№ 2331
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110100598 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Инвоитикс АГ“ – акционерно дружество,
учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ
– клон България“ КЧТ, чрез адв. Г. С., срещу „ТМ Транс 22“ ЕООД, А. Й. К. и М. И. Т. (с
настоящо фамилно име Г.), с която са предявени кумулативно субективно съединени искове,
както следва: искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците „ТМ Транс
22“ ЕООД и М. И. Г. при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищеца сумата в
размер на 1150 евро (с левова равностойност 2242,50 лева), с която ответното дружество се
обогатило за сметка на ищеца без основание, като получило два пъти стойността на фактура
№ 221222-4136-0001, фактура № 230215-4136-0001 и фактура № 230418-4136-0001, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответниците „ТМ Транс 22“ ЕООД, А. Й. К. и М. И. Г. при условията на солидарна
отговорност да заплатят на ищеца сумата в размер на 3970,12 евро (с левова равностойност
7741,73 лева), с която ответното дружество се обогатило за сметка на ищеца без основание,
като получило стойността на разходвано гориво, без даде възможност на ищеца да я
приспадне от сумите, дължими по изкупените фактури за извършен транспорт, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2023 г. между ищеца и ответника „ТМ Транс
22“ ЕООД бил сключен рамков договор за фактуриране, обработка на плащанията,
управление на вземания и услуги по закупуване на фактури. Една от услугите, които ищецът
предоставял на ответника по силата на процесния договор, била изкупуване на фактури
1
(вземания), свързани с транспортната дейност на „ТМ Транс 22“ ЕООД, и заплащането им в
рамките на 48 часа. След подписване на рамковия договор ответното дружество заявило за
изкупуване вземанията си по процесните 3 броя фактури, които били одобрени и изплатени
от ищеца в уговорените срокове. Същите обаче останали незаплатени от крайните
длъжници, тъй като в нарушение на сключения договор ответникът им изпратил не
генерираните от ищеца фактури, съдържащи и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а свои
фактури. Така „ТМ Транс 22“ ЕООД получило два пъти дължимите парични суми без
основание, като се обогатило за сметка на ищеца. Освен това на 30.01.2023 г. между двете
дружества бил сключен анекс към процесния договор, по силата на който „Инвоитикс АГ“
приел да заплаща авансово разходите на ответника за гориво при зареждане чрез UTA Fuel
card. „ТМ Транс 22“ ЕООД от своя страна се задължило да заяви за изкупуване фактурите по
всички международни договори за транспорт, извършвани от него, от които ищецът можел
да приспада изплатените суми за гориво. В изпълнение на поетите задължения ищецът
възстановил на ответника стойността на разходваното гориво по 5 броя фактури, но поради
незаявяване за изкупуване на фактурите по извършени от превозвача международни
превози, прихващането било невъзможно. По силата на договор за поръчителство от
31.01.2023 г. ответникът А. Й. К. се съгласил да носи лична, солидарна отговорност за
задълженията на „ТМ Транс 22“ ЕООД, произтичащи от потреблението на гориво по силата
на Анекс от 30.01.2023 г. към процесния договор. А на 28.02.2023 г. между ищеца и
ответницата М. И. Г. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ответницата
се съгласила да носи лична, солидарна отговорност за всяко едно от задълженията на
ответното дружество, произтичащи от процесния договор. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците „ТМ Транс 22“
ЕООД, А. Й. К. и М. И. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище
по същата от никой от тях.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв.
Т., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците. С
протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно ответниците не са представили в срок
отговор на исковата молба, не се представляват в съдебното заседание, редовно уведомени,
без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, на страните са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в
съдебно заседание, а така предявените искове вероятно са основателни при посочените в
исковата молба обстоятелства и с оглед представените по делото доказателства. На
посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
2
делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК. В последния са посочени
следните разноски: 361,15 лева за внесена държавна такса и 1470,39 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. В чл. 4.1 от приложения към списъка договор за правна защита
от 25.08.2023 г. е уговорено, че дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1470,39
лева за първа инстанция било платимо след подписване на договора по посочената банкова
сметка на адв. Г. С.. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че така
договореното адвокатско възнаграждение действително е било заплатено от ищцовото
дружество. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по
описа за 2012 г., ОСГТК, ВКС е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че
разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на
хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване, само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора
за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Доколкото в настоящия случай такива не са представени по
делото и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира, че претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да бъдат присъждани.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответниците „ТМ Транс 22“ ЕООД, А. Й. К. и М. И. Г. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца „Инвоитикс АГ“ – акционерно дружество, учредено и съществуващо по
законите на Швейцарската конфедерация, чрез „Инвоитикс АГ – клон България“ КЧТ сумата
в размер на 361,15 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски
за внесена държавна такса, разпределени между тях по равно.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТМ Транс 22“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
М.С.Г., със седалище и адрес на управление гр. Божурище, общ. Божурище, обл. София, ул.
„Ангел Кънчев“ № 15, ет. 3, ап. 7, и М. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, да заплатят солидарно на „Инвоитикс аг“ – акционерно дружество, учредено и
съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, вписано в търговския регистър
на кантон Ааргау под № СНЕ-114.725.653, с управители и представляващи У.В.Щ. и М. М.,
чрез „инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, представляван от А.В.И., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 51Б, ап.
3
офис В5, по исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД сумата 1150 (хиляда сто и петдесет)
евро (с левова равностойност 2242,50 лева), с която ответното дружество се обогатило за
сметка на ищеца без основание, като получило два пъти стойността на фактура № 221222-
4136-0001, фактура № 230215-4136-0001 и фактура № 230418-4136-0001, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.01.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „ТМ Транс 22“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
М.С.Г., със седалище и адрес на управление гр. Божурище, общ. Божурище, обл. София, ул.
„Ангел Кънчев“ № 15, ет. 3, ап. 7, А. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, и М. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплатят
солидарно на „Инвоитикс аг“ – акционерно дружество, учредено и съществуващо по
законите на Швейцарската конфедерация, вписано в търговския регистър на кантон Ааргау
под № СНЕ-114.725.653, с управители и представляващи У.В.Щ. и М. М., чрез „инвоитикс аг
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, представляван от А.В.И., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 51Б, ап. офис В5, по исковете с
правно основание чл. 59 ЗЗД сумата 3970,12 (три хиляди деветстотин и седемдесет евро и
12 евроцента) евро (с левова равностойност 7741,73 лева), с която ответното дружество се
обогатило за сметка на ищеца без основание, като получило стойността на разходвано
гориво, без даде възможност на ищеца да я приспадне от сумите, дължими по изкупените
фактури за извършен транспорт, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.01.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ТМ Транс 22“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя М.С.Г., със седалище и адрес на управление гр. Божурище,
общ. Божурище, обл. София, ул. „Ангел Кънчев“ № 15, ет. 3, ап. 7, да заплати на
„Инвоитикс аг“ – акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на
Швейцарската конфедерация, вписано в търговския регистър на кантон Ааргау под № СНЕ-
114.725.653, с управители и представляващи У.В.Щ. и М. М., чрез „инвоитикс аг – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, представляван от А.В.И., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 51Б, ап. офис В5, сумата
120,39 (сто и двадесет лева и 39 ст.) лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Й. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Инвоитикс аг“ – акционерно дружество,
учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, вписано в
търговския регистър на кантон Ааргау под № СНЕ-114.725.653, с управители и
представляващи У.В.Щ. и М. М., чрез „инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
представляван от А.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
бул. „България“ № 51Б, ап. офис В5, сумата 120,38 (сто и двадесет лева и 38 ст.) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. И. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Инвоитикс аг“ – акционерно дружество,
учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, вписано в
търговския регистър на кантон Ааргау под № СНЕ-114.725.653, с управители и
представляващи У.В.Щ. и М. М., чрез „инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
представляван от А.В.И., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“,
бул. „България“ № 51Б, ап. офис В5, сумата 120,38 (сто и двадесет лева и 38 ст.) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5