РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Свиленград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200093 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1745 от 28.01.2022
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Р.И.И.. с ЕГН ********** от *********************, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез
адвокат Таня Коларова, за нарушение на чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43,
ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт I) и
административно наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3
години (пункт III), както и е отнето в полза на Държавата средството за
ловуване – гладкоцевна ловна пушка марка „АТА Армс”, модел „Нео 12”,
калибър 12, № 11/16979 (пункт II).
Жалбоподателят Р.И.И.. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на процесуалните
1
правила и в противоречие със закона, следвало да се приложи чл. 28 от
ЗАНН, не била ясна фактическата обстановка и правната квалификация била
неточна. Сочи се, че не бил извършил визираното нарушение, тъй като
Разрешително за групов лов било налице към датата на проверката, надлежно
попълнено, подписано и подпечатано от специалиста по ловното стопанство,
подписано от Директора на Държавно горско стопанство – Свиленград, в
което бил вписан с надлежно попълнени всички данни.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р.И.И.., не се явява.
За него се явява адвокат Таня Коларова, която пледира за отмяна на
обжалвания акт, тъй като не било вярно обстоятелството, че ловът се бил
извършвал без Разрешително за това – напротив такова имало, но не
съдържало всички реквизити, липсвал субективният елемент от състава на
инкриминираното деяние и в двете му форми, липсвало описание на
нарушението, тъй като в НП не били посочени задължителните реквизити,
които липсвали в Разрешителното за лов, не било посочено точно и ясно
мястото на нарушението – в населено или в извън населено място, налице
били предпоставките за приложението на чл. 20 от ЗАНН и свидетелят по
Акта не бил присъствал при установяване на нарушението, а бил вписан като
такъв свидетел – било налице нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, изпраща представител –
Главен юрисконсулт Евгения Момчилова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло поради изложеното и
поради неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В Писмено
становище процесуалният представител отново излага просторни доводи, че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
2
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 11.12.2021 година около 09.30 часа жалбоподателят с още няколко
други лица (в това число и свидетелят Ж.А.К., общо 7 човека) (част от ловно-
рибарска дружинка (ЛРД) – село Дъбовец), извършват групов лов в ловище 1,
находящо се в землището на село Дъбовец, община Любимец, област
Хасково. В този смисъл е и представения График от 30.11.2021 година.
На посочените дата и място служителите на Изпълнителната агенция по
горите – свидетелите Н. Л. Н. и Д.В. К., извършват проверка, при която
установяват, че жалбоподателят ловува в условие на престой (намира се до
една джанка, дърво) с процесното ловно оръжие (негова собственост видно от
приложените по делото документи), сглобено и извън калъф като в
представеното Разрешително за лов серия ЮИ 001495 (приложено по делото)
(Бележка) не са попълнени датата и мястото на ловуване, липсва подпис на
председателя на ЛРД и подпис на единия от ловците (, който в последствие се
установява, че не участва в процесния лов), като в Разрешителното за групов
лов, предадено от ръководителя на лова е посочено, че ще се ловува в
ловностопански район Свиленград (, а видно от заповед № РД46-626 от
12.04.2021 година на Министъра на земеделието и горите и извадка от
Разпределение на площите по ловища и ловностопански райони,
ловностопански район Свиленград не съществува) като реално нарушителят и
останалите ловци са в ловностопански район Ивайловград. Констатират, че
жалбоподателят притежава Билет за лов, редовно заверен за 2021 година.
Установено е, че няма убит или уловен дивеч. Установено е още, че преди
започването на лова, Талоните към Приложение № 1 (Разрешителното за
групов лов) не са раздадени на ловците, респ. същите по време на проверката
не могат да удостоверят, че реално участват в процесния лов съобразно
изискванията на закона.
Констатациите на посочените служители на Изпълнителната агенция по
горите са обективирани в представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол за извършената проверка серия Р014 № 008310 и №
008839 от 11.12.2021 година, съставен около 12.30 часа.
На същата дата около 16.00 часа, предвид констатираното нарушение и в
3
кръга на службата си, свидетелят Н. Л. Н. – Главен специалист „Горски
инспектор” при РДГ - София, командирован на територията на цяла България,
съставя в присъствието на свидетеля К., против жалбоподателя И. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Р014 и с №
004117. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е
подписан от актосъставителя Н., от свидетеля К. и от нарушителя И.. АУАН е
връчен лично, като с подписа си Р.И. удостоверява получаването на екземпляр
от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от
11.12.2021 година. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят
ловува без Писмено разрешително за лов, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му като препраща към констатациите на
съставения Констативен протокол. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, която вписва за
нарушена. Жалбоподателят - нарушителят Р.И. сочи, че не бил преотстъпвал
оръжието си на друго лице, което възражение вписва в съответната графа на
АУАН (, което възражение е ирелевантно за настоящия казус). С АУАН е
задържано процесното оръжие, което с Предавателно-приемателен протокол е
предадено на съхранение на Инспектор КОС при РУ - Свиленград.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата
към датата на съставяне на АУАН) постъпва Възражение, в което се излагат
доводи идентични с тези в Жалбата, касаещи наличието на Разрешителното за
лов.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издава процесното
НП № 1745 от 28.01.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като
доуточнява правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган - чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, и налага на
жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и
„Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години, както и отнема в полза
на Държавата средството за ловуване – процесната гладкоцевна ловна пушка.
АНО препраща към констатациите на Констативния протокол. НП е редовно
връчено на 02.02.2022 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено –подписано и датирано, се намира приложено
4
в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на
получателя му, а именно: Иван И. - баща. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ
- Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЛОД, се
доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че Н. Л. Н. заема длъжността „Главен специалист „Горски
инспектор” при РДГ - София”, притежава средно – специално образование:
Горско и ловно стопанство, професия Техник - лесовъд (видно от Диплома за
завършено средно специално образование, Трудов договор и Длъжностна
характеристика) и е командирован към датата на деянието на територията на
цяла България, включително РДГ – Кърджали (видно от Заповед № РД08-250
от 30.11.2021 година) и че Георги Анастасов Шереметев се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД – Министъра на
земеделието и храните по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Директор
на РДГ - Кърджали” от Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са
представени писмени доказателства (Трудов договор).
Разпита се в процесуалното качество на свидетел и лицето Ж.А.К. –
ръководител на лова, който установи пред настоящия Съдебен състав, че
задължението за попълване на реквизитите на Разрешителното не е на
ловците, че по отношение на тях са попълнени имената им, номерата на
Ловния билет и на Членската карта и че са се подписали в Разрешителното,
както и че те не са разбрали (забелязали), че част от реквизитите на
Разрешителното не се попълнени, но другите действия преди провеждането
на лова са извършени и не предполагали, че има проблем в документацията.
Установи че по време на лова не е имало убит или уловен дивеч. Отделно от
това установи, че жалбоподателят е ловец с дългогодишен опит – около 15
години. Заяви пред настоящия Съдебен състав, че и на него са съставили
5
АУАН по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД.
В кориците на делото са налични доказателства, че на ръководителя на
лова – свидетеля Ж.А.К., е съставен АУАН за това, че не е проверил
изписването на датата и мястото на ловуването в Разрешителното. В тази
връзка следва да се отбележи, че изводите на Съда не се променят по никакъв
начин в предвид съставения АУАН на К., тъй като той реално не касае
настоящото инкриминирано деяние.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.03.2022
година, свидетели – Н. Л. Н. и Д. В. К.. Писмените доказателствени източници
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Н. Л. Н. и Д. В. К., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не
се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че ловува без Писмено
разрешително за това. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
6
Съдът кредитира и показанията на свидетеля К. (вземайки предвид
евентуалната му заинтересованост предвид обстоятелството, че на него също
са състави АУН за същото нарушение), тъй като не са в противоречие с
останалите доказателства, като по отношение на изнесеното от него
обстоятелство, касаещо липсата на знание по отношение на ловуващите, че
липсват част от задължителните реквизити на Разрешителното, ще бъде
коментирано по-долу в настоящото изложение, в частта, касаеща субективния
елемент от състава на нарушението (същото се отнася и до изявлението в тази
насока на свидетеля К.).
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и всички други писмени доказателства, представени от
страните в процеса.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
7
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване
на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения
смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора
Точкова. Но независимо от изложеното АНО изрично е посочил, че намира
Възражението за неоснователно.
АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието
на свидетеля К., който при разпита си заяви, че не е видял Р.И. да ловува в
8
условия на престой, т.е. да стой до една джанка (дърво), със сглобена и извън
калъф ловно оръжие, но констатираното не съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като свидетелят беше категоричен че ловците,
включително Р.И., са били без Разрешително за лов. Дори и да се приеме, че
АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, това автоматично не
води до отмяната на обжалваното НП, тъй като разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
чл. 42, т. 7 от ЗАНН (в редакцията на нормите, действаща към датата на
съставяне на АУАН) боравят с множественото число на термина „свидетели”,
а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от
един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на
един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа
на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава
достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел ако се приеме че случаят е такъв по чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, по никакъв начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице. Т.е. в случая не се установи препятстване за
разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на
процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на
санкционираното лице. В този смисъл са Решение № 531 от 04.06.2018 година
на Административен съд – Хасково по КАНД № 367/2018 година, докладчик
Съдията Росица Чиркалева – Иванова, Решение № 397 от 18.05.2018 година
на Административен съд – Хасково по КАНД № 159/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева и др. Ето защо наведените в тази насока пред
настоящия Съдебен състав в открито съдебно заседание възражения на
адвокат Коларова са неоснователни. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че цитираното от адвокат Коларова Постановление № 10
от 28.09.1973 година на Пленума на ВС и по-точно неговата т. 10, не сочи кои
допуснати нарушения водят до отмяна на НП, а сочи какви нарушения са
констатирани при издаване на НП и Постановлението е издадено с цел
уеднаквяване на практиката при съставяне на АУАН и издаване на НП. Във
връзка с цитираното от адвокат Коларова Решение на Административен съд –
Добрич, Съдът намира за уместно да отбележи, че не е длъжен да се
9
съобразява с практиката на други съдилища, а и няма подобно задължение,
тъй като тази практика не представлява задължителна такава, а всеки Съд
следва по вътрешно убеждение и на базата на събраните по делото
доказателства да постановява своя Съдебен акт. Същото се отнася и до
другите цитирани от адвокат Коларова Решения на различни Съдилища на
територията на Република България.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите им към датата на
съставяне на АУАН и на издаване на НП). Самото нарушение е описано ясно,
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Фактът, че в НП е посочено,
че подлежи на обжалване в 7-дневен срок вместо правилния 14-дневен,
съгласно измененията на ЗАНН в сила от 24.12.2021 година, не води на извод
за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в случая е
приложим срока, посочен в ЗАНН, независимо от посоченото в НП, а и
Жалбата не е просрочена дори и при спазвана на по-кратния 7-дневен срок.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма – чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, актосъставителят и АНО не са посочили конкретната хипотеза, не
води до различни правни изводи, защото в НП се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е
извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани и доуточнени
от АНО като нарушение по чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени. От друга
страна дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието на АУАН не
е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
10
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя – това в настоящия
случай не е налице. Ето защо тази нередовност не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, респ. наведеното в тази връзка
възражение в Жалбата е неоснователно.
Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля К. съгласно нормата,
действаща към датата на съставяне на АУАН, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
адреса по местоработата му, както и че е служител на Изпълнителната
агенция по горите е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел
и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
изложените съображения Съдът не намира, че е налице допуснато
процесуално нарушение предвид факта, че ловното оръжие в различните
документи от АНП е посочено по различен начин относно марка и модел и
тъй като самото наименование на ловното оръжие е правилно посочено - АТА
Армс/нео 12, калибър 12, № 11/16979.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. Нарушенията по този закон се установяват с Актове,
съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните
структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 11.12.2021 година актосъставителят Н. Л. Н. е заемал
длъжността „Главен специалист „Горски инспектор” при РДГ - София”,
притежава лесовъдско образование по смисъла на § 1, т. 33 от
11
Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за горите и е командирован към
датата на деянието на територията на цяла България, включително и в РДГ –
Кърджали. В тази насока е и изявлението на свидетеля Н., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 година. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Директор на РДГ - Кърджали” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по
прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, т.е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и
Хасковска области в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене,
Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград,
Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград,
Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и
12
престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на лице, което ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, тъй като е в
престой извън населените места, а именно на ловище 1, находящо се в
землището на село Дъбовец, община Любимец, област Хасково, с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие (независимо дали е заредено или не), като не
са налице изключенията по ал. 4 и ал. 5 на чл. 43 от ЗЛОД. В случая
свидетелят Н.Н. е категоричен относно тези обстоятелства и за това на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение в тази
насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Т.е. този факт не
се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, която се явява и материална и
санкционна норма, който ловува с Билет за лов, но без Писмено
разрешително за лов, се наказва с Глоба от 50 лв. до 400 лв.
Безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 11.12.2021 година в ловище № 1, находящо се в
землището на село Дъбовец, община Любимец, област Хасково,
жалбоподателят е ловувал.
Спорният въпрос е дали извършва тази си дейност без да има Писмено
разрешително за лов.
Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като Разрешителното за
лов не е в дължимата и изискуема от ЗЛОД форма за действителност, поради
непопълнени в документа дата и място на ловуване, липса на подпис на
председателя на ЛРД и подпис на единия от ловците (, т.е. надлежното
попълване на всички реквизити в Разрешителното е формата за
действителност на този документ). Казано по друг начин непопълването на
посочените реквизити в Разрешителното за лов го лишава от формална
удостоверителна сила и е разнозначно на пълна липса на Разрешително за
лов. По този начин жалбоподателят се явява лице, което не разполага към
момента на проверката с право на ловуване. Такова право, според чл. 23, ал.
13
1 от ЗЛОД се упражнява от лица, които притежават Членска карта и Билет за
лов, заверени за съответната календарна година, както и Разрешително за лов
(за конкретния ден и местност, в която ще се проведе лова, както и
минимален брой на участниците в него – 8), като последното изискване
очевидно не е било налице по отношение на жалбоподателя към момента на
проверката, осъществена в момента на извършване на ловуване. Конкретните
пропуски, водещи до липса на форма за действителност са
описани/удостоверени в Констативния протокол (съставен при проверката на
место), към чиито констатации препращат както актосъставителя, така и
АНО. Подобно препращане не е недопустимо, тъй като в АНП е приложен
този Констативен протокол, т.е. той се явява част от
административнонаказателното производство и жалбоподателят има
възможност да се запознае с него. Освен това този Констативен протокол не е
съставен едностранно от въззиваемата страна, съответно нейни служители, а
е с участието на представител на ловната дружина – лицето Павел Димитров
Костадинов. За наличието на този Констативен протокол сам посочва в
Жалбата си жалбоподателят. Препращането към описанието на
административното нарушение към цитирания по-горе Констативен
протокол е достатъчно, за да се приеме за спазено императивното изискване
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение задължителните реквизити на
АУАН и НП в частта, касаеща описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Действително в
АУАН и в НП не е посочено (вписано) изрично, че няма убит или уловен
дивеч, което може да се прецени като непрецизност в описанието, но тя не е
от такъв характер, че самостоятелно да доведе до отмяна на издаденото
НП. Освен това тези данни се установяват от Констативния протокол, към
който препращат Акта и НП и от съдържанието на АУАН, където е посочено,
че няма иззети предмети на деянието и че няма констатирани такива налични,
т.е. няма констатиран убит или уловен дивеч (приложената в случая
санкционна норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД в сравнение с тази на чл. 86, ал. 1
от същия закон е по-благоприятна за дееца, тъй като предвижда в пъти по-
ниски наказания, което е изцяло в полза на жалбоподателя). По изложените
съображения Съдът не споделя наведените в Жалбата и в открито съдебно
заседание възражения, касаещи неясно описана фактическа обстановка, респ.
липса на описание на нарушението.
14
За пълнота на Съдебния акт следва да се посочи, че Съдът приема, че
приложеното Разрешително за лов (представено от ръководителя на лова)
доколкото не е попълнено изцяло съгласно изискването на закона (дата и
местност и т.н.) и нераздаването на Талоните към него, следва да се приравни
на липса на такова, тъй като същото би могло да се използва от ловците на
всички дати от месечния им календар, респ. отчетено при приключването на
месечния график единствено то, а останалите Разрешителни за лов, издавани
за дните на лов, посочени в графика им, да бъдат отчетени като неизползвани,
като по този начин няма да се заплати и дължимата за това такса.
Отделно от това следва да се посочи, че ловците в настоящия казус
въобще са нямали право да осъществяват лов, тъй като съгласно изискванията
на ЗЛОД и Правилника за прилагането му (ППЗЛОД), дейност по ловуване не
може да се извършва при по-малко от 8 човека, а в случая са били 7 лица.
По отношение наведеното възражение, касаещо непосочване на мястото
на нарушението, Съдът сочи следното: мястото е индивидуализирано по
възможно най-прецизния начин - ловище 1, находящо се в землището на село
Дъбовец, община Любимец, област Хасково, т.е. извън населено място. Няма
как посочването, че деянието е извършено в землището на населено място да
води до неразбиране дали се касае за населено място или за извън населено
място предвид изричното споменаване на понятието „землище”. Посочено по
този начин безспорно се удовлетворява изискването на закона за
конкретизиране на мястото на извършеното нарушение, тъй като съгласно § 1,
т. 10 от ДР на ППЗЛОД, „Ловище” е основна ловностопанска
организационна единица, разделяща ловностопанския район на
приблизително равни по площ части с естествено обособени граници по
трайни теренни форми, с оглед на което следва да се приеме, че с посочване
на конкретния ловен район (ловище 1, находящо се в землището на село
Дъбовец, община Любимец, област Хасково) на ЛРД, безспорно
удовлетворява изискването на закона за посочване на точното място на
извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че необходимите действия
преди провеждането на лова са извършени (, което не е така не само поради
непопълването на реквизитите на Разрешителното, но и поради нераздаването
и непопълването на Талоните към него), това не би променило горните
15
изводи на Съда.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
визираното административно нарушение е необходимо да бъде установено, че
съответното лице, което ловува е съзнавало, че Разрешителното за лов, което
се ползва е с непопълнени част от задължителните реквизити на документа.
Действително задължението за попълване на липсващите реквизити в
Разрешителното за лов не е на жалбоподателя, а на специалиста по ловното
стопанство, респ. на председателя на ЛРД или на ръководителя на лова, но И.
е следвало да знае, както и е знаел, че всички реквизити трябва да са
попълнени надлежно. Фактът, че не са били попълнени му е станал известен,
тъй като е наличен негов подпис в Разрешителното. Отделно от това следва
да се вземе предвид и факта, че работи в Общинска администрация –
Любимец, т.е. работата и стокооборота с документи не са му непознати. Т.е. в
случая е налице субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук се разкрива и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – ловуване без Разрешително. В подкрепа на
изложеното е и факта, че всички Талони към Разрешителното за лов са
непопълнени и нераздадени на ловците, участващи в ловния излет,
включително и на жалбоподателя Р.И., а те трябва да са попълнени и
раздадени преди започване на лова, т.е. това е още едно обстоятелство, което
е трябвало да наведе жалбоподателя на мисълта, че нещо не е наред с
Разрешителното, тъй като за да стане ловец се е явил на писмен и устен
изпити, съдържащи въпроси в тази насока и ги е взел/издържал успешно.
Отделно от това жалбоподателят е ловец с дългогодишен опит – около 15
години. Съдът преценява че дори да се приеме, че административното
нарушение е извършено при условията на непредпазливост съгласно чл. 7, ал.
2 от ЗАНН, „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува,
че административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са
по начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за
този вид нарушения. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД има императивен
16
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост. Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на
адвокат Коларова, изложена в пледоарията й пред настоящия състав, касаеща
липсата на субективния елемент от състава на инкриминираното деяние.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена изрично от АНО.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава. Нарушенията на ловното законодателство са с по-висока
степен на обществена опасност, без значение броя и вида на убития, респ.
уловения дивеч или липсата на такъв. Ловуването, т.е. правото да се убива,
улавя, преследва и наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва намерен,
ранен и убит дивеч или разпознаваеми части от него, да се събират и вземат
яйца от птици, е дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен
на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен
режим на осъществяването й, която значимост несъмнено е отчетена от
законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни
санкции. Отделно от това тази дейност е свързана с ползване на ловно
оръжие. Ето защо процесното деяние не съставлява маловажен случай, според
Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Тези изводи на Съда не
се променят предвид изложеното от адвокат Коларова, че „ловците са нямали
усещането, че извършват нещо нередно”, предвид посоченото по-горе.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че
посоченото от адвокат Коларова Решение № 334 от 16.07.2013 година по
КАНД № 296/2013 година на Административен съд – Хасково, касае корено
различна фактическа обстановка.
17
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е
санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание
(както вече бе посочено). Казано по друг начин, нарушената и санкционната
разпоредба в случая съвпадат, поради което не би могло да се стигне до
неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е
санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или
неточна.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЛОД,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
минималния предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност
за намалянето му.
Административното наказание „Лишаване от право на ловуване” е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения
размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под
този минимум.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на ловната пушка (пункт ІІ). Подобно разпореждане е
18
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание – чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички
случаи указаното разпореждане с тези оръжия, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не
следва и предвид доказаното извършване на конкретното нарушение,
обвързано с приложението й.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.И.И.. и НП
следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне
на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо, т.е. искането за разликата до 150 лв. следва да
се отхвърли като неоснователно.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителната агенция по
горите, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само
Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски
19
да бъдат присъдени именно на Изпълнителната агенция по горите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 1745 от
28.01.2022 година на Директора на РДГ - Кърджали, с което на Р.И.И.. с ЕГН
********** от **************, за нарушение на чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1
и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД са наложени административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лв. (пункт I) и административно наказание „Лишаване от право
на ловуване” за срок от 3 години (пункт III), както и е отнето в полза на
Държавата средството за ловуване – гладкоцевна ловна пушка марка „АТА
Армс”, модел „Нео 12”, калибър 12, № 11/16979 (пункт II).
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Р.И.И.. с ЕГН
********** от ***************************, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителната агенция по горите с адрес: град София, бул.„Христо Ботев”
№ 55, сумата от 80 лв., представляваща направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 93/2022 година по описа на
Районен съд – Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 80 лв.
до 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
20