ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20868
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110170934 по описа за 2024 година
Образувано е по постъпила искова молба от А. Г. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст“ ЕООД. От ищеца е депозирана молба с вх. № 414027/19.12.2024 г., с която
прави уточнения на предявените искове с оглед дадени от съда указания за
отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, дадени с разпореждане
№ 179847/06.12.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците. В постъпилия писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД са
изложени доводи за недопустимост и прекратяване на производството по делото.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за задължаване на ответните дружества по реда на чл. 190 от
ГПК да представят справка за всички извършени плащания и погасени задължения от
ищеца по договора за паричен заем № 2884512/02.02.2023 г. Ищецът е направил
искане за допускане изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, както и за
издаване на съдебни удостоверения до БНБ и „Изипей“ АД. С отговора на исковата
молба ответниците също са представили писмени доказателства.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото, както и
искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза за относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор между страните, предмет на
настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да бъде
оставено без уважение искането по реда на чл. 190 от ГПК и искането за издаване на
съдебни удостоверения доколкото с оглед характера на част от предявените искове –
установителни, а не
осъдителни, исканията не са необходими по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ГПК.
1
Следва да бъде оставено без уважение и искането на ответника „Ай тръст“
ЕООД за прекратяване на производството по делото, доколкото съгласно нормата на
чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговорите на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Ай тръст“ ЕООД за
прекратяване на производството по делото.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 190 от ГПК, както и
искането за издаване на съдебни удостоверения до БНБ и „Изи пей“ АД.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 500,00 лева, платимо от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице Г.. Х.. Х.. – тел. 0895.., което да се призове след внасяне на депозита.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г. от 10.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговорите на ответниците, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответниците възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
2
І.1. В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2884512 г. По силата на договора му
била предоставена сумата от 350,00 лева при годишен лихвен процент от 40 % и
годишен процент на разходите – 49,47 %. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за
паричен заем сключил с втория ответник - „ Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство. Сочи, че във връзка с договора за поръчителство, следвало да
заплати на дружеството заемател „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 58,02 лв.,
представляваща възнаграждение за
поръчителство, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по
договора за паричен заем, за което след сключване на договора, от кредитора по
договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото
възнаграждение било в размер на 413,85 лв. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора,
сключен с „Кредисимо ЕАД следвало да осигури обезпечение под формата на:
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител. Била
реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника
„Ай тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради
противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото
възнаграждение за гаранта, представлявало част от ГПР по кредита, което не било
включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон
размер. Намира, че договорът
противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при
сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива подробни
съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед
предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването
на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е
свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „ Ай тръст“
ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за
нищожен. Сочи, че последният няма основание, тъй като обезпечава задължения по
нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият противоречи, както на
императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и
на добрите нрави. Навежда твърдения, че поради накърняването на принципа на
„добри нрави" с регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния
договор, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел изгода на
кредитора. Сочи наличие на свързаност между дружествата „Кредисимо“ ЕАД и
ответника „Ай тръст“ ЕООД, като печалбата на ответника се разпределяла в полза на
едноличния собственик на капитала му, а именно - „Кредисимо“ ЕАД. На следващо
място поддържа, че поради нищожния характер на атакувания договор, ищцата не е
следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя, нито договорна лихва, а
единствено чистата стойност на главницата. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с
ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В
условията на евентуалност моли ответникът „Ай тръст“ ЕООД да бъде осъден да й
заплати сумата от 5, 00 лева, като частичен иск от сумата 58,02 лв. представляваща
недължимо платена сума без основание, както и направените разноски по делото.
2. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Кредисимо“ ЕАД. Със същия оспорва предявените искове по основание и моли
същите да бъдат отхвърлени в цялост. Не оспорва обстоятелството, че между страните
е сключен договор за потребителски кредит № 2884512/12.12.2023 г. Поддържа, че към
3
настоящия момент задължението на кредитополучателя по процесния договор е
изцяло предсрочно доброволно погасено. Не оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. По
съображения изложени в отговора счита, договорът за предоставяне на поръчителство,
бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ.
разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушения на чл. 19 ЗПК.
Подробно описва процедурата по отпускане на кредит. Твърди, че договорът за
предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай тръст“ ЕАД е договор за поръчка
по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното в него възнаграждение не попада в
обхвата на общите разходи по кредита. По силата на договора за предоставяне на
поръчителство „Ай тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя
(ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
по кредита. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
3. В срочно постъпил отговор от „Ай тръст“ ЕООД ответникът оспорва, както
допустимостта, така и основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма
правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността
на договорите. Твърди, че ищецът има предявени в СРС три иска срещу него като
същият е имал възможността да съедини настоящия иск с някой от другите предвид
сходството в предмета, като по този начин е щял да ограничи размера на дължимите
разноски за събиране на доказателства и облекчи работата на съда. Не оспорва
обстоятелството, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 5,00 лв., с която е
било погасено задължението за предоставеното поръчителство. Описва механизма на
сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство. Навежда
твърдения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след
сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на
кредите вече са договорени между страните. Сочи, че сключването на договора става в
рамките на независимата електронна среда на „Ай тръст“ ЕООД, до която
„Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени за разглеждане против ответника „Кредисимо“ АД
искове, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем
№ 2884512/12.12.2023 г., при условията на евентуалност за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 4, ал.1 от процесния договор за паричен заем и осъдителен иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5.00 лв.
като частична претенция от сумата от 58,02 лева, представляваща недължимо платена
сума без основание.
Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Ай тръст“
ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство сключен във
връзка с договор за паричен заем № 2884512/12.12.2023 г.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
4
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните
договори за паричен заем № 2884512/12.12.2023 г. и договор за предоставяне на
поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем №2884512/12.12.2023 г.,
както и че е ищецът е заплатил сумата от 5,00 лв. като частична претенция от сумата в
размер на 58,02 лв.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца по предявения главен искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ АД/ и с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай тръст“
ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем
2884512/12.12.2023 г. и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем № 2884512/12.12.2023 г., както и че първият от тях противоречи на
закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е
предоставил, а ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в
размер на 5,00 лв. като частична претенция от сумата в размер на 58,00 лв.,
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство във връзка с договор за паричен заем № 2884512/12.12.2023 г.
и договорна лихва по договор за паричен заем № 2884512/12.12.2023 г., без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/.
При доказване на горното, в тежест на ответника „Ай тръст“ ЕООД е да докаже,
че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не
се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с указанията, дадени с
проекто- доклада по делото, те губят възможността да направят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови
доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото -
5
да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6