
на извършване, така и съпричастността към същото на подс. Й..
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата
и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната
съдебна инстанция на Р. България, досежно съставомерността на инкриминираното деяние,
като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от
обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.
7
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен
състав.
Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК са обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспорта. За съставомерността на деянието от обективна
страна по този законов текст, е необходимо да се установи, че наказателноотговорното лице
е управлявало МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В конкретния по делото случай, безспорно се установява, че на 22.05.2018 г., около
16.20 часа, в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул. „Тодор
Александров“ към бул. „Александър Стамболийски“, в района на № 52, подс. Й. управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. №
*******. Подсъдимият управлявал превозното средство след употреба на наркотични
вещества – тетрахидроканабинол (ТНС).
Редът за установяване употребата на наркотични вещества от страна на водача е този
по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 7, т. 2 от
Наредбата, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози,
полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
В изпълнение на тази разпоредба, след като подс. Й. бил тестван за наличие на
наркотични вещества в кръвта с тест „Drug тест 5 000“ с № 0040, проба 405, който отчел
положителен резултат за употреба на канабис, на същия бил издаден и талон за медицинско
изследване във ВМА с № 0025486 от 22.05.2018 г., където дал кръв и урина за изследване.
Въз основа на заключението на назначената и изготвена съдебно – химическа
(токсикологична) експертиза се установява безспорно, че във взетите от подс. Й. за
изследване проби кръв и урина било установено наличие на специфичен метаболит –
карбокси делта девет – ТНС в кръв, доказващ употреба на наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол – марихуана, канабис.
Конопът (марихуаната) е включен в Списък І на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 1961 г., изменена с протокол от 1972 г., ратифицирана от Р
България – Списък № 1 към нея, и в Списъка на „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
При това следва да се приеме, че с деянието си, подс. Й. е осъществил от обективна
страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
Вярно е, че по делото не е установено с точност времето, в което подсъдимият е
употребил наркотичното вещество преди да поеме управлението на превозното средство. Не
е установено, също така, както сочи защитата, подсъдимият да е бил повлиян от
употребеното количество наркотично вещество. Това, обаче, са обстоятелства, които не
рефлектират върху преценката за съставомерността на деянието на подсъдимото лице по
вменения му престъпен състав, респективно не са в обхвата на фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, тъй като в наказателноправната норма на чл. 343б, ал. 3
от НК се инкриминира управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, без
значение колко време е изминало от употребата на наркотичното вещество от водача и дали
същият е бил повлиян от същото. Това са обстоятелства, които, ако биха били установени по
делото, биха имали значение единствено при индивидуализация на следващата се на дееца
санкция. В този смисъл е и константната съдебна практика, която настоящата инстанция
изцяло споделя. Така, в решение № 79/08.05.2018 г. по н. д. № 318/2018 г. на ВКС, III н. о.,
е прието, че „За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно
употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на
8
престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества
върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофира.
Без значение е и времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или на
по-ранен етап. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо
момента на управление на МПС не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за
общественоопасния характер на деянието“. Доводите на защитата на подсъдимия в
противния смисъл въззивният съдебен състав намира за неоснователни.
Престъплението по този законов текст е уредено като умишлено и предвид
естеството на инкриминираната изпълнителска деятелност следва да се приеме, че може да
се осъществи само при форма на вина „пряк“ умисъл. При това, деецът следва да има
представи относно това, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
В конкретния случай, следва да се приеме, че от субективна страна, деянието е
осъществено от подс. Й. виновно, при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, пр. 1 от НК. Същия е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е
обхващал както обстоятелството, че управлява МПС, така и това, че осъществява дейността
след употреба на наркотични вещества – тетрохидроканабинол. При липса на съмнение
относно възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, за съда е безспорно установено, че същият е имал обективната
възможност да предвиди общественоопасните последици от деянието си, от интелектуална
страна, а от волева – пряко е целял настъпването им.
Не намират основание доводите на защитата, че по делото не е установено
подсъдимият да е действал умишлено по отношение на общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните му последици. В тази насока, настоящият съдебен състав
дължи да посочи, че подсъдимият е съзнавал, че управлява автомобил след употреба на
наркотични вещества, а това е достатъчно, за да се приеме, че е действал с форма на вината
„пряк“ умисъл, доколкото за съставомерността на деянието по този законов текст, както
вече се изтъкна, не се изисква деецът да има представи, дали е повлиян от наркотичното
вещество и в каква степен. Впрочем, доводи в тази насока защитата е изложила и пред СРС
и същите са намерили подробен, изчерпателен и аргументиран отговор в мотивите към
първоинстанционния съдебен акт, който изцяло се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е
направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. Й.
инкриминирано деяние, по вменения му престъпен състав.
С деянието си, подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на 22.05.2018 г., около 16.20 часа, в гр. София,
по бул. „Христо Ботев“, с посока на движение от бул. „Тодор Александров“ към бул.
„Александър Стамболийски“, в района на № 52, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с peг. № ******* след употреба на наркотично
вещество коноп: метаболит на тетрахидроканабинол – карбокси-Δ9-ТНС – марихуана,
канабис – което е високорисково наркотично вещество, включено в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“,
Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗКНВП, установени по надлежния ред
със съдебно – химическа (токсикологична) експертиза изх. № И-5831/13.07.2018 г. на
специализирана токсикохимична лаборатория към Военномедицинска академия – гр. София.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената
9
по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54
от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито
такива, които да имат изключителен характер. Такива конкретни не са посочени и от
защитата, нито във въззивната жалба, нито в откритото въззивно съдебно заседание, а и
настоящият състав не констатира наличието им при извършената служебна проверка.
Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно
предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга –
и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно
проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително
по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят,
предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-
ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това
и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с
престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази
хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове
престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален
състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно
престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото
наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.
Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под
„изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и
необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието.
Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за
приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по
своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има,
когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при
вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си,
няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност
значително намаляват обществената опасност на престъплението.
В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени
обстоятелства, категорично не може да се направи обоснования извод, че са налице
изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. Й. обстоятелства, което
да обуслови приложението на чл. 55 от НК. Не е налице и втората, кумулативно изискуема
от закона предпоставка за да се приложи разпоредбата, а именно и най-лекото, предвидено в
закона, наказание, да се яви несъразмерно тежко за извършеното престъпление.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първият съд правилно е
приел, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление с посочената по-горе правна квалификация, следва да бъде определено по
реда на чл. 54 от НК и в пределите, предвидени за извършеното престъпление – по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
Съдът служебно не установи и явна несправедливост или завишаване на наказанието.
10
В случая, наложеното с първоинстанционната присъда наказание е съразмерно на
установеното престъпление и личността на дееца, законосъобразно и справедливо е.
Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и
добрите му характеристични данни. Съдът не е отчел отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с доводите на
първия съд по отношение отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства. Не може да
бъде отчетено като смекчаващо обстоятелство липсата на предходни нарушения на ЗДвП, в
какъвто смисъл е искането на защитата, тъй като видно от справка – картон на водача Й. (л.
13 от досъдебното производство), същият е санкциониран нееднократно за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Настоящата инстанция прецени, че не са налице
предпоставки да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние –
22.05.2018 г., и датата на постановяване на окончателния съдебен акт, тъй като
продължителността на наказателното производство не надвишава разумния срок, установен
в ЕКЗПЧОС.
Правилно, при това, районният съд е приел, че наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимото лице, следва да се определи при наличие единствено на
смекчаващите отговорността му обстоятелства и в размер на минимума, предвиден в закона.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимия
наказания, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на една година, наказание
„глоба“, в размер на петстотин лева, са правилно индивидуализирани по своя размер и не са
налице основания за корекция на същите.
Първостепенния съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е
преценил, че за постигането на целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи
наказанието в местата за лишаване от свобода, като е отложил същото за изпитателен срок
от три години.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на СРС, че в конкретния случай са
налице и материално – правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в
посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се
налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа на този
извод на съда се явяват данните за личността на подс. Й. и трудовата му заетост,
разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите на специалната и
генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-
интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Това
обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на
подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание,
което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и
справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание
„лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не
биха се постигнали целите на наказанието. В този смисъл, съдът намира, че ефективното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не
би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на
наказанието, а по-скоро би било проява на възмездие, което не е в обхвата на целения от
законодателя резултат от налагането на наказанието.
Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че
същото следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и
11
личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и
предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително
въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели
обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес.
В конкретния случай, според становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия
от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му
социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице
не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение,
непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън
законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимия
не са формирани престъпни навици. Настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен
характер. С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната репресия са
постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да
се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на
осъждането и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно – поправително
въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и
силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият в рамките на
определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това
обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното
му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в
аспекта на необходимостта от спазване на законите.
Воден от изложените до тук съображения, въззивният съд споделя изводите на
първия такъв, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ следва да се отложи за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
първоинстанционния съд е съобразил личностовите данни на подсъдимия, като
едновременно с това е отчел обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на
условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз
основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже в най-голяма степен
поправително и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така
определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната
репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна
степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона не се явява
несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите
членове на обществото.
Районният съд правилно е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“, за срок от една година, като в тази насока е съобразил и
обстоятелството, че подс. Й. нееднократно е санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата, което обуславя извод, че същият трайно неглижира установените
правила за движение по пътищата. Правилно, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът е
приспаднал от така наложеното наказание времето, през което по административен ред за
същото деяние подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 22.05.2018
г., а именно със заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
ал. 1, б. „б“ от ЗДвП № 18 – 4332 – 003181 от 25.05.2018 г., с начална дата на фактическо
12
лишаване – 22.05.2018 г., с АУАН, бл. № 492673 от 22.05.2018 г. Настоящата инстанция
няма основание да ревизира изводите на съда в този смисъл.
На плоскостта на изложеното, с оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно
подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по
делото разноски, в общ размер на 435 лева, от които 320 лв. – по сметка на СРС, а 115 лв. –
по сметка на СДВР. Така присъдените разноски са правилно изчислени.
Въззивният съд констатира, че първият съд е пропуснал да се произнесе, като на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК възложи в тежест на подсъдимия да заплати сумата от пет
лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай
че липсва доброволно изпълнение, но прецени, че не може да се произнесе в този смисъл,
тъй като с това би ограничил правото на подсъдимия за двуинстанционен контрол върху
актовете на съда. Районният съд следва да отстрани констатирания пропуск по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Настоящата инстанция споделя и доводите на първата такава, че вещественото
доказателство по делото – касета „Drug test 5 000“, на основание чл. 112, ал. 4 от НПК,
следва да бъде оставено по делото.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата
доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 22.03.2021 г. по НОХД № 5355/2019 г. на СРС
– НО, 6-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13