РЕШЕНИЕ
гр.София,
12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Боряна Петрова
при секретаря Таня Стоянова и в
присъствието на прокурора ........................... като разгледа
докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 5 544 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 346 060 от 23.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 8 000/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав е признато за установено на основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.153, ал.1 ЗЕ и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД, че Й.И.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
2 657,06 лева, от които: 2 621,37 лева – стойността на потребената топлинна енергия и 35,69 лева – цена на дялово
разпределение, за периода: 01.05.2014 г. – 30.06.2016 г. по договор за доставка
на топлинна енергия, сключен съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия за топлоснабден имот – апартамент № 153, находящ се в
гр.София, ж.к.„******, вх.”Ж”, абонатен № 155527, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 24.11.2016 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 183,33 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за
периода: 15.09.2015 г. – 21.09.2016 г. /177,61 лева – върху главницата за
топлинна енергия и 5,72 лева – върху главницата за дялово разпределение/, за които е
издадена заповед за изпълнение на парич-но задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67 127/2016 г. по описа на СРС, 32 състав, като искът
за главницата за сумата над 2 657,06 лева до пълния предявен размер от 3 009,89
лева е отхвър-лен като неоснователен.
Със същия съдебен акт Й.И.П. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 729,75 лева – разноски за заповедното и исковото производство,
съобразно уважената част от исковете, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Й.И.П. на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 17,67 лева – разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Така постановеното съдебно решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за главницата за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД. В жалбата са наведени доводи за
неправилност на решението в тази му част, поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че приетите фактически изводи
в решението на първоинстанционния съд в атакуваната
част не съответстват на събраните доказателствени материали, че СРС е игнорирал
и не е обсъдил всич-ки събрани доказателства, както
противоречията в доказателствения материал. Сочи се и че не би могло да се
вмени във вина на дружеството обстоятелството, че вещото лице не е могло да се
снабди с документи от „Т.С.”; че интерпретацията на доказателствения материал
съдържа очевидните белези на фрагментарност и липса на всестранност при анализа
им, довела до преекспонирането на отделни факти, до замяна на данни от
доказателства с разсъждения и умозаключения в разрез с правилата на формалната
логика, довело до приемането на напълно хипотетични, а в някои случаи дори на
произволни версии за произтекли реални събития, както и че при един по-обстоен
и подробен анализ се установява, че събраните в хода на производството
доказателства подкрепят именно обратния извод.
Моли съда да уважи въззивната
му жалба, като отмени решението на първоинстанцион-ния
съд в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за главницата за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за исковия период, като му се присъдят
и направените разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по тази жалба – Й.И.П.,*** в срока по чл.263,
ал.1 ГПК е депозирала писмен отговор, в който същата е оспорена изцяло. Изложени
са доводи за неоснователност на релевираните в
жалбата твърдения за неправилност на решението в атакува-ната
от „Т.С.” ЕАД; че приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ представя
изчерпателно заключение относно размера на вземанията, като първоинстан-ционният
съд се е съобразил изцяло тази експертиза и я е кредитирал изцяло, както и че правил-но
СРС е приел, че ищецът трябва да докаже без съмнение всички обстоятелства в производст-вото по чл.415 ГПК, вкл. и точния размер на
дълга, както и че не е представено никакво доказа-телство
от СТЕ, че претендираната с въззивната
жалба сума е дължима. Наведени са съображе-ния, че е
недопустимо да се претендират суми, които не са доказани от СТЕ като потребени; че е незаконосъобразно да се пренебрегват
допуснатите експертизи, тъй като обезсмисля съдебното събиране на независими
доказателства за дължимост на претенциите, както и че
ищецът трябва да представи документ за съгласие от страна на ответника за
приспадане или добавляне на суми от изравнителни
сметки към други фактури; че общите условия не изключват приложението по
чл.103, ал.1 ЗЗД, чиито предпоставки не са били установени от дружеството. Моли съда да отхвърли въззивната
жалба „Т.С.” ЕАД и да му се присъдят направените по делото разноски.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е взело ста-новище
по жалбата на ищеца.
Така постановеното съдебно
решение в частта, с която са уважени исковете за главница и обезщетението за
забава е обжалвано от ответницата Й.И.П.,***, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, и
постановяването му при съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване, като не е доказал наличие на облигационна
връзка между него и ответника, но въпреки това СРС е приел, че именно
ответницата дължи изцяло заплащане на процесните
вземания; че въпреки, че ищецът изобщо не доказва, че ответницата е изцяло
собственик и вещен ползовател на имота, неправилно тя
се осъжда да заплати цялата сума, след като константната съдебна практика е
категорична, че потребителят отговаря пропорционално съгласно притежаваната
част от собствеността и вещното право на имота.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната от нея част и да отхвърли предявените от ищеца искове в тази част,
а при условията на евентуалност – в случай, че приеме, че е доказано, че
ответницата е ползвала топлинна енергия, да намали размера на вземането на
ищеца с оглед на това, че задължението е разделно и следва да се разпредели
пропорционално между сочените в документа за собственост лица. Претендират присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по тази жалба – „Т.С.“
ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата.
Третото лице – помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е взело ста-новище
по жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следно- то:
Въззивните жалби са допустими – същите са подадени от легитимирани страни в проце-
са, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания. При извършената проверка настоящата инстан-ция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият
състав на СГС намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по предявените от „Т.С.” ЕАД искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното от длъжника вземане, за което по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е
да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата,
от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и
размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно
право.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.20012 г., „потре-бители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, дейст-ваща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редак-ция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от
време – от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е
необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъе-динен
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
Решаващият състав на
СГС намира за
основателно заявеното от ответницата възражение за липсата на валидно
облигационно правоотношение между нея и ищцовото
дружество през исковия период от време, като същият приема, че ответницата Й.И.П.
няма качеството на битов клиент на топлинна
енергия по смисъла на легалната дефиниция на при-ложимия
към исковия период от време § 2 “а“ от ДР на ЗЕ и чл.153, ал.1 ЗЕ. По делото са
предс-тавени писмени доказателства, от които се
установява, че ответницата е титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот, учредено й с нотариален акт № 16, том LLLLXLVI по нот.дело № 48 400/1997 г. на нотариус при СГС, заедно с
третото за спора лице Е.Е.П.. От визирания нотариален
акт е видно, че със същия Й.И.П. и Е.Е.П. са
прехвърлили на сина им Г.Е.П., ЕГН ********** чрез договор за дарение притежаваното от тях
право на собственост върху апартамент № 153, находящ се в жилищната сграда –
блок № 13-19 - стара номерация на блока, с утвърдена нова номерация на блока на
осно-вание Протокол 16 от 1978 г. на ИК на СОНС – № ******в
ж.к.”******” в гр. София, като прехвърлителите са си
запазили правото на ползване върху процесния имот до
края на живота им, безвъзмездно, заедно и поотделно. Т.е. от представения по
делото нотариален акт се установява, че Г.Е.П., ЕГН ********** се легитимира
като собственик на целия процесен имот, който имот е обременен с учредено върху него
вещно право на ползване с титуляри: ответницата Й.И. и третото лице Е.Е.П.. С молба – деклара-ция с вх.№
ОП-2321 от 24.04.2003 г. собственикът Г.Е.П., ЕГН ********** в ка-чеството на потребител на топлинна енергия е заявил
искане до ищцовото дружество за открива-не на партида
на негово име за процесния имот. При тези данни
мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че е възникнало облигационно
правоотношение между ищцовото дру-жество
и това неучастващо в процеса лице, с оглед изрично заявената от него воля като собст-веник на имота
с молбата- декларация именно той да встъпи в облигационното
правоотношение с ищеца. По правило при
систематично тълкуване на нормите на чл.150, ал.1 ЗЕ, чл.153 ЗЕ и § 2 “а“ от ДР
на ЗЕ , във връзка и с разпоредбата на чл.57 ЗС, потребител/клиент на топлинна енер-гия за битови нужди се явява собственикът на процесния топлоснабден имот,
освен по изключе-ние в случаите, когато върху имота е
учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза, потребител на
топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотноше-ние
с топлопреносното предприятие, е титулярът на
ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и § 2 “а“ от ДР на ЗЕ,
който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия,
като разход, съгласно изричното разпореждане на чл.57 ЗС. Няма правна пречка и
ограничение, обаче, в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот
е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно
той, а не титу-лярът на вещното право на ползване, да
встъпи в облигационното правоотношение с ищцовото
дружество – доставчик на топлинна енергия, съгласно нормата на чл.153 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ предвижда правна
възможност, както за собственика, така и за титуляра на вещното право на
ползване, да са страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При така предвидената от закона възможност в хипотезата, при която върху
един имот има учре-дено ограничено вещно право на
ползване, ако от собственика на имота е заявена воля именно той да е страна по
договора като битов клиент по смисъла на § 2“а“ от ДР на ЗЕ, именно той е
обвързан от облигационното правоотношение, а не титулярът на вещното право на
ползване – хипотеза, която се установява по настоящото дело, предвид приложената
и обсъдена по-горе молба-декларация, изходяща от собственика на процесния топлоснабден имот.
С оглед горните мотиви мнозинството
на решаващия състав на СГС приема, че ответ-ницата Й.П.
като вещен ползовател няма качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди в рамките на исковия период по смисъла на
приложимите към този период норми от Закона за енергетиката, и за същата не се
е породила отговорността в рамките на съществуващото договорно правоотношение с
ищеца за заплащане на цената на доставената ТЕ за процесния
имот през исковия период от време.
Предвид изложеното съдът приема,
че жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен искът за главницата за разликата над сумата от 2 657,06
лева до пълния предявен размер от 3 009,89 лева срещу ответницата Й.П. се явява неоснователна,
поради липсата на доказана пасивна материално-правна легитимация на ответ-ница да отговаря по исковете, поради което първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския про-цес,
установени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания. При формирания извод на мнозинството
на въззив-ния съд относно липсата на съществуващо валидно облигационно правоотношение между „Т.С.” ЕАД и
ответницата Й.П., сключено при общи условия, попадащо в приложното поле на
чл.149 ЗС и чл. 150, ал.1 ЗЕ, действащо през исковия период, последната няма качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на закона, в нейния патримониум не е възникнало задължение за
заплащане на цената на топлинната енергия, доставена до имота през този период
и на услугата дялово разпределение.
Поради липсата на един от елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ , предявените искове
на това основание по реда на чл. 422, ал.1 ГПК срещу ответница Й.П. в общ
размер от 2 657,06 лева, от които: 2 621,37 лева – стойността на потребената
топлинна енергия и 35,69 лева – цена на дялово разпределение, за периода: 01.05.2014
г. – 30.06.2016 г., се явяват неоснователни
и като такива същите подлежат на отхвърляне.
При
приетия изход на спора по отношение на главните вземания, следва да се отхвърли
като неоснователна и претенцията по чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД на обща
стойност от 183,33 лева /177,61 лева върху главницата за топлинна енергия и
5,72 лева върху главницата за дялово разпределение/ и период: 15.09.2015 г. – 21.09.2016
г., тъй като това задължение е акце-сорно и се
обуславя от съществуването на едно валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане
на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в
забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради
несъвпадане на изводите на мнозинството на въззивния
съд с тези на решаващия състав на СРС относно изхода на спора в обжалваната от
ответницата част, първоинстанционно-то решение в тази
част следва да бъде отменено като неправилно, като се постанови друга, с кое-то
заявените от ищеца искове за главница и обезщетение за забава за исковите
периоди, съответно за сумите: 2 657,06 лева, от
които: 2 621,37 лева – стойността на потребената
топлинна енергия и 35,69 лева – цена на дялово разпределение, и 183,33 лева, от
които: 177,61
лева върху главницата за топлинна енергия и 5,72 лева върху главницата за
дялово разпределение, да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При приетия изход от
разглеждането на спора от въззивния съд първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в
частта му, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 729,75 лева
– разноски за заповедното и исковото производства.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответната страна следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 142,33 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД и основателността на въззивната жалба на Й.П., на същия не се дължат разноски за
въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съотв. чл.78, ал.3 ГПК във връзка с ал.8 ГПК.
Ответницата по жалбата на „Т.С.”
ЕАД има право на разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, както и на разноски по
подадената от нея въззивна жалба по реда на чл.78,
ал.1 ГПК, но тъй като по делото не са ангажирани доказателства за извършването
на разходи във връзка с въззивното производство от нейна
страна, такива не следва да бъдат присъждане на Й.П..
Предвид постановеното
определение по чл.83, ал.2 ГПК относно дължимата се държавна такса по жалбата
на ответницата Й.П., ищцовото дружество следва да
бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по бюджетната сметка на
Софийски градски съд сумата 56,81 лева – държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 ГПК „Т.С.”
ЕАД следва да заплати на проце-суалния представител
на ответницата – адв.М.Д. за оказаната безплатна
помощ във въззивното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 453,52 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 346 060 от 23.02.2018
г., постановено по гр.д.№ 8 000/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав – в ЧАСТТА, с която е признато за
установено, че Й.И.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.153 ЗЕ сумата 2 657,06 лева, от които:
2 621,37 лева – стойността на потребената
топлинна енергия и 35,69 лева – цена на дялово разпределение, за периода: 01.05.2014
г. – 30.06.2016 г. по договор за доставка на топлинна енергия, сключен съгласно
одобрени от ДКЕВР общи условия за топлоснабден имот –
апарта-мент № 153, находящ се в гр.София, ж.к.„******,
вх.”Ж”, абонатен № 155527, ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.11.2016 г. до окончателното й изплащане; в ЧАСТТА, с която
е признато за установено, че Й.И.П., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ******на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД сумата 183,33
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода: 15.09. 2015 г. –
21.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67 127/2016 г. по описа на СРС, 32 състав,
както и в ЧАСТТА,
с която Й.И.П.,
ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 729,75 лева,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седали-ще и адрес на управление:*** Б, срещу Й.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно осно-вание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.153 ЗЕ за признаване за устано-вено,
че Й.И.П.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
2 621,37 лева – стойността на потребената
топлинна енергия и сумата 35,69 лева – цена на дялово разпределение, за
периода: 01.05.2014 г. – 30.06.2016 г. по договор за доставка на топлинна
енергия при Общи условия относно топлоснабден имот –
апартамент № 153, находящ се в гр.София, ж.к.„******, вх.”Ж”, абонатен №
155527, ведно със закон-ната лихва
върху тях, считано от 24.11.2016 г. до окончателното им изплащане, както и исковете с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Й.И.П.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата 177,61 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за
топлинна енергия и сумата 5,72 лева – обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за дялово разпределение, за периода от 15.09.2015 г. до 21.09.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
67 127/2016 г. по описа на СРС, 32 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА № 346 060 от 23.02.2018 г., постановено
по гр.д.№ 8 000/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ на
Й.И.П.,
ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл.78, ал.3 ГПК допълнително сумата 142,33 лева /сто
четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ по
бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 56,81
лева /петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ – държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ на
адвокат М.И.Д. – АК гр.Перник, с личен № *****, с адрес на кантората: гр.София,
ул.”*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 453,52 лева /четиристотин
петдесет и три лева и пет-десет и две стотинки/ – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/особено мнение/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по гр.д.№ 5 544/2018 г. по описа на СГС
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по
заявените претенции по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД е „голият“
собственик Г.Е.П., а не вещният ползвател Й.И.П..
По делото е представено писмено
доказателство – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том LLLLХLVІ, дело
№ 48 400 от 22.12.1997 г., от което се установява, че ответницата Й.И.П. /заедно с третото за спора
лице Е.Е.П./ е титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот, запазено /учредено й/ на посочената дата.
При систематично тълкуване на нормите на чл.150, ал.1 ЗЕ, чл.153 ЗЕ и пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с разпоредбата на чл.57
ЗС, клиент топлинна енергия за битови
нужди по принцип е собственикът на процесния топлоснабден имот, освен
в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При
последната хипотеза, клиент на топлинната енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, който е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното предприя-тие,
е титулярът на ограниченото вещно право на ползване,
който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна
енергия, като разход, съгласно изричното разпореждане на чл.57 ЗС.
Не може да се сподели становището
на мнозинството, че след учредяването на ограниченото вещно право на ползване
собственикът на имота е изразил воля да встъпи в облигационно отношение с ищеца
и че именно той е обвързан от облигационната връзка с последния. По делото няма нито едно доказателство за
отказ или погасяване на правото на ползване, учредено в полза на ответницата
Й.И.П., нито за споразу-мение между същата и „голия“ собственик Г.Е.П. за
различен от установения в чл.57 ЗС начин за
разпределение на задължението за консумативните разноски за имота помежду им,
които да пораждат правни последици във
възникналото с вещния ползвател правоотношение. Съществуващото валидно
правоотношение между вещния ползвател и ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия за процесния
имот не може да бъде прекратено с едностранно изявление на едно трето за тази
сделка лице.
За наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно
обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт вър-ху топлоснабдения имот, респ.
разясненията, дадени в т.1 на ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС,
касаят различна хипотеза, и са неприложими в разглеждания случай.