Р Е Ш Е Н И Е №
1161
09.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 9207/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Иск на М.Н.П. , ЕГН **********,***,
депозиран против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Според изложеното, ответното дружество
разполага против ищеца с изпълнителен лист за свое вземане по договор за
доставка на топлоенергия , издаден в хода на частното гр. дело № 5205/2015 год.
на РС Пловдив. Възоснова този лист, било образувано изпълнително дело № ****.
на ЧСИ ****. Изложени са обаче твърдения, че вземането на ответното дружество е
погасено с изтичането на погасителна давност (в тази връзка, ищецът се позовава на кратката погасителна
давност, с мотив че са налице периодични плащания) и затова се иска от съда да
постанови решение , с което да установи , че ищеца не дължи на ответника
плащане на следните суми съобразно издадения изпълнителен лист: 418.27 лв.
стойност на консумирана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012
г. – 30.04.2014г., обезщетение за забава в размер на 69.80 лв. за периода от
01.07.2012г. – 29.04.2015 г. и разноските по делото - 25 лева държавна такса и
300 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Ответното дружество оспорва иска с мотив,
че давността е била прекъсвана, респективно не е изтекла, тъй като са извършени
изпълнителни действия, в частност сочи се опис от 15.08.2015 год. и молби от
взискателя от 01.09.2016г.; 05.10.2017г.; 24.10.2018г., и други. Моли се искът
да бъде отхвърлен.
Искът е допустим, при наличен изпълнителен
титул за вземането и образувано изпълнително дело.
Съдът съобрази следното :
По възникването на вземането и това , че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът следва
да отбележи , че предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили
това вземане
като притезание ( срв., решение № 101
от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не
са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически
факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ
давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на
бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация.
Като такъв , тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за
доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора следва да докаже.
Фактите не са спорни:
На 04.05.2015г по частното гражданско дело №
5205 по описа на ПРС, V бр. състав, за
2015г, е издадена в полза на ответника против ищеца заповед за плащане на
следните суми по договор между страните
за доставка на топлоенергия за отопление и битова гореща вода - 418.27 лв.
стойност на консумирана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012
г. – 30.04.2014г., обезщетение за забава в размер на 69.80 лв. за периода от
01.07.2012г. – 29.04.2015 г. и разноските по делото - 25 лева държавна такса и
300 лева възнаграждение на юрисконсулт. Против така издадената заповед
възражение по реда на чл. 414 от ГПК не е постъпило в срок , при което на
дата 03.06.2015г съдът издал и изпълнителен лист. С този лист е
образувано на дата 06.07.2015г изпълнителното дело № *****по описа на ЧСИ *****
при ПОС; с молбата за образуване,
взискателят е оправомощил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от Закона за
частните съдебни изпълнители – да проучи имущественото състояние на длъжника ,
да прави справки, да набавя документи, книжа и други, и най – вече, да определя
начина на изпълнението, като пази описаното имущество. С разпореждането си за
образуване на изпълнително производство , съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи в жилището на длъжника , но такъв изобщо не е извършен, макар П.
да е бил призован за него с поканата за доброволно изпълнение , връчена на дата
23.07.2015г по реда на чл. 47 от ГПК, и затова и не може да прекъсне изтичането
на давност. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист или за
образуване на изпълнително производство също не препятстват изтичането на
давността, съобразно дадените в ТР 2/2013г. разрешения. Не прекъсват давността
молбите на взискателя от дати
01.09.2016г. , 05.10.2017г. и 24.10.2018г, макар същите да сочат
изпълнителни способи , тъй като такива не са предприети. На дата 20.11.2018г
изпълнението по делото е било насочено върху недвижим имот на длъжника , като върху същия е
наложена възбрана; няма данни същата да е била вписана в СВ при ПРС или да
насрочено провеждане на публична продан на имота , като следващото действие по
делото е спирането на изпълнението по него , допуснато като обезпечителна мярка
от ОС Пловдив. Затова и така наложената възбрана също не е от характер да препятства изтичането на
давност .
Съдът приема, че вземането на ответното
дружество се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност, доколкото
съставлява периодично такова по смисъла на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията
и договорите. Доколкото вземането на кредитора за главница е за период с крайна
дата 30.04.2014г., то давност за него тече от дата 31.05.2014г , тъй като
съобразно общите условия на договора между страните , абоната - краен битов
клиент на доставяната от взискателя енергия, има 30 дни да заплати стойността
на доставката. Тоест, при липса на основания за спиране или прекъсване на
давността - а такива не се установиха –
тя изтича на 31.05.2017г.
Съответно иска е основателен в пълния си
размер.
Разноските се понасят от ответника ,предвид
изхода на спора – исковете са
уважени изцял. Няма как да се сподели
бланкетното възражение на ответника за прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат , тъй като същия
надхвърля незначително ( с 10 лева ) минималния допустим от Тарифата по чл. 36
от Закона за адвокатурата размер .
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес науправление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че в
отношенията между страните М.Н.П. , ЕГН **********,***, не дължи на ответника
плащане на следните суми , за които е издаден изпълнителен лист № **** по
частното гр. дело № 5205/2015 , ПРС и е образувано
изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ **** - : 418,27 лв. стойност на консумирана и неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. – 30.04.2014г., обезщетение за
забава в размер на 69,80 лв. за периода от 01.07.2012г. – 29.04.2015 г. и
разноските по делото - 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение на
юрисконсулт, поради погасяване по давност.
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес науправление в Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, да заплати на М.Н.П. , ЕГН **********,***, сумата от 520
лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. РУМЕНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.