№ 3432
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110100627 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Й. В. В. срещу „Фератум
България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 893,98 лева, представляваща такса за предоставяне на гаранция.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2020 г. между страните е сключен Договор №
****** за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът се
задължил да предостави заем в размер на 4 000 лв., а ищецът да върне предоставената сума
до 28.09.2021 г. на 11 месечни вноски при лихвен процент в размер на 21 % и ГПР 48,79 %.
Сочи, че е следвало да върне общо сума в размер на 4 840 лв., от които 4 000 лв. главница и
840 лв. лихва. В чл. 5 от Договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“. На 04.02.2021 г. страните сключили Анекс
№ 1 към договора, съгласно който размерът на кредита се увеличавал с 1 000 лв., а остатъкът
към 04.02.2021 г. възлизал на сумата от 3 442,35 лв., като с увеличението сумата за
погасяване била в размер на 4 442,35 лв. при лихвен процент 22,91 % и ГПР 48,79 % и при
краен срок на издължаване 31.12.2021 г. Излага, че общата сума за погасяване след анекса
възлизала на 5 124,94 лв. от които 4 442,35 лв. главница и 682,59 лихва. Твърди, че поради
финансови затруднения е забавила заплащане на вноски, поради което на 29.07.2021 г.
ответникът изпратил извънсъдебна покана за доброволно плащане. На 09.11.2021 г. ищцата
поискала да й издадат документ, от който да е видно текущото й задължение, като такъв бил
издаден и от същия се установявало, че към 09.11.2021 г. дължи сума в размер на 4 103,79
лв., от които 3 038,01 главница, 171,80 лв. лихва по кредита и 893,98 лв. такса за банкова
гаранция /услуга, предоставена от партньор на ответника/. Аргументира, че не дължи
1
сумата от 893,98 лв. Сочи, че не е сключвала договор за поръчителство с „Фератум Банк“,
като излага и че дори да се установи, че такъв е сключен, то липсва еквивалентност на
насрещните престации. Твърди, че не е получавала насрещна престация, както и че
договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи и че по договора за
кредит е платила суми в общ размер на 3 841,21 лв. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че не дължи процесната сума на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 28.11.2023г. открито съдебно заседание ответникът чрез своя
процесуален представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди,
че ищцата била избрала кредитът й да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Фератум
Банк“, като банката и „Фератум България“ ЕООД били отделни юридически лица.
Впоследствие се пораждало отделно правоотношение, въз основа на което ищцата дължала
суми за гаранция. Ищцата била правила преводи само към „Фератум България“ ЕООД, а
дружеството имало задължение да превежда всички надвнесени суми към банката. Счита
ответното дружество за ненадлежна страна, защото процесното задължение било към
„Фератум Банк“. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск процесуално допустим.
Релевираното от ответника възражение в проведеното на 28.11.2023г. открито съдебно
заседание, че „Фератум България“ ЕООД не бил надлежна страна по предявения
отрицателен установителен иск, тъй като вземането се дължало в полза на „Фератум Банк“,
е неоснователно. От приетото удостоверение за наличие на задължения от 10.02.2022г.,
издадено от ответника „Фератум България“ ЕООД на ищцата Й. В. В. по процесния договор
за кредит № ****** се установява, че именно ответното дружество е претендирало от
ищцата плащане на обща дължима сума по договора за кредит в размер на 4103,79 лева, от
които 3038,01 лева – главница; 171,80 лева – лихва и 893,98 лева такса за банкова гаранция.
Същото се установява и от приетите извънсъдебни покани за плащане от ответника до
ищцата, в които отново е посочен общ размер на дължимата сума от 4103,79 лева. Правният
интерес на ищцата от предявения отрицателен установителен иск е обусловен от факта на
извънсъдебното претендиране на отричаното вземане. В случая, видно от така събраната
доказателствена съвкупност, именно ответникът „Фератум България“ ЕООД, а не третото
лице „Фератум Банк“, е претендирал плащане на отричаната сума, а същевременно по
делото липсват каквито и да било доказателства за възникването на правоотношение с
„Фератум Банк“. При това положение, пасивно процесуално легитимиран по предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани суми е именно лицето,
което претендира тяхното плащане – ответникът „Фератум България“ ЕООД.
По така предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска, а в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на
2
валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по
него, наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на такса за банкова гаранция,
както и че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена.
Съгласно нормата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД, договорът за поръчителство се сключва между
поръчителя и кредитора по основното правоотношение, за задължението по което се поема
поръчителството. Когато, обаче, поръчителството се поема възмездно и е за сметка на
длъжника по основния договор, неговото волеизявление за приемане да заплаща
възнаграждението на поръчителя също е необходимо, тъй като в противен случай
постигнатата уговорка между поръчителя и кредитора не обвързва длъжника. В настоящата
хипотеза, въпреки релевираното от ищцата /длъжник по договора за потребителски кредит/
оспорване, че не е давала своето съгласие за сключване на договор за поръчителство, нито е
избирала поръчителя и не е поемала задължение да заплаща възнаграждение, ответникът,
който носи доказателствената тежест, не ангажира каквито и да било доказателства и
доказателствени средства в тази насока. По делото липсват доказателства за изразено от
ищцата съгласие в писмена или в електронна форма, за това кредитът да бъде обезпечен
чрез предоставен от ответника гарант, както и за заплащане възнаграждение на гаранта в
определен размер.
Съдържащите се в чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит
декларации, че потребителят сам е посочил избрания поръчител, че е бил запознат с правото
си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, нямат
доказателствена стойност. Те са част от предварително изготвен от кредитора типов договор
за кредит, върху чието съдържание не се доказва ищецът-потребител да е имал възможност
да влияе. Освен това в договора не се съдържа размер на възнаграждението, дължимо във
връзка с поетото поръчителство, поради което отново липсва волеизявление на потребителя
за заплащане на такова допълнително възнаграждение. В представения стандартен
европейски формуляр е записано, че при кандидатстване, кредитополучателят може да
избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от кредитора, като
сключването на такъв договор не е задължително условие за сключването на договора за
кредит. Доказателства, обаче, че ищцата е избрала да сключи такъв договор, отново липсват.
При това положение се налага изводът, че по делото липсват доказателства за
обвързващо ищцата правоотношение, по силата на което същата да се е задължила да плати
на ответника процесната сума от 893,98 лева като възнаграждение по гаранционната сделка.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева, платено изцяло в брой, или общо 2050 лева, които следва да бъдат
присъдени.
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: общ.
Столична, с. Балша, ул. „Иван Денкоглу“ № 32, не дължи на „Фератум България“ ЕООД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, сумата от 893,98 лева, представляваща
такса за предоставяне на гаранция във връзка със сключения между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 02.11.2020г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД да заплати на Й. В. В. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2050 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4