Мотиви към
присъда №3 от 10.01.2011 г., постановена по НОХД №599 по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Левски
Срещу
подсъдимия З.М. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че за периода от 21:00 часа на 25.10.2010 г. до
09:00 часа на 26.10.2010 г., в гр.Левски, обл.Плевен, при условията на
продължавано престъпление и при условията на повторност, противозаконно отнел
чужди моторни превозни средства, както следва:
1.В периода от 20:00 часа на
25.10.2010 г. до 09:00 часа на 26.10.2010 г., в гр.Левски, обл.Плевен,
ул.”Братя Миладинови”, пред дом №34, противозаконно отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел *, с рег. № *, от
владението на Д.Г. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като
същото е изоставено без надзор.
2. В периода от 20:00 часа
на 25.10.2010 г. до 09:30 часа на 26.10.2010 г., в гр.Левски, обл.Плевен, от
ул.”Г. Раковски”, пред дом №11, противозаконно отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд”, модел *, с рег. № *, от владението на Р.Г.
***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като същото е изоставено
без надзор.
Престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.2, пр.3, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С разпореждане на съдията –
докладчик делото е насрочено за предварително изслушване на страните, без
призоваване на свидетелите и вещото лице. Предвид изрично заявено съгласие на
подсъдимия и назначеният му на основание чл.372, ал.2 от НПК за служебен
защитник – адв.А.А. от ПлАК делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и
следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура - Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съкратеното съдебно следствие, поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия. Излага доводи, че същото е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден на наказанието,
предвидено в състава на извършеното престъпление, в размер около средния.
Подсъдимият З.М. по време предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание,
след приключване на съкратеното съдебно следствие, както лично, така и чрез
защитника си, моли съда да му наложи в минимален размер, предвиденото в закона
наказание. Защитата излага съображения за задължителното приложение на чл.55 от НК и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено изразеното от
подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
З.М. ***, ЕГН **********.
На
25.10.2010 г. подсъдимият З.М. бил освободен от затвора гр.Плевен, където
изтърпявал наказание лишаване от свобода по преходни осъждания. Още същия ден посетил
дома на брат си, находящ се в ***, където останал до 19:00 часа, след което
тръгнал към гр.Левски. Пристигайки в града започнал да обикаля улиците, с цел
да открадне нещо, за да си набави парични средства. На ул.”Братя Миладинови”,
пред дом №34, видял паркиран лек автомобил марка „Опел”, модел *, с рег. № *,
който решил да отнеме, за да се придвижи с него до *, обл.Плевен. За целта отворил
предната лява врата на лекия автомобил, която била отключена, седнал на мястото на водача,
намерил стартер за директно стартиране, запалил двигателя и потеглил,
отправяйки се към *. По пътя спрял във с.Варана, обл.Плевен и слязъл от
автомобила. След няколко минути се върнал, но двигателят отказал да стартира,
поради което М. го оставил на мястото, където бил спрял. Тръгнал пеш в посока
към гр.Левски. По пътя го настигнал лек автомобил, управляван от свидетеля Б.А.
от ***, с който се познавали. Свидетелят А. поканил подсъдимия в автомобила си
и го откарал до гр.Левски.
На
26.11.2010 г., около 05:30 часа сутринта, в гр.Левски, на ул.”Г.С.Раковски”,
пред дом №11, подсъдимият М. видял лек автомобил марка „Форд”, модел *, с рег.
№ *. Установил, че е отключен и на стартера бил оставен ключ. Запалил двигателя
и отново се отправил в посока *, общ.Свищов. Пристигнал до дома на брат си –
свидетелят Й., а по - късно двамата заедно тръгнали с лекия автомобил обратно
към гр.Левски. Подсъдимият откарал брат си в болницата, където трябвало да
отиде на преглед. От там се отправил в посока към с.Аспарухово, обл.Плевен,
където от свой познат взел багаж и потеглил отново към болницата в гр.Левски.
По пътя направил маневра, при която ударил автомобила в долната му част и на около
един километър, преди гр.Левски, последният преустановил движението си. Поради тази
причина М. го изоставил встрани от пътя, а до града се придвижил пеш.
Владелците
на противозаконно отнетите леки автомобили – Д.Н. и Р.Г. ***, сезирали
полицейските органи, които след предприети оперативно – следствени действия
установили и заловили извършителя на престъплението, а по случая било
образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен
акт в РС Левски срещу подсъдимия З.М..
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от приложените към досъдебното производство
доказателства, събрани при условията и по ред, предвиден в НПК.
Видно от протокол за оглед
на местопроизшествие от 26.10.2010 г. на намерен в с.Варана, обл.Плевен, на
ул.”Струма”, пред дом №3, лек автомобил марка „Опел”, модел *, с рег. № *,
собственост на Н.М. от *** е, че са установени и описани измъкнати кабели на
контактния ключ, заедно с конзолата, намерена клечка за зъби при огледа в
гнездото на контактния ключ, както и иззетата един брой дактилоскопна следа от
вътрешната страна на стъклото на предната дясна врата на лекия автомобил. Заключението
на вещото лице по изготвената на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза дава обоснован отговор на поставената задача, а именно, че иззетата
дактилоскопна следа при извършения оглед от посочения по – горе лек автомобил е
годна за идентификация, като същата е оставена от безименен пръст на лява ръка
на подсъдимия З.М., поради което съдът го възприема изцяло. Безспорно
установени обстоятелства, които навеждат на несъмнен извод, че подсъдимият е
извършител на деянието, наред с направените от него самопризнания при разпита
му пред съдия на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, са и показанията
на свидетеля Б.А., който макар и да възпроизвежда факти, станали му известни от
М., възпроизвежда и такива, които лично е възприел. В този насока са
показанията му относно местоположението на лекия автомобил, предмет на първото деяние,
а именно в с.Варана, обл.Плевен, в близост до църквата, относно марката, модела
и регистрационния номер на автомобила, както и относно известните му престъпни
навици и поведение на подсъдимия, станало причина да се усъмни, че изоставеният
лек автомобил е предмет на престъпление, извършено от последния и да депозира
телефонно обаждане в кметството.
Безспорно се установява и
обстоятелството, че владелец на лек автомобил марка „Опел”, модел *, с рег. № *,
е свидетелят Д.Н.. Последният макар и формално да не е собственик, поради
неспазване на изискуемата от закона форма на договора за покупко – продажба, е
установил правомерно фактическата власт върху лекия автомобил от момента на
закупуването му през 2007 г.,
чрез заплащане на продажната цена на собственика.
Видно от протокол за оглед
на местопроизшествие от 26.10.2010 г. на намерен извън регулацията на
гр.Левски, на пътя между гр.Левски и с.Аспарухово, обл.Плевен, на разстояние 1000 метра от
бензиностанция „Лукойл”, лек автомобил марка „Форд”, модел *, с рег. № *,
собственост на Г.Т.-Б. от *** е, че са установени и описани затворени и
отключени врати, включително и тази на багажната врата, разлепено черно тиксо,
с което е бил облепен волана, отворена жабка със счупена ключалка, намерена в
багажника и иззета платнена, чувалена пазарска чанта, бежаво – кафява на цвят,
с фигури на калинки, както и иззети два броя дактилоскопни следи от вътрешната част
на предно дясно стъкло, както и един брой дактилоскопна следа от вътрешната
част на стъклото на вратата на багажника. Заключението на вещото лице по
изготвената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза дава обоснован
отговор на поставената задача, а именно, че са иззети общо три годни за
идентификация дактилоскопни следи при извършения оглед на посочения по – горе
лек автомобил, като двете от тях, иззети от предната дясна врата на автомобила
са оставени от среден и безимен пръст на дясна ръка на свидетеля М.Й., а
следата, иззета от задното стъкло на автомобила е оставена от среден пръст на дясна
ръка на подсъдимия З.М.. Съдът възприема изцяло така изготвеното заключение,
тъй като експертният извод кореспондира на останалите, събрани по делото
доказателства. И по отношение на второто деяние, като част от продължаваното
престъпление, безспорно установени обстоятелства, които навеждат на несъмнен
извод, че подсъдимият е негов извършител, наред с направените от него
самопризнания при разпита му пред съдия на досъдебното производство и в
съдебната фаза на процеса, са и показанията на свидетелите Р.Т. и М.Й.. Свидетелят
М.Й. е брат на М., но съдът кредитира показанията му с доверие. Основание за
това е тяхната последователност, точност и непротиворечивост относно марката,
модела и регистрацията на лекия автомобил, с който подсъдимият на
инкриминираната дата го е откарал от дома му в *** до болницата в гр.Левски. Показанията
му относно обстоятелството, че са пътували само двамата и водач на автомобила е
бил подсъдимият, кореспондират на заключението по дактилоскопната експертиза и
обясняват наличието на оставени от свидетеля Й. пръстови отпечатъци от
вътрешната страна на предното дясно стъкло на вратата на автомобила. От друга
страна показанията му, относно местоположението на лекия автомобил на пътя
между гр.Левски и с.Аспарухово, изоставен от М. след причинена от него техническа
повреда, макар тези факти да са му станали известни от подсъдимия, изцяло
кореспондират на установеното местоположение на предмета на престъплението от
полицейските органи и на данните, индивидуализиращи конкретния автомобил, отразени
в протокола за оглед.
Безспорно се установява и
обстоятелството, че владелец на лек автомобил марка „Форд”, модел *, с рег. № *,
собственост на Г.Т.-Б. от ***, е свидетелят Р.Т.. Последният макар и формално
да не е собственик, поради неспазване на изискуемата от закона форма на
договора за покупко – продажба, е установил правомерно фактическата власт върху
лекия автомобил от момента на закупуването му през 1996 г. в гр.Перник, чрез
заплащане на продажната цена на собственика. Показанията на свидетеля Т. са
последователни и логични, както относно индивидуализацията на противозаконно
отнетият му лек автомобил, така и относно личните му възприятия във връзка с
установяване на липсата му от мястото, където обичайно го паркира, намереният
мъжки велосипед, със зелена на цвят рамка на улицата пред дома си, намерената чужда
чанта с фигури на калинки в багажника на автомобила му, както и установените
впоследствие технически повреди по двигателя. Така възпроизведените от
свидетеля Т. обстоятелства съответстват на останалите доказателства по делото и
най – вече кореспондират с направените самопризнания от подсъдимия за извършени
от него и други престъпни посегателства в инкриминирания период от време, за
които не му е повдигнато обвинение.
Съдът приема за безспорно установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Направените от подсъдимия М.
самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство. Деянието
е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината - пряк умисъл, и с
намерение да ползва противозаконно отнетите от него леки автомобили.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление и включва две деяния, които осъществяват
един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като второто деяние се явява продължение на първото. Поради тази
причина следва да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимия и при условията на повторност, тъй като с протоколни определения,
постановени по НОХД № 129/2009 г. и по НОХД №33/2009 г. и двете по описа на РС
- В.Търново, са одобрени споразумения, по силата на които на подсъдимия М. са
наложени съответни наказания за квалифицирани състави на престъпление по чл.346
от НК. С оглед датата на изтърпяване на наложените наказания по горецитираните влезли
в законна сила съдебни актове – 25.10.2010 г. /съгласно писмо с
рег.№406/25.10.2010 г. на Затвора – гр.Плевен/ и датата на извършване на
престъплението по настоящото дело съдът приема, че не е изтекъл
законоустановения срок по чл.30, ал.1 от НК, поради което е налице квалифициращото
обстоятелство - повторност.
От събраните по делото доказателства
се установява, че и двата леки автомобила – предмет на престъплението са изоставени
без надзор, поради което е налице и второто квалифициращо обстоятелство –
превозните средства са изоставени без надзор.
Деянието извършено от
подсъдимия З.М. следва да се квалифицира, като престъпление по чл.346, ал.2,
т.1, пр.2 и т.2, пр.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Съдът
счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените
текстове от НК, като наказанието следва да се определи при условията на чл.58а
от НК. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода
за срок от една до десет години. Кумулативно е предвидено и наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство.
При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да се
наложи на подсъдимия М., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и наличието
на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, които обаче не са
многобройни, за да могат да обусловят приложението на чл.55 от НК, като по - благоприятна
разпоредба за дееца. Като смекчаващи вината и отговорността на М. следва да се
отчетат единствено оказаното от него съдействие за разкриване на обективната
истина по делото и тежкото му имотно и семейно положение.
На така изброените смекчаващи
обстоятелства противостоят по – голям брой отегчаващи вината и отговорността на
М. обстоятелства. Значително по – високата степен на обществена опасност на
деянието се дължи на факта, че макар и да е извършено едно престъпление, то
същото включва две деяния, извършени през много кратък интервал от време, и в рамките
на около дванадесет часа престъплението е довършено. Отегчаващо вината
обстоятелство са лошите характеристични данни за подсъдимия. Видно от справката
му за съдимост е, че същият многократно е осъждан за престъпления от общ
характер и са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода. Наред с
това, обстоятелството, че деянието по настоящата присъда е започнато в същия ден,
в който, съгласно данните съдържащи се в писмото на Затвора – гр.Плевен, З.М. е
освободен от затвора, поради изтърпяване на определеното му общо наказание
лишаване от свобода по част от преходните му осъждания в размер на две години,
несъмнено води на извод, че поправителният и превантивният ефект от реално
изтърпяното наказание въобще не е реализиран по отношение на него. Съдът не
споделя становището на защитата, че смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство е причината за извършване на
престъплението, а именно липсата на друга възможност за неговия брат да се
придвижи от *** до болницата в гр.Левски. Съдът отчита, като действителна
причина за извършване на престъплението, която и М. при разпита си на
досъдебното производство не отрича, наличието на трайно изградени навици да
върши изобщо престъпления. При това положение дори и изразеното съжаление от М.
по време на последната му дума е голословно, поради което и неубедително. Не се
споделя от съда и соченото от защитата, като смекчаващо вината обстоятелство:
краткия интервал от време, през който противозаконно отнетите леки автомобили –
предмет на престъплението, са ползвани от подсъдимия. В случая този интервал е
бил кратък, поради настъпили технически неизправности в превозните средства,
дължащи се на престъпното им ползване, каквито са и данните по делото. Фактът,
че по време на досъдебното производство това не е установено, чрез съответни
доказателствени средства, поради което не е повдигнато обвинение и за този
квалифициращ признак, не намалява високата степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия и на извършеното престъпление.
Съдът счита, че наличието на
посочените по – горе смекчаващи обстоятелства следва да бъде отчетено при
определяне размера на наказанието лишаване от свобода по отношение на
подсъдимия. Тежкото имотно положение на М., изразяващо се в липса на парични
средства след освобождаването му от затвора, смекчава единствено отговорността,
а не вината му, което е мотивирало съда да му определи наказание по – близко
към минималния размер на предвидения в състава на извършеното престъпление и
малко над него, отколкото към максималния срок от десет години, а именно
наказание лишаване от свобода за срок от три години. Делото е разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие и на основание чл.58а от НК така
наложеното наказание на подсъдимия следва да се намали с 1/3. Съдът констатира грешка
при приложението на разпоредбата на чл.58а от НК, по повод размера на намаленото
наказание, като вместо две години, с присъдата е постановено М. да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор от закрит тип, наказанието лишаване от
свобода за срок от една година. С оглед избягване на евентуални затруднения при
изпълнението на наложеното наказание, след влизане на присъдата в законна сила,
констатираната незаконосъобразност при определяне на наказанието би могла да бъде
отстранена, чрез подаване на съответен протест.
Съдът е постановил на
основание чл.59, ал.1 от НК, да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода времето, през което З.М. е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 28.10.2010 г.
Няма данни по делото
подсъдимият М. да е правоспособен шофьор, поради което не следва да му се
налага кумулативно предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание
лишаване от право да управлява МПС, наред с наказанието лишаване от свобода.
Деловодни разноски не са
направени, нито в досъдебното, нито в съдебното производство, поради което не
следва да бъдат присъждани такива.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: