РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14276 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 143 ал. 1 от ЗА, от
В.С.С., ЕИК ****,
с адрес: гр. *******срещу С.А.Н., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4676/18.06.2019г., постановена по ч.гр. дело № 9278/2019г. на ВРС, 34 състав, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща присъдени в полза на
заявителя разноски с решение от 13.04.2018г. по дисциплинарно дело № 11/2018г.
на Висш дисциплинарен съд.
Претендира се и заплащане на
законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 05.09.2019г. до
изплащане на задължението, както и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът
твърди, че С.А.Н., ЕГН: ********** дължи на В.С.С., на основание влязло в сила
решение на Висш дисциплинарен съд, постановено в дисциплинарно производство по
реда на на ЗА, по д.д. № 11/2018 г. сумата от 300 лв., представляваща съдебни
разноски, сторени по дисц. д. № 11/2018 г. в размер на 300 лв.
Решението
на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/ по д.д. №11/2018, с което ответникът е осъден
да заплати сторените от ищеца в дисциплинарното производство съдебни разноски е
окончателно по аргумент на чл. 129, ал. 2 от ЗА, не подлежи на обжалване и
влязло е в законна сила на 13.04.2018 г., поради което и на основание чл. 145
от ЗА подлежи на принудително изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.2 от ЗА в случай, че наказания адвокат не изпълни в
едномесечен срок, считано от датата на влизане на в сила на решението, същото в
частта за разноските подлежи на принудително изпълнение.
За
същото вземане е инициирано заповедно производство, издадена е ЗИ, но
ответникът е възразил.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него
се оспорва предявеният иск, като нередовен и неоснователен.
Сочи
се, че към датата на постановяване на
решение от 13.04.2018г. по дисциплинарно дело № 11/2018г. на Висш
дисциплинарен съд, ответникът не е бил адвокат, поради лишаването му от
адвокатски права по предходно дело. В този случай решението се явява нищожно,
доколкото Висшия дисциплинарен съд не е имал компетентност по отношение на
ответника. Оспорва и по същество решението от 13.04.2018г. по дисциплинарно
дело № 11/2018г. на Висш дисциплинарен съд.
В съдебно заседание ищецът с
писмена молба поддържа иска и моли за
уважаването му, а ответникът не се явява и не представя становище по същество.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща вземане за
разноски по влязло в сила решение на Висшия дисциплинарен съд /ВДС/, на
основание чл. 143 ал. 1 от ЗА.
Въз
основа на общите правила за разпределението
на доказателствената тежест, в тежест на ищеца по делото е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице влязло в сила решение на Висшия
дисциплинарен съд /ВДС/ по д.д. №11/2018г., че със същото ответникът е осъден
да заплати сторените от ищеца в дисциплинарното производство съдебни разноски,
размерът на същите и изискуемостта на задължението.
От представеното по делото решение на Висшия
дисциплинарен съд /ВДС/ по д.д. №11/2018г. е видно, че е отменено изцяло
решението на първоинстанционния съд, като вместо това е определено наказание
„лишаване от право за упражняване на адвокатска професия" за срок от
дванадесет месеца /на адв. Н./.
Със същото решение е осъден адв.С.А.Н., ЕГН **********,
да заплати съдебни разноски по делото на Висшия адвокатски съвет в размер на 300(триста)
лв.
Решението от 13.04.2018г. е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдът намира, че възраженията на ответника относно нищожността
на решението на Висшия адвокатски съвет не следва да бъдат обсъждани, доколкото
биха представлявали недопустима намеса на съда.
Решенията на Висшия адвокатски съвет като втора инстанция
по жалби срещу решения на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии по
силата на закона не подлежат на съдебен
контрол - чл.130, ал.2 ЗА.
Това произтича от факта, че адвокатската професия е дейност, която се осъществява в
съответствие с принципите на независимост и самоуправление, прогласени в чл. 2 ал. 1 от ЗА.
Поради това искането, отправено до съда за прогласяване
на нищожността на решение от 13.04.2018г. по дисциплинарно дело № 11/2018г. на
Висш дисциплинарен съд се явява недопустимо /така Решение № 306/1.11.2013
година по гр.д. № 1454 по описа за 2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о./
В този смисъл недопустимо е и обсъждането в мотивите на
решението на доводи, свързани с възраженията на ответника за нищожност на
решението, а именно ответникът бил ли е адвокат към датата на постановяване на
решението или не.
Съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗА, разноските по дисциплинарното
дело са за сметка на наказания.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от ЗА, в случай че дължимите
разноски не бъдат внесени от наказания адвокат или адвокат от Европейския съюз
в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на
решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или
на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Именно по посочения в чл. 143 ал. 2 от ЗА процесуален ред
е образувано настоящото заповедно, а след това и исково производство.
Налице е вземане на ищеца по отношение на ответника за разноски,
съгласно влязлото в сила решение, а изискуемостта на същото е настъпила,
доколкото не са били заплатени в едномесечния срок от влизане в сила на
решението /решението е влязло в законна сила на 13.04.2018 г., а срокът е
изтекъл на 13.05.2018 г. Заявлението е подадено на 14.06.2019г./.
Не се твърди от ответника да е заплатил разноските,
поради което същият дължи плащането им и искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските за
настоящото производство - както за исковото, така и за заповедното производство,
на основание ТР 4/2013г. В заявлението обаче няма искане за присъждане на
разноските в заповедното производство, поради което в заповедта за изпълнение
няма присъдено вземане за разноски. В мотивите на т. 12 от ТР 4/2013г. е посочено изрично, че е недопустимо ищецът в
исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението. В
този случай ответникът следва да заплати на ищеца само разноските за исковото
производство, за които е релевирал надлежно искане. Съдът намира още, че по
делото липсват данни Висшия адвокатски съвет да е бил представляван от
юрисконсулт /всички молби са подавани от Председателя на ВАС Ралица Негенцова,
поради което юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Като разноски в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25лв. – заплатена д.т. за исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА В.С.С., ЕИК ****,
с адрес: гр. *******по
Заповед за изпълнение № 4676/18.06.2019г., постановена по ч.гр. дело № 9278/2019г. на ВРС, 34 състав, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща присъдени в полза на
заявителя разноски с решение от 13.04.2018г. по дисциплинарно дело № 11/2018г.
на Висш дисциплинарен съд, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 143 ал. 1
от ЗА.
ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.С.С., ЕИК ****,
с адрес: гр. *******, сумата
от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: