№ 817
гр. Разград, 23.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330100926 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА не се явява представител.
ЗА ОТВЕТНИЦАТА се явява адв. Т..
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молба с вх. № 9899/08.12.2021 г., с която ищецът е изразил становище и
във връзка с отговора.
СЪДЪТ пристъпва към доклад по делото:
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която молят
съда да приеме за установено по отношение на отв. ЯНК. С. Р., че дължи на ищеца сумата от
1225,01 лв. главница; 293,83 лв. договорна лихва; сумата 277,41 лв. законна лихва дължима
от 02.09.2015 г. - датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г., като за периода
13.03.2020 – 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските в двете производства.
Твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД
№ 2101/2020 г. по описа на PРС предявява установителен иск по чл. 422 ал.1 във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя по ДРЗ № ********** срещу длъжника.
На 23.08.2011 г. страните са сключили Договор за револвиращ заем (ДРЗ) №
1
**********, като П. М. Б. е солидарно задължено лице. Договорът е сключен при посочени
от ответника параметри в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“.
Съгласно т. 2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения
от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитор.
Параметрите на договора са: Общо задължение по договора: 6706,53 лева,
включващо: сума за изплащане на заема: 3000 лв.; срок на заема: 48 месеца; размер на
вноска: 139 лв.; дата на погасяване: 2-ри ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР
%): 57.08 %; годишен лихвен процент 46.67 %, лихвен процент на ден: 0.13%.
Договорът е сключен при ОУ, които са неразделна част от договора, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /буква „Б“ от ДЗР/.
На основание ОУ към договора във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД П. М. Б. в качеството
си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се е задължил да отговаря за
задължението на ЯНК. С. Р. при условията, посочени в договора.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като превело на 24.08.2011 г. сума в размер на 3000 лв. по
посочената от длъжника ЯНК. С. Р. банкова сметка.
От своя страна тя е поела задължение да погасява предоставения заем с равни
месечни вноски в размер и срокове според погасителния план, който е неразделна част от
Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни
вноски в размер на 139 лв., с падежна дата всяко 2-ро число на месеца.
Твърди се, че съгласно чл. 4 от ОУ към ДРЗ № ********** ЯНК. С. Р. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките
на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по
делото е в размер 293,83 лева, начислено от датата на първата неизплатена вноска
02.11.2014 г. до датата на последната погасителна вноска на 02.09.2015 г.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил 37 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които
с дата 02.10.2014 г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № **********, се
твърди, че е изпаднал в забава съгласно погасителния план към ДРЗ, като падежът на
последната по ред погасителна вноска била на дата 02.09.2015 г. Твърди се, че с изтичането
на този срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДРЗ №
********** е в общ размер на 5339,40 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от
номинала по заема в размер на 5187,69 лева Сумата от 151,71 лева отишла за погасяване на
2
лихвите за забава по кредита на основание т. 12.1 от ОУ.
Ищецът претендира законна лихва в размер на 277,41 лева, дължима от 02.09.2015 г.
– датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020 г., като за периода 13.03.2020 –
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП и
законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането
От ДРЗ е видно, че е сключен в рамките на исканите от ответника параметри,
посочени от същия в раздел V. на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно
ОУ, попълнената до точка V. и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ е искане от
клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно
вътрешни правила, попълненият и подписан от КЛ проектодоговор на ДРЗ е подписан и от
страна на кредитора, като съответно влиза в сила. Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнява точно съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем №
**********, задължението си като превежда по посочена от КЛ в ДРЗ банкова сметка
заемната сума. По силата на сключения договор клиентът се задължава да върне на
кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното възнаграждение.
В т. 2 от ОУ е описан начинът на попълване образеца за договора за револвиращ заем
като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт до
раздел V. Попълненият образец проектодоговор не представлява договор за кредит, а
съгласно ОУ това е искане от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-
малък. При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри в
т.V, като подписаният от длъжниците проектодоговор има роля на молба за отпускане на
заем, т.е. за предоставяне на парични средства по заема в размер до искания или по-нисък.
По преценка на клиента, той може да се откаже от сключения ДРЗ най-късно в 14
дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора.
Длъжникът не се е отказал от сключения договор, усвоил е паричните средства, които са
отпуснати първоначално. Също така е изпълнявал задълженията си по договора, като до
един определен момент са погасявали вноските си. Този факт ясно свидетелства, че
клиентът е запознат с условията на договора.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, входирано в Районен съд – Разград. По заявлението е образувано ЧГД №
2101/2020 г. На дружеството е изпратено указание на основание чл. 415, ал. 1, т.1, че може
да предяви иск за установяване на вземането, получено от заявителя на 31.03.2021 г.
Представя се: ДРЗ № ********** с декларация; ОУ към ДРЗ № **********;
Преводно нареждане (референция: BORD04002751 от дата 24.08.2011г); Карта на клиента;
Известие за одобрение на ДРЗ № **********; Извлечение по сметка към ДРЗ № **********;
Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ Бъглария“ ЕООД; Моли съда да
приложи ЧГД № 2101/2020г. на РРС.
С писмения отговор не се оспорва обстоятелство, че с оглед заявление съдът е издал
3
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2101 /2020 г. на Районен съд-
Разград, за сумите, които са предмет на настоящето производство. Ответницата е депозирала
своевременно възражение срещу заповедта. В срока по чл. 145, ал.1 ГПК е внесена исковата
молба.
Изразява становище за неоснователност на иска, както по основание, така и по
размер.
Не се оспорва, че между страните на 23.08.2011 г. е сключен договор за револвиращ
заем № **********, по който ответницата е заемател, а ищецът е кредитор. Ответницата
изтъква, че в договора липсват мерни единици след числата. Изразява се становище за
противоречие с добрите нрави при формиране на крайната цена на финансовия продукт,
поради което се твърди нищожност. Изразява се становище, че използвания шрифт не
позволява прочитането на общите условия. Твърди се, че ответницата не е знаела каква ще
бъде крайната цена на финансовия продукт, тъй като при подписването на договора е
липсвала информация за годишния лихвен процент, лихвен процент на ден, сума за всеки
револвинг, договорено възнаграждение при револвинг и общо задължение по револвинг.
Различен бил и процента на ГПР. Твърди се нищожност порази неравноправност на
клаузата, уреждаща размера на дължимата годишна лихва, годишният процент на разходите,
което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ищеца
с цел извличане на допълнителна печалба от кредитора. Твърди се нищожност и поради
неспазване нормата на чл. 22 от ЗПК. Твърди се нищожност, поради неравноправност на
договорните разпоредби за формиране на възнаградителната лихва и ГПР на основание чл.
143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди се накърняване добрите нрави, доколкото по
процесния договор за заем ГПР е в размер на 46,67%, а ГЛП е в размер на 57,08%.
Ответницата сочи, че съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително,
ако тя не надвишава с повече от ТРИ пъти законната такава (в този смисъл решение № 378
от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.), а в годишна лихва в размер
46,67 %, който процент надхвърля значително размера на законната такава от 10,195% при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2011 г. и 10 пункта надбавка. Поради това се
твърди нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Излага се доводи, че тези
критерии съотнесени и към клаузата с уговорения ГПР от 57,08 %, също обосновават
нейната нищожност /надвишават законната лихва повече от 3 пъти/. Твърди се
нееквивалентност между двете престации - полученото и следващото връщане. Изтъква се,
че доколкото не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя недействителност на договора. Ответницата
сочи също, че договора се явява нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл.
11, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 от ЗПК. Прави се възражение и за изтичане на петгодишната
погасителна давност и се твърди, че вземането е погасено по давност на 02.09.2020 г.
Исковата молба е редовна и допустима.
4
Предмет на разглеждане са установителни искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за
установяване на вземането на ищеца към ответника за дължими главница и лихви –
договорна и законна.
При положителният установителен доказателствената тежест е на ищеца. Същият
следва да докаже основанието и размера на претенцията си. Ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за револвиращ заем; уговорените клаузи, съобразени
с разпоредбите на ЗПК; че е предоставил заемната сума,че срокът на договора е изтекъл.
Ищецът следва да докаже и размера на претенциите си.
Писмените доказателства са допустими и относими и следва да бъдат приети.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищеца, с която се оспорва посоченото в
писмения отговор. Ищецът счита за неоснователно и недоказано възражението, че
ответницата не е била запозната с параметрите на договора при неговото подписване и
излага подробно становище в молбата от 08.12.2021 г. Твърдението на ищеца, че
уговореното в процесния договор, договорно възнаграждение е нищожно на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащо на добрите нрави и излага подробно становище
във връзка с изразеното в писмения отговор. Счита за неоснователно и недоказано и
възражението на ответната страна за това, че вземанията по процесния договор са погасени
по давност. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада.
На основание чл. 146 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, който се съдържа в мотивите на това
определение.
Представените заедно с исковата молба писмени доказателства са относими,
допустими и необходими за разрешаване на правният спор, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: Договор за револвиращ заем № **********
5
ведно с декларация; Общи условия към Договор за револвиращ заем № **********;
Преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция: BORD04002751 от дата
24.08.2011г); Карта на клиента; Известие за одобрение на ДРЗ № **********; Извлечение
по сметка към ДРЗ № **********, удостоверяващо извършените погасителни вноски;
Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ Бъглария“ ЕООД; Пълномощно;
Платена държавна такса за уст. иск по сметката на PC Разград; Препис от исковата молба
ведно с доказателства до ответната страна.
ПРИЛАГА като доказателство по делото ЧГД №2101/2020 г. и всички писмени
доказателства, приложени по него.
АДВ. Т.: Нямам други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Т.: Уважаема госпожо Съдия, поддържам изцяло изложеното в депозирания и
приет от Вас писмен отговор на определения иск от „Профи Кредит“ България. Там
подробно съм изложила своите аргументи, затова считам предявения иск за неоснователен и
недоказан. По отношение на допълнително депозираната пред съда молба, в която „Профи
Кредит“ изразява становище от изпратения от мен писмен отговор, бих искала да кажа
следното: Ищецът оспорва изцяло писмения отговор като навежда твърдения, че в
писмения отговор сме посочили, че ответницата се е разписала на празна бланка. Подобно
твърдение никъде в писмения отговор не фигурира. Това, което сме посочили в писмения
отговор е свързано със самия договор за револвиращ заем, не и по никакъв начин не
противоречи това, което е изложено в исковата молба, а именно че на ответницата е
предоставена бланка за договор за заем. Съвместно със служител на ищеца е оформена тази
бланка за размер пети, включително като на по-късен етап, както признава и ищецът е
попълнен раздел 6 - Параметри на одобрения револвиращ заем. Видно от приложените
към исковата молба писмени доказателства, освен представеният договор за кредит, а
именно декларация за лични данни, карта на клиента и известия за одобрение, става ясно, че
това обстоятелство действително отговаря на реалността. Декларацията за лични данни и
картата на клиента са с датата 15 август. Това е предполагаемата дата, на която служителят
на ищеца и моята доверителка са попълнили бланката на договора за заем, а известието за
одобряване, което с дата 24 август сочи на практика датата, която е записана и върху самия
договор за кредит в горната дясна половина, където е записан номерът на договора -
6
31508/24.08.2011 г. Очевидно е, че става дума за последващо попълване на съществени
параметри на договора, с които ищецът по никакъв начин не доказа, че е запознал
ответницата. Да, тя е имала действително установен в договора срок, в който тя е могла да
се откаже от договора, но липсват доказателства, че така оформен договор е бил представен
на ответницата и ответницата е била запозната с тези му условия. Ясно е, че задължителна
законова норма е изискването по договора за кредит да фигурира освен годишният процент
на разходите, и годишният лихвен процент. След внимателен оглед на съдържанието на
раздел пети и шести от договора се вижда, че има известни различия в посочените
параметри. Ясно се вижда, че в раздел шести са добавени годишен лихвен процент,
договорено възнаграждение при револвик, общо дължимо по револвик. Това е лихвен
процент на ден, както и сумата на общото задължение. Данни, които по време на
попълване на договора и в присъствието на ответницата, не са били налице и очевидно тя не
е запозната с тях. Освен това има едно, макар и незначително наличие на разминаване в
размера на годишния процент разходите. В раздел пети е 57,92 ,а в раздел шести е 57,08.
Никъде не става ясно как се формира този годишен лихвен процент на разходите. Към
договора липсва освен това приложен погасителен план и по-специално каква е
последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми. Това
са съществени недостатъци на сключения договор за кредит, които са довели до едно
значително неравнопоставено положение на моята доверителка и това, че ищецът не е
банкова институция и че същият е сключил напълно необезпечен договор за кредит не му
дава правото и основанието да сключва неравноправни клаузи със своите клиенти.
Очевидно е, че се касае за договор, сключен при общи условия, в резултат на което се
прилагат разпоредбите на членове от 146 във връзка с член 143 от Закона за защита на
потребителите. Прилага се и Търговския закон. Разпоредбата на чл. 298 от Търговския
закон гласи, че търговецът може да установи общи условия със сключването, то обаче става
задължително на другата страна като тя писмено заяви че ги приема. Наясно сме с
промяната в разпоредбата на Закона за потребителските кредити от 2014 година на член 11
алинея втора, съгласно която, общите условия са неразделна част от договора, че всяка
страница се подписва от страните по договора. Да, действително тази разпоредба,
изключване на настоящия процес договор от 2011 година, не е била налице, обаче тогава са
действали и продължават да действат разпоредбите на Търговския закон, по силата на които
страната е следвало писмено да заяви, че приема общите условия по силата на алинея втора
вече при цитираната разпоредба от Търговския закон. Тези общи условия обвързват другата
страна само ако са били предадени при сключването. Макар и формално, в договора за
кредит с изключително дребен шрифт е посочено, че страната приема общите условия.
Никъде по никакъв начин изрично не е декларирано, че тя е запозната с тях и че тя приема
тяхното съдържание. Това също е един съществен пропуск, който е допуснат и и е довел
отново до неравноправни положения на ответницата. Както вече съм посочила от
съществена важност е и шрифта, който е използван за съдържанието на процесния договор
и на приложените към него общи условия. Макар и изменението на законовата норма да е
три години след сключването на договора, то смята, че използвайки този изключително
7
дребен шрифт търговецът на практика, макар и ненарушил закона, не е спазил добрите
нрави. За пореден път е нарушил правата на потребителя на ответницата, което на практика
е довело до неспазване на изискванията от законова норма на договора за кредит.
Националните юрисдикции са задължени да прилагат информираната по запитвания
практика на съда на Европейския съюз относно правилното тълкуване и прилагане на
общностното право със сключване на банкови сделки и потребления. Защо изтъквам това
обстоятелство?! Други състави на Районен съд – Разград в своите решения са отбелязвали,
че Директива 2008/48 не създава изискване за размера на шрифта, който се използва в
потребителските кредити. Следователно българският законодател, въвеждайки това,
изискваните от 2014-та година, едва ли не е нарушил правата на кредиторите и по-
специално на фирмите за бързи кредити. Направих си труда да потърся актове на съда на
Европейския съюз и с изненада открих едно определение, което касае нашия съдебен
район. Определението на съда от 14 април 2021 година по дело С-535/20 с предмет
запитване, отправено на основание по чл. 267 от Окръжен съд – Разград. Искам да наблегна
на есенцията на това определение, че директивата на съвета трябва да се тълкува в смисъл,
че се допуска националната уредба да налага всички елементи на договора за потребителски
кредит да са с еднакъв вид, а именно формат на шрифта, не по-малко от 12. Това е още
едно потвърждение, че процесния договор е сключен в нарушение на добрите нрави. Има
едно чудесно решение на Окръжен съд – Разград, с което се потвърждава решение на
Районен съд – Разград и допълнително са развити доводи в тази насока, както и в подкрепа
на част от изложените от мен доводи, а именно Решение № 23/29.10.2018 г. по Въззивно
гражданско дело № 81/18 г. Очевидно става дума за един недействителен договор, съгласно
член 23 от Закона за потребителския кредит. В този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Съгласно
изложеното в исковата молба, кредитополучателката е получила сума в размер на 3000 лв.
А на различни вноски тя е платила общо сума в размер на 5339,40 лв. Това са около 37 и
половина вноски от 48 договорени, следователно тя е внесла далеч повече от сумата, която е
получила, платила е всякакви договорни лихви, които добрите нрави допускат към
определен размер и дори, ако не беше изтекла давността бихме предявили иск по член 55 от
ЗЗД за връщане на недължимо внесеното над сумата от 3000 лв. За съжаление този срок е
изтекъл. Това, което имам да изложа, нямам списък с разноски, известно е на съда, но ще
помоля да ми присъдите адвокатско възнаграждение по силата на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съгласно цената на иска този размер е 355,74 лв.
Според член 7, алинея 9, когато съдебното производство е продължило повече от две
съдебни заседания, то следва и заплащане на 100 лв. за всяко следващо явяване или общият
размер на сумата е 455,74 лв. В писмения отговор съм посочила банкова сметка, по която в
случай на неуважаване на иска да ми бъде преведена сумата. Моля, за Вашия съдебен акт
в този смисъл. Искам само да добавя, че в подобни производства биха се намерили
достатъчно обстойни аргументи и в двете посоки, но с оглед възможността и вътрешното
убеждение, аз ще Ви моля да обърнете внимание на тези, които са свързани най-вече и със
здравословното състояние на моята доверителка. Вече Ви е известно от представената
8
медицинска документация, че се касае до лице, което е инвалид с онкологично заболяване и
дългогодишни здравословни страдания, така че смятам, че от гледна точка на
справедливостта би следвало да се прецени настоящият съдебен спор.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12:00 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
9