Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
гр.Елхово, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д ,
разгледа докладваното от съдията АНД № 278/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.В., гражданин на Република Румъния, против Наказателно постановление № 245/2019 от 20.06.2019г. на И
Д П – и.д. Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГД „МРР“ в ЦМУ към
Агенция „Митници“, с което
на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 2, ал.1 и
чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и
на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата 29900 щатски
долари, преизчислени в български лева съответно 51275.21 лева - предмет на
нарушението за това, че на 30.01.2019 година, на Митнически пункт Лесово, М.В. не е изпълнил задължението си да
декларира пренасяната чуждестранна валута – 29900.00 щ.долари, надхвърляща
размера на паричните средства, които могат да бъдат пренесени за или от трета
страна без писмено деклариране пред митническите органи.
В жалбата от М.В., чрез адв. Д.Т., се сочи, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и необосновано,
издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че М.В. не е извършил адм.
нарушение, за което е санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител – адв. Д. Т., която заявява,
че поддържа жалбата и желае
атакуваното НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Твърди се, че в
АНП е приложена разписка за задържане с № 0107532, а на жалбоподателя е връчена
при съставянето й такава с № 0107530, двете от 30.01.2019г., и тъй като АНО се
е позовал на първата разписка с № 0107532, то не би могло да се твърди, че
същата е относима към процесната сума, респ. че нарушението е доказано. Сочи
се, че изначално е била опорочена проверката от митническите служители, тъй
като жалбоподателят, който е румънски гражданин, е бил запитан на английски
език, който той не владее, има ли нещо за деклариране и в този смисъл той не е
разбрал зададеният му въпрос, за да заяви има или не нещо за деклариране. Още
повече, че пренасяната валута не е била укрита, а се намирала в джоба на
дрехата на жалбоподателя. При съставяне на АУАН отново е нарушена процедурата
за това, като не е бил назначен преводач, който да извърши устен или писмен
превод на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, засегнало правото на
защита на М.В.. Твърди се и че носената от В. валута не е изцяло негова, а част
от парите са били на съпругата му и на друго лице, пътуващо с него, но липсата
на преводач по време на проверката не е позволило на жалбоподателя да обясни
това на контролните органи. На следващо място заявява, че разпоредбата на чл.
20 от ВЗ по отношение отнемането в полза на държавата на валутата – предмет на
нарушението, е в пряко противоречие със законодателството на ЕС и по-конкретно
– с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността и ако съдът не приеме, че са налице основания за отмяна
на обжалваното НП в цялост, то желае съдът да постанови решение, с което да
отмени НП в частта, касаеща отнемане в полза на държавата на паричните средства
в размер на 29900.00 щатски долара и върне същите на жалбоподателя. Желае се и
присъждане на направените по делото разноски.
За административно-наказващият
орган, издал НП, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Г. Р. която заявява, че
оспорва жалбата и желае
съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от
жалбоподателя НП изцяло като правилно и
законосъобразно, а ако съдът
приеме изложеното по отношение на противоречието на чл. 20 от ВЗ с норми от
законодателството на ЕС, то да потвърди атакуваното НП само по отношение на
наложеното адм. наказание глоба.
Съдът след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.01.2019 г., в 16.30 ч. на Митнически
пункт Лесово, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили от Република
България за Република Турция е била извършена проверка на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, управляван от румънския гражданин М.В. /M V/. В превозното средство
пътувал и един пътник – св. Т. Г.. Според създадената инфраструктура и
организация на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени
указателни табели, в които на различни езици, вкл. и на български и турски
език, са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират
носените от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди
пристъпване към
митническата проверка, служителите на Агенция „Митници“ – свидетелите А.Р. и З.К. попитали на английски език водача на автомобила и
пътника в него дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на
което те получили отрицателен
отговори.
След това
митническите служители пристъпили към митническа проверка на автомобила,
багажа в него и личен преглед на
пътуващите лица, като помолили водача на МПС и пътника да извадят всичко от
джобовете на дрехите си, при което жалбоподателят М.В. от вътрешния джоб на якето си извадил голямо количество
валута – щатски долари, която не е била декларирана. Относно откритата валута М.В. е
дал писмени обяснения, приложени към АНП, но поради трудното им разчитане от
преводача, който е бил назначен в хода на АНП, текста му не е преведен изцяло.
Банкнотите по-късно били преброени от митническите служители в присъствието на М.В.,
при което се установило, че недекларираната сума е общо в размер на 29900.00 щ.долари,
преизчислени в български лева съответно – 51275.21 лева при курс за митнически
цели към 30.01.2019 година. Извършването на тази проверка било удостоверено
със съставените от осъществилите
я митнически служители – свидетелите Р. и К. протокол за извършена митническа
проверка № М 316 от 30.01.2019г., подписан също и от жалбоподателя М.В., като в графата за
възражения отново е написан от него неразбираем напълно за преводача текст
/превода на разчетения текст е „…че не съм подал митническа декларация…“.
Валутата била иззета с разписка за задържане № 0107532 от 30.01.2019г., приложена в АНП като копие и представена в
с.з. от св.Р. за справка в оригинал към кочана с такива разписки.
При тези фактически обстоятелства и въз
основа на обясненията, митническите органи приели, че М.В. е извършил валутно
нарушение по чл. 18, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, като не е
декларирал писмено пред митническите органи пренасяната от него за трета страна
парична сума от 29900.00 щ.долари - над допустимото количество до 10000 евро
без писмено деклариране.
За така констатираното нарушение свидетелят А.Р.
- митнически инспектор съставил против М.В. в присъствието на св. З.К. и на
самият жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 160/30.01.2019г.,
в който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което
квалифицирал правно с разпоредбите на чл.18, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и обстоятелствата при извършването
и установяването му. В АУАН е посочено, че вещите - предмет на нарушението били
задържани с разписка № 0107532/30.01.2019 г., в която иззетите парични средства
били описани по вид и количество валута – 299 бр. по 100 USD. Било направено и копие на всички иззети
банкноти, които са неразделна част от Протокола за извършена проверка № 316 и
разписка за задържане № 0107532.
Така
съставеният акт е бил подписан от актосъставителя и
посоченият в него свидетел, след което предявен
на жалбоподателя В. – на английски език и подписан от
него. Препис от акта бил връчен на
М.В., което е
удостоверено с подписа му върху
самия акт, като му било разяснено отразеното и в АУАН, че в
3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да се направи допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателят, според дадените от него в
с.з. обяснение, е вписал в АУАН следното възражение – „Взеха ми парите, но
нямаше декларация, за да мога да си декларирам парите“. Този текст в графата за
възражения в АУАН отново не е бил надлежно разчетен, за да бъде преведен от
назначения в хода на АНП преводач от румънски език.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него писмени материали - протокол за извършена митническа проверка
от 30.01.2019 година, писмено обяснение от М.В., Разписка за задържане от 30.01.2019
г. др., на 20.06.2019г. и.д. Началник на Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция
„Митници“ И
Д П е издал обжалваното Наказателно
постановление № 245/2019, с което на основание
чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба
№ Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите
регистри по чл. 10а от ВЗ, на М.В. е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети
в полза на държавата 29900.00 щатски долари, преизчислени в български лева
съответно 51275.21 лева - предмет на нарушението за това, че на 30.01.2019
година, на Митнически пункт Лесово, М.В. не е изпълнил задължението си да
декларира с декларация по образец пренасяната чуждестранна валута - 29900.00 щ.д.
Наказателното
постановление е връчено на
25.06.2019г. на упълномощеният от М.В. адв. Ц Ц, видно от приложеното към
преписката известие
за доставяне. Жалбата от М.В., чрез упълномощената адв. Д. Т., е депозирана пред АНО на 01.07.2019г. /с вх. № 32-191603/.
Представеното по делото заверено копие от
Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на Министъра на финансите доказват
материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение,
посочено в чл. 18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на АНО, издал НП. Видно от
съдържанието на заповедта, министърът на финансите е делегирал правомощия на
митническите органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18, ал.1 и 5
ВЗ, а на началниците на ТО МРР в ГД МРР при Агенция „Митници“ и на директорите
и зам.директорите на териториалните дирекции съобразно териториалната им
компетентност да издават НП въз основа на тези актове.
От приложената Заповед № 7182 от 07.06.2019г. на Директора на АМ е видно,
че към момента на издаване на обжалваното НП И П е командирован да изпълнява
длъжността Началник на Отдел „МРР Южна Морска“, ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция
„Митници“ за времето от 07.06. до 04.08.2019г.
От показанията на разпитаните по искане на
жалбоподателя свидетели Т. Г.и А. Б., първият от които е пътувал в МПС заедно с
М.В., а вторият – съпруг на неговата сестра и пътувал във втория автомобил, се
установява, че всички заедно и със съпругите на жалбоподателя и на св. Б, на
30.01.2019г. с два автомобила пътували от Р Румъния към Р Турция през РБългария
като първият автомобил бил управляван от жалбоподателя, с пътуващи в него –
съпругата му и приятелят му Т. Г., а вторият – от неговата сестра с пътуващ –
съпругът й – св. Б, но по време на пътуването на сестра му й прилошало и се
наложило съпругата на В. да се преместила и да управлява втория автомобил. Св. Г.
заявява, че носел свои 10000 щ.д. по време на пътуването, но тъй като докато се
придвижвали през страната ни той пиел бира, което водело до често посещаване на
тоалетна, това го мотивирало да остави якето и парите си на приятеля си М..
Този свидетел, както и свид. Б заявяват, че когато съпругата на М.В. се
преместила в другия автомобил, при съпругът й – жалб. В. останал нейния багаж,
вкл. и чантата й, където имало нейни 10000 щ.д.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява изцяло от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – А.Р. и
З.К.. Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на
жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия
събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.
Показанията на тези двама свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства,
вкл. и от останалите гласни такива – показанията на Т. Г.и А. Б., а и самият
жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл
29900.00 щ.д., които били в джоба на якето му и за които не е подал надлежна
декларация, като единственото което се твърди от него и от двамата свидетели –
румънски граждани е, че парите, които били в джоба на якето му не били само
негови, а една трета били на св. Г., една трета били на съпругата му и само
10000 щ.д. били негови. Съдът не възприема показанията на св. Г. и св.Б, както
и обясненията на жалб. В. в частта им относно собствеността на паричните
средства в джоба на якето на В., като възприема същите като защитна версия – по
отношение на обясненията на жалбоподателя, а показанията на свидетелите като
дадени от заинтересовани такива, единият приятел, а другият родственик на В.
/брат на съпругата му/ с цел подкрепа на неговата защитна версия. В хода на
самата проверка не е установено жалбоподателят да е посочил, че парите, които е
носел в якето си, не са само негови. Единственото възражение, което е направил В.
на 30.01.2019г. е, че са взели парите му, но не е имало декларация, за да може
да „си ги декларира“ /вж. обясненията на жалб. в с.з. на 13.01.20г./. На второ
място, неясно остана твърдението на жалбоподателят и св. Г., кога точно и как
парите на приятелят и на съпругата му са били прибрани в джоба на якето на В.
при неговите собствени парични средства, след като те са били в якето на св.Г.
и в чантата на съпругата му, преди тя да отиде да управлява автомобила на брат
си и неговата съпруга.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от
наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред
административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по същество, поради
следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна,
съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови
разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съдът счита, че в конкретния случай са били
спазени императивните изисквания на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на
административното нарушение и съставянето на акта за това, този акт да бъде
предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно от показанията на свид.Р.
и К., в хода на извършваната проверка, последвалото съставяне на АУАН и др.
документи, свързани с тази проверка, не е присъствал преводач, който да
извършва превод на румънски език, но свидетелите Р. и К. заявиха, че са
започнали разговор с водача на автомобила на английски език, като са го
запитали има ли стоки и валута за деклариране, при което са получили
отрицателен отговор и са приели, че В. владее този език. Всички последвали
действия от страна на митническите служители са били съпроводени с изказ на
английски език, вкл. и предявяването на съставения АУАН. Съгласно чл.1, ал.3 на
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010
година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, Директивата се прилага единствено за производството
по обжалване пред този съд, като не предвижда осъществяване на превод в
административно-наказателното или в друго сходно предхождащо производство.
Директива 2010/64/ЕС не съдържа легална
дефиниция на понятието „леки нарушения”, но в т.16 от Преамбюла е посочено, че
„Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк
мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В
подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички
права съгласно настоящата директива”, в т.ч. и осигуряване на нарочен преводач
за всяко проверявано лице. В тази връзка при настоящия казус дори и при липса
на превод не може да се приеме, че правата на лицето са били нарушени до
степен, даваща абсолютно основание за отмяна на издаденото НП и наложеното
наказание.
Освен това Закона допуска и довеждането на
информацията до знанието на нарушителя да бъде не само на родния му език, но и
на друг разбиран от него.
В случая с М.В. е бил осъществен контакт на
разбираем за него език, поради което му е станало ясно какво нарушение е
извършил, което безспорно се установява от обстоятелството, че е дал обяснение
по съществото на нарушението, коментирал е, че са взети парите му, че не е
подал митническа декларация и т.н.
Узнаването на фактите и обстоятелствата от
страна на лицето във връзка с извършеното нарушение несъмнено се установява от
една страна от показанията на свидетелите Р. и К., че е била осъществена
комуникация не само по повод на извършваната проверка /свидетелите заявяват, че
са помолили жалбоподателя да извади от джоба на якето си каквото има там и той
го направил/, а от друга страна и от предприетите от последния действия по
обжалване на наказателното постановление. Ето защо съдът не възприема
становището на жалбоподателя, чрез неговия защитник, че М.В. не е разбрал за
какво нарушение му се съставя АУАН.
По отношение на изложеното от жалбоподателя, че в АНП е
приложена разписка за задържане с № 0107532, а на жалбоподателя е връчена при
съставянето й такава с № 0107530, двете от 30.01.2019г., съдът извърши проверка
като изиска оригинала на съставената разписка за задържане към протокол за
извършена митническа проверка № 316 от 30.01.2019г. и разписката, която е била
връчена по време на извършената проверка на М.В. и действително установи, че е
налице разминаване в номера на двете разписки, но приема за достоверно
обяснението, дадено от св. А.Р., който заяви, че „…явно се е получила някаква
грешка в индигираното копие, което дори не сме разбрали, сега го
установяваме…“. При сравняване на двете разписки е видно, че текста, изписан на
ръка от св. К., е идентичен, липсват добавки, зачерквания и поправки. От
представените от св.Р. в с.з. на 13.01.2020г. заверени копия от разписките от
кочана за такива разписки с номера от 0107520 до 0107535, както и представеният
за справка оригинален кочан с тези разписки, се установи, че разписките следват
поредност на номериране, като под номер 0107530 в кочана е налична разписка ,
съставена от св. А.Р. на 07.01.2019г., но касаеща друго лице, различно от жалб.
В.. Следващите разписки от кочана са с номер 0107531 - от дата 21.01.2019г.,
процесната с номер 0107532 от 30.01.2019г. и номер 0107533 – от 20.02.19г.
Видно от приемо предавателния протокол от 31.01.2019г., приложен на л. 9 от
АНП, в същия е посочено, че актосъставителят е предал на МОЛ Д Г 299 банкноти с
номинал 100 щ.д., или общо 29900.00 щ.д., заедно с придружаващ документ –
Разписка за задържане № 0107532 от 30.01.2019г. към ПИП № М316 от 30.01.2019г.
С допуснатото разминаване единствено в номера на съставената разписка към
протокола за извършена митническа проверка, коментирано по-горе – с номера на
разписката, връчена на жалбоподателя, съдът приема, че се касае за грешка в
подреждането на разписките в самия кочан, но не
счита, че е било допуснато такова съществено процесуално нарушение,
което е ограничило правата на жалбоподателя до степен да води до отмяна на
атакуваното НП.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав
прецени процесното НП в т. 1 от същото за издадено в съответствие
с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1
– при пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна.
От показанията на разпитаните свидетели Р. и К., които съдът
цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени
доказателства, може да се направи
обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 30.01.2019г. при излизане за трета страна – от Република България за Република
Турция пренасял чуждестранна валута в
размер на 29900.00 щатски долари, без да е изпълнил задължението си за писменото
й деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна
митническа декларация по образец.
Горното е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко физическо лице, което влиза или излиза /какъвто
е процесният случай/ от Общността и носи пари в брой
на стойност 10000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред
компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е изнасял
валута над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си М.В. е нарушил посочените
разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко
езика, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати, следователно
В. е имал възможността да се запознае със задълженията си при преминаване на
ГКПП.
Съдът приема, че
извършеното нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
От събраните доказателства се установи, че
като водач на автомобила при преминаването му през ГКПП Лесово, В. е бил
запитан от митнически служител изрично за налични пари, стоки и ценности за
деклариране, въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за
деклариране, предшестващи извършения митнически контрол от служителите на
МП-Лесово, но въпреки това той не е декларирал намиращите се в него 29900 щ.д.
Поради това съдът приема, че той е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере действащото
законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута за трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на
деклариране пред съответните митническите органи. В контекста на
изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна,
същото е извършено виновно, при пряк умисъл, като без значение за съставомерността на адм.деяние
е за каква нужда е била пренасяна чуждестранната валута, както и какъв е
произхода на паричните средства и чия собственост са същите.
Действащата към момента на извършване на нарушението санкционната норма
на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за този, който извърши или
допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000
до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С атакуваното Наказателно постановление на жалбоподателя М.В. е наложена глоба в
минимален размер от 1000.00 лева, което според съда съответства
на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени
митнически нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за по-благоприятно от
предвиденото в нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ, действаща към наст. момент след
измененията на Закона от м. февруари 2020г., както и за съответно с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента на извършване на нарушението и издаване на
атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата 29900.00
щ.д. - предмет на нарушението, равняващи се на 51275.21лв., /преизчислени по
курс за митнически цели към 30.01.2019 г/. Налагането на санкция отнемане на
вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка единствено заради
неизпълнение на задължението за деклариране.
С Определение от 03.10.2019 г. по дело
С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално запитване, е прието, че
член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство – тази по
чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
Регламента задължение за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС, обжалваното наказателно
постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да
бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според
която постановеният акт на СЕС е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България, а и съобразно измененията на ВЗ,
публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е
отменена.
С Определение № 15615/13.12.2018 г.
по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е
предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс
относно изземването на вещи в административно-наказателното производство, като
в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да
обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е,
че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната
на наказателното постановление няма за последица автоматичното връщане на тези
вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на
наказателното постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на
нарушението, следва изрично да се постанови и тяхното връщане, в случая на
задържаните парични средства с Разписка за задържане № 0107532 към протокол за
извършена митническа проверка № 316/30.01.2019 г. – на лицето, от което са
иззети – М.В..
В конкретната хипотеза не са налице
предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО,
произнасяйки се в рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се
касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Независимо, че от
нарушението на М.В. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
По направеното от жалбоподателя М.В.,
чрез защитника му адв. Д.Т., искане за присъждане на направените по
делото разноски – 1500.00 лв. платено адв. възнаграждение, съдът намира същото
за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК
предвижда когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая
съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва
да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Отмяната на допълнителното
предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане предмета на нарушението, не води до
извода, че случая касае отмяна на обжалваното НП, при който нарушителят да има
право на разноски по делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването на НП в
частта, с която е прието, че М.В. е извършил виновно нарушение по чл. 11а, ал.1
от ВЗ и му се налага адм. наказание за това, е пречка за присъждане на
направени от него разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 245/2019 от 20.06.2019г., издадено от И Д П –
и.д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към
ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА с която на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния
Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на
МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ,
на М.В., гражданин на Република
Румъния, с перс.номер 1660214237306, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 245/2019 от 20.06.2019г., издадено от И Д П –
и.д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към
ГД „МРР“ в ЦМУ към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата 29900.00 щатски долари, преизчислени в български лева
съответно 51275.21 лева - предмет на нарушението.
ДА СЕ ВЪРНЕ на М.В.,
гражданин на Република Румъния, с персонален номер 1660214237306, със
съдебен адрес ***, бел. „България“, № 57, адв. Д.Т., отнетия в полза на
държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0107532 към протокол за
извършена митническа проверка № 316/30.01.2019 г., а именно – 29900.00 щатски долари /двадесет и
девет хиляди и деветстотин щатски долари/, преизчислени в български лева
съответно 51275.21 лева по курс за митнически цели към 30.01.2019 г.
НЕ УВАЖАВА направеното от жалбоподателя М.В.
искане за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….
/В. Апостолова/