О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 05.06.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на пети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ………………. и като разгледа докладваното
от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 286 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба
№1465/19.03.2019 г.от „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ЕООД-София, ЕИК ********* срещу разпореждане №468/22.02.2019 г.
по ч..гр.д.№ 68/19г. на ТРС, с което е отхвърлено искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва се, че атакуваното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необоснованост. Излага се, че следва да се има предвид, че кредитополучателя е
предоставил личните си данни по договора и заявил съгласие да се обработват и
съхраняват от кредитора. Изтъква се, че с настъпване на предпоставките за
обявяването на предсрочната изискуемост неизправния длъжник е уведомен по един
от начините предвидени в договора за кредит и не съществува задължение да се
извършват справки да се проверява личността на абоната на мобилния оператор. Предвид
на това считат, че е валидно уведомяването за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит, че чрез изпращане на
текстово съобщение на посочения в договора телефонен номер, което е получено от
абоната. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата се заявява, че тя
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право чл. 9 от ЗЗД.Посочва се, че с нея страните
уговорят предварително размер на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай на неизпълнение на своите задължения. Обсъжда се действието на
Тълкувателно решение номер 1 от 15 юни 2010 година по т.д.№1/2009 година на
Върховен касационен съд. Заявява се, че ако длъжника добросъвестно е бил
изпълнил поетото договорно задължение и предоставил тази гаранция, кредиторът
можело да събере вземането си и да не търпи посочените вреди. Подробно се
обсъждат клаузите на договора и се изтъква, че на основание чл. 10а от ЗПК
кредитора е договорил, че ако кредитополучателя не предостави обезпечението, но
заплати 15% от максималния кредитен лимит, същия не дължи разходите по събиране
на задължението, но дължи неустойката по договора и са изпълнение изискванията
на посочената разпоредба. В частната жалба се посочва, че при действие на член
19, алинея трета, точка първа от ЗПК е предвидено изчисляване на годишния
лихвен процент на разходите по кредита, който не следва да включва разходите за
плащане от потребителя при неизпълнение на задълженията по договор за
потребителски кредит. Жалбоподателят прави извод, че законодателят е предвидил
възможност за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент разходи по кредита. По отношение таксата за извънсъдебно
събиране, се акцентира, че периода за който е начислена е преди настъпването на
изискуемостта и предвид на това не е налице заобикаляне на чл. 33 от ЗПК.Излага
се, че кредитора изчерпателно е конкретизирал формирането на отхвърлените суми
за неустойка и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в заявлението по чл.
410 от ГПК и длъжника може ясно да прецени дали ще оспори или ще заплати
задължението си в срока на доброволно изпълнение. В заключение изтъква, че
преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти за
установяване на едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което
ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка- Определение две от 29-ти септември 2017 година по
частно гражданско дело 11715/2017 година по описа на СГС. Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена
заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 13.03.2019г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 19.03.2019 г.,следователно е спазен законовоустановения срок
и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По заявление № 414/25.01.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1527, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу длъжника И.К.В. за заплащане на
главница- 97,62 лева главница ,
неустойка 19,52 лв. за периода
06.11.2017г до 18.01.2019г. , разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането 200лв , законна лихва 10,60 за периода 07.01.2017г до
18.01.2019г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението 25.01.2019г до
окончателно изплащане на вземането . 25/двадесет и пет/лв. за ДТ и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение .Заявителят изтъква, че е сключен договор за кредит „Бяла карта ” № 520341/27.11.2017г. между
длъжника и „Аксес Файнанс
”ООД по договор за бяла карта, револвиращ потребителски кредит в максимален размер
100лв., като от усвоените суми към момента е дължима главница в размер на 97,62
лева . Позовава се клаузите на
сключеният договор относно заплащане на 15% от
сумата по одобреният кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца ,
като ако в един от месеците не бъде внесена общо сума от 15% по одобрения
кредитен лимит , то цялото му задължение ставало предсрочно изискуемо .Твърди
се в заявлението, че заемателят се задължил да ползва
и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва. Посочва
се, от заявителя, че на 13.08.2018 год. е подписано Приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 год., на
основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс”ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.Посочва се по
заявлението,че длъжникът е уведомен за извършената цесия на 15.08.2018 год. с
писмо с обратна разписка.Кредиторът приема,че е обявена предсрочна изискуемост
на кредита на 06.01.2018 г.Постановено е разпореждане №468/22.02.2019 г. по ч..гр.д.№ 68/19г. на
ТРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Настоящата инстанция съобрази, че заявление №414 от 25.01.2019 година не
е съдържало данни кога и по какъв начин е уведомен за предсрочната изискуемост
на дълга длъжника. С разпореждане №217/28.01.2019 г. ТРС е съобщил на заявителя
на основание чл. 411,ал.2,т.1 от ГПК да отстрани нередовностите по заявлението
в тази насока. С писмена молба №895/19.0.2.2019 г. жалбоподателят е заявил, че
предсрочната изискуемост на дълга е обявена на Ив.В. на 06.01.2018 г. чрез
кратко текстово съобщение на телефонния номер, вписан в договора. Съдът намира, че съобщението за
предсрочна изискуемост следва да съдържа конкретна информация относно размера
на предсрочно изискуемата сума по заема, размер на главницата, на договорната лихва, на неустойката, на
разходите и таксите за извънсъдебно събиране. За настоящия състав чрез кратко
текстово съобщение на посочен в договора телефонен номер не може да се счете,че
е извършено уведомление на длъжника и то е произвело правни последици.Съдът
приема, че Ив.В. не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането. Въпреки позоваване на договора,
с изпращане на кратко съобщение на телефонен номер, посочен от
длъжника не може да се приеме, че
информацията е достигнала до него. При действие на т.18 по ТР №4/18.06.2014 г.
по т.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост настъпва с
възприемането от длъжника на уведомлението за нея, който факт в делото не е доказан. Следователно
искането по заявление №414/25.01.2019 г. е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Съдът
приема, че претендираната от заявителя за заплащане сума 19.52 лева – неустойка е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в казуса, предвид
твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една от целите на
неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението.
С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора
без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че
страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника
в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по естеството си тази
сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за
кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното
заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Следователно при действие на чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в
частта за неустойката е нищожен.
Настоящият състав на съда
преценява, че сумата в размер на 200 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на
плащане и също е фиксирана по размер към
момента на сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в
хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането на претенцията
обосновава извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП
и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора
в тези му части. Заповедният съд анализира претенциите при действие на чл.
411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното
производство и счита, че искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да се отбележи, че
заявителя се позовава на цесия от 11.11.2016 г. , а договорът за кредит е
сключен на 27.10.2017 г. и заявлението е неоснователно и при този довод.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно
неоснователност на искането по заявление № 414/25.01.2019 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД
против И.В. са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №468/22.02.2019 г.
по ч..гр.д.№ 68/19г. на Тетевенски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.