Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 168 22.11.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов
КАН дело 166 по описа за 2021
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. М. П. от АК -
Разград, срещу Решение № 166 от 16.06.2021 год., постановено по АНД № 76/2021
год. по описа на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № В-0050526 от
07.12.2020 год. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит за нарушение на чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от същия закон.
Твърди се, че решението е неправилно, тъй
като е постановено при непълнота и неправилно обсъждане на доказателствата,
както и без съдът да се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Излагат
се доводи, че НП е издадено при
допуснато нарушене на чл. 51, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, тъй като
актосъставителката Т. в случая се явявала
пострадало лице. На следващо място се твърди нарушение на чл. 52 от ЗАНН, тъй
като НП е издадено извън предвидения в него срок. Актът за установяване на
нарушението бил съставен в нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН- за свидетел по акта не било вписано лицето, присъствало
при установяване на нарушението. Не било установено дали лицето, което е
представлявало дружеството- жалбоподател, е в трудовоправни отношения с него. И
на последно място в случая била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. От съда се
иска да отмени въззивното решение и да постанови друго, с
което да отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП, в писмено становище, чрез процесуалния си представител – В. П., оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 04.09.2020г. служители на КЗП и ОД
МВР извършили проверка в офис на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ” ООД, находящ се в гр. Разград, площад „Момина
чешма”, където се предоставяли потребителски кредити по реда и при условията на
ЗПК. Около
10:30 часа свидетелката А. Т. влязла в офиса,
като се представила за потребител, а служителят на МВР се представил като евентуален поръчител, Т. поискала кредит в размер на 1000 лв. със срок на
погасяване 1 година. След проведен разговор
служителка в обекта ѝ обяснила, че следва да се направи запитване
в централата на дружеството, за да е ясно дали
е необходимо поръчител. Служителката в офиса ѝ обяснила, че за
кредит от 1000 лв. със срок на погасяване 1 година, месечната вноска ще е
124.90 лв. На Т. било
предложено да се изчисли каква ще е
вноската по кредита, ако срокът за погасяване е 10 месеца, след което и било
обяснено, че ако срокът е по-малък, вноската ще е по-висока. Служителката
предоставила горната информация в устна форма, а в последствие разпечатала два
погасителни плана - за кредит от 1000 лв. със срок на погасяване
1 година и за кредит от 1000 лв. с 10 месеца срок за погасяване. Служителката
казала на св. Т. да си помисли,
кой от кредите желае. За изисканите и коментирани кредити не била предоставена
предварителна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, който
да е на хартиен носител. В 10:40 часа св. Т.
и служителя на МВР напуснали обекта, но
веднага след това се върнали и се легитимирали като проверяващи. Пред РРС като
свидетел е разпитана актосъставителката Т.,
която потвърдила описаните в АУАН факти. Посочила е, че вече след като се
върнала в обекта и се легитимирала като
проверяваща ѝ бил предоставен Стандартен европейски формуляр.
При така
приетите фактически обстоятелства районният съд е приел от правна страна, че актът и НП са издадени
съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци.
Съдът е приел, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му
нарушение, а именно не е
изпълнило задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Доказателствата по
делото установявали безспорно, че на процесната дата при поискан от св. Т. кредит, не
ѝ е предоставен в качеството на потребител СЕФ, така както изисква
цитираната разпоредба. Изискването е потребителят предварително да е информиран
за условията на кредита и към този момент да не е
обвързан с предложение за договор или със самия договор.
След като св.Т., в
качеството ѝ на потребител е заявила искания от нея кредит, същата е била
информирана устно за условията на кредитиране от страна на дружеството, без
обаче да ѝ е предоставен СЕФ, с което е
нарушен чл.5, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗПК. Съдът е
отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че при
съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение и че не е осъществен
съставът на вмененото му нарушение, като е изложил подробни мотиви в тази
насока. Приел е, че АНО правилно е приложил санкционната норма, а наложената санкция е в минималния предвиден за юридически лица размер.
Разградският
административен съд счита решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е
обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа
на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил
непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е
нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен
обем пред районния съд. Ето защо
касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквито твърди
касатора.
Обжалваното решение не противоречи и на материалния
закон. АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на
изискванията за форма и съдържание.
Неоснователно е твърдението на касатора, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Актът е съставен няколко дни след извършване на проверката, в
присъствието на двама свидетели и редовно упълномощен представител на касатора,
въз основа на констативните протоколи, съставени при извършване на проверката. Следва
да се има предвид, че установяването на нарушението се извършва със съставяне на акта, а не със
съставяне на констативните протоколи. Дали представляващият дружеството е в трудовоправни отношения с
него или не, няма никакво значение за представителната му власт. Тя произтича
от упълномощаването, а не от трудов договор.
Неоснователно е и твърдението, че НП е
незаконосъобразно, като издадено
извън срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Този срок е
инструктивен.
Неоснователно е възражението, че в хода на производството
по издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1, б. „а” от ЗАНН. В
ЗАНН не се съдържа легално определение кои лица са пострадали от
административното нарушение, поради което с оглед препращащата норма на чл.84
от ЗАНН следва да се прилагат съответните разпоредби от НПК. Съгласно
чл.74, ал.1 от НПК "пострадал" е лицето, което е претърпяло
имуществени и неимуществени вреди от престъплението, като трайно се приема, че
само претърпените преки и непосредствени вреди от престъплението, но не и
косвените, обуславят качеството "пострадал" по смисъла на НПК. В
случая актосъставителят се е представил като евентуален потребител, но всички
негови действия са насочени към установяване дали се спазват законовите
изисквания от кредитора, те са в кръга на службата му и произтичат от вменените
му функции по контрол.
Наред с това вмененото нарушение не е резултатно и
законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат за съставомерност
на деянието. По своя характер това нарушение е формално, тъй като е достатъчно
да се установи, че кредиторът не е предоставил дължимата преддоговорна
информация по предвидения от закона ред. Следователно, в случая не могат да се
идентифицират преки и непосредствени вреди, настъпили от административното
нарушение. Ето защо актосъставителят не се явява пострадало лице по смисъла на
закона и съответно не е имал задължение да се отведе от участие в
административнонаказателното производство.
Извършването на нарушението е безспорно доказано,
както правилно е приел районният съд. По делото е установено по безспорен
начин, че проверяващият се е представил за клиент, който желае да получи кредит
от жалбоподателя в качеството му на кредитор, по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК
в размер на 1000 лв., с оглед на което е поискал и съответната информация. Към този момент служителят е бил с ясното
съзнание и убеждение, че срещу него стои потенциален потребител, тъй като устно
е започнал да дава информация за условията, при които може да бъде отпуснат
искания кредит – срок, месечна вноска и реалната сума, която ще бъде върната.
Разговорът между служителя на жалбоподателя и проверяващия е приключил без на
потребителя да му бъде предоставена информация във формата на СЕФ, въпреки
заявеното желание за получаване на кредит. Това е станало едва след като св. Т. се
легитимирала като длъжностно лице от КЗП. Целта на формуляра е
възможността клиентът предварително да бъде запознат с условията и
възможностите за сравняване на различни предложения. Законодателят в чл. 5, ал.1 от ЗПК е употребил термина
«своевременно» предоставяне, т.е. по време на консултирането, доколкото предмет
на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита. Именно в тази
предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна информация,
като ал.2 на същата разпоредба сочи начина, по който следва да бъде
предоставена информацията – под формата на Стандартен европейски формуляр. Този
извод произтича и от разпоредбата на Приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК, която сочи, че информацията в този формуляр няма
силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да
предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази
информация. В случая касаторът не е изпълнил вмененото му от цитираните
разпоредби задължения, поради което правилно и обосновано е ангажирана
административната отговорност на кредитора на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК за
извършеното от него нарушение. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден
от закона, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено
предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице и
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б.
„а” от ЗАНН. Процесното деяние не се отличава със съществено по – ниска степен
на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от
същия вид.
По изложените мотиви настоящият състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния
закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи
отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 100
лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 166 от 16.06.2021 год.,
постановено по АНД № 76/2021 год. по описа на Районен съд Разград
ОСЪЖДА ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София да
заплати на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при
КЗП сумата от 100 (сто) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/