Р Е Ш Е Н И
Е № 260009
15.01.2021г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т.
д. № 637
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба на „ХАМЪР И Л.“ ООД –
гр. Варна, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв. Е.Н. ***, срещу
решение № 481/19.11.2020г., постановено по т.
д. № 1222/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ
№ 20201016133055-3/22.10.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при АВп, ТРРЮЛНЦ,
за вписване на решение за намаляване на капитала.
С оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт се
претендира неговата отмяна, както и отмяна на постановения отказ и даване на
задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за обявяване на
акта по заявление обр. Г1 с вх. № 20201016133055. Поддържа се, че в случая не е
необходимо решението на съдружника М. Б. Г.Л. да бъде с нотариална заверка на
подпис и съдържание, извършени едновременно, с доводите, че по отношение на
формата на заявеното за обявяване решение се прилагат нормите на чл. 31 и чл.
61 от КМЧП, и че английската правна система не предвижда „заверка на
съдържание“.
Жалбата е подадена в срок,
от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Към датата на входиране на
жалбата не е влязло в сила допълнението на ал. 4 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ с § 14 от
ПЗР на ЗИД на ЗИНЗПС/ДВ. бр. 105/11.12.2020г./, поради което не се налага
изпълнение на предвидената нова процедура по връчване на препис на АВп.
Разгледана по същество
жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:
Със заявление Обр. Г1 вх. № 20201016133055,
подадено по електронен път от адвокат с изрично пълномощно, е поискано
обявяване на решение за намаляване на капитала по партидата на „ХАМЪР И Л.“ ООД
– гр. Варна, ЕИК *********.
За да постанови потвърденият с
обжалваното решение отказ № № 20201016133055-3/22.10.2020г., при извършване на
проверка за спазването на изискванията на чл. 21 от ЗТР и Наредба №
1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър,
длъжностното лице по регистрацията при АВп е направило констатации и изводи за
неизпълнение на изискванията на чл. 137, ал. 4 във вр. чл. 137, ал.1, т. 4 ТЗ,
а именно: протоколът, обективиращ решение за намаляване на капитала, не е в
изискуемата форма –нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно.
Становището на
жалбоподателя, че в случая не е необходимо представеният за обявяване протокол
от общо събрание да бъде с нотариална заверка на подписа и съдържание, е
обосновано с обстоятелствата, че съгласно чл. 31 и чл. 61 КМЧП валидността на
този документ и на решението, което материализира, следва да се преценяват
съобразно правото на държавата, в която е издаден.
Съставът на ВнАпС намира за
правилен извода на окръжния съд в мотивите на атакуваното решение за
приложимото българското дружествено право по отношение изискуемата специална
форма на представения за обявяване акт, предвидена в чл. 137, ал. 4 ТЗ - едновременно
нотариално заверяване на подпис и съдържание, като съображенията за това са
следните:
От приложното поле на Регламент
/ЕО/ № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), съгласно чл. 1, б.
"е" са изключени въпроси, уреждани от правото, приложимо към
дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и
неперсонифицирани образувания, като например учредяване чрез регистрация или по
друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества,
други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани
образувания, личната отговорност на служители и членове, в това им качество, за
задълженията на дружеството или юридическото лице. С оглед на това към
частноправните отношения с международен елемент, какъвто е настоящият случай,
приложение намират принципите на международното частно право.
С разпоредбата на чл. 58
от КМЧП се очертава обхватът на приложното по чл. 56 от КМЧП право по
регистрацията на юридическото лице, относно: 1./ учредяването, тяхната правна
природа и правно-организационна форма; 2./ името или фирменото наименование; 3./
правосубектността и системата на управление; 4./ състава, компетентността и
функционирането на органите; 5./ представителството; 6./ придобиването и
загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7./
отговорността за задължения; 8./ последиците от нарушения на закона или на
устройствения акт, както и за 9./ преобразуването и прекратяването.
В относимата съдебна
практика се приема, че посочената разпоредба се явява специална и изключва
приложението на останалите разпоредби от КМЧП /в този Определение № 42 от
10.01.2016 г., постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение №
308 от 25.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/.
По силата на цитираните
норми, за приемането на решения на дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законодателството на Република България и със седалище в
Република България, се прилага българското дружествено право.
Аргументите на жалбоподателя, че
английското право не предвиждало подобна нотариална заверка на съдържанието на
документ, са ирелевантни към преценката дали формата за действителност по чл.
137, ал. 4 ТЗ е спазена. Не е било невъзможно за съдружника - чуждестранно
физическо лице, да завери подписа и съдържанието на въпросния протокол от ОСС
по реда на чл. 84 ЗННД без да е необходимо да пътува до България, а именно – в
българските консулски служби в Обединеното кралство или друга държава. Според чл.
84, ал. 1 ЗННД българските консулски длъжностни лица в чужбина, при спазване на
съответните разпоредби на ГПК и ако документът е съставен на български език,
могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи,
които не подлежат на вписване и са представени от български или чужди граждани.
Според ал. 2 на чл. 84 удостоверяването на датата, съдържанието и подписа на
частен документ, представен от чужд гражданин, се извършва само ако документът
е предназначен да произведе действието си на територията на Република България.
В конкретния казус документът е предназначен да произведе действие на
територията на РБ. Следователно, без особени усилия съдружникът е бил в
състояние да спази изискуемата специална форма за действителност на взетото от
него решение за намаляване на капитала.
В заключение, приложният към заявлението
документ не удостоверява валидно решение на ОСС, тъй като не е спазена
изискуемата специална форма, поради което въз основа на него не може да се
извърши исканото обявяване.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни
инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици,
решение на ВОС следва да се потвърди.
Воден от горното съставът на Варненски
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 481/19.11.2020г., постановено по т. д. № 1222/2020 г. по
описа на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.